Забележителности в Северозападна България

Не се коси за Черепишкия манастир.Ние ходихме там преди седмица,отчето ни изпъди ,защото сме тръгнали на плаж(тениска и къси панталони,то в тая жега с какво да се облека).Снимахме само пред манастира,вътре не ни пуснаха.Ядосахме се,не че съм отишла да гледам скапания им манастир,аз за гледката отидох .Из какви ли не манастири сме ходили,само в Черепишкия ни изгониха.Последно бяхме в Бачковския ,много повече ни хареса там.А Белоградчик си ни стана втори дом,почти всяка седмица сме там.Страшно красиво място е.За Баба Вида,и на мен ми направи впечатление,че не е обезопасен добре.Хубаво поне,че сина ни е вече по-голям и може да се пази сам,че не ми се мисли как ще го водя за ръка из тия тесни стъпала.Магурата и Пещера Венеца ни харесаха повече от Леденика.Ходихме и на Околчица преди месец -два,но пак ще ходим.Тогава заваля и загърмя и се изнесохме много бързо.Наскоро пак се качихме нататък.но се отклонихме за хижа Пършевица.Много ни хареса Згориград,сгушен между полите на планината.

Баба Вида е средновековен замък, паметник, не може да се слагат парапети и обезопасяване където на някой му хрумне. Не ми е направило впечатление да е опасно там.

Не знам дали са обезопасили т.нар. "Балдуинова кула" на Царевец например, там беше далеч по-опасно. За Вършец ако ходите друг път - или проверен семеен хотел (ама са си само за преспиване и в хубавите местата през уикенда се резервират рано), или спа хотел.

В Баба Вида ходих с малки деца, ами държах си ги за ръка, както казаха, това е най-запазеният средновековен замък на нашата територия, няма как да го наковат навсякъде с парапети, мрежи и табелки.

Обожавам Белоградчик, всяка година ходя и не ми омръзва, а операта там е просто магия! И тази година ще посетя фестивала.

Може би бях по-чувствителна, защото синът ми (на 14 г.) припадна по Вазовата екопътека няколко дни по-рано и оттам нататък навсякъде виждах опасност.  Но е факт, че не е обезопасено.

Моята Северозападна 5 -дневна приказка с отправна точка Вършец :
Сутрин закусвахме в Пекарна Мандра с най-вкусните домашни банички, парени гевреци, кроасани с шоколад и ароматно кафе на централната улица под дебела сянка, чертаейки дневния маршут. От там си взехме хубаво сирене, кашкавал и айрян.
Първи ден - пещера Леденика, с много облагородено пространство около пещерата - амфитеатър и посетителски център, лекция на български и английски, много млади и ведри гидове. Направихме си снимки от горната площадка на неработещия лифт и Вратцата. Обядвахме на езерото на хотелски комплекс "Чайка" ,препоръчаната ни Рибна сламура  и Врачанска лютика. Задължително се снимахме от панборамата на хижа Вестителят - любима сцена от филма "Момчето си отива" !
Втори ден - Крепостта Баба Вида на най-красивото място на брега на Дунав с изглед към моста Видин - Калафат. Прекрасен обект, запазен в целостта си ,но без никакви табели, надписи, само голи стени и дупки. А може да бъде рай ! Добре окосено , но без парапети и някак пусто. Обядвахме на Фиш енд грил „Дунава“ с вкусен сом и бял амур, полюшвани от тихия бял Дунав - всъщност беше бледо син и разкошен, въпреки силния вятър. Центърът на Видин много ми хареса със двуетажните красиви сгради по главната с полъх от архитектурата на Австро-Унгария, пренесена по Дунава. Харесвам и подредените соц-сгради , шадрафани и площади - лицата на града.
На връщане минахме през пещера Венеца - най-красивата и млада за посетители. Очарована съм от всичко - стъпва се по метални скари, дават се предпазни каски /в Ледника на два пъти си разбих главата/, демонстрира се светещ оникс в естествена среда. Препоръчвам !
Трети ден - пешеходен тур в самия Вършец до Райският кът, Иванчова и Марийкина поляна, Въжен парк и Палеопарк, а вечерта си спретнахме турнир по федербал в парк Св.Мина.
Четвърти ден - Чипровски манастир и костница - свято място, виждало е и по-добри дни , когато е било един от 100-те НТО, сега за него се грижи един човек и все пак е пъстро и цветно. Отбихме се в Музея на Чипровския килим и разгледахме изложбата на 81-годишна чипровка, все още работеща - уникални пана. Има много симпатични тъкани магнити, подложки с елементи като канатица и елбетица - останаха ми очите на тях . Взехме си и по едно Чипровско пиво за из път от Павловата къща. Опитайте го!
На обед хапнахме пъстърва "При Стали", където бяха и Мая Новоселска и Теди Москов.
От там продължихме към Клисурския манастир - всяка тревичка , цветенце и камъче бяха грижливо подредени, а от нейде из манастирските стаи се носеше хорова детска песен. Идилия ! Освежихме се с вода от аязмото зад манастира и напуснахме покоите му умиротворени.
Пети ден - Монтана ни посрещна с много градски паркове с езера, в който плуваха риби , а децата ги хранеха. Отново красив център, който обаче ремонтираха , та ще трябва пак да се върнем да го видим завършен. 
Пихме по фрапе и мента в парк Сините езера - има малко животни и като зеленина може да се подобри. Обядвахме в "KATo bar/dinner" на прохлада и тишина с отлична кухня.
За дните на престой се насладихме на изложба на Алеята на чинарите, лятно кино и състезание по спортно бягане. Фонтанът в центъра на града също се ремонтира, та и него ще се върнем да го видим завършен. Вършец ме плени със старите двуетажни вили по  главната с нежни имена - все още тук-там се срещат надписите им Марица, Нора, Трендафила, Средна гора, Нора, Щастие. Минералната вода е пивка и лековита, тишината и спокойствието всепоглъщащи !
Със сигурност ще се върнем пак !
До нови срещи !

П.С. Благодаря на всички за напътствията и полезните съвети !

В движение съм и се налага една нощувка във Враца или Видин. Все още сме в процес на уточнение. Моля препоръчайте нещо за преспиване и на двете места, че не се знае до къде ще стигнем.

За колко души търсите? И във Враца и във Видин бяхме на чудесни според нас места, но бяхме четирима. Във Враца - в апартамент, във Видин - в малък хотел, но не в стая , а нещо малък апартамент. Във Враца за 80 лева, във Видин - за 140 лева някъде.

Двама сме. Дайте имена ще звъним докато пътуваме.

Хайде сега, моля, някой да ми обясни как се стига до Околчица.
Последната седмица на август ще сме в района, имам си вече програма с обектите, само за Околчица не намерих нищо. Къде е изходният пункт, катери ли се, до къде има достъп с кола? Ползвам няколко сайта за качване по върховете в България, но и там нищо няма. Да не би да е нещо като крайградски парк и за това?

Тръгнахме от село Челопек. Има си табели. Стига се по път със завои примерно за 20 мин.до върха с кола. Честно казано не помня точното разстояние, но е кратко. Паркира се в подножието но паметника. До него се стига по стъпала.

Пускаш Гугъл мапс и си там, има асфалтиран път.

Скоро ходихме до Околчица.Няма нищо за катерене,до там си е асфалтов път.До самия връх стигаш  по стъпала за няколко минути.Долу има много голяма поляна и доста паркинг места.Няма входни такси.В приложенията на Гугъл мапс и Waze  е нанесена Околчица.За тези двете приложения знам,че я има,за другите предполагам че и там е нанесена.

Значи съм на прав път.
За това няма инфо в туристическите сайтове.

Здравейте, мили хора !Тази  година завършвам магистърската си степен по дигитален мениджмънт в туризма. Моля, ако имате възможност да отделите малко време за решаване на една кратка анкета, свързана с нашия красив и забележителен град Велико Търново! Анкетата се прави с цел защита на дипломна работа на тема "Разпознаваемост на Материалното културно- историческо наследство на Велико Търново"  Ще бъда искрено благодарна за разбирането, сериозният подход и отделеното време! Приемам препоръки! https://forms.office.com/Pages/ResponsePage.aspx?id=DQSIkWdsW0yx … FNk5GWU9RVDFGWi4u

Участвах с удоволствие в анкетата !