Как да се избавя от празнотата?

Обикни се! Погледни се, приеми се, дай си възможност да се опознаеш и разбереш. И се обикни. Подходящите хора ще се появят без да ги търсиш и ще живееш в мир, и няма да има тишина в душата ти.
Това е моят съвет от сърце към теб, мило дете!

В университета ще попаднеш на хора, с които ще сте на едни вълни. Така поне стана при мен.

Много тийнейджъри (а и не само) минават през такъв период, не е до айкю-то според мен. Не се самонавивай, че е заради това. Така само ще задълбочиш проблема, защото все ще си казваш "аз съм твърде интелигентна => съм неразбрана => съм самотна => съм депресирана".
Може би ти трябва специалист, но все пак ето няколко възможни начина за справяне. Не са панацея, просто идеи.
1. Приеми се такава, каквато си. Подобен съвет беше даден по-горе, само че се акцентираше на това да се обикнеш. Е, аз все още не мога да кажа, че чак се обичам, но съм се приела такава, каквато съм - със своите добри и лоши, силни и слаби страни. Като всеки друг човек на тази Земя.
2. Намери си отдушник. Хоби. Спорт. Нещо, което да прави ежедневието ти приятно. За предпочитане на открито. Подарявай си силни усещания, екстремни преживявания - благодарение на тях мозъкът отделя вещества, които са враг на депресията.
3. Намери твоята среда от приятели. Твоите хора. Знам, че това не е толкова лесно, не можеш да пуснеш обява, ама все трябва да има някакъв начин. Не знам как се прави това сега. Преди се събирахме на признак "музика", "спорт", "квартал", ей такива неща.
4. Ходи на психолог.
5. Направи си медицински изследвания. Понякога (даже почти винаги всъщност) това състояние е чисто физиологично, биохимично - липсват или са завишени определени вещества, хормони и пр.
Късмет!

PS: Сега се сетих за един виц:
- Как си лекувате депресията?
- Моята депресия не е болна...

Което ме подсеща и за това да гледаш забавни филми и да се обграждаш с хора с чувство за хумор. Смехът е лекарство. Спомням си, че една приятелка - естествена блондинка - колекционираше вицове за тъпи блондинки. Голям смях падаше, като се съберяхме с нея и почнеше да ги разказва. Даже сама си измисляше някои и й се получаваха доста добре. Друга пък, да кажем... неотговаряща на съвременните критерии за красота, събираше и разказваше такива за грозновати жени (даже се сещам един, след малко ще го напиша). Искам да кажа, че успяваха да са над нещата, да се надсмиват на недостатъците си.

Помни - пълно щастие няма. Има моменти на щастие. Започни да се стремиш към това, пък може да дойде и нещо по-голямо.

Та:

Преди среща:
- И как да те позная?
- Като видиш жена да приближава и си помислиш: "Само да не е тая!" Точно тази ще съм аз!

Най-лесно става, като се заемеш с повече неща. Особено спорт помага.

Здравейте!
Ще разкажа малко за себе си, за да придобиете по- голяма представа.
Аз съм момиче от единадесети клас, още на първия ден моите съученици ми заявиха, че ако не им пиша домашните, иначе щели да ме тормозят ( отказах).
Те били по-големи и имали повече задължения, ако не им помагам щели да ми "очернят живота". За сега не ми пречат, защото ги игнорирам и не ги оставям да си придават излишна важност.
Сега малко за моите хобита и занимания: свиря на китара и пиано, ходя на актьорско майсторство и на вокален педагог, говоря няколко езика ( английски, испански, руски и италиански), записах се на балет и спортни танци. Имам и работа ( онлайн) и печеля достатъчно добре за да се издържам.
На психолог съм ходила, но нямаше резултат. Само констатира това, което вече с родителите ми знаехме, че съм преждевременно развита, като личност.
Преди съм била в депресия и съм получавала паник атаки (взимам успокоителни), но сега е малко по-различно. Чувствам се самотна навсякъде, имам чувството, че нищо съществено не съм постигнала. Чувствам се празна отвътре и самотна. Когато вървя по улицата виждам, че всички хора имат с кого другиго да си говорят, само аз вървя сама.
Искам да уточня, че не съм поредния тийнейджър, който си няма работа и си търси съжаление. Знам, че не сте психолози и ще ме посъветвате да отида при специалист, но реших да пробвам, ако някой е имал подобна ситуация.

От толкова много извънучилищни занимания нямаш ли приятели? Айде, съучениците ти явно не са твоята компания, ама останалите? Не е като да нямаш социален живот. И въпреки това ти липсват дружки и забавления. Явно комуникацията с хората не е силната ти страна. Трябва да работиш върху преодоляването на този негатив. Няма да стане веднага, ще отнеме време, но ще се наложи да положиш усилия в тази насока. Това е работата и на психолога. Как така този, при когото си ходила, установил проблема и край, приключил темата. То какъв ти е проблемът много хора могат да кажат, но нали работата на специалиста е да работи върху разрешаването му, не просто да го констатира и айде чао. Иди при друг психолог.
Това, че не си постигнала нищо, не е вярно. Какво искаш да постигнеш за 16-17 години живот? Има време да се реализираш, сега изобщо не трябва да ги мислиш тези неща. Трябва ти цел и смисъл в ежедневието, забавления, приятели.
А има ли вариант да смениш училището, ако там не се чувстваш добре?
Изобщо в България или в чужбина живееш? Малко чужбинска ми се струва тая история. С този по-горен клас и с работата и финансовото самоиздържане... Пък и многобройните възвишени занимания и хобита... Даже, като се замисля, как ти остава време да правиш нещо друго, извън тези неща? Кога точно оставаш сама със себе си и се самосъжаляваш/депресираш? Ти изброи 6-7 занимания + езици + училище + работа.
Да не ни пускаш по пързалката, ей!

Като врели - некипели звучи след втория си пост. А аз, глупачката, се вързах и я съжалих.

И аз клоня, че е измислица.
Човек с високо ай кю няма да каже, че не е постигнал нищо, на фона на разказаното. Може би не усещаш удовлетворение, но тогава пък защо ще го правиш, щом го правиш, значи не е така.
Няма как на всичките тези занимания да няма хора със сходни интереси и поне един, с когото да излизате и да имате общи теми.
А защо е нужно и да работиш да се издържаш, родители имаш ли, ако да - чувстваш ли се достатъчно обичана от тях?
И не на последно място - ако историята е реална, според мен разковничето е в успокоителните. Или вече тази доза не е достатъчна, или са объркали биохимията в мозъка по някакъв (друг) начин.
Дано не се хабим напразно наистина, и много по-важното - форума да не се пълни с измислени истории, защото има хора с наистина много сериозни проблеми/ситуации.

Добре, защо отегчените тийнейджъри в наши дни си съчиняват небивалиците точно в БГ мама?

Мила Атова, благодаря за съвета, ще го послушам. Колкото до въпросите, да живея в България. Относно доходите ми не съм се изразила ясно, съжалявам! Искам да кажа, че печеля достатъчно за да мога да се издържам, но още нямам нужните години за пълнолетие.

Мъчно ми стана за теб от това, което пишеш. За тази празнота и липса на разбиране.
Мъчно ми е и за всички деца, да си тинейджър е толкова трудно и изобщо трудно е да си дете. Всички те смятат, че още си малък, не ги разбираш тея работи, възрастните ти казват колко лесно е да си дете, че всичко ти е на тепсия…отношението е такова, че после 15 години ходим по психолози  и не можем да си излекуваме детските травми.
Някой ти писал горе да пиеш успокоителни - моля те, недей!
Това е най-кофти съвета, който можеш да получиш “от възрастните”.
И не, не си провал, и не е вярно, че нищо не си постигнала, просто нямаш опората на миналото и на миналите грешки. Сега започваш пътя в живота на възрастните и е плашещо, знам. Неяснотата какво престои и как ще се справя е плашеща. Тези години не са лесни 17-18-19…много често и много хора минават през същото, което и ти…депресарските 20:) използвай ги да се развиваш вътрешно, да изследваш и опознаваш себе си, не бързай, всичко хубаво тепърва предстои.
Прегръщам те, прекрасно момиче🌻

Lili325  Относно тези коментари
"Няма как на всичките тези занимания да няма хора със сходни интереси и поне един, с когото да излизате и да имате общи теми.", повечето ми занимания са частни, а в останалите групи ( балет, актьорско майсторство и спортни танци) съотборниците ми ги интересува единствено и как те са се представили.

"А защо е нужно и да работиш да се издържаш, родители имаш ли, ако да - чувстваш ли се достатъчно обичана от тях?" Работя по свое желание, за да мога да си плащам уроците всеки месец. Родителите ми отказаха да плащат уроците ми, защото "не сме милионери" ( според баща ми), затова реших сама да се развивам.

Ябълкова и Michone, ако е измислица според Вас, защо ще си правя труда да пиша във форум?! За да опиша ситуация и да потърся мнение по въпроса, значи малко или много уважавам форума и хората, които коментират вътре. Не бих злоупотребила с форума, има хора в много по-тежки положения, наясно съм.
 
Благодаря на всички за съветите!

Концерти, изложби, екскурзии......

Определено се забелязва че има празнота. Както и че ти трябва повече забавление, просто си намери неща с които да се развличаш, но по възможност да са такива, които са забавни и за околните защото това което ти трябва е да намериш взаимност. Запиши се в Тиндър и излизай на срещи, може да потръгнат нещата.