Здравейте!
Преди няколко месец пусках тема, засягаща отношенията между майка и син, и по-точно токсичните такива. В крайна сметка, тъй като от доста време вече живеехме под един подкрив с майката на годеника, не издържах и си събрах багажа.
Както предполагам е ясно на всички, в момента ми е доста тегаво и тъжно.Не исках да става така наистина, но след поредния гаден намек за фертилност и бременност много ми кипна. Тогава не успях да спя цяла нощ, и на сутринта просто поисках разговор, за да кажа за пореден път, че се чувствам наранена от думи на майка му. Отоговът обаче изглежда никак не ми хареса : ''Не мога да я карам да се съобразява какво говори пред теб''. Казах, че в такъв случай не се чувствам на място и на енергийно ниво не се чувствам като негова жена. Той ми отговори, че каквото и да е решението ми, би го разбрал (нормлано ли е, да е толкова студен)? Когато сме били в добри отношения, винаги ми е показвал любов, но започнех ли да говоря по сериозни теми и неща, които ме карат да се чувствам зле, ставаше страшно отбранителен и вербално-агресивен. Съвестта ми почва да ме изяжда, че може би съм преувеличавала, че може би не е мамино синче, и ако бях останала и ако бяхме имали дете, животът ми нямаше да е толкова зле. Звъннах тази сутрин да го попитам, дали иска да поговорим отново, беше страшно студен и безскрупулен, каза, че връщане няма, и сега трябва да си нося последствията. Обвини ме, че едва ли не съм била достатъчно обичлива по време на връзката ни, което според мен не е така изобщо. Почувствах се мега унизена.
Ако сте минавали през нощо подобно, или просто ви се коментира мнение, бих се радвала да изчета.
Преди няколко месец пусках тема, засягаща отношенията между майка и син, и по-точно токсичните такива. В крайна сметка, тъй като от доста време вече живеехме под един подкрив с майката на годеника, не издържах и си събрах багажа.
Както предполагам е ясно на всички, в момента ми е доста тегаво и тъжно.Не исках да става така наистина, но след поредния гаден намек за фертилност и бременност много ми кипна. Тогава не успях да спя цяла нощ, и на сутринта просто поисках разговор, за да кажа за пореден път, че се чувствам наранена от думи на майка му. Отоговът обаче изглежда никак не ми хареса : ''Не мога да я карам да се съобразява какво говори пред теб''. Казах, че в такъв случай не се чувствам на място и на енергийно ниво не се чувствам като негова жена. Той ми отговори, че каквото и да е решението ми, би го разбрал (нормлано ли е, да е толкова студен)? Когато сме били в добри отношения, винаги ми е показвал любов, но започнех ли да говоря по сериозни теми и неща, които ме карат да се чувствам зле, ставаше страшно отбранителен и вербално-агресивен. Съвестта ми почва да ме изяжда, че може би съм преувеличавала, че може би не е мамино синче, и ако бях останала и ако бяхме имали дете, животът ми нямаше да е толкова зле. Звъннах тази сутрин да го попитам, дали иска да поговорим отново, беше страшно студен и безскрупулен, каза, че връщане няма, и сега трябва да си нося последствията. Обвини ме, че едва ли не съм била достатъчно обичлива по време на връзката ни, което според мен не е така изобщо. Почувствах се мега унизена.
Ако сте минавали през нощо подобно, или просто ви се коментира мнение, бих се радвала да изчета.
