Е, моето не го оставям за по няколко часа при баба и дядо от време на време, пък и на мъжа ми не може да го оставя, и е съвсем друга ситуация от тази, в която имаш периодично по няколко часа без залепено дете.
- Публикувана: 8 май 2023, 00:00 ч.
- Последно мнение: 17 май 2023, 03:10 ч.
Второ дете
Детегледачка сме ползвали за третото (почасово след училище) и за четвъртото (за по 4 до 6 часа, докато ходех в кантората, но се прибирах по няколко пъти през деня, баща им също). За другите 3 деца не съм ползвала. След третото и бабите/дядовците помагаха за по някой час, защото се пенсионираха, но за 5-тото вече живеят на 450 км. и не могат да се включват.
За мен възможността за детегледачка е понякога от ключово значение, от гл точка на запазване на отношенията с бащата, психиката на майката и т.н., още повече когато майката е работеща, със сериозна кариера, бащата също. И нямам предвид такава на постоянен договор или която постоянно да е вкъщи, а някой на когото можеш да разчиташ, когато имаш работа или искате с мъжа ти да отидете на кино.
За да разчитаме на баби ние, трябва да поканим някоя от бабите да живее вкъщи (защото и двете са много далече), което няма как да стане. А и в повечето случаи се получава налагане на мнение - не,мерси. Затова "неутрална" жена, която изпълнява каквото и кажеш.
И разбира се, че финансите не са въпрос само на детегледачка, а е комплексно. Става въпрос за добро образование, вкл.и висше, възможност за обикаляне на света, възможности да се поглезим всички, най-вече мама, която дава толкова много от себе си
И така.
Каквото е писано, ще стане.
За да разчитаме на баби ние, трябва да поканим някоя от бабите да живее вкъщи (защото и двете са много далече), което няма как да стане. А и в повечето случаи се получава налагане на мнение - не,мерси. Затова "неутрална" жена, която изпълнява каквото и кажеш.
И разбира се, че финансите не са въпрос само на детегледачка, а е комплексно. Става въпрос за добро образование, вкл.и висше, възможност за обикаляне на света, възможности да се поглезим всички, най-вече мама, която дава толкова много от себе си
И така. Каквото е писано, ще стане.
На мен изобщо не ми се захваща с ангажимента покрай второ дете. Осъзнавам колко сили, нерви, компромиси и усилия ще коства. Моето дете никак не е от кротките. Но!
Аз самата съм израснала като единствено дете, късно родено и добре гледано (за времето си). Като дете исках брат или сестричка, разбира се.
После намерих приятели. Сега, освен родителите ми, да са ми живи и здрави, почти нямам друг близък роднина.
Наблюдавам около мен братя и сестри, които си помагат в тежки моменти; такива, които цял живот са се карали и в късната си възраст, като децата са далече, започват да си помагат и да прекарват време заедно.
При условие, че можем да си го позволим без някой да е ограничен откъм финанси или любов, по-редно ми се струва да сме с две деца.
Оттам нататък - здраве.
Между другото, мисля, че финансовата задоволеност (в разумни граници) не е нещо лошо, ако детето получава и правилното възпитание - в морални ценности, да помага, да споделя, да проявява разбиране към нуждите на другите, както и че материалното не е основно и има по-важни неща. Някой ден може и да оставим някакви наследства, знам ли, въпросът е децата да се оправят, без да разчитат на тях и независимо от тях.
Аз самата съм израснала като единствено дете, късно родено и добре гледано (за времето си). Като дете исках брат или сестричка, разбира се.
После намерих приятели. Сега, освен родителите ми, да са ми живи и здрави, почти нямам друг близък роднина.
Наблюдавам около мен братя и сестри, които си помагат в тежки моменти; такива, които цял живот са се карали и в късната си възраст, като децата са далече, започват да си помагат и да прекарват време заедно.
При условие, че можем да си го позволим без някой да е ограничен откъм финанси или любов, по-редно ми се струва да сме с две деца.
Оттам нататък - здраве.
Между другото, мисля, че финансовата задоволеност (в разумни граници) не е нещо лошо, ако детето получава и правилното възпитание - в морални ценности, да помага, да споделя, да проявява разбиране към нуждите на другите, както и че материалното не е основно и има по-важни неща. Някой ден може и да оставим някакви наследства, знам ли, въпросът е децата да се оправят, без да разчитат на тях и независимо от тях.