Колко е достатъчно?

Не мисля, че ще спреш като/ако достигнеш такъв доход на месец.
И с кой се сравняваш? Кои са "другите"? Нали знаеш, че има хора, които нямат стигане, милионери са. Т.е. състезанието си го загубил отдавна и ти, и тези които гледаш около себе си.

Спри да се фокусираш върху трупането на още и още. Ако не можеш да спреш с обсесивното поведение, и усещаш, че животът ти страда от това, потърси помощ от специалист.

Д*пе знае 2 и 200.
Парите никога не са достатъчни.
Време, прекарано в истински отношения, е по-ценно.

Хората, които се сравняват, не спират с това при достигане на каквато и да е предварително зададена граница. Това е особеност на психиката - винаги да се сравняваш и да се чувстваш не както трябва, искаш и т.н., да се травмираш от това, че друг има по-скъпи вещи, че си неудачник и пр.

Иначе тази тема странно повтаря пост на потребител от вчера в друг подфорум

Не е до пари. Вероятно такъв ти е характерът. Не си престарял за връзка,  сигурно ще си намериш половинка. Хората и в старчески домове се събират, без големи доходи също...

Пак няма да ти е достатъчно, още по- тревожен ще станеш.
Парите са средство за живеене, ти си ги превърнал в самоцел.

Това нещо си има корен и ти трябва да го намериш къде е и да го отработиш.

Човешката лакомия няма край.
Най-много щастие носи смисленият контакт и връзки с други хора - секс, приятелство, родителство.
Ти звучиш като човек с депресия.

Никога няма да ти е достатъчно, не и с тези разсъждения. Добрата страна на нещата е, че си осъзнал, че имаш проблем, защото някои карат така цял живот и той си минава в трупане и съревнования. Сега остава да разбереш къде се коренят твоите проблеми и да работиш върху тях. Може би е добре да започнеш с читав психолог.

Иначе е много хубаво, че се стремиш към по-висок доходи, по-големи успехи, но нека не са на всяка цена.

Всъщност ти и сега имаш достатъчно, защото пишеш, че при доход 10 000лв ще спестяваш 60% т.е. реално ще разполагаш с по-малко от моментния си доход.
Помисли какво теб би те радвало - семейство, кариера, имоти, коли, хоби.....Другите си имат свои радости, които не са релевантни за теб.
Дано намериш добър психолог, защото и аз смятам, че проблемите са по-дълбоки

Ами ако непрекъснато се допитваш до интернета да ти каже как трябва да се живее никога няма да го изпълниш тоя план. Тепърва ще осъзнаеш, че ако не  си в Дубай всеки уикенд и не си на парти на яхта на Малдивите във вторник и сряда просто нищо не си постигнал в живота и тия 10 хилки на месец са абсолютно неадекватни за един хубав ролекс за гаджето.

Трупането на пари и имоти не пречи на нормалния живот – „тренировки, добро хранене, излизания и създаване на семейство“. Нещата спокойно могат да вървят паралелно.
Не знам какво ти пречи да живееш като връстниците си, но рискуваш сериозно някой ден да няма на кого да оставиш натрупаните пари и имоти. Или ако се завърти някоя жена около теб, да е само златотърсачка. Това ли искаш всъщност?
Помисли си върху това.

Те такива накрая стават насилници, че и стиснати. Жената вкъщи яде само макарони с майонеза и шамари, понеже той изкарва парите, а тя, макар и да го обича, не го прави щастлива.

Търси психоаналитик и да те изпраща където трябва, докато е време.

ПС. Доходът няма как да го сравняваш с когото и да е, защото всеки има различен замах за харч и нужди, както и хобита. На някои 10 бона няма да стигнат и за уикенд, на други стигат за 4 месеца.

Даже не мога да повярвам, че наистина имаш такива колебания. Но ако това не е пързалка някаква, а наистина си в такава ситуация, то имай предвид няколко неща:
- Животът е това, което ни се случва докато правим планове за бъдещето. Тоест животът е пътуване, на което трябва да се наслаждаваме, а не просто пътуване с крайна цел, най-малкото защото крайната цел на живота не е особено приятна.
- "Достатъчно пари" е нещо като хоризонта - виждаш го, не е много далече, ама никога не можеш да го стигнеш. Ако на някаква възраст си мислиш, че като събереш един милион и можеш да спреш, когато след време осъществиш това инфлацията и други фактори ще са направили така, че един милион вече не е онзи един милион и ти трябват два. После 5, после... спомни си за хоризонта.
- Най-важното в живота е балансът - да живееш беден не е работа, но и да си чичо Скрудж също не води до щастие. Общо взето истината е някъде по средата и човек трябва да действа на няколко фронта едновременно, като балансира времето и усилията си.

Добре е , че  мислиш с главата си, но когато включиш и сърцето ще се получат нещата😉

И с 50 000 месечно няма да сте щастлив, парите ги има, обаче го няма правилното мислене. Парите имат и стойност, а тя не се изразява в броя им, /това е тяхната цена само или какво може да се купи с дадена сума/, а в това от какво се лишавате, за да ги имате. Поставете човека на първо място или искайте парите заради човека, заради взаимоотношенията с човека, не заради това, че могат да купят коли и имоти. Тях вече ги имате. Ако човек няма нищо друго освен пари, той въобще има ли нещо? Звучите много отчаяно, хубавото в случая е, че схващате, че само с подобни финансови цели няма как да бъдете щастлив/ нищо против парите нямам, напротив/, за разлика от много други, които се считат за много успешни, заради материалните придобивки. Парите не трябва да ви управляват, иначе е страшно. Те трябва да бъдат използвани, най-вече за безценното, за купуване на време, през което да се изживяват щастливите емоции с любимите хора, това е истинският успех всъщност. Кой ви внуши, че ви трябват още пари? Ненормалният свят ли, в който ценностите в съзнанието на милиарди хора са така жестоко изкривени, а може би никога не ги е имало, не са били изградени? Трябва ви само да виждате небето над вас, свобода ви трябва, здраве и да обичате и да бъдете обичан. Тези неща, разбира се, също имат своята цена, за тях също са необходими пари, но не изкарвате малко, за да не можете да я платите. Имотите са важни, но когато подкрепят любовта, когато в тях живеят щастливи хора. Стените сами по себе си са само едни стени. И не си хвърляйте парите по псевдопсихолози, няма да ви помогнат, само ще плащате за нищо. Това е лично ваша работа да промените целите си, приоритетите. Имате достатъчно пари, спрете да мислите за тях и започнете да мислите за изграждането на стабилно семейство.

Дами, благодаря за съветите и в момента мисля върху доста от тях. Искам да споделя и още нещо, което може би не се взима предвид. Напълно наясно съм, че парите не са всичко и живота не се измерва в пари и те не правят човек щастлив, самите те. Но съм разсъждавал доста по въпроса и според мен, ако един мъж не е направил всичко възможно да си стъпи здраво на краката в определени години, след това става в пъти по-трудно, защото е нужна много мотивация, дисциплина, добри навици и огромна финансова култура за да има човек дори малък прогрес. И в момента се опитвам да балансирам тези неща и да уча все повече и повече за тях и да се обогатявам, което ме поставя в ситуация на тревожност и несигурност, което отново мисля, че е нормално. С две думи е ясно, че имам пропуски и човек не може да мисли само за едно нещо и да не си живее живота и да не бъде щастлив, но ако се погледне и през другата призма, ако един мъж не успее да направи нищо, поради слаба мотивация, липса на увереност, мързел, дали ще бъде наистина щастлив, когато знае, че не е положил усилия да се получи нещо? Сравнението с другите е много гадно нещо и това е моя проблем, върху който гледам да работя, но ако трябва да съм честен, сравнението ми се ограничава до приятели/познати, с които сме горе долу на една възраст и когато видя, че някой се справя по-добре, това ме провокира толкова много, че веднага цялото ми внимание и фокус влизат в спортен хъс, който до момента ми е помагал.... Просто се изморих психически да съм в този режим.

Неспособността лирическият герой да живее по приятен за него начин няма нужда да бъде украсявана с панделки и обяснения как това било нормално и редно.

Всъщност до определена възраст мъжът ( а и не само, защо за жената да е различно?) е хубаво да постави началото, но не може да се иска да е свършил цялата работа. А след като се постави началото, после е по-лесно, защото от един момент нататък парите почват "сами да се грижат за себе си" и да растат, ако са разумно инвестирани, даже и когато семейни нужди ти попречат да добавяш от текущите си доходи.

Трябва да се освободиш от този токсичен модел... винаги ще има някой около теб, който ти се струва по-добре. Те може изобщо да не са по-добре, но ти си програмиран да виждаш така нещата, защото изначално смяташ, че си неудачник. Работи върху себе си и вярванията си.

Вместо да мислиш за 60-те % от евентуалните ти бъдещи доходи, започни да даваш 20% от сегашните си за психоаналитик.

Колкото пъти погледна тази тема, толкова пъти се сещам за приказката за човешката алчност.

Приказката за алчността е колкото поучителна, толкова и написана за да заблуждава масата и да остави богатите да си множат богатството.  Всичко е в умереността и баланса - и пари трябва да се гонят (защото животът се живее с пари), но и  да не се пропускат човешките радости. Все се сещам за съветите на Полоний към Лаерт - бъди така, ама и онака, защото нищо не е абсолютно само за себе си.
Много често се казва, че и много богатият, и много бедният са равни в пропускане на радостта от живота. Единият има много пари, но няма време да се възползва, а другите има колкото щеш време, но няма пари да се възползва. Изводът е ясен.

То е хубаво човек да се развива и да гради, но е хубаво овреме да се сети, че граденото трябва да има на кого да го остави, пък е добре и да се наслаждава на постигнатото, защото на стари години вече и да иска, физически няма да може.
Семейството обичайно е подтик за развитие, въпреки разходите за поддържането му.
Пък и колкото и да получаваш,все ще има още какво да искаш. Добре е да знаеш, че има и други неща, които са много по-важни и могат да се случват паралелно.
По отношение на материалното - винаги се сещам за предсмъртните желания на султан Сюлейман Великолепни.
Първото желание на Сюлейман било саркофагът с неговото мъртво тяло да се носи от най-добрите лекари в империята.
Второто му желание било по време на траурната процесия, която преминава през града, да се хвърлят скъпоценни камъни и златни монети. А третото желание е било по време на цялата процесия ръцете на султана да висят извън саркофага.
С първото си желание Сюлейман е искал да покаже, че и най-добрите лекари са безсилни пред смъртта. Хвърлянето на злато и скъпоценности показвало на хората, че всичко материално, което сме придобили, остава на земята.
Извадените ръце на султана е трябвало да покажат, че дори един от най-великите владетели напуска този свят с празни ръце.

Среда, в която властва сравнението , не е здравословна! На един не му стигат 2 лв, на друг 2 милиона !
Мисля, че трябва да се преориентираш спрямо обкръжението си!

Намери си сродна душа, която живее по същия начин като теб, и си спестявайте и инвестирайте дружно, докато пестите от хубава храна и от топла вода. Иначе 5 хиляди е доход над средния, но обикновените жени предпочитат, ако са в двойка, да живеят по-добре, отколкото сами, така че ако не им се променя стандартът в положителна посока от това, че ти изкарваш 5К, няма да се задържат, дори и да излъжеш някоя патка, като се похвалиш.

И като почнеш да правиш повече пари на месец, и намериш някой мацка, ще пуснеш тема със заглавие “дали приятелката ми не ме иска само заради парите ми?” Несигурност и комплекси. Работи над себе си, търси професионална помощ.

Какво значи един мъж на 30 години да е постигнал нещо? Имаш професия, работа, дом. Какво повече искаш да си постигнал от материална гледна точка?
Останалото е семейството - жена, деца. После животът се върти около тях. Всеки ден ходиш на работа, прибираш се вкъщи, време със семейството, почивка 2-3 пъти в годината, работа, сметки, децата, образованието им… кръговрат.

Аз лично, четейки какво си писал, не бих те търпяла и 10 и 20 хил. да изкарваш на месец. Представям си една много токсична връзка 🧐

А всичко това ще искаш ли да го споделиш, след като си го постигнал сам и явно си го браниш... Ще допуснеш ли някой до себе си, който да развали плановете и идилията?
С това мислене и начин на живот трудно ще ти е с взаимоотношенията. Звучи като зависимост към себе си, която градиш.
Нагоре ще ставаш все повече егоист.
Познавам такива мъже. Не им се получава семейството... все нещо към себе си драпат и всичко наоколо им е криво.
Спри се, намери си партньор до себе си, с който да градите заедно. Така ще разбереш защо го правиш и докъде...

Аз се притеснявам тоз доход дет го гони и евентуално стигне, ако вземе го загуби за някой месец и какво ще се случи….

Когато парите се превърнат в самоцел, не зная какъв е пределът на насищане. Сигурното е, че щастието и чувството на удовлетворение  не са функция от предходното изречение.
Ако темата е реална, съветвам авторът да се обърне към психолог, за да види какви дефицити компенсира.

Аз имам един конкретен въпрос към автора.
Когато достигнеш 10 000, планираш да заделя 60%. Ще ги спестяваш с някаква конкретна цел ли? Или просто искаш да ги заделяш като суха пара и да ги яде инфлацията? И колко време мислиш да ги пестиш, живеейки скромно?

Един въпрос не мога да му намеря отговора.
Защо ти е да спестяваш 6 бона всеки месец?

Може би за ранно пенсиониране.

Важно е колко са разходите и задълженията. 5к могат много лесно да заминат за ипотека, лизинг на колата, хранене навън и други такива съвсем обикновени действия.

А относно колко е достатъчно, струва ми се, че тогава което имаш в момента ти е достатъчно.
След време може и да не е, но това го няма нужда сега да го мислиш.

Да има за любовници, както винаги се е правило. Жена му да готви боб, а оная да муа сушита по заведения.

Ай ся. Шушитата още са евтини. Аз мога да карам на шуши един месец, пък живея с 1000 лв за сметки, храна, котка. А, и един заем имам.

Авторът се чуди как си жива още, Нарци ...

Здравейте отново и благодаря за коментарите. Виждам, че на повечето от вас ви се вижда смешно, както мисленето ми, така и самият аз предполагам, но на мен не ми е. Както вече споделих, целта ми е да достигна този доход от 10 000лв, като за момента не е такъв. А за алчността, най-вероятно е така донякъде, но бива ли пък човек да не иска и той да има.. Аз не желая другия да няма, а просто и аз да имам... Относно заплатата и дали ми стига в момента да си покривам нуждите и да живея нормално - да. Но ако утре нямам работа и трябва да преживея няколко месеца, докато си търся нова? Ако ми изникнат непредвидени разходи и се наложи и да тегля и заеми, колко време ще ме върне назад това финансово и ще го мисля и ще живея в несигурност? Разбирате, че не става въпрос само за сравняване. Иначе и него го има, не отричам. Просто всичко е твърде комплексно и за съжаление финансите играят огромна роля в живота на човек. А за спестяването на 60%-те процента, какво бих ги направил - бих инвестирал с натрупване и годишен ръст. И не, не мисля за любовници и живеене под формата на пилеене.

Т.е. нямаш конкретна цел. Само да стигнеш заветните 10 000.

Какво разбираш под пилеене? Пилеене ли е да пътуваш, да образоваш добре децата си, да посещаваш интересни места с любим човек?

Бедна, но жива - пролетарска лирика
Сингъл съм, между другото, просто така, информативно да си знае.

Първият пост ми напомни за мой любим виц:
Във вестник, в сектора за запознаства, се мъдри обява: " Аз съм висок, снажен и атлетичен, със сини очи. Имам яхта и голямо имение, скъпа кола. Нищо не търся...само се хваля"..........

Как определи 10k като границата, която ще те направи щастлив? И мислиш ли, че като я стигнеш, няма да искаш да изкарваш 12k? Или че ако си си купил Майбах, някой около тебе няма да си купи Ламборгини (което е по-скъпо, нищо не разбирам от коли)? И какво правим тогава? Ще се бесим ли, или ще спестяваме по 12k, за да си купим Ламборгини, докато някой не си купи Ролс Ройс? Човешкото око е алчно, и става ненаситно, ако му позволиш.

Огледай се. Хората с 5k на месец гледат семейство с две деца и се справят. Не казвам, че им е лесно или че не трябва да се стремиш към комфортен живот, а че залиташ отвъд една граница, в която ще си продадеш живота за пари и един ден, поглеждайки назад, вероятно ще съжаляваш, защото парите наистина не са всичко, особено при условие, че изкарваш немалко. Смири се малко и бъди благодарен - ако имаш липси в живота, те не са породени от липсата на пари, и увеличаването на парите в банката няма да ги запълни.

Като го чета, споменатите марки не би ги купил, защото са излишно разхищение.

Абе, има едни хора, дето хем не биха купили някакви марки или каквото там им се види скъпо, хем очите им все в тези марки са втренчени...
------------

Но аз друго исках да кажа - че съм несъгласна, дето модераторите изтриха днешната тема със сюжетната линия "какъв успешен и самотен съм, търся жена". Но че очаквам утрешната.

Аз само ще кажа на автора, че най-щастливите ми години (заедно със студентския ми период, които бяха в същия "стил") бяха, когато имах пари само за рейс сутрин до работа и евентуално за един сандвич на обяд (а често си и носех такъв от вкъщи). Вечерта се прибирах пеша, защото нямах да още един билет - 5-6 км разстояние. Това беше в продължение на 2-3 години след университета, докато се стабилизирам финансово благодарение на следващите си работни мяста. Това, разбира се, може да се е дължало на младостта, но тогава съм била не много по-млада от него всъщност. Обаче се чувствах свободна, съзнанието ми не беше обременено с мисли за богатства, пък каво щяло да се случи, ако се разболея, пък ако си загубя работата... Стремях се да постигна някакъв нормален материален комфорт, но не ми е било фикс идея, не съм си правила 5-годишни планове, нито съм гонела някаква конкретна сума. Гледах да си живея живота на макс, докато съм млада и докато нямам деца (не че след това животът спира де, просто приоритетите ти стават други). Докато ми е все тая колко точно пари ще имам в джоба. Докато не ми е проблем вместо на морски курорт, да ида на вир на някоя река. Докато не ми пука дали ще съм на хотел или на палатка. Така виждаш и много повече неща от живота.
Авторе, младостта и животът ти си минават, докато си правиш планове за тези 4-5 хилки повече на месец, които са ти абсолютно излишни, защото и сегашният ти доход си е ок. Губиш си свободата и младежката наивност, пропускаш лекотата на дните, губиш способността да знаеш 2 и 200 (което е много важно качество за мен). Станал си затворник на собственото си съзнание и амбиции. Ти не си свободен човек, сам си се превърнал в роб на материалното. Но може би си в такава среда, обкръжението ти явно е такова и те е страх да паднеш под някакъв определен стандарт и донякъде те разбирам, обаче...

Много даже си си ок. Може малко да си бърн аутнал, но планът ти е добър. Твърде е възможно да достигнеш някакъв пик между 35 и 40. Работи яко, грижи се за себе си - във всякакъв смисъл - психически, физически ... Жената с главно Ж ще се появи, не се кахъри и не се плаши!

Тюх, да бе взема да изработя нещу!

Той няма стандарт, щом и от храна пести.

А, малко! Човекът казва, че не се чувства добре и физически, и психически. И докато постигне финансовия пик на 35-40 години, то и биолоичния си пик ще е стигнал тогава. И кога ще живее, кога ще почувства лекотата на живота? За бога, пичът разполага с повече от 5к месечно САМО ЗА СЕБЕ СИ, че и допълнителен доход от наем вероятно има (или ще има, съдейки по това, че е закупил имот с цел инвестиция).
Не знам, не знам... Всеки си има различни разбирания за живота, различни ценности и различна среда, в която вирее и в която трябва да се доказва. То няма лошо де, ако така се чувства ок, но той споделя, че не е така - това е проблемът.

ПП: Абе темата пак ми се струва тип социологическо проучване на тема "Какъв месечен доход задоволява нуждите на съвременния български мъж на възраст от 30 до 40 години", ама айде...

Отново благодаря за коментарите. Относно стандарта на живот и заплатата, в момента нямам почти никакъв живот, така че стандарта сигурно влиза в категорията малък. Заплатата е такава от скоро, като нямам почти нищо, с което да се "похваля", но не е в това проблема. За изненада на всички, аз също съм имал щастието да бъда в истинска и чиста връзка за над 2 години, през които финансовата част изобщо не ми е била пред очите и честно казано си живеех, макар и лекомислено, доста щастливо. Аз също съм на мнение, че човек усеща и живее най-много живота си в моментите, които дори да няма нищо е изпълнен с емоции и усещания и това е нещото, което го прави щастлив. Затова й помни този период цял живот. Но този период най-често се случва в младините, когато от нас не се изисква много и всеки потенциален проблем е за сметка на друг. Нашата сигурност в този период идва най-вече от семейството, те са тези, които решават нашите проблеми, защото още не сме взели живота си в ръце..
Добре, дотук всичко е перфектно, имаме си готин живот, изпълнен със забавления и емоции и всичко е прекрасно. Времето обаче лети, буквално лети и в един момент започваме и леко да проглеждаме, а малко след това и да виждаме и да се замисляме, ама аз какво направих за последните 10 години? Колко от мечтите, които си мислех, че са реалистични успях да реализирам? Какви основи поставих за да се случи нещо до момента или поне другата година? И тук вече, като прибавим и конкуренцията (мъжката такава, която я има между нас мъжете 24/7) и социалното мнение за един мъж, който не се "справя" добре с живота и всички други неща, през които е нужно да се мине, докато изобщо се стигне до този момент, защото никой не иска да си развали "безгрижния живот" и да напусне зоната си на комфорт, нали? Но, ако човек все пак мине през тези периоди и реши да се бори със "ситуацията", то следва да си направи някакъв план, нали? Краткосрочен и дългосрочен и да следва стъпки, с които да се опита да се бори, не само с живота вече, не само с другите, ами и с всичките несигурности, които вече има. И вече забавната част и емоциите остават на много по-заден план, че даже и човек не се сеща за тях след време, защото ги е оставил в "мечтаната реалност"... С две думи, тази несигурност поражда желанието за повече, в идеята за по-добър живот без несигурност. И да - ако един мъж има жена, която да го обича и уважава истински, след като вече е минал този период на "проглеждане", може да се получи нещо хубаво и да балансира, предполагам.

Авторе, много сдухано звучиш като за млад човек. Няма лошо да се замисляш за бъдещето, но тази фиксация върху парите и материалните придобивки, постоянните сравнения с имането на друг, са сигурна рецепта за тотално сдухване и превръщане в алчен чичко, преди да навършиш 40.

Кое те кара да си мислиш, че не се справяш добре с живота? Добрите основи, за които говориш, ти си ги поставил. Финансово си постигнал доста за годините си. Обаче се чувстваш неудовлетворен. Защо?

А мечтите... Ами зависи какви са ти мечтите. Ако е само материално благоденствие, какъв ти е проблемът, ще я постигнеш тази мечта. Друга имаш ли? Ако имаш и тя е свързана с повече пари, ок, действай си по плана, който си си направил. Но ако ти коства твърде много време и ако те лишава от приятни преживявания и емоции, то тогава трябва да сложиш нещата на кантар и да решиш кое ти е по-важно.

И понеже питаш колко е достатъчно. Задаваш грешния въпрос. Трябва да се запиташ КАКВО или КОЕ е достатъчно за теб. Разсъждаваш количествено, а не качествено. Може би това ти е проблемът.

В живота няма такова нещо като сигурност. Трябва да успеем да се чувстваме добре, докато осъзнаваме, че реално нищо не е сигурно. Такова е естеството на живота. Всичко може да бъде изгубено. И всеки. Имаме само настоящия миг с нашето отношение към него. Това е всичко. Човек трябва да иска 6 000 в джоба, не 600лв., да се стреми към развитие, но ако внезапно се случи временно да е в период с 600лв., те не би трябва да имат силата да сринат усещането му за щастие. Никой не знае дали няма да му спре сърцето в следващия час, ние винаги реално сме в несигурност. Сигурността е илюзия. Не казвам, че не трябва да правите пари, а само да не забравяте, докато ги правите, че животът може да бъде единствено смешен, защото поставя всички ни в какви ли не ситуации, с които да се справяме. Трябва да се отпуснете малко, защото след като постигнете желаното, то автоматично ще се появи нещо друго, което да желаете и заради което няма да сте напълно щастлив.  Животът е пълен майтап, ако се замислите наистина сериозно.

Авторе, четеш някви книжки или гледаш разни Ютюб канали ми се струва... Някъде някой ти промива мозъка с планове за забогатяване, успех и реализации. Мхммм на това ми прилича.

Съвети за ранно пенсиониране и спестяване от САЩ. Не са съвсем неприложими за Европа, но определено са далеч от реалността на Стария континент.

Колко е достатъчно? 10 к.

Не, не е достатъчно, поставете си цел 20000, после х2 и т.н.
Дерзайте, можете още.

А, чак ся прочитам - кой да го уважава? Жена му ли? Съседите? И какво е постигнал? Доход? И това е достатъчно за да спечели уважение? Те и дилърите имат доход, някои повече и от 10 бона.

Хората уважават добрите хора, не тези с пари. Новини не гледаш ли?

Здравейте отново и отново благодаря за коментарите. Чел съм доста неща във времето и съм гледал и още гледам видеа свързани с финанси и не само, но не мисля че в това е проблема тук. По-скоро е в мисленето ми или погрешното такова върху начина по който човек трябва да живее и балансира двете неща. Относно уважението, не мисля, че има мъж, който да не иска да го има и е нещо, което търсим и желаем. Така ни е създала природата. Най-вече от хората до нас. Вие жените имате една представа за живота, ние мъжете друга и е трудно да се обясни или да се дадат аргументи на въпросите - защо искаш да те уважават? Или защо ти е толкова важно? Защо искаш да имаш повече пари? Защо не си живееш живота, като нормален човек? И още много други и сходни на тези, като е ясно, че разбрахте смисъла. Отговора е че мъжката психика има нужда от тези неща и няма нещо, което да ги "компенсира". Не вярвам само аз да мисля така, въпреки че е сигурно, че ми има нещо и съм от "тежките случаи", но съм такъв и така мисля. Аз съм си казал, че сега е времето в което трябва да жертвам определени неща за определен период от време за да мога да живея по-добре след това. Дали това е правилният начин, не знам, но го вярвам за момента. Не съм щастлив и не ми е комфортно, но това е положението за момента. И не, не се сравнявам с дилъри и хора, които изкарват много пари по нечестен начин. Не, че съм високо извисен морално, а по-скоро съм реалист и осъзнавам, че няма как аз да го правя, затова й не си насочвам енергията в такива мисли..

Набълбукал си се с разни статийки и психология, която няма общо с реалността, но не забравяй, че отлагането би било ок, когато си ясновидец и знаеш какво и колко те очаква. Иначе след 1 премигване разстояние може да няма "след това".

На съседа тревата винаги изглежда по-зелена.

Виж ся...лошо няма да имаш цели и да се стремиш да ги постигаш, но...
Докато се отдаваш изцяло на работата, за да печелиш кинти, гледай да не забравиш как да живееш, защото то увлича и в един момент не знаеш какво друго да правиш, освен да работиш и това да правиш пари и да си "успешен" да ти е единствения стимул за отделяне на допамин и получаване на удовлетвореност. Иначе, хубаво е, че си решил на този етап от живота си да го правиш, докато не си ангажирал някоя жена да те чака да ѝ обърнеш внимание, в лошия случай докато дундурка двете ти деца.

Кат чукнеш 50 и кат му отпуснеш колая…..аха, аха.
Жертваш младост в преследване на нещо, което обикновено хората правят, без да дават я живот, я душа.

Сега, ти искаш да ти кажем къде да търсиш и да намериш щастие?!
Ами няма как някой друг да го направи вместо теб, нито във форума, нито в реала. Това си зависи от теб. Няма лошо да си отдаден на работата, но докато трупаш пачка, си намирай и някакви странични занимания за удоволствие. Трябва да разпускаш по някакъв начин, ама какъв точно да е, ти ще си го откриеш за себе си. Може би си си мислил, че парите, материалното, ще ти донесат щастие и сега си изненадан, че не било баш така както си го представял... Имаш симптомите на бърнаут сякаш, освен че си такъв характер. Затова вземи някви мерки, че тоя фокус върху трупането и с липсите на положителни емоции... не е добре.

Промил си си мозъка с тези видеа в ютюб. Те са скам. Успешни богати хора видеа в ютюб не правят да дават съвети как други да станат богати. На ютюбърите това им е бизнесът - балъци да гледат, така си правят парите. А ти си податлив.

А, има и нелоши съвети в част от видеата на част от тези YouTube-ри, но всичко трябва да се гледа с критично око и да се мисли приложимо ли е към нашата действителност. Само с копи-пейст не става.

Колкото до уважението, авторе - то не се заслужава на базата на колко пари изкарваш, и мога да се подпиша под това. Въпросът е колко струваш като човек, а двете рядко са свързани (поне в позитивен аспект).

Много зависи колко е дълъг този период. Ако е още година-две - ок. Ако е още 5-10 години, не е много ок, защото най-готините години от живота ти ще са отминали. Важна е също целта - да се пенсионираш по-рано или просто да си разполагаш с възможно най-много средства и да си ги харчиш на воля когато и за каквото ти е кеф? Ако е второто, можеш да го правиш и със сегашния ти доход. Или пък искаш да се развиваш в сфера, която просто ти харесва и се чувстваш полезен с приноса си към нея? Това е супер, просто трябва да се научиш да го съчетаваш и с други неща от живота.

Относно уважението, за което все говориш. Мислиш ли, че хората, които те познават, ще те уважават повече, ако имаш 10к доход и по-малко, ако имаш 5к доход на месец. Все пак не си някакъв прошляк или мързел, дето хич не работи или се задоволява с минималното, колкото да не умре от глад.

Иначе ти си осъзнал проблема си, което е най-важното. Оттук нататък как да действаш, за да го преодолееш, не знам. Може би да понамалиш малко глупостите, които гледаш и четеш, може би да се опиташ да съчетаваш работата с удоволствия, да излизаш повече с приятели, да се забавляваш, да си намериш отдушник като спорт, хоби или някаква общественополезна дейност, да започнеш да посещаваш места с по-различен начин на живот от твоя - села, клубове с по-алтернативни занимания, ходи повече сред природата, сади дръвчета, лети с парапланер - глупости нахвърлям в момента, но, смятам, разбра идеята.

По-скоро е опит за зарибяване на наивници - тип "аз имам пари, имам имоти, но съм самотен и няма коя да ме утеши". С надеждата да му върже някоя, да я черпи 2-3 червени Джонита с кока-кола (естествено, на срещата ще дойде с такси, а не с хипотетичната "кола за 30-40 бона", за да може да пие алкохол) и да топне чушката

Хвалипръцко един вид.

Не разбрах, авторе, какво искаш да постигнеш. За какво са ти тия пари, как ще искаш да ги харчиш? За частни училища за децата ли, за маркови дрехи, за екскурзия до луната? Кое ще земно притежание или преживяване ще ти донесе щастие и сигурност? Не стана много ясно каква е представата ти за добър живот. Иначе няма лошо човек да се стреми към повече, но сякаш при теб не се вижда цел.

Първо, вземи се успокой, за човек на 29 години според мен си повече от добре позициониран.

Второ, парите никога  не стигат. Колкото и да ти се вдигат дохода, все ще ти се вижда малко и недостатъчно и ще го наместиш (спестяването и инвестирането за мен са в категория наместване също). Колкото и да имаш на сметката, все ще смяташ колко време можеш да живееш от тея пари ако останеш без работа. Истината е, че колкото и да трупаш, буквално един по-сериозен здравословен проблем стига да ти занули спестяванията на живота. С което не искам да те плаша или да казвам, че няма смисъл човек да има заделени пари, просто ти казвам, че няма как да предвидиш всичко и за всичко да се подготвиш. Не трябва толкова да се оставяш да те стресират такива неща като… живота, дето го живеем всички.

Не съм сигурна, че разбрах правилно каквото си обяснил, но ако актуалната ти заплата я харчиш изцяло - и то явно без особен социален живот, пътувания или издръжка на семейство - очевидно нямаш финансова култура и си позволяваш повече, отколкото можеш всъщност.

Колкото и добър да си на много фронтове, винаги, без никакви изключения, ще се намерят хора, които просто са по-добри от теб. И не по един параграф, ще те бият по всички. Ще имат по-скъпа кола, по-хубав апартамент, по-висока заплата, по-добър стандарт, всичко ще им идва отръки, и така нататък.

Трябва да се освободиш от тези мисли и да спреш да се сравняваш с другите. Сравнявай се със себе си и къде си бил преди преди 5 години, къде си сега, къде може да си след още 5. Трябва да се стремиш да се развиваш и да си щастлив. Ако забравим за момент парите и апартаментите, гарантирам ти, че ако започнеш да си обръщаш внимание - имаш социален живот, спортуваш, храниш се добре, че ако и завъртиш някоя мома - ще си много по-щастлив и спокоен. Ако си амбициозен вероятно харесваш момичета с цели - една такава ще ти помогне и ти да стигнеш по-напред и заедно да си изградите бъдеще.

Типичен "софиянец първо поколение", т.е. селски тарикат, който се опитва да излъже някоя по-комерсиално настроена жена. Ако изобщо има кола, най-вероятно е Опел осма ръка, произведен в края на миналия век. А заплатата му стига само за наем, хамбургери, бира и цигари.

Здравейте отново и отново благодаря за коментарите, макар и на тези, които са заядливи. Относно заплатата и колата, такива са и не виждам смисъл дори да го доказвам, при положение, че не е кой знае какво като цяло. Проблема е че е много трудно за страничен човек да разбере, какво му е в главата на друг, който гледа трети и т.н. Както бях написал още в първия пост, когато си изливах "мъката", моето нещастие в момента не идва от това, че нямам нищо или съм мързелив и не вярвам в себе си и т.н, а по-скоро че сравняването с другите ми тежи психически и в момента се опитвам да работя по въпроса и да се абстрахирам максимално, защото е погрешно мислене. Благодаря на всички за гледните точки и продължавам с разсъжданията по въпроса, но ще акцентирам още веднъж, че когато някой близък до теб или обкръжението ти се "справя" по-добре и дърпа бързо и сигурно към по-високите нива, това не остава незабелязано. Също за видеата свързани с финанси, инвестиране, пазар и т.н, според мен всеки човек трябва да се интересува, защото ако някой от нас, някога успее да достигне по-сериозен капитал, това са следващите нива. Относно любовта, не вярвам човек да не иска да я има, заедно с всичко останало, както и здраве и да си живее щастливо и спокойно, но не живеем във филм за съжаление и няма как всичко да ни се случва, тук може да греша, но е от моя скромен опит. И на въпросите, защо толкова искаш да имаш 10 и не ти стигат 5, тук е по-скоро психика. Имам огромното желание да се развивам и да побеждавам (себе си най-вече), но също и да получавам, не толкова материални неща, колкото уважението, че съм успял да го направя и да не се предам. Явно имам малко самочувствие и ми трябват успехи за да се чувствам по-добре.

Какво е да си успял?
Парите не винаги печелят уважение, а понякога завист.

Имаш нужда от едно гадже... И бързо ще ти се изпарят тия всичките глупости дето си се вторачил в тях как не те уважавали и дрън-дрън. Кой не те уважава, баща ти ли? Цял живот ще трупаш, да се доказваш на баща ти, защото сигурно е недоволен от целия свят, или те сравнява с брат ти, или той самия има много, а е стиснат и те е оставил да се спасяваш сам... И т.н., сюжетът може да бъде продължен.
Всъщност преди гаджето, намери един читав психолог, излекувай тия демони, дето те тормозят, щото никое момиче няма да те търпи такъв...

То за това е темата - безплатна психологична помощ 😁 има цели момчето, все пак.
Това мъж да ми търси в БГ-мама съвети за живота ми идва много комплексарско. Ако по този начин е тръгнал да затвърждава егото си, леко наобратно му се получава ..

Грешно мислиш, че уважението се печели с пари и успехи. Аз уважавам и се възхищавам на хора, които имат малко, но и с малкото искат да помогнат на другите. А не хора, които имат повече и искат да имат още и още.

Не иска да ги харчи. Ще се доказва със спестяване, за да го уважават.

Една от най- безвкусните теми е да говориш за пари, за своите пари - колко имаш, колко изкарваш, колко ще изкараш.
Както и да ровиш в чуждите.
Хората ще те уважават за постъпките ти и това, което си, не заради това, колко имота и инвестиции имаш.
Объркано мислене, объркани представи.

Сега, ако искаш да се доказваш на властен баща, да трупаш поради крайна бедност в миналото, да си храниш параноята за крах - терапии има, казахме,

Абре, to have

Добре де, как ще те уважават на база заплата? Показваш си месечния фиш при запознанството или как ще знаят колко точно изкарваш?

Аз имах за кратко в университета някакви подобни драми на твоите, макар че не беше за пари. Бързо ми мина. Някои хора имат късмет, други са по-старателни, няма значение. Аз лично съм заобиколена от оувъръчъйвъри, че и всичките с високи заплати (макар да не ги знам конкретно, де), но не ми е драма. Изобщо на фона на хората, с които общувам всекидневно, наистина мога да се комплексиран на тема пари доста сериозно ако мисля като теб 😂 Колкото до приятелите и техните заплати, аз също имам някакви познати, които доброволно ми се обясняват, и ми се е случвало да им се разминават версиите в различните моменти на обяснения по доста подозрителен начин. Та изкарват ли ги тея пари или не, кой знае. За мен няма и значение, какво ме грее в крайна сметка? Планирам с каквото имам аз.

Авторе, склонен ли си да харчиш за евентуалното си бъдещо семейство един ден от тези пари или дълбоко у себе си чувстваш, че си ги изкарал трудно / заслужено и не ти се ще друг, па било то жена ти или децата, да имат достъп до тях?

Жената, дето я чака да го намери в жълтите страници ли? 😁

И мен ме загуби лирическият герой. Отскоро взима 5к заплата, ама вече успял и апартамент, и инвестиционен имот да купи, плюс кола за 30-40К. Те хората с десетилетие я взимат тази заплата и още изплащат жилище. Пък кола за 30-40К, която е абсолютен финансов пасив от човек, който на думи се притеснява какво ще стане, ако утре остане без работа и т.н., да налее 30-40К в ламарини, при положение, че е толкова спестовен?

Помня ги и аз така описаните баровци от студентските ми години. Носеше им се славата, споделяхме си помежду си, като попаднехме на такъв.

Тук да спомена и по-хард варианта, в който се кани студентката на среща в някои от заведенията в Студентски град, съвсем не лукс, и цяла вечер баровецът смуче чай за 50 стотинки, докато разправя за заплатата, имотите, инвестициите и колата си. Накрая си плаща чая и пита студентката няма ли да го покани в нейната стая.

И всички тия баровци яко лъхат на нямане. От това, което съм забелязала, една жена може да не разбира от марки и лукс, да не прави разлика между парфюм от 100 и 1000 лева, между обувки от 100 и 500, ама между "парфюм" за 10 лева от Лидл или Рефан, и парфюм за 100 лева, усеща разликата. Между качествени дрехи, обувки, колани и пр. също може да не види голяма разлика, но обелените обувки и колан, от който се подава някакъв картон или пластмаса отдолу, няма как да ги сбърка за скъпи и качествените, нито дънките с криви шевове, висящи конци и некачествен плат.

Може собственият имот да е наследствен, а купеният инвестиционен - с ипотека, затова и да не му остават пари. Колата на лизинг Айде, изхарчих всичко.

E това е най-лесно, паркира беемвето на тротоара до кафенето дето е поканил гаджето, излиза с полюшване да дръннат тежките  ланци и сяда до нея като премята крак връху коляно, за да се видят новите найкове отблизо, посе поръчва две къси кафета и вади пачката да отлисти една по-едра банкнота.

Представих си го образно, благодаря. Неприятна гледка, определено.

Обаче винаги го прави добре обосновано. Извинява се, че в момента прави основен ремонт, вече 80 бона е дал, а всичко още е в найлони и замазки, в банята сега слагат италианския гранитогрес, така че му се налага да спи на един матрак в ъгъла, затова го е срам да я покани у тях. Пък "инвестиционният апартамент" е на много хубаво място, затова го е наел търговския аташе на френското посолство. Та затова, ако я няма съквартирантката и в общежитието...

Само като му види "Ролекса" с подскачащата секундна стрелка и трябва да и става ясно за какво иде реч

Човекът си търси мадама, която да му върже на саморекламата.
Някоя спасителка на бедното богато момче.

Не е уцелил мястото. И баба знае, че в БГ-мама потребителки с под доход 10к месечно - няма. Той, за да свали някоя мацка от тук, трябва поне 25к да вади. Ако може в ойро, още по-добре.

Разкарай калкулатора и живей,  че иначе скоро ще започнеш да виждаш чичо Скрудж в огледалото.

Че той Скрудж отдавна му маха от огледалото.

Парите не дават уважение.
Ако не те уважават заради друго, няма да започнат да те уважават само заради парите. Напротив, ставаш мишена и всеки ще си тества злобата срещу теб.

Впрочем, добрите дела също.

10000 не са достатъчно. Докато авторът ги стигне, инфлацията ще ги е направила с покупателна сила 5000.

Кола за 40к е безумие.

Ако на авторът не му се получава сега с жените, да търси решение на тоя проблем конкретно и фокусирано. Парите няма да му го решат. Дори става по-трудно, на по-късен етап.

Авторе, я дай една детайлна картина как си представяш момента на постигането на мечата.
Ти си на 40, имаш 3-4 апартамента, които ти вадят доход 2-3к, който след 11 години ще купува блага за 1к лв, т.е. нищо. Спортуваш ли, хобита?
Каква жена ще търсиш, на колко години, колко добре изглеждаща? Защо тя ще поиска теб? Знаеш ли какво търсят жените? (съзнателно и несъзнателно)
Искаш ли да е разведена и с деца от друг мъж? Ти колко деца искаш? Кога ще си сменяш колата, защото те остаряват доста бързо и излизат нови модели?

Защо да е безумие кола за 40к? Напълно нормално нещо е. Даже е евтина. Да, скъпите ламарини не са актив, но само от една гледна точка; от най-важната гледна точка, от гледна точка на предпазването на живота и здравето, са. Недай боже, ако се случи инцидент/ никой не е застрахован, дори и да е най-отговорният шофьор на пътя, защото има и големи малоумници също/, живи слизат хората от нормалните коли, не от евтините таратайки. Просто ще се включат един куп защити, благодарение на които шансът за оцеляване е много голям. Нещо повече, често дори наранявания няма, даже при удари с много висока скорост. Труповете са в евтините коли. Факт. От скъпата кола човек слиза на собствените си крака.

Стар мерцедес върши същата работа- много са здрави и надеждни. И не струват майка си и баща си ...

Аз сравнявам кола за 20к и 40к
Ти сравняваш кола за 1к и 40к.

В 99% от колите "защитни системи" се изчерпва с въздушните възглавници и в по-големите (на размер) коли просто има повечко ламарина и опорни греди.
Всякакви въздушни възглавници има и в коли за 10ина к, среден клас и нагоре.
А размерът, дали е SUV или клио също е важен. Ама и това не играе много върху цената.
Едно 15 годишно Волво ще е 100 пъти по-безопасно от ново, от магазина клио, което струва 5 пъти повече.

И друг път ми се е случвало, най-често жени мерят сигурността на една кола право пропорционално на цената ѝ, което изобщо не е така. По същата логика си мислят, че ако си купят 10 застраховки и животът ще им стане 10 пъти по-сигурен. Това е психически дефицит, близък до този на автора, не обективно рационално мислене.

Тези, евтините коли с резултат трупове са карани от мургави събратя. Това са коли от моргата, дори и 1000лв не струват. Гумите им също са намерени точно за 0лв, и на 15години, 3пъти минали амортизационния си живот. Отделно културата на шофиране, брой на пасажерите, детски столчета, колани, алкохол, липса на книжка.
Изобщо ...

Аз докато пиша обстоятелствено, можело и с 1 изречение.

Човече, поддал си се нанякакви невероятни заблуди за това какво е успешен мъж, вероятно поради гледането на тъпи клипове в интернет как парите правят мъжкаря. Нямаш си идея колко си далече от истината какво е успешен мъж, евентуално добър съпруг и баща.
С мъжа ми се запознахме като студенти. Издържаха ни родителите ни - горе-долу имахме пари колкото да не умрем от глад. Стигаха ни и бяхме влюбени и щастливи. После на 22 години завършихме, излязохме на квартира иси намерихме работа - почнахме от най-ниското ниво с мнимална заплата,леко покачване всяка година и си намерихме най-евтината едностайна квартира в краен квартал. Странно някак, но продължавахме да бъдем много щастливи. За  6-7 години до посочената от теб възраст от 29 години направихме голяма сватба (платихме си я сами),  купихме на кредит собствен апартамент (без да сме получили финансова инжекция или наследствени имоти), сдобихме се с кола, имахме 1 дете и още 1 напът. Междувременно си походихме доста по екскурзии в чужбина. Доходите ни бяха и все още са средните за София, но всичките ни планове се бяха осъществили. Апартаментът не беше за 1 милион, а колата беше втора употреба, но и двете страхотно ни харесаха, бяха ни по джоба и ни вършеха супер работа. Винаги сме имали заделени спестявания за посрещане на неочаквани разходи, включително безработица. Но парите служиха на нашите цели, а не обратното.
Сега представи си как вместо да се  радваме на това, което имаме си мъжа ми ми беше казал "Аз съм мъжкар, трябва да изкарам 10 000 лв.иначе се депресирам,защото някой друг мъж някъде по света е изкарал повечеот мен днес и няма да правя нищо от горното докато това не стане". Ами на 40+ щеше да си е сам, без семейство, деца, апартамент..Не искам да съм лош пророк, но ако не си промениш приоритетите и виждането за измерителя ти за щастие и успех, май те очаква много депресиращо бъдеще, защото винаги ще има някой, които има повече от теб.
Втората част от историята - приятел, чийто собствен бизнес много дръпна последните години наскоро ни сподели, че детето му е започнало да спортува и преди се бъзикал с мъжа ми как той обикалял по спортни състезания с децата всяка събота и неделя, но ето сега и на него му се наложило. Ама не седял в залата да окуражава детето на мачове, а го оставял и после отивал навън по негови си дела. Мъжът ми беше истински втрещен. И милиони да изкарваш като мъжкар- бизнесмен, децата ти ще помнят само дали някой родител е бил там, гледал как играят, окуражавал ги е и ги е успокоявал. Със сигурност като пораснат няма да помнят баланса по банковата сметка на тати, но ще помнят всеки отделен път, когато той не е бил там. И за съжаление това го знам, защото съм го чувала точно от вече пораснали синове, чийто деца са ги карали чужди мъже по мероприятия, защото тати е бил на работа да изкарва пари.
Трета част от историята - колкото и голяма да е заплатата на мъжа ми, нещото което най- много ще оценя в него е, че става всеки ден в 6 часа да направи закуска на децата и ме оставя да спя до 7, за да си почина.

Авторът на темета наясно ли е, че повечето хора в България работят за около хиляда лева на месец?