Дами, благодаря за съветите и в момента мисля върху доста от тях. Искам да споделя и още нещо, което може би не се взима предвид. Напълно наясно съм, че парите не са всичко и живота не се измерва в пари и те не правят човек щастлив, самите те. Но съм разсъждавал доста по въпроса и според мен, ако един мъж не е направил всичко възможно да си стъпи здраво на краката в определени години, след това става в пъти по-трудно, защото е нужна много мотивация, дисциплина, добри навици и огромна финансова култура за да има човек дори малък прогрес. И в момента се опитвам да балансирам тези неща и да уча все повече и повече за тях и да се обогатявам, което ме поставя в ситуация на тревожност и несигурност, което отново мисля, че е нормално. С две думи е ясно, че имам пропуски и човек не може да мисли само за едно нещо и да не си живее живота и да не бъде щастлив, но ако се погледне и през другата призма, ако един мъж не успее да направи нищо, поради слаба мотивация, липса на увереност, мързел, дали ще бъде наистина щастлив, когато знае, че не е положил усилия да се получи нещо? Сравнението с другите е много гадно нещо и това е моя проблем, върху който гледам да работя, но ако трябва да съм честен, сравнението ми се ограничава до приятели/познати, с които сме горе долу на една възраст и когато видя, че някой се справя по-добре, това ме провокира толкова много, че веднага цялото ми внимание и фокус влизат в спортен хъс, който до момента ми е помагал.... Просто се изморих психически да съм в този режим.
- Публикувана: 9 май 2023, 03:54 ч.
- Последно мнение: 28 юли 2023, 17:06 ч.
Колко е достатъчно?
Но съм разсъждавал доста по въпроса и според мен, ако един мъж не е направил всичко възможно да си стъпи здраво на краката в определени години, след това става в пъти по-трудно, защото е нужна много мотивация, дисциплина, добри навици и огромна финансова култура за да има човек дори малък прогрес.
Всъщност до определена възраст мъжът ( а и не само, защо за жената да е различно?) е хубаво да постави началото, но не може да се иска да е свършил цялата работа. А след като се постави началото, после е по-лесно, защото от един момент нататък парите почват "сами да се грижат за себе си" и да растат, ако са разумно инвестирани, даже и когато семейни нужди ти попречат да добавяш от текущите си доходи.
Колкото пъти погледна тази тема, толкова пъти се сещам за приказката за човешката алчност.
Скрит текст:
ПРИТЧА ЗА ЧОВЕШКАТА АЛЧНОСТ
Имало някога едно царство. Земите му били плодородни, хазната била пълна, а хората живеели доволно и богато. Владетелят на царството бил щедър и справедлив. Когато се родил първородният му син, царят бил толкова щастлив, че решил да направи специално благодеяние на поданиците си – такова, че да се помни дълго денят на раждането на престолонаследника.
Сложил той една везна на градския площад и наредил на царските пратеници да разгласят из царството, че в този ден всеки ще получи дар от владетеля. Условието било всеки да донесе по нещо, да го сложи в едното блюдо на везната и колкото тежи, толкова злато ще получи.
Зарадвали се хората, разтичали се и започнали да се трупат на площада пред везната. Носели най-различни неща, къде по-тежки, къде по-леки – кой каквото имал, поставяли ги на везната, а царят слагал злато от другата страна, докато двете блюда се изравнели.
По някое време дошла една дрипава старица, която видно не носела нищо със себе си. Застанала и тя пред везната, отворила шепата си и пуснала във везната някаква малка костица.
– Много си скромна, добра жено! – казал царят. – Нямаше ли нещо по-голямо, което да донесеш? За тази костица почти нищо няма да получиш.
– Е, това донесох, господарю – отвърнала жената. – Пък нека да видим колко тежи.
Сложили една дребна златна монета в другото блюдо на везната. Но тя не помръднала. Всички се учудили, но добавили още една. Везната продължавала да стои неподвижно. Сложили още една, още една, изсипвали цели торби със злато... Везната сякаш била залепнала. Изнесли от хазната купища злато и започнали да го трупат на везната, но резултатът бил същият. Везната не мърдала. Сякаш малката костица тежала тонове. Царят и неговите съветници гледали в недоумение и не можели да повярват на очите си. Това била някаква магия!
– Какво е това чудо, жено? Каква е тази костица, че тежи толкова много? – накрая попитал царят. – Изглежда, че цялото ми богатство няма да стигне за нея.
– Това е костица от човешкото око! То е ненаситно, господарю – казала старицата. – Колкото и злато да сложиш срещу него, все му е малко. Едва когато човек умре и отиде в земята, изчезва и алчността му. Една шепа пръст му трябва само...
И като казала това, старицата се навела, взела една шепа пръст от земята и я хвърлила върху блюдото с костицата. Тогава и везната се наклонила обратно.
Имало някога едно царство. Земите му били плодородни, хазната била пълна, а хората живеели доволно и богато. Владетелят на царството бил щедър и справедлив. Когато се родил първородният му син, царят бил толкова щастлив, че решил да направи специално благодеяние на поданиците си – такова, че да се помни дълго денят на раждането на престолонаследника.
Сложил той една везна на градския площад и наредил на царските пратеници да разгласят из царството, че в този ден всеки ще получи дар от владетеля. Условието било всеки да донесе по нещо, да го сложи в едното блюдо на везната и колкото тежи, толкова злато ще получи.
Зарадвали се хората, разтичали се и започнали да се трупат на площада пред везната. Носели най-различни неща, къде по-тежки, къде по-леки – кой каквото имал, поставяли ги на везната, а царят слагал злато от другата страна, докато двете блюда се изравнели.
По някое време дошла една дрипава старица, която видно не носела нищо със себе си. Застанала и тя пред везната, отворила шепата си и пуснала във везната някаква малка костица.
– Много си скромна, добра жено! – казал царят. – Нямаше ли нещо по-голямо, което да донесеш? За тази костица почти нищо няма да получиш.
– Е, това донесох, господарю – отвърнала жената. – Пък нека да видим колко тежи.
Сложили една дребна златна монета в другото блюдо на везната. Но тя не помръднала. Всички се учудили, но добавили още една. Везната продължавала да стои неподвижно. Сложили още една, още една, изсипвали цели торби със злато... Везната сякаш била залепнала. Изнесли от хазната купища злато и започнали да го трупат на везната, но резултатът бил същият. Везната не мърдала. Сякаш малката костица тежала тонове. Царят и неговите съветници гледали в недоумение и не можели да повярват на очите си. Това била някаква магия!
– Какво е това чудо, жено? Каква е тази костица, че тежи толкова много? – накрая попитал царят. – Изглежда, че цялото ми богатство няма да стигне за нея.
– Това е костица от човешкото око! То е ненаситно, господарю – казала старицата. – Колкото и злато да сложиш срещу него, все му е малко. Едва когато човек умре и отиде в земята, изчезва и алчността му. Една шепа пръст му трябва само...
И като казала това, старицата се навела, взела една шепа пръст от земята и я хвърлила върху блюдото с костицата. Тогава и везната се наклонила обратно.
Приказката за алчността е колкото поучителна, толкова и написана за да заблуждава масата и да остави богатите да си множат богатството. Всичко е в умереността и баланса - и пари трябва да се гонят (защото животът се живее с пари), но и да не се пропускат човешките радости. Все се сещам за съветите на Полоний към Лаерт - бъди така, ама и онака, защото нищо не е абсолютно само за себе си.
Много често се казва, че и много богатият, и много бедният са равни в пропускане на радостта от живота. Единият има много пари, но няма време да се възползва, а другите има колкото щеш време, но няма пари да се възползва. Изводът е ясен.
Много често се казва, че и много богатият, и много бедният са равни в пропускане на радостта от живота. Единият има много пари, но няма време да се възползва, а другите има колкото щеш време, но няма пари да се възползва. Изводът е ясен.
То е хубаво човек да се развива и да гради, но е хубаво овреме да се сети, че граденото трябва да има на кого да го остави, пък е добре и да се наслаждава на постигнатото, защото на стари години вече и да иска, физически няма да може.
Семейството обичайно е подтик за развитие, въпреки разходите за поддържането му.
Пък и колкото и да получаваш,все ще има още какво да искаш. Добре е да знаеш, че има и други неща, които са много по-важни и могат да се случват паралелно.
По отношение на материалното - винаги се сещам за предсмъртните желания на султан Сюлейман Великолепни.
Първото желание на Сюлейман било саркофагът с неговото мъртво тяло да се носи от най-добрите лекари в империята.
Второто му желание било по време на траурната процесия, която преминава през града, да се хвърлят скъпоценни камъни и златни монети. А третото желание е било по време на цялата процесия ръцете на султана да висят извън саркофага.
С първото си желание Сюлейман е искал да покаже, че и най-добрите лекари са безсилни пред смъртта. Хвърлянето на злато и скъпоценности показвало на хората, че всичко материално, което сме придобили, остава на земята.
Извадените ръце на султана е трябвало да покажат, че дори един от най-великите владетели напуска този свят с празни ръце.
Семейството обичайно е подтик за развитие, въпреки разходите за поддържането му.
Пък и колкото и да получаваш,все ще има още какво да искаш. Добре е да знаеш, че има и други неща, които са много по-важни и могат да се случват паралелно.
По отношение на материалното - винаги се сещам за предсмъртните желания на султан Сюлейман Великолепни.
Първото желание на Сюлейман било саркофагът с неговото мъртво тяло да се носи от най-добрите лекари в империята.
Второто му желание било по време на траурната процесия, която преминава през града, да се хвърлят скъпоценни камъни и златни монети. А третото желание е било по време на цялата процесия ръцете на султана да висят извън саркофага.
С първото си желание Сюлейман е искал да покаже, че и най-добрите лекари са безсилни пред смъртта. Хвърлянето на злато и скъпоценности показвало на хората, че всичко материално, което сме придобили, остава на земята.
Извадените ръце на султана е трябвало да покажат, че дори един от най-великите владетели напуска този свят с празни ръце.
Намери си сродна душа, която живее по същия начин като теб, и си спестявайте и инвестирайте дружно, докато пестите от хубава храна и от топла вода. Иначе 5 хиляди е доход над средния, но обикновените жени предпочитат, ако са в двойка, да живеят по-добре, отколкото сами, така че ако не им се променя стандартът в положителна посока от това, че ти изкарваш 5К, няма да се задържат, дори и да излъжеш някоя патка, като се похвалиш.
И като почнеш да правиш повече пари на месец, и намериш някой мацка, ще пуснеш тема със заглавие “дали приятелката ми не ме иска само заради парите ми?” Несигурност и комплекси. Работи над себе си, търси професионална помощ.
Какво значи един мъж на 30 години да е постигнал нещо? Имаш професия, работа, дом. Какво повече искаш да си постигнал от материална гледна точка?
Останалото е семейството - жена, деца. После животът се върти около тях. Всеки ден ходиш на работа, прибираш се вкъщи, време със семейството, почивка 2-3 пъти в годината, работа, сметки, децата, образованието им… кръговрат.
Аз лично, четейки какво си писал, не бих те търпяла и 10 и 20 хил. да изкарваш на месец. Представям си една много токсична връзка 🧐
Какво значи един мъж на 30 години да е постигнал нещо? Имаш професия, работа, дом. Какво повече искаш да си постигнал от материална гледна точка?
Останалото е семейството - жена, деца. После животът се върти около тях. Всеки ден ходиш на работа, прибираш се вкъщи, време със семейството, почивка 2-3 пъти в годината, работа, сметки, децата, образованието им… кръговрат.
Аз лично, четейки какво си писал, не бих те търпяла и 10 и 20 хил. да изкарваш на месец. Представям си една много токсична връзка 🧐
А всичко това ще искаш ли да го споделиш, след като си го постигнал сам и явно си го браниш... Ще допуснеш ли някой до себе си, който да развали плановете и идилията?
С това мислене и начин на живот трудно ще ти е с взаимоотношенията. Звучи като зависимост към себе си, която градиш.
Нагоре ще ставаш все повече егоист.
Познавам такива мъже. Не им се получава семейството... все нещо към себе си драпат и всичко наоколо им е криво.
Спри се, намери си партньор до себе си, с който да градите заедно. Така ще разбереш защо го правиш и докъде...
С това мислене и начин на живот трудно ще ти е с взаимоотношенията. Звучи като зависимост към себе си, която градиш.
Нагоре ще ставаш все повече егоист.
Познавам такива мъже. Не им се получава семейството... все нещо към себе си драпат и всичко наоколо им е криво.
Спри се, намери си партньор до себе си, с който да градите заедно. Така ще разбереш защо го правиш и докъде...
Препоръчани теми