Не успях да открия подходяща тема, затова ако има такава, моля ви да ме насочите.
Искам да ви споделя преживяването си до момента и ще се радвам, ако получа подкрепа и разбиране от вас.
Имам момченце на почти 10 месеца, което кърмих изключително до 8 месеца. От 8мия месец, по препоръка на педиатъра, започнах захранване със зеленчукови пюрета. За два месеца съм добавила и някои плодове, които давам следобяд. От седмица започнах да давам жълтък. Все още не съм давала месо, каши и т.н. Мъничето си хапва пюрета, но не повече от 130 гр, след това си дояжда на гърда.
Още преди да родя си бях поставила за цел да кърмя поне до 1 годинка. За мен беше много важно да си кърмя детето и ми се получи. Последните няколко месеца детето наддава с около 150-200 гр на месец. Според педиатъра това е добре и препоръката му е да продължавам с кърменето и да не включвам все още други храни.
Предполагам, че можете да разберете на какъв натиск съм подложена от родителите ми, познати, приятели, да спирам вече с кърменето: нямам време за себе си, кърмата ми вече не е хранителна, детето ще стане злоядо, детето ми има забавяне в развитието и всякакви подобни. Аз обаче искам да слушам интуицията си и да продължавам да кърмя като постепенно включвам още твърди храни, без това да означава рязко намаляне/спиране на кърмата. Изобщо напрежението, което усещам заради множеството съвети и упреци, че вредя на детето си като не съм заместила още хранения, ме потиска ужасно.
Има ли сред вас майки с подобно преживяване и как сте се справили със ситуацията?