Проблеми с дете на 3,6г

На първо четене аз също си помислих да ти предложа психолог 🤗

Психолог най-правилно ще ви насочи как да процедирате, но е доста трудно с ината. Колкото и на някои хора да не им се вярва, наитина има много инатливи деца. Просто темперамент. Въпреки че и на родителите им е трудно и допускат неприемливо поведение. При моя инат съм осъзнала, че работи забраната. Щом не ме слуша за нещо и ми отговаря, няма да получи и това, което той иска от мен. Без крясъци, без наказания, без бой. Щом не си изпълнил моето искане, не получаваш твоето, независимо дали ще се тръшка, ще реве и т.н. казвам му спокойно и това е. Бързо свикват, че към тях има и очаквания. Като говоря за наистина елементарни неща, не очаквам от него непостижими, безброй и амбициозни задачи

Психолог е вариант,но вие трябва да изисквате много от него,независимо че ще ви опонира за всичко.В градината също да изискват,за са не свикне,че може и да не работи с децата.Моето дете е голям инат,освен това имаме и трудно проговаряне,затова си позволявам да пиша да работите вкъщи с него предимно,а не да очаквате голям резултат от психолога.

Пробвала ли си с обратни забрани? Да забраниш на детето това, което искаш да направи. Понякога помага.

Мен от това ме е страх много, че вече се е научил да е така. Тя приключва учебната година, предстои лято, сборни групи и повече игри, отколкото занимания. Което не знам дали за него ще е в добра посока.

Децата са гъвкави,а и той е малък още и има време да се справите с проблема(ако може така да се нарече).Хората сме различни и не е задължително всичка да са изпълнителни,но все пак системата го налага и изисква и за да не ги заклеймят се налага да ги вкараме поне малко в рамката.

Ако мога поне малко да те успокоя,ще ти дам моят пример.При моето дете беше същото положение в първа група.Нищо не искаше да прави,тръшкаше се по земята,бяха се видяли в чудо с нея,и по същият начин от инат,просто защото е решила,че не иска.Започна втора група и нещата започнаха леко по лека да се оправят,сприятели се с децата,свикна с госпожите и лелките и рядко имаше такива моменти.Сега е трета група и ходи с огромно желание,всичко и е интересно и като пълен обрат,обожава да прави нещата,от които бягаше преди.
Дайте му време да се адаптира,да опознае обстановката,като си намери и приятелчета,ще стане много по-лесно

И моят (на 5 г.) е инатлив и просто чакам да му мине, като порасне. Но е по-лек случай, такова чудо нищо да не прави от задачите и по цял ден да си държи ръцете в джобовете, не е, и не съм срещала такова дете.
Моят в първа група освен отказ да прави винаги каквото му се казва, правеше средно по една беля на ден, а екипът, който ги беше оценявал дали са застрашени от забавено развитие, беше решил, че вероятно не ги разбира, т.е. че не разбира реч, защото не ги отразявал.
Говорете наистина с психолог, щом ви притеснява; все пак много деца са инатливи в една или друга степен.

Другата госпожа ми разказва, че ги питали всяко дете по отделно въпроси. Моето - на нито един не отговорило. Даде ми пример за въпрос по картинка: какво държи куклата ( мече). И аз вечерта го питам юнака: я разкажи днес, какво правихте, питаха ли ви нещо госпожите за някакеа кукла. И той: да, какво държи куклата. И аз гл питам какво, и той: кафяво мече, с панделка. И викам ти каза ли на госпожата и той: не, аз стоях и мълчах.
Значи той дори цвета каза, дори че има панделка…

Нищо му няма на детето според мен. Просто характер. Защо трябва да оцветява щом не му се оцветява? Изостава? Дете на три години? Явно на госпожите в градината им е по-трудно, но чак психолог понеже има воля да откаже да сгъва хартия или да оцветява… Да са му предоставили материали, с които той да прави каквото сам реши. Сигурна съм, че е щял да си извади ръцете от джобовете. Много си е право детето, защо трябва да оцветява нечия чужда рисунка щом няма желание? Не мисля, че това изобщо е някакъв критерий.

Ако госпожата не го харесва и го игнорира може и затова да не иска да работи.Вкъщи за всичко ли е наопаки?

Нищо необичайно за дете на 3 г. Нормално е на тази възраст да не иска да се включва в някои дейности. Нищо чак толкова страшно и необичайно не е. Отказът му може и да е някакъв вид протест. Протест, че е на градина, протест към госпожата...
Обръщайте му повече внимание, занимавайте го в къщи с неща подходящи за неговата възраст. И най- вече обърнете внимание как го възпитавате.( не казвам , че лошо го възпитавате). Важно е да не му позволявате да си постига целите с инатене и тръшкане. Ако кажете "не" и след много инатене му разрешите, детето разбира следното послание: " което не мога да получа, го получавам с много инатене и тръшкане".

Едната е по-злобничка и ми кяза директно, че много му се ядосват. Аз и тях ги разбирам. Ама все пак.. аз не спирам да му говоря. Иначе и вкъщи се инати, да. Ако нещо реши, че няма да прави.. край. Ама скоро не се е случвало. Просто там си го е наумил. Лелята викала на мъжа ми: много добро дете е, не е агресивен, всичко си изяжда, много е сладък ама госпожите много му се ядосват, хич не ги слуша. А той наистина не е агресивен, не удря децата, даже винаги дава играчки, не е конфликтен, даже е добряк с децата. Тя пък лелята наистина много му се радва, виждала съм като то оставям в коридора, даже го вдига да го гушне и го носи към стаята. А едната госпожа ми каза, че ходил и й казвал че много я обича. Обаче вика стане ли дума за правила и задачи…веднага обръща. Закачал там едно дете докато спи, госпожата го извикала и го накарала да й каже правилата по време на сън, и той ги казал. 😆

Valian, благодаря. Със сигурност и ние някъде сме сгрешили 😖 А иначе да, на него просот не му харесва много на градината. А и аз май както казах и чвсто отсъства защото е с трета сливица и чести хреми. Често прекарва съответно време с нас и навън да си кара колелото, тротинетката и т.н. И аз мисля, че е протест, дори и насочен към нас. Но в крайна сметка.. той може да реши, че и на училище не иска… не става така…

Забравих да спомена, че три месеца се напикаваше на обяд в градината, а в нас никога не се е напикавал. Тогава те казваха, че е напук, ама това отмина.

А вкъщи правите ли нещо от нещата, които не иска? Да седнете да рисува, да изреже нещо, да четете книжки, за нещата, които учат и да ги обсъждате?
Детето ви е казало истината, не иска да прави това, не че физически е неспособен. Аз бих предложила вкъщи да отделяте време и да му покажете защо са забавни тези дейности. Пример: Не да кажете седни и рисувай, а хайде ела дс седнем заедно. Искаш ли да пробваш да нарисуваш акула (или ако харесва динозаври), аз ще помагам. Да го представите като игра, не досада. Вкъщи какво прави, само каквото той иска или има и правила? Например да си събере играчките? Вие като родители поставили ли сте някакви изисквания или той решава кога и какво се случва?

Да, отделяме време. Гледам да не е притискане, подканвам го, примерно: искаш ли да нарисуваме море и слънце. Ту де съгласява, ту не. С оцветяването обаче няма никакъв шанс. Игеачките ги прибира и казва, че така правят в градината. Дали обаче той го прави там, не знам. Обича да се включва във всичко. Иска да готвим заедно, да чисти с нас и т.н. Налагам правила, но той често е нетърпелив. Прави ни понякога номера и не иска да се облича/съблича сам, а той го може много добре. На периоди е. Отделяме време да четем книжки, много обича.
Също така да отбележа, че е роден Ноември 2019, един от най малките в групата е. Голяма част от децата вече или станаха на 4 или скоро предстои.

Продължавайте да се занимавате вкъщи с него. Другият път, когато отидете да го взимате и има рисунки на други деца, разгледайте ги с него и му кажете, че ще св радвате следващия път да видите и неговата рисунка.
Това, че рисува, но не го прави в градината например не го прави изостанал. Това, че примерно вкъщи брои до 5, но в градината не го прави, също не значи, че изостава. Надявам се разбирате какво имам предвид. Едно е детето въобще да не знае и може нещо, друго да избира къде и кога да казва/прави нещо.

Благодаря Ви. Дете ми е, ама не мога да си крив душата - много е крив. Ама много. Все е недоволен, дори понякога като получи това, което иска - пак е недоволен. Мрънкащо дете е.
Миналата седмица бяхме на село, казаха му сто пъти да не минава през определена част в градината, защото са засяти краставиците.. е, той нарочно не спря да минава. С добро, с лошо, не спря.

Моето дете е същото инатливо,а толкова много се занимаваме с баща му вкъщи,заради трудното проговаряне и все пак си е труден характер.Аз с времето станах все по-изискваща и го натискам да си свърши задачите и определено имаме напредък.В повечето случаи момчетата са по-трудни за овладяване и създават повече грижи на госпожите.

При такава ситуация няма защо да си сдържате нервите. Като разбере лошото повече няма да направи така.
По същия начин много лесно ще разбере, че след като абсолютно всички деца могат да правят това, което казват учителките и той ще го  прави. Прекалява се с индивидуалността и с зачитането на характера. Домашното възпитание е работа на родителите и това включва и инатът да се премахне докато е време. Това дете ще тръгне на училище и там ли ще прави каквото реши, че му се прави?
Че чак психолози? Просто сте прекалено меки и той ви командири, прави същото и е градината.
Заради това, че често отсъства заради заболявания го прави. Когато е болен цялото внимание е съсредоточено в него, а на градината това няма как да е така.

Привет и от мен, според мен е напълно нормално дете, но вие сама казвате, че няма уважение / не слуша никого. Струва ми се, че при вас е част от вината за това. Какво означава сто пъти му казахме да спре да минава през краставиците, а той не спря. На третия път като мине го прибирате и не го пускате да ходи там. Казвам го с най- добро чувство, наложете се вие, знам, че е трудно, но няма да става по- добре ако го оставяте него да командва парада.

Границата между " вироглав, инат, няма особен респект към никого"  и разглезеното дете, за което няма граници и ограничения е много тънка. Вашият пример с тъпкането на лехата и несъобразяване с всяко "не" навежда на тази мисъл. Горчиви са плодовете на свръх либералното родителстване. "Няма нищо по- лошо от разглезеното дете" е каза Алфред Адлер, знаете ли? В работата си нееднократно съм се убеждавала в това, за съжаление.
Има една много хубава книжка по темата "Малкият тиранин", но е старичка и не знам дали ще я намерите, както и "Родители, осмелете се да кажете НЕ"...Родителят определя правилата, не ги задава детето. Те са и рамката, в която то трябва да се чувства сигурно. "Не искам, няма, не" на всяко изискване към него не е никак ок.. Децата имат нужда от граници, ограничения, нещо което да им дава усещане за стабилност, предвидимост, безопастност. Неограничената свобода и липсата на правила им дава усещане за хаос, с който те самите не могат да се справят на тази крехка възраст. С неспазването на никакви ограничения той самият пробва всеки път докъде се простират границите, а с мекушавост и отстъпчивост все едно му казвате , че граници и ограничения за него няма - нито у дома, нито в детската градина и той определя правилата.

Благодаря на всички за мнението и съветите.
По повод градината на село, прибрахме го… обясни му се, скарахме му се, не го жалим - караме му се винаги, когато се налага. Той уж се съгласява, правим уговорката като излезем навън да не се минава от там, той казва “да добре” и след малко пак отива натам. Иначе със сигурност има грешки и в нас, но всячески се стараем да ги поправим и да променим някои неща.
Не знам как се е стигнало до тук, като цяло не му позволяваме той да командва парада. Давам му ограничен избор за някои неща. Примерно: каква закуска искаш днес? Какво ти се яде - макарони или принцеси? Но.. време за къпане, лягане, прибиране вкъщи след разходка се определя от нас. Прости примери давам. Също така, когато е прекалил, не си кара колелото.
Телефони, телевизори, не давам. Само като е болен и му правя инхалация - 10 минути. През останалото време - не. Не му се купува всичко, което иска. Примерно в магазина ако иска 5 неща за ядене, му казвам да си избере само едно.
Той сма казва, че госпожите знаят много неща и искат да научат децата. Като сме навън по площадки, не се тръшка за играчки като другите деца, не казва “искам и аз”, дава си уграчките на другите деца, научен е да споделя. Стараем се, но някъде грешим.
Самия той е добър, като махнем ината, дори навън е срамежлив. Госпожата каза, че го описва като чуватвителен, който си крие чувствата в себе си. И е такъв, да. Дори не говорел много с тях, не искал да им разкаже какво е правил уикенда, като го питат. А иначе говори перфектно, правилно, умее да разказва.
За Осми март, помеже бяха под карантина, госпожите направиха клипче. Ами да ви кажа, детето ми правеше абсолютно всичко като другите деца - песните, танца, всичко е бил научил. Ама ето.. той обича музика, танцувален е, и му е било явно интересно. То беше цяла хореография с песни за мама и той се справи също тошкова добре, колкото другите. Всичко изпълни.

Тая работа с питането... моят най-редовно иска нещо, а след минути, като го получи, заявява, че не го иска. Сестра му и една нейна приятелка веднъж бяха решили, че трябва да го кръстят "искам - не искам". Преди малко искаше филия с масло, намазах му и му я нарязах, защото обикновено му ги режем, а той заяви, че иска цяла. Изяде си я, след като не му намазах втора. По обяд пък искаше ябълка, ама не така нарязана, а не успя да обясни как, така нарязаната не я изяде, аз я изядох.
На тая възраст все още е определяща вродената особеност, не възпитанието.

И с казването кое да не го прави - пак така. След малко отива и го прави. (Току-що се надупи ПАК със събути гащи.) Че и после не е той, не знае кой е. За едно нарязано очевидно с ножица ветрило - или най-вероятно от него, или от батко му, който е със СОП и не може да говори - казал сутринта на баща си, че мишката (имаме една животинка) го е нагризала.

И на мен ми идва в повече това питане каква закуска иска. Майката би трябвало да знае какво обича детето и какво не обича и да се съобразява с вкусовете му. Прави се закуска и ако иска да яде, ако не иска – да стои гладно. На обяд ще навакса.
Същото важи и за останалите хранения. Няма нормално дете, умряло от глад при наличието на храна.
А и в градината никой не ги пита. То и няма как, при положение че имат 20+ принцове и принцеси...


Ами ще отиде. И втори, и трети път... Детето е длъжно да изпробва здравината на границите. Задачата на родителите е да ги устояват. И да не поддават, да не допускат луфтове.
Не може веднъж забранено, а втория и третия път може, защото родителите ги домързяло да възпитават.
Ако трябва и 100 пъти ще го дърпате назад и ще го прибирате, но едва ли ще се наложи – децата не са толкова тъпи.

Не виждам нищо лошо, че го питам какво иска за закуска. Като си е в нас доста често, и аз се изчерпвам от към идеи. За останалите хранения е какяото сготвя.
Иначе относно случая в градината.. да, на 100-ния път се “вразуми”.

"Скарахме му се, не си кара колелото", бил чувствителен и срамежлив.
Само от любопитство като деца ако бяхте направили това какво щеше да се случи?

Не знам, мен родителите ми не са ме били никога, дори шамар, наказвали са ме.

А, не, аз съм далеч от мисълта да не се пита какво му се яде - обратно даже. Гледам, че и Сийка не е чак против питането. Казвам да се има едно наум, че може да стане "искам - не искам", а това си има граници.

А да, определено. До сега правилно е преценял какво иска. Случвало се е да откаже, тогава го оставям гладен. И на обяд не може да свари да изяде всичко 😆

И след този случай това престана ли или чуденките за храната продължиха?

Това да се е случило макс 2-3 пъти и то много отдавна, преди повече от година. Но той като цяло обича да похапва и проблеми с храната не сме имали, яде всичко.

Мисля, че всички , които четат историята , се опитват да кажат, че може би детенцето няма чак толкова респект от никого, защото дори вие да считате, че налагате правила, може би малкият не ги приема. В смисъл, дори вие да му се поскарате или вземете колелото, може би по- важно е кой се е наложил в конкретната ситуация , а май обикновено е той?
Не става въпрос за хапването, аз също считам, че детето има право да изрази предпочитание. Но ако има други ситуации , като тази в краставиците, в които въпреки вашите коментари и каране, той си е направил неговото-  може би трябва да помислите в тази насока.
Моето дете също си е инато, имало е случаи да я грабна, след като повторя 3 пъти едно и също и да я сложа на леглото или на килим да се тръшка и реве. Тя драпа да се върне, блъска, но просто я наблюдавам да не се нарани и след 10-15 минути , като види, че няма да стане на нейното се успокоява.

Няма как да има респект след като не се случва нищо, което да запомни като лошо в такава ситуация.
Детето си прави какво си иска, с трябва да му бъде показано, че ако направо това отново ще е зле за него. Със скарахме му се, прибрахме го и не му дадохме колелото това не се случва.
А вече не е малко, даже моментът е изпуснат.

FB590525BGM, чак от бой няма нужда. Съвсем нормален инат за тази възраст, който донякъде си е полезен.
Отглеждам инат овен. При нея нещата, които не иска да свърши, ги върши, само ако я накарам да ми обещае. Давам пример - напиши си домашните в събота, за да си свободна в неделя. При отговор "обещавам" няма мърдане и си ги пише. При отговор "да" - пише в неделя, защото не била обещала. На мен ми е все едно кой ден. В единия случай е била свободна за игри в събота, в другия - в неделя.
Като малка се е случвало да не отговаря на въпрос на учител, защото "е, че тя не знае ли, защо ме пита". Или "е то се вижда какво има на рисунката, защо да го казвам". И до сега не обича да се обяснява за очевидни неща.
Обаче от малка много добре знае кога е прекрачила границата. Като извадя "оня" поглед, всичко се променя. Просто трябва да му поставите ясни граници и да му показвате, кога е прекалил.
Например случката с градината - аз казвам един път, на втория викам, при трети прибирам и не излиза. Да реве, ако иска и два часа. В рамките на деня, ако позволя излизане, то ще е първо след като се нареве, успокои, обясня отново защо е бил прибран, да се нареве втори път и чак тогава излизане, ама не на същото място. Същото място в рамките на деня е забранено - "защото не чуваш какво ти говоря". До сега втори път една и съща грешка не е правила. Това не й е пречило да експериментира с други идеи. Като види идентична реакция, лампата почва да светва по-навреме.

Първи път - казване, после се стига до викане, накрая до прибиране.
Рев, успокояване, обясняване.
Ситуацията не е първа и последна щом го има този модел. Опитва всичко, за да стане на неговото.
Зодията на детето няма никакво значение.

Естествено, че ще опитва да къде може да стигне. На 3-4 е нормално. Сега е 12 и си знае границите и не опитва неща, за които е ясно, че не са правилни. На 15 сигурно ще е друго и подхода ще се сменя.
Или какво - първо провинение и хайде на шамарите. Твоите деца си ги бий. Ама може и без бой, повярвай.
Ивана е полезно нещо, не трябва да се изкоренява, а само да се моделира.

Еее бий... Чак пък.
Това не е първо, второ, трето,n-то провинение.
И не е провинение, а умишлено държание.
И явно не се получава с говорене, викане и ограничаване на колело, телевизия и други благини.
Прави се за самото дете, защото детето е дете малко години. После става на 18 години. Пуснете ги тези телевизори, отворете го този фейсбук! Знаете ли какво е да видиш майка, която пита защо така е станало? И да мълчиш, защото знаеш - клиширан отговор от кого, колко, какво.
Ама те са разговаряли,  те са възпитавали. Точно както пише в книгите за възпитание. Хубаво, много хубаво даже.
Но после книгата свършва рязко и трагично.
И защо така стана? Защото след стотното обяснение майката решава, че детето е индивидуалист и бунтар и трябва само да се обясни за сто и първи път. Докато или ѝ писне или е късно.

Така и не ми казахте директно какъв е вашият съвет.

Изпускаш си нервите и му показваш «лошото» и показвайки му «лошото» се надяваш, че ще стане добър човек.
Ако нямате близки отношения с едно дете, може да си крещите истерично, да размахвате плесници, изобщо няма да ви отрази. Ефектът ще е обратен: ще се отдалечи от вас и ще се сближи пo-скоро с връстниците си. Става въпрос за по-големи деца. В случая да се наказва и заплашва дете на три години и половина понеже не желае да оцветява чужда рисунка или пък понеже госпожата от детската няма подход и й се иска всичко да е по «калъп» ми се струва абсурдно.

Тук се крие разковничето. И моят беше най-малкият в групата (коледарче) и за госпожите беше изоставащ. Голям инат. Вместо да прави поставените задачи си пеел песни и гледал през прозореца. Иначе фаворит на лелите. Няколко пъти се опитах да обясня на едната госпожа, че когнитивно не е развит колкото другите деца, дето са с половин-една година по-големи от него. Така че да очакват да изпълнява задачите като тях няма логика. Не е едно и също дете да почне градина на 2 год. и половина като дете на 3+ год. Госпожите заради задачите го пренебрегваха и на тържествата. А той е много музикален и пее много хубаво. Най-омразното му нещо беше да оцветява. Чак втори клас видях, че се е научил да оцветява без да излиза от очертанията. В първи клас също беше назад с четене и писане, но във втори клас навакса.

Лееле.. като моето дете. Същия. Музикален, пее, обича да танцува. Лелята го обожава 😆
Благодаря Ви за коментара!!! ❤

Всичко е въпрос на мотивация и подход. В градината децата са много, няма време за персонално отношение и внимание, както пишете с лелята е направил това, което трябва. За вас то е елементарно, но за дете на неговата възраст не. Сетих се за онова предаване с известната детегледачка в Англия, която отива и помага на семействата да живеят нормално. Изгледала съм всичко, което тя показваше, имаше дете с проблеми, което вече пораснало все още акаше и пишкаше в памперс, други невъобразими инати, имаше семейства по 3-4 деца и накрая нещата си идваха на място. Това дете с дефицити успя да го мотивира да ходи нормално до тоалетната, имаше табло, където отчитаха успехите, много интересно. Истината е, че трябва да се чете, да се търси решение, да се търсят подходи и детето да се мотивира и адаптира към реалността. Кратки занимания, рисуване, апликиране, с насочване и мотивация от ваша страна, за да създадете навици. За съжаление в такива случаи масата учители, родител реагират с агресия, насилствени методи и това влошава още неща.  Всичко е психология. Сещам се за някакъв лекар в детска клиника, който се занимавал с деца с увреждания, първата терапия била, категорично да не се говори на детето, че е болно, различно, с дефицити...и съответно резултатите показали, че това подобрява състоанието на детето. Говоренето, отношението към детето са определящи за неговото поведение. И не на последно място не взимайте за "чиста монета", всичко което ви казват в градината, всяка информация е пречупена през лично мнение, образование, интелект и купища други фактори.

Вижте сега лелите в градината са си лели, а учителките са учителки. Да трудът на хората е ценен, но лелите не са от точно интелигентни дами. Така че това, че те му се радват не означава много. Не означава много и че детето е артистично - те всички деца са така, но колкото повече порадват, толкова започват да се интересуват и от други неща, песничките са до определено време.

Моля да се заключи темата.