Проблеми с дете на 3,6г

Да, отделяме време. Гледам да не е притискане, подканвам го, примерно: искаш ли да нарисуваме море и слънце. Ту де съгласява, ту не. С оцветяването обаче няма никакъв шанс. Игеачките ги прибира и казва, че така правят в градината. Дали обаче той го прави там, не знам. Обича да се включва във всичко. Иска да готвим заедно, да чисти с нас и т.н. Налагам правила, но той често е нетърпелив. Прави ни понякога номера и не иска да се облича/съблича сам, а той го може много добре. На периоди е. Отделяме време да четем книжки, много обича.
Също така да отбележа, че е роден Ноември 2019, един от най малките в групата е. Голяма част от децата вече или станаха на 4 или скоро предстои.

Продължавайте да се занимавате вкъщи с него. Другият път, когато отидете да го взимате и има рисунки на други деца, разгледайте ги с него и му кажете, че ще св радвате следващия път да видите и неговата рисунка.
Това, че рисува, но не го прави в градината например не го прави изостанал. Това, че примерно вкъщи брои до 5, но в градината не го прави, също не значи, че изостава. Надявам се разбирате какво имам предвид. Едно е детето въобще да не знае и може нещо, друго да избира къде и кога да казва/прави нещо.

Благодаря Ви. Дете ми е, ама не мога да си крив душата - много е крив. Ама много. Все е недоволен, дори понякога като получи това, което иска - пак е недоволен. Мрънкащо дете е.
Миналата седмица бяхме на село, казаха му сто пъти да не минава през определена част в градината, защото са засяти краставиците.. е, той нарочно не спря да минава. С добро, с лошо, не спря.

Моето дете е същото инатливо,а толкова много се занимаваме с баща му вкъщи,заради трудното проговаряне и все пак си е труден характер.Аз с времето станах все по-изискваща и го натискам да си свърши задачите и определено имаме напредък.В повечето случаи момчетата са по-трудни за овладяване и създават повече грижи на госпожите.

При такава ситуация няма защо да си сдържате нервите. Като разбере лошото повече няма да направи така.
По същия начин много лесно ще разбере, че след като абсолютно всички деца могат да правят това, което казват учителките и той ще го  прави. Прекалява се с индивидуалността и с зачитането на характера. Домашното възпитание е работа на родителите и това включва и инатът да се премахне докато е време. Това дете ще тръгне на училище и там ли ще прави каквото реши, че му се прави?
Че чак психолози? Просто сте прекалено меки и той ви командири, прави същото и е градината.
Заради това, че често отсъства заради заболявания го прави. Когато е болен цялото внимание е съсредоточено в него, а на градината това няма как да е така.

Привет и от мен, според мен е напълно нормално дете, но вие сама казвате, че няма уважение / не слуша никого. Струва ми се, че при вас е част от вината за това. Какво означава сто пъти му казахме да спре да минава през краставиците, а той не спря. На третия път като мине го прибирате и не го пускате да ходи там. Казвам го с най- добро чувство, наложете се вие, знам, че е трудно, но няма да става по- добре ако го оставяте него да командва парада.

Границата между " вироглав, инат, няма особен респект към никого"  и разглезеното дете, за което няма граници и ограничения е много тънка. Вашият пример с тъпкането на лехата и несъобразяване с всяко "не" навежда на тази мисъл. Горчиви са плодовете на свръх либералното родителстване. "Няма нищо по- лошо от разглезеното дете" е каза Алфред Адлер, знаете ли? В работата си нееднократно съм се убеждавала в това, за съжаление.
Има една много хубава книжка по темата "Малкият тиранин", но е старичка и не знам дали ще я намерите, както и "Родители, осмелете се да кажете НЕ"...Родителят определя правилата, не ги задава детето. Те са и рамката, в която то трябва да се чувства сигурно. "Не искам, няма, не" на всяко изискване към него не е никак ок.. Децата имат нужда от граници, ограничения, нещо което да им дава усещане за стабилност, предвидимост, безопастност. Неограничената свобода и липсата на правила им дава усещане за хаос, с който те самите не могат да се справят на тази крехка възраст. С неспазването на никакви ограничения той самият пробва всеки път докъде се простират границите, а с мекушавост и отстъпчивост все едно му казвате , че граници и ограничения за него няма - нито у дома, нито в детската градина и той определя правилата.

Благодаря на всички за мнението и съветите.
По повод градината на село, прибрахме го… обясни му се, скарахме му се, не го жалим - караме му се винаги, когато се налага. Той уж се съгласява, правим уговорката като излезем навън да не се минава от там, той казва “да добре” и след малко пак отива натам. Иначе със сигурност има грешки и в нас, но всячески се стараем да ги поправим и да променим някои неща.
Не знам как се е стигнало до тук, като цяло не му позволяваме той да командва парада. Давам му ограничен избор за някои неща. Примерно: каква закуска искаш днес? Какво ти се яде - макарони или принцеси? Но.. време за къпане, лягане, прибиране вкъщи след разходка се определя от нас. Прости примери давам. Също така, когато е прекалил, не си кара колелото.
Телефони, телевизори, не давам. Само като е болен и му правя инхалация - 10 минути. През останалото време - не. Не му се купува всичко, което иска. Примерно в магазина ако иска 5 неща за ядене, му казвам да си избере само едно.
Той сма казва, че госпожите знаят много неща и искат да научат децата. Като сме навън по площадки, не се тръшка за играчки като другите деца, не казва “искам и аз”, дава си уграчките на другите деца, научен е да споделя. Стараем се, но някъде грешим.
Самия той е добър, като махнем ината, дори навън е срамежлив. Госпожата каза, че го описва като чуватвителен, който си крие чувствата в себе си. И е такъв, да. Дори не говорел много с тях, не искал да им разкаже какво е правил уикенда, като го питат. А иначе говори перфектно, правилно, умее да разказва.
За Осми март, помеже бяха под карантина, госпожите направиха клипче. Ами да ви кажа, детето ми правеше абсолютно всичко като другите деца - песните, танца, всичко е бил научил. Ама ето.. той обича музика, танцувален е, и му е било явно интересно. То беше цяла хореография с песни за мама и той се справи също тошкова добре, колкото другите. Всичко изпълни.

Тая работа с питането... моят най-редовно иска нещо, а след минути, като го получи, заявява, че не го иска. Сестра му и една нейна приятелка веднъж бяха решили, че трябва да го кръстят "искам - не искам". Преди малко искаше филия с масло, намазах му и му я нарязах, защото обикновено му ги режем, а той заяви, че иска цяла. Изяде си я, след като не му намазах втора. По обяд пък искаше ябълка, ама не така нарязана, а не успя да обясни как, така нарязаната не я изяде, аз я изядох.
На тая възраст все още е определяща вродената особеност, не възпитанието.

И с казването кое да не го прави - пак така. След малко отива и го прави. (Току-що се надупи ПАК със събути гащи.) Че и после не е той, не знае кой е. За едно нарязано очевидно с ножица ветрило - или най-вероятно от него, или от батко му, който е със СОП и не може да говори - казал сутринта на баща си, че мишката (имаме една животинка) го е нагризала.

И на мен ми идва в повече това питане каква закуска иска. Майката би трябвало да знае какво обича детето и какво не обича и да се съобразява с вкусовете му. Прави се закуска и ако иска да яде, ако не иска – да стои гладно. На обяд ще навакса.
Същото важи и за останалите хранения. Няма нормално дете, умряло от глад при наличието на храна.
А и в градината никой не ги пита. То и няма как, при положение че имат 20+ принцове и принцеси...


Ами ще отиде. И втори, и трети път... Детето е длъжно да изпробва здравината на границите. Задачата на родителите е да ги устояват. И да не поддават, да не допускат луфтове.
Не може веднъж забранено, а втория и третия път може, защото родителите ги домързяло да възпитават.
Ако трябва и 100 пъти ще го дърпате назад и ще го прибирате, но едва ли ще се наложи – децата не са толкова тъпи.

Не виждам нищо лошо, че го питам какво иска за закуска. Като си е в нас доста често, и аз се изчерпвам от към идеи. За останалите хранения е какяото сготвя.
Иначе относно случая в градината.. да, на 100-ния път се “вразуми”.

"Скарахме му се, не си кара колелото", бил чувствителен и срамежлив.
Само от любопитство като деца ако бяхте направили това какво щеше да се случи?

Не знам, мен родителите ми не са ме били никога, дори шамар, наказвали са ме.

А, не, аз съм далеч от мисълта да не се пита какво му се яде - обратно даже. Гледам, че и Сийка не е чак против питането. Казвам да се има едно наум, че може да стане "искам - не искам", а това си има граници.

А да, определено. До сега правилно е преценял какво иска. Случвало се е да откаже, тогава го оставям гладен. И на обяд не може да свари да изяде всичко 😆