Любители на кучета - 135

  • 22 429
  • 717
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 18 535
Благодаря за темичката, нямах данък, после съм ви изпуснала.
Един Вълчан в цял ръст:


Хвърляме шишарки, да не си помислите, че е в атака. Няма такъв досадник с тия шишарки.

# 61
  • Бургас
  • Мнения: 6 065
Леле, какъв крокодил! Open Mouth

# 62
  • София
  • Мнения: 13 827
Това у вас ли е Попи? Много хубав двор.

# 63
  • Пловдив
  • Мнения: 2 092
Аз им слагам по таблицата на пакета. Първия път меря, после знам докъде да пълня купата.
Количествата посочени в таблиците са завишени обикновено.

# 64
  • София
  • Мнения: 13 827
Аз на око храня, но моето не е лакомо. Имайте предвид, че лакомствата са супер калорични. За малки кученца е хубаво храната да се ползва при обучение, за да не се прехвърля нормата.
Парченца кашкавал са доста за бебе, че и за голямо куче. Зависи и от режима и колко изразходва животното. Като при хората е.

# 65
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 401
Ето я и моята, на връщане от хотела. Само дето се притеснявах толкова за нея, не й се отрази по никакъв начин. Сигурно го е преживявала, няма начин, тя е изоставяна два пъти преди да я вземем ние, сигурно й е някаква травма.

# 66
  • Sofia
  • Мнения: 4 586
Миличката! Много мъчно ми стана за нея… как е възможно да изоставиш живо същество?

# 67
  • под тепетата
  • Мнения: 9 336
Esstela, благодаря ! Усмихна ме широко! Много слънчева усмивка има бебка!
 Аз помислих, че Вълчан си хваща лакомство Smile
Мисля, че ще ви е полезно
https://bnt.bg/news/nai-vazhnoto-za-spokoinoto-i-harmonichno-saz … a-318378news.html

Щях да пиша вчера и забравих - Нейо, вместо да разплиташ плетката на баба, помоли я да ти оплете нова бандана, че си много готин с тях!

Последна редакция: нд, 28 май 2023, 08:06 от bilqna_69

# 68
  • Враца
  • Мнения: 2 684
Тарталета, тя е много миличка, дай още снимки Heart

Разкажи и историята и.

# 69
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 401
Историята е тази, която са казали от приюта- малтретирана е, два пъти са я връщали, друго не знаем.
Наш приятел я харесва по апел във ФБ за осиновяване. Грабва се и отива на 100 км да я вземе. Отидохме да я видим, а тя с първия поглед буквално прилепна към голямата ми дъщеря. И без думи се разбрахме- приятелят ми реши, че ще бъдем добри стопани, ние- че искаме куче сега, веднага и че искаме нея и кучето- че ние сме нейните хора. Даже няколко години чипът беше на името на приятеля ни. От приюта 3 години периодично искаха снимки и сведения за кучето.
Така де, вече 7 години сме заедно с Рейна.

# 70
  • Враца
  • Мнения: 2 684
Много ви се радвам, браво че Рейна е попаднала на вас! Heart

# 71
  • Мнения: 872
Тарталета ,настръхнах от това ,което разказа.
Милото. Преминало е през много.
Най-накрая е улучило стопани ,които ще дадат цялата си любов!

# 72
  • София
  • Мнения: 2 059
Тарти, случила е на добри стопани вече сладурката. Heart
И нашето Роки изглеждаше много доволен от предстоя в хотела 1 седмица. Добре, че не ми се сбъднаха предположенията.
Единственото неудобство беше, че не ухаеше никак добре и беше за моментално къпане.
Онази вечер на главата му след разходка навън намерих пълзящ кърлеж. Успях да го взема преди да се е забил. Бях пропуснала тогава да го напръскам с маслата.

# 73
  • София
  • Мнения: 5 796
Публикувам тук един кратичък разказ от руския детски писател Владимир Борисов. Пише разкази за децата и домашните любимци, този тук е малко по-различен. Надявам се да ви хареса.

Скрит текст:
"Поболя се тъщата и след седмица почина.
Взехме тъста при нас.  Място има,  няма да кукува сам.  Взехме и кучето на тъщата,  черен рошав гад,  за наше нещастие.
Хапе наред,  сере наред, вие,  беснее,  по двама го водим на разходка. Децата зиме и лете с дънки и дълги ръкави,  да се не виждат следите.  Дядо си жалят.
Ходихме по доктори,  кинолози,  баячки.  Всички викат - "Приспете го". А дядото вика: "Приспите ли го, и моя ред е дошъл."
Есента съвсем го хванаха бесните. А трябва и да се подстригва.  Тука,  там,  никой не ще с тоя бяс да се занимава. Стари кучкари накрая ме насочиха към опитен специалист. Отивам. Завличам и оная гад до там.  Викам ѝ с упойка,  ако щете (нека пукне от нея,  сили нямам вече), парите са без значение,  ама го оправете.  А тая едно дребно хубаво миньонче,  само се врътна,  хвана го за каишката и вика: ,,Ела след час". Отивам аз,  гледам тая стриже между ноктите някакъв друг гъзарски пес.  Лапнал един портокал,  изпънат като гвардеец на парад...  а,  бе,  изобщо.  Чак като ме погледна с бялото на очите,  разбрах,  че е нашия.  А мацката вика: "Трябва и зъбите,  вика, да му чистите и ноктите да подрязвате". ЗЪБИТЕ, виждаш ли, да съм му чистел!  Какви зъби,  ма!?  И като почнах!  Цялата история и разказах.
Тя помълча и каза.  "Вие знаете,  че тъщата Ви е починала,  ама той не знае.  И мисли,  че сте го откраднали от нея.  Вижда,  че и мъжът ѝ страда.  Не може да го изостави,  но прави всичко, за да го изгоните,  понеже не може да избяга."
Качихме се в колата и право в къщата на тъщата.  Отворих му,  празно вътре,  необитаемо.  Разправям му,  той си трае,  поне не ръмжи.  После го заведох на гроба.  Показвам му.  Мина съсед,  седнахме,  отворихме шише,  разговорихме се.  И тогава той разбра!  Вдигна муцуната,  зави,  после я завря под лапите.  Не го припирах.  Когато чак сам стана,  се прибрахме.  А у дома го гледат и не вярват.
Синът грабна якето и ключовете и тръгна към вратата. "Ще се женя, вика, за нея! Щом е разбрала песа и мен ще разбере!"
След три месеца се ожениха. Сега дъртият пес гледа внучетата."
 Автор: Владимир Борисов
Превод: Иван Богданов

# 74
  • под тепетата
  • Мнения: 9 336
Много ми хареса и ме трогна...Всичко разбират , всичко!
Благодаря ти, Артемис! Отивам да търся и други негови разкази.

Общи условия

Активация на акаунт