Здравейте. С приятеля ми (той на 27, аз на 31 години) сме/бяхме във връзка от половин година. Не може да се каже, че прекарва(х)ме много време заедно (той работи по 12 часа на ден и допълнително учи за специализация вечер след работа). Вижда(х)ме се 2-3 пъти в седмицата за по 20 мин и уикендът за половин ден. (не, не беше връзка "приятели с привилегии"). Каза преди месец на баща си за мен - той нещо не е останал очарован и са имали караници по въпроса. Но остана с мен...
Наложи ми се смяна на квартирата наскоро. Не съм мислела да го питам за заживяване заедно - мисля, че ни е прекалено рано. Добре де, но той споменал, че се местя пред негови колеги, които са му напълнили главата с това, че едва ли не аз скоро ще поискам да живея с него, да сме семейство и тем подобни.
Та, каза ми той тия дни: "Съжалявам, имам прекалено много неща на главата, дай да намалим нивото на обвързване (търся точен превод на думата, която използва: commitment) и времето, което прекарваме заедно."
Страх го е, че нещата вървели прекалено бързо, че може би аз след година ще очаквам да заживеем заедно, а той не е на тая вълна и си приоритизира кариерата...
Много тъпо ми стана и директно поисках да скъсаме...Мисля си: Защо ми е да съм във връзка с теб, ако 100 години ще си живеем разделени и ще се виждаме по 2 пъти на седмица? Та каква връзка е това?
Не бих имала проблем, ако е нужно определено време да се виждаме по-малко (защото е супер зает), но само, ако знам, че градим нещо заедно, а не, че 100 години ще се влачим на ниво "пресни гаджета".
Той се опитва да спаси ситуацията и да ме задържи, но за мен няма смисъл да наливам време и емоции в нещо, което ще си остане на ниво "всеки за себе си - ти у вас, аз у нас".
Според вас правилно ли постъпвам, че поисках да скъсаме?
Наложи ми се смяна на квартирата наскоро. Не съм мислела да го питам за заживяване заедно - мисля, че ни е прекалено рано. Добре де, но той споменал, че се местя пред негови колеги, които са му напълнили главата с това, че едва ли не аз скоро ще поискам да живея с него, да сме семейство и тем подобни.
Та, каза ми той тия дни: "Съжалявам, имам прекалено много неща на главата, дай да намалим нивото на обвързване (търся точен превод на думата, която използва: commitment) и времето, което прекарваме заедно."
Страх го е, че нещата вървели прекалено бързо, че може би аз след година ще очаквам да заживеем заедно, а той не е на тая вълна и си приоритизира кариерата...
Много тъпо ми стана и директно поисках да скъсаме...Мисля си: Защо ми е да съм във връзка с теб, ако 100 години ще си живеем разделени и ще се виждаме по 2 пъти на седмица? Та каква връзка е това?
Не бих имала проблем, ако е нужно определено време да се виждаме по-малко (защото е супер зает), но само, ако знам, че градим нещо заедно, а не, че 100 години ще се влачим на ниво "пресни гаджета".
Той се опитва да спаси ситуацията и да ме задържи, но за мен няма смисъл да наливам време и емоции в нещо, което ще си остане на ниво "всеки за себе си - ти у вас, аз у нас".
Според вас правилно ли постъпвам, че поисках да скъсаме?
и освен това и чужденец, като искаш задълбочаване на отношенията (в което няма нищо лошо защото в крайна сметка си на 31) просто си намери по-голям мъж, който да иска същото. 