До астрала и обратно...или какво има "отвъд"

Интересно, видяла си душата във физическа форма.🙂 (Дали мозъкът ни не асоциира нарочно всичко с материална форма, за да може да бъде възприето?.)

Здравейте, много интересна тема, чета ви с интерес. Въпросът ми не е много по темата, извинявам се предварително.
Някой беше разказал за разговор с починал човек, възможно ли е да се свържем със жив човек, с когото не можем да говорим на живо? (Познаваме се)

Flower rain преди известно време бях чела,че един човек с дългогодишен опит в астралното пътуване е отишъл при братовчедка си,която не е виждал от години.Когато влезнал в стаята видял,че душата и е над тялото.Но се чул някакъв шум в стаята.И духът се върнал обратно.
На следващата сутрин телефона му звъннал и познайте....?! Била е братовчедка му,която му казала,че искала да го чуе,защото предната вечер го сънувала...!

Влязох да надзърна в една тема и линка ме докара тук.
До астрала и обратно....интересни са изживяванията там, обратния път не винаги е лесен. Не мога да ходя там, когато пожелая, още не съм се научила. Искам, но не знам дали трябва да го науча, че ще се изкушавам често да ходя. Сега, когато се опитвам да ида, някой път става, повечето пъти не. Понякога отивам без да съм искала. И добре че е така, защото не винаги имам хубави изживявания там, повечето пъти не са. Веднъж даже искаха да ме задържат и убият. Накрая се отказаха и се прибрах.
Само веднъж беше много хубаво, но имах придружител. Не го виждах, не чувах гласа му, само усещах присъствието му. Знаех ,че е мъж и има спокоен нисък тембър на гласа, макар че не чух да ми говори. Мисля, че искаше да предаде някакво съобщение на подсъзнанието или надсъзнанието както се казва там, не на сегашната ми личност. Това, което запомних не ми говореше нищо, но със сигурност имаше смисъл, който не разбирам. По-ярко ми остана усещането от срещата. Изпитвах чувства към невидимия ми придружител. Те бяха на пълно доверие, което мога да имам само на себе си, на пълно духовно единение с друго същество, което с човек в живота не може да се случи. Не знам кой беше, но сигурно го познавам в някой друг свят.
Най-полезното ми пребиваване в астрала беше, когато там видях астралното си тяло за първи и единствен път и ми казаха, че трябва да потърся помощ за нелечимата ми болест конкретно от някого, чието име запомних. Не знам дали ме пази сега........
Другото е, че осъзнах, че астрала е много странно място, тъй като там веднъж исках да поговоря с един тийнейджър, който беше мъртъв, но той не ме виждаше, макар че седях до него. Сигурно бяхме в различни измерения или нещо такова, което не разбирам много добре.
Имала съм пророчески сънища. Не веднъж. Не искам повече. Страшни са. Един от тях просто ме разбива всеки път, когато си го спомня. Почти съм го разгадала или поне си мисля така. Имам посотянно и повтарящи се съища. Знам, че са важни. Тормозят ме, защото се опитвам да разбера какво означават, но не ми се получава.
Вярвам ,че в мен има нещо, което е по-висше от скромната ми личност и вероятно не умира. Веднъж пожела да разговаря с мен. Беше...странно, използваше много символи, повечето не разбирах. Не разбрах и смисъла на няколкото думи, които ми каза. Стъписа ме и това, че всъщност не говореше, комуникацията ставаше направо в ума ми. На другия ден се чувствах ...еуфорично през целия ден. А не трябваше.....

Ън, надявах се да попаднеш на темата, имаш какво да кажеш. Пророческият сън, който те ужасява, за теб лично ли е или за събития, които засягат повече хора? Предполагам, усещаш че е за бъдещето, а не за минали преживявания.

Беше лично за мен, но беше намесена смъртта, а и беше по време на много тежък момент от боледуването, затова ме стресна. После нещата започнаха да се наместват и сега мисля, че е трябвало да ме успокои, но аз се уплаших, не можах да разтълкувам какво ми се показва. Изобщо все съм нащрек с тия неща, че там нищо не е каквото го мислиш.

За сънищата, конкретно, е стресиращо, когато знаеш, че някой сън може да предвижда бъдещето.

Аз никога не мисля, че някой сън директно предсказва бъдещето. Важно е тълкуването. Майка ми е факир по пророчески сънища, обаче като ми ги разказва, за мен са неясни, а тя ги тълкува супер правилно. И всичко, което досега е казала се сбъдва, понякога след повече от 10 години.

Има си и буквални сънища, без необходимост от тълкуване. Навремето имах такива, сега нямам.
Това ме е навеждало на мисълта, че или наистина времето не е линейно /това на теория мога и да го потретя убедително ,, но в действителност не мога да го възприема и да си го представя, особено като се гледам как остарявам/ или нещо друго необяснимо се случва, но нито знам как, нито "къде" и как влиза в съня ми.
Разбира се, имала съм и такива, които се нуждаят от тълкуване. Мама също много умееше - и сънуваше, и тълкуваше. Без нейна "санкция" никой от нас не тръгваше на изпит

Аз например сънувам само пълни фантасмагории. Нищо общо с реалния свят. Дори когато сънувам близки хора, което е веднъж на година, то те изобщо не приличат на себе си. Аз също съм винаги задължително някак си друг човек насън. По едно време имах натрапчиви постоянни сънища за някакво място, където всичко беше зелено като в Изумрудения град. Хората вкл. бяха зелени и с едни малко по-големи глави. Не исках да ходя там, но все там попадах нощем и цели филми ми се случваха. Такива неща как да ги тълкува човек Но темата не е за сънища, извинявам се.

Имам само едно наистина свръхествествено преживяване в живота си, но вече съм го писала във форума. Много ми е интересно да ви чета.

Интересно дали като човек умре попада на същото място като при астрала. Щом тези, които ходят там виждат присъствие значи може би и душата на починалия отива в някое измерение?
Дали това което виждате всъщност са живи хора, но в друго измерение? Така както ние виждаме "духове" - това всъщност може да са хора от друг свят.

Според мен астралът е някакво междинно измерение. Нещо като "зоната" в онова филмче на Пиксар "Душа".

Ще се опитам накратко да разкажа за моите сънища с починалата ми баба.
Яви ми се на сън и ми каза ясно да пазя дъщеря ми! Повтори го три пъти! Дъщеря ми се разболя,влезнахме в болница и получи анафилактичен шок от антибиотик.Наложи се да и бият адреналин и не знам какво друго още,защото....направо я нямаше при нас..може би 5-10мин.След като запопна да се пробужда ми разказа,че някакво "чудовище " я хванало за ръката и не я пускало да дойде при мен.Тя се борила много! Накрая се измъкнала от него!
Аз през цялото време я държах за ръката и се молих.Все още ме боли като си спомням какво преживяхме и ми разказа като се събуди!
Имах един период в,който бях в депресия! Сънувах само демони! Една вечер де събудих от тежест в гърдите,не можех да помръдна,чувах дишане пред лицето ми.Нещо ме душеше...Не знам колко време продължи и накрая ме пусна.Бях много уплашена и се разплаках.
На следващата вечер сънувам,че съм в малка стая.И чувам женски глас,който казва да пазят тишина за  да не ме будят,защото ще се изплаша.При,което ставам от леглото и виждам,че няма никой.Вратата се отвори и и един много,ама много красив мъж в черен костюм се приближаваше към мен бавно! Аз се чудих кой е! В момента който си го помислих чух гласа на баба! Това е демон бабо! Не го гледай,моли се! Изричай молитви,които знаеш! Чуваш ли? Моли се!Започвам да изричам молитви и този мъж става много грозен,с черни очи,голяма уста и идва към мен ядосан! Аз си вдигам ръцете,пред лицето за да се опазя.Той си протяга ръцете да ме сграбчи, и виждам как една бяла светлина (бях сигурна,че е баба) идва и с много голяма скорост бута демона през прозореца.Огря цялата стая...
След този случай никога повече не ми се случи нищо.
На следващата вечер сънувам същата стая.С маса и два стола под прозореца.Седнах и знаех,че чакам баба.Ря дойде,но беше тъжна.Цяла вечер ми разказваше нещо важно,но Бога ми нямам спомен от разказаното.Помня последните и думи: Бабо,недей да казваш на никой за това,което ти казах! И си бършеше сълзите с бяла копринена кърпичка.
След този сън повече не я сънувах.Мисля,че се сбогува с мен,за това плака и беше тъжна.
Сънувах я често и винаги ме предупреждаваше,когато ще се случи нещо.Винаги ми казваше,че ще е при мен и ще ме пази! Така и направи ❤

A, според мен, е въпрос на достъп до информация, който някак е
едновременно за  " минало", "бъдеще" и "оня свят/светове". Което опира до нелинейност на времето и че всичко е налично в момента. Защото, когато е минало, събитието е станало, може вече да има информация за него, но когато се отнася до бъдещето, няма как да се види, защото все още няма информация. За това излиза, че всичко си съществува едновременно.
При тълкуване на сънищата, някои се случват буквално. Други можем да тълкуваме абстрактно. Сякаш сме си създали своя собсвена координатна система и странно, това работи.

И аз натам клоня - нелинейност на времето, но пак казвам - в обичайното ни битие никак не го възприемам и осмислям. Тук в реала явленията и събитията имат отчетлива и видима последователност, причинно-следствена връзка и развитие.
И освен това, с кои точно сетива възприемаме другата реалност /да я наречем така/ и защо в ежедневието ни, а понякога и при някои - през целия им живот - тази друга реалност липсва и не се афишира по никакъв начин?
Как става тази връзка с друг свят ли, измерение ли, време ли и защо не е постоянна?
Аз, реалистът, ако не бях преживяла спонтанно няколко несъвместими със сетивата, мисълта и познанията ми /не само моите/ събития, щях да съм в групата на тези някои.
И може би щях да съм спокойна и щастлива тук и днес, а не да ровя и търся неистово това, което не знам какво е; да боледувам по място, което не знам дали и къде съществува, но ме вика с такава носталгия, че не мога с нищо да я сравня по интензивност и дълбочина; да си припомням и опитвам да проумея лица, които не мога да забравя, но не са от този свят...А знам, че не са, защото се разтварят просто във въздуха, както са дошли...
Ох, ожалих ви се, ама знам, че ще разберете...
Ън:heart:, много ти се радвам! Пиши, чета те с огромно удоволствие!