Много готина и хубава тема, да подчертая!
И аз нека се включа тук.
Като много малък, на около 2-3 години, майка ми и баща ми ми разказа много интересна случка.
Моят дядо от страна на майка ми е починал доста преди аз да се пръкна на този свят. Когато съм бил на 2-3 годинки, един ден майка и татко решили да ме закарат на гробищата да видя гроба на дядо, но тогава станало нещо интересно. Не те, ами аз съм ги завел там, без никога да съм ходил. Накрая съм се обърнал срещу тях и съм казал: "Дядо ми ми каза и показа, че тук е новият му дом. Виждам дядо, той е щастлив!".
Също съм разправял как когато сме били на село съм говорил с него всяка вечер и той е идва при мен.
От тогава, поне аз откакто мога да си спомням качествено, някъде от 7-8 годишен можех да говоря с мъртвите, защото ги чувах. А на сън, се разхождах на различни места, които никога не съм виждал на тази земя.
Знам едно - Сънят е братовчед на смъртта.
Беше 7-ми Май, преди около 12 години някъде или 10, ще излъжа тук с конкретна цифра. Лягам си аз, и тамън блажено да заспя, усещам нечие чуждо присъствие. Обръщам се към телевизора (беше си изключен и в стаята тъмно, разбира се!) и виждам една фигура - тъмна, обаче на мъж. Не знам как да го обясня, но сякаш телепатично ми каза следното: "Искам да живея още!", а аз му отвърнах: "Не мога да ти помогна! Продължи напред!", след което изчезна. На следващия ден разбрах, че комшията от 7-мия етаж е починал в същия час в който ми се е превидял.
Година някъде по-късно, спя на дивана, котката до мене спи, вече зимно време наставаше тогава. По едно време са разбуждам и един с червено лице и рога ме хванал за глезените и ме влачи. Реално съм буден, но анистина се влача, защото котката се стресна, обърна се към това чудо, изхъска го, но той не се стресна никак даже. Едвам се отървах.
Минаха се няколко години, а през това време сънувах, бившата си вече приятелка, с която тогава още не бяхме заедно. Не я знаех по име нито по лице, нито нищо! Просто знаех, как ще се разделим, но не и как ще се запознаем, това сънувах и то така и стана.
Преди 5 години и малко, сънувах настоящата си съпруга ве дин много интересен сън. Аз съм в нещо като центъра на моето село, а жена ми идва да ме посреща. Дойде забързана, усмихната, видях й лицето, косата, устните - абсолютно точно така както исега изглежда! Прегърна ме, целуна ме и ми каза следното: "Толкова дълго време те търсих и чаках! Моля те, не си отивай!". Тъкмо тръгна да си казва името, защото аз и отговорих, че не я познавам! А тя ми каза така: "Разбира се, че ме познаваш! Аз съм жена ти! Казвам се А..." и се събудих. Така ме хвана яд, направо чак исках да си посегна, но не и за хубаво (Хихи). След което я търсих повече от три месеца във всякви социални мрежи, като гледах всички жени с почваща буква А. Много са - да. Накрая се отказах. Още 3 месеца и когато отидох в София, се запознах с жена на име Анна. Ама тогава бях позабравил съня си и как изглежда, защото честно казано, ми беше вече все тая, бях огорчен от жените. Няколко седмици по-късно, след като се събрахме и вече бяхме гаджета - демек, аз всъщност тогава като се загледах повече в очите й, осъзнах, че точно нея съм сънувал. Познах я по прегръдката и усмивката, когато ме прегръща.
Минаха се около година и половина от връзката ни, вече и щастливо женени разбира се, когато сънувах една вечер покойната й майка (Бог да я прости!). Сънят ми беше реален и много тъжен за мен, поне!
Сънувах, че съм в някакъв апартамент, в който правя ремонт. Входната врата беше една блендирана врата, бяла, със шпионка. Влизам аз вътре и гледам наредени най-различни инструменти вътре. От маркуч - до отверка - все инструмент. АЗ съм гол до кръста, изпотен и изморен, защото знам, че правех ремонт. Влизам в една от стаите и виждам дъщеря си (а аз нямам такава все още, но в съня ми знаех, че това е МОЕТО дете!), и правя опит като посякам с ръцете си да я взема от коляното на баба й (покойната майка на жена ми), а тя издърпа дъщеря ми и не ми позволи да я взема с думите: "Когато свършиш с ремонта, тогава ще ти дам щъреря ти!". Направо плаках и я проклинах, защото исках си дъщеричката, исках да я прегърна и да си я целуна, обаче не. Събудих се със бърза сърдечна честота, насълзени очи и ръце свити на юмруци. Проклинах на глас и 3 дена бях като настинал!
Сънувал съм и двете си деца - Момче и Момиче. Момичето от предния сън беше същото, но като бебенце. Но не ги наричах по имена, защото аз го отдавам на това, че те сами ще си дойдат, когато това стане с имената.
Но от година и половина, нищо не сънувам. Ако ще сънувам, ще е нещо много рядко и като цяло все едно е няколко секунди. Защо говоря всичко това като за сън? Защото в повечето ми сънища, аз съм от първо лице, но се движа много бързо и където си наумя - отивам там. Обаче усещам, че не съм на "този свят", а някъде другаде, на друго място, което е различно от това тук.
На откакто не сънувам и не разговарям с покойните хора и не виждам наяве покойници да ми се разхождат и да искат от мен, да кажа на децата им или внуците, че те са добре и че много ги обичат (Както искате, така ме приемайте. Отначало аз се смятах за луд! Даже бях ходил на психолог за това!), изведнъж всичко приключи, след като лелята на жена ми почина. Една вечер, лягайки си чух леля й да ми казва Здравей и от него момент, сякаш нещо се закачи за мен, което не беше леля й! От тогава - аз не съм същия! Имам направена магия и я усещам, тя ме яде. Но не съм сигурен кой я е направил, но усещам, че е жена - възрастна и ме е нарекла да не ми върви в нищо! Наистина, не съм същия, защото много почнахме да се караме с жената, една вечер изведнъж едни физически симптоми, едно чудо.. и все още съм в невидение, но знам вече от какво е.
Както казват Софиянци - "Мани, бегай!" (хихи).
Та такива са моите неща. В петък отивам да ми видят тази магия, защото аз не мога, много ме е изяла вече енергийно.
Поздрави!