- Публикувана: 10 юни 2023, 07:55 ч.
- Последно мнение: 14 окт. 2023, 21:36 ч.
С какво ви дразнят майките (не майките ви).
За мен всичко опира до баланса и границите. Да, щом има проблеми по математика, да ходи на уроци. Но да се шляе и аз да се превърна в пъдар (визирам възрастта в гимназията), няма да стане. Децата имат нужда от граници, дори големите. И щом ги нарушава, трябва последствия. Спиране на джобни, на телефон, каквито са приемливи за родителите. Иначе до 7-ми, 8-ми клас децата се побутват, нямаме избор, но пак с изисквания и последствия. Аз съм поддръжник на възпитанието, което максимално се доближава до живота на възрастните. Защото ако от малко детето не се подготвя за него, няма как да очаквам изведнъж да стане осъзнат възрастен.
Страхувам се, че ще прелее от ученето, в яденето или ставането сутрин.
Да се придържаме към идеята на темата. Иначе връзката майка-дете е свята, но не пасва на заглавието на темата.
Аз по този начин си давам и отговор на зададения към нас въпрос.
Написах го няколко пъти и сега е показното: за каквото и да заговорим, винаги преливаме към "какво прави детето" и някакъв негов сериозен проблем.
Някои от децата, за които слушам в реалния живот, дори не съм виждала и не възнамеряваме да се видим. Но знам подробности за живота им. Прекалената информация ме дразни. Аз съм човек, който спокойно може да бъде държан на повърхността, но майките се увличат и си мислят, че някой ги слуша с интерес.
Да се придържаме към идеята на темата. Иначе връзката майка-дете е свята, но не пасва на заглавието на темата.
Аз по този начин си давам и отговор на зададения към нас въпрос.
Написах го няколко пъти и сега е показното: за каквото и да заговорим, винаги преливаме към "какво прави детето" и някакъв негов сериозен проблем.
Някои от децата, за които слушам в реалния живот, дори не съм виждала и не възнамеряваме да се видим. Но знам подробности за живота им. Прекалената информация ме дразни. Аз съм човек, който спокойно може да бъде държан на повърхността, но майките се увличат и си мислят, че някой ги слуша с интерес.
Когато темата е за децата, това е нормално.
Аз също се интересувам от чуждите деца. Ако предстои изпит, задача в училище, се включвам, помагам с много идеи. Приятели специално ме търсят, за да дам едно рамо. Вълнувам се как е минало състезание или как е оздравяло детето.
Досадно е, когато трябва да говорим за нещо друго, и не може, и не става. И много ме дразнят клишетата: На тебе ти е лесно, защото нямаш деца! Когато имаш деца, животът ти става малко по-друг. Тя не може да прояви разбиране, защото няма деца. Той е егоист, защото няма деца. И всякакви такива други тъпизми.
За мене пък майката е егоистка, защото иска само за нейното дете да се говори. Висш егоизъм е това!
Аз също се интересувам от чуждите деца. Ако предстои изпит, задача в училище, се включвам, помагам с много идеи. Приятели специално ме търсят, за да дам едно рамо. Вълнувам се как е минало състезание или как е оздравяло детето.
Досадно е, когато трябва да говорим за нещо друго, и не може, и не става. И много ме дразнят клишетата: На тебе ти е лесно, защото нямаш деца! Когато имаш деца, животът ти става малко по-друг. Тя не може да прояви разбиране, защото няма деца. Той е егоист, защото няма деца. И всякакви такива други тъпизми.
За мене пък майката е егоистка, защото иска само за нейното дете да се говори. Висш егоизъм е това!
Че животът ти става малко по-друг с деца, това е вярно. Същото е и като се загаджи някой и изживява ега ти голямата любов, което всички знаем, че е до време, но иди го търси за нещо друго по това време, няма начин... Това обаче не е задължително да влияе сериозно на връзката с приятели и познати. Можеш да имаш дете, можеш да си изживяваш великата любов, но в същото време и да поддържаш нормални отношения с приятели, да се виждаш с тях и да говорите за неща извън родителството и любовта. Даже е задължително за мен, това е като глътка свеж въздух, когато дълго време си стоял вътре. Много хора обаче не го разбират, за тях животът изведнъж се съсредоточава само и единствено в детето, респективно гаджето, и започват да дават заето на всички останали фронтове. Ето това винаги ме е дразнило безумно много и продължавам да го смятам за сбъркано. Хората сме социални същества, живеем в общество, няма как да се капсулираме. И винаги съм се чудила на тези, които обясняват как нямат нужда от други извън мъжа и децата. Що не заживеят като отшелници тогава, само те с мъжа и децата, а се мъчат в този лош град, лошо общество, лоши познати и приятели, които им налагат общуване с други... Истинските отшелници са ей там в Тибет или дявол знае къде другаде в дивотията и за тях вече наистина мога да повярвам, че нямат нужда от други хора, а живеят сами и не проронват дума години наред.
Досадните майки са бившите досадни моми не-майки. Не е да са родили и да са им имплантирали способността да говорят единствено за своите драми. Преди са обсебвали разговора с драмите си за работата, гаджето, родителите, колежките, стягащите обувки, чантата, която искат, а нямат пари, да си купят, сега просто имат още една тема.
И винаги съм се чудила на тези, които обясняват как нямат нужда от други извън мъжа и децата.
В тема за тиймбилдингите се обясняваше вчера, че срещите с колеги извън работа изяждат времето за мъжа и детето. Аз пък смятам, че никой няма да умре, ако отдели няколко часа да поговори неформално с други хора, ама свят шарен, хора всякакви..
Не знам дали се зачита, но мен всякакви обсесии ме дразнят. Имам позната, която преди половин година си взе куче и съм сигурна, че си мисли, че му е майка. Само за него говори, трябва навсякъде да го взима с нас и съответно да се съобразяваме къде ходим, не става на заведение с него. Обажда ми, че иска да се видим, ама в някой парк, иначе не може. Не ме разбирайте погрешно аз също обожавам животните, отгледала съм много кучета, котета и какво ли още не, но такова обсебване... Та сега така се държи с кучето, а като роди не ми се мисли...
Досадните майки са бившите досадни моми не-майки. Не е да са родили и да са им имплантирали способността да говорят единствено за своите драми. Преди са обсебвали разговора с драмите си за работата, гаджето, родителите, колежките, стягащите обувки, чантата, която искат, а нямат пари, да си купят, сега просто имат още една тема.
Спиране на джобни, на телефон, каквито са приемливи за родителите.
И с тези мерки трябва да се пипа много внимателно, особено при по-големите деца, защото има шепа начини да си спечелят легално пари на тази възраст, но цяло море незаконни – кражбите, наркотиците, проституцията са само част от тях.
Ако половината от поддалите се на пороци тийнейджъри са израснали в неблагополучни семейства, то другата половина са рожби на много строги и принципни родители – любители на по-твърдите възпитателни мерки.
Златната среда неслучайно е наречена златна. Тояга, но и морков. Наказания, но и поощрения, като вторите обикновено са много по-ефикасни при по-големите.
Как' Сийка, това е и моята истина за живота и отношенията не само с децата, а изобщо!
Ама пусто трудно се постига този баланс (златната среда).
Ама пусто трудно се постига този баланс (златната среда).