vikksi, Lucie, благодаря много за подкрепата - за мен наистина значи много 
Не мога да преценя дали е по-добре бебо, не е така усмихнат като обикновено, но все още има да наваксва сън. Дано се оправи след няколко дремки.
Lucie, точно разочарована се чувствам. Шефът твърди, че едва ли не все едно съм му като сестра, а не го усещам така, а малко като използване. Въпреки че той ми помогна финансово, когато имах нужда и то не с малко и безвъзмездно. Колко безвъзмездно е друг въпрос, защото много често съм работила извънредно, когато се е налагало. Така че истината е някъде по средата... Опитвам се да слагам спирачки и да си направя 4 часов работен ден. Понякога успявам, друг път не, защото съм съвестен човек и не оставям недовършено нещо, само, защото работният ден е приключил.
Не съм си представяла, че ще смогвам с две деца и работа и си казах, че ще го правя само, за да събирам пари за жилище. Затова предполагам е чувството за разочарование, не си го представях да е с половин заплата, а поне минимална. Но аз не съм се отказала и ще говоря пак, докато не постигна тази честност.
Не мога да преценя дали е по-добре бебо, не е така усмихнат като обикновено, но все още има да наваксва сън. Дано се оправи след няколко дремки.
Lucie, точно разочарована се чувствам. Шефът твърди, че едва ли не все едно съм му като сестра, а не го усещам така, а малко като използване. Въпреки че той ми помогна финансово, когато имах нужда и то не с малко и безвъзмездно. Колко безвъзмездно е друг въпрос, защото много често съм работила извънредно, когато се е налагало. Така че истината е някъде по средата... Опитвам се да слагам спирачки и да си направя 4 часов работен ден. Понякога успявам, друг път не, защото съм съвестен човек и не оставям недовършено нещо, само, защото работният ден е приключил.
Не съм си представяла, че ще смогвам с две деца и работа и си казах, че ще го правя само, за да събирам пари за жилище. Затова предполагам е чувството за разочарование, не си го представях да е с половин заплата, а поне минимална. Но аз не съм се отказала и ще говоря пак, докато не постигна тази честност.
В правото си да си отстояваш своето. Или ги натискай за повече пари или поемай по-малко работа като ще е така. В крайна сметка всеки гледа своя интерес. И признавам си, аз нямаше да се справя. Браво на теб! И за пореден път се убеждам, че жените наистина можем всичко.
аз го правя най-вече защото си харесвам работата, а за последните 3 години получих 2 повишения и ми се иска да си запазя позицията, не само документално, ами наистина да се разчита на мен, а също така, работодателите ми ме потърсиха сами и предложиха да работя по колкото мога и когато мога, това ми е първия месец и за момента се справям, но имайки предвид, че бебето е още малко и предимно спи, не е голямо постижение. 
знам, че винаги мога да се откажа от работата и да си остана вкъщи. 
