Здравейте,мили хора!Пиша с молба за съвети и бих желала да видя и вашите гледни точки по въпроса!Аз съм на 21,той на 25...учим в един и същ университет,една и съща специалност,но той е с 1година по-голям от мен.Та така да дойдем към същината.Заедно сме от 1година и няколко месеца.В началото се опитвах да не виждам недостатъците и просто ги преглъщах,казвайки си когато завърши той ще стане по-самостоятелен и по-находчив,ще съумява да планира и да рискува правейки някакви важни стъпки за общото ни благо,но....мина се време а нещата се влошават.Говоря му много,че дори пренебрегвах и пренеебрегвам себе си,говоря говаря давам съвети не възприема.....а относно нашата връзка не се сеща понякога и за елементарни жестове,или дето се вика пример на модерните връзки на 21век-писане,понеже сме от различни далечни градове,а като се видим сякаш комуникацията ни е бедна,и сякаш двамата сме сърдити един на друг-аз на него,че не приема нито една дума казана от мен и няма подобрение,а той се цупи,че постоянно му правя "забележки".Дори вече му говоря в прав текст,казвам му изглежда не осъзнаваш нито една дума казана от мен,дори не се опитва да покаже самостоятелност поне малко....Не обича да планира в момента било то за пътувания,та дори и какво ще яде....или напротив интересува се само за момента буквално за храненето и до там.Може да ви звучи смешно,но не виждам да предприема каквото и да било,а това лично мен много започна да ме натоварва,някак си аз да съм човека да мисля за всичко или казано направо се чувствам сякаш поемам и мъжката роля....не се сеща дори за малък жест,евентуално ако аз му кажа нещо под формата на шега...а ако не му кажа уви няма и да се сети,мисли само за себе си,за пари и какво ще яде.....Когато ме поканят колеги някъде той се мръщи,защото знае че ще изхарчим пари....Оправдавах държанието му с това,че е мамино дете и е получавал всичко....живял е на село и най-важното нещо очевидно в семейството му е какво ще се яде,или каква техника ще се закупи,а когато стане дума за планиране на пътуване или нещо от сорта.....нямаме консенсус...и още нещо,аз съм момиче на място и от малка съм свикнала да деля и да споделям всичко,от първото ни запознанство ясно му заявих,че и двамата не работим и си поделяме сметките....но хора понякога ми се иска и аз да се почувствам като истинска жена,за която някого годува,да плати сметката и да покаже решителност...натоварвам се опитвам се да му говоря,за да изгладим премеждията и недъгите сега,но търсейки проблема в мен и опитвайки се да се подобрявам,а човека отстреща да не помръдва пръста си,изключително ме натажава и ме кара да трупам разочарование в себе си.....Дори когато се опитам да му кажа нещо,той се цупи прави се на обиден и всичко това до 3минути,не осъзнава вината си и просто идва и ми казва Обичам те....ако можеше и да го показва постоянно,очевидно ме е приел за даденост....бях до него в най-трудните му моменти и бях човекът който го подтикна да се върне в университет и да продължи образованието си,но в момента съм огорчена ,защото не виждам никаква живинка,не виждам хъс,а мислене само от сега за после.Оставя всичко за момента, в който ще започнел работа и ще си стъпил на краката без да осъзнава,че е на 25,че сега ни е времето да рискуваме и да съумяваме да плануваме и макар и с малко средства да се опитваме да правим сивото си ежедневие,малко по-розово...тогава ще си купил кола,тогава ще имал пари,а му заявих ясно,че тогава и да има средства времето ще е малко,а ние много по-зависими и затрупани от ангажименти....от малка съм свикнала да се раздавам за другите,имах трудно детство,не общувах много,но собствената ми компания стана един добър другар,може би затова се опитвам д
а му помогна толкова много,чувствам се като негова майка,а дори не възприема.В момента съм доста общителна и контактна,не ми липсва мъжко внимание,но и за съм се привързала се към него и най-лесният ми изход щеше да е да си тръгна,реших да остана да се опитам да подобря нещата...но не знам дали изобщо промяна ще има!
а му помогна толкова много,чувствам се като негова майка,а дори не възприема.В момента съм доста общителна и контактна,не ми липсва мъжко внимание,но и за съм се привързала се към него и най-лесният ми изход щеше да е да си тръгна,реших да остана да се опитам да подобря нещата...но не знам дали изобщо промяна ще има!
