Забравяте тук (към дамите-привърженички на "юмручното правосъдие", както и това с чехъла/колана), че тук не става дума за ДЕТЕ, осъзнато малко или много, а за бебе. То не само че не може да разбере какъв е проблемът, не може да разбере причинно-следствената връзка, но и не може да се защити, не може да избяга. Неслучайно педагози и психолози твърдят, че социализацията започва след тригодишна възраст. Дотогава е неразбираемо как е възможно да налагаш дете, защото "не слуша" и чука по микровълновата. Обаче има нещо, което се промени от предния ми коментар досега и то е, че майката, колкото да ми беше антипатична заради постъпките си към детето, сега вече не ми е, защото е очевидно у от коментарите ѝ личи, че изпитва угризения за това, което се е случило/случвало, разкайва се, разбира грешката си. За разлика, част от коментиращите са ми направо отвратителни с грозните си изказвания, суровите възпитателни методи, които имат и прилагат, безчувствието, и се радвам, че не съм като тях.
- Публикувана: 26 юни 2023, 14:33 ч.
- Последно мнение: 4 юли 2023, 19:52 ч.
Ударих детето и сега ми е гадно
Ами, какво да ти кажа- трудно е да си родител. Моята след 5 дни става на 2г, в периода 1.1г до сега, поражения: Счупен ТВ, счупена пералня, счупен хладилник, 7 счупени телефона (за по 2к) сега съм с един за 200лв, повече не ми се дава хахах. Счупени прозорци, счупена микровълнова, счупени сервизи, счупени играчки. Не ми пука за нещата, страх ме е да не се пореже. Това 15-20 удара са много, както и да го погледнеш. На детето нищо му няма, но не е хубаво. Иначе и аз съм "чаткала" моята, но по "трътката", едно е по дупето, друго е да го "пукнеш" с пръчка. Не е ударих, а набих.
Това, че детето се социализира след 3 годишна възраст са пълни глупости. Детето се социализира още от няколко месечна възраст, а причинно-следствените връзки ги разбират много скоро след това - че като замахне ще удари микровълновата. Не разбират последствията от действията си, което е друго. И то се дължи единствено до голяма степен на емоционална незрялост, която да поддържа интереса към определен вид общуване, който да заформи разбиранията, присъщи на възрастен. Затова се препоръчва и обучение чрез игра, защото е увлекателно за по-малките.
Въпрос към останалите, които четат темата: Вие как бихте реагирали, ако всеки ден в продължение на една година детето реве така, че целият блок да го слуша, без видима причина, и ако всеки божи ден иска да го приспивате НА РЪЦЕ ПРАВИ в продължение на часове и ако седнете на леглото да го гушнете, започва да крещи да станете и да го разнасяте права. Интересно ми е да чуя различни мнения по казуса.
Добре Ви е дресирало (казвам го със съчувствие). Разбрало е, че с крещене може да постигне всичко.
Опитахте ли да излезете от стаята? То ще си покрещи и по някое време ще се измори , ще млъкне и ще заспи.
На следващия ден отново. Докато свикне.
Иначе - каквото може да се скрие от полезрението на детето и има опасност да се счупи - го скривате. Аз телефона си го държа на високо и недостъпно място. Няма никакъв шанс да го докопа и счупи. Аз въобще не му позволявам да докосва мобилен телефон, чийто и да е, мой или на мои близки. Въобще ненавиждам идеята малко дете да стои залепено за таблет или телефон и да се зомбира.
Въпрос към останалите, които четат темата: Вие как бихте реагирали, ако всеки ден в продължение на една година детето реве така, че целият блок да го слуша, без видима причина, и ако всеки божи ден иска да го приспивате НА РЪЦЕ ПРАВИ в продължение на часове и ако седнете на леглото да го гушнете, започва да крещи да станете и да го разнасяте права. Интересно ми е да чуя различни мнения по казуса.
Добре Ви е дресирало (казвам го със съчувствие). Разбрало е, че с крещене може да постигне всичко.
Опитахте ли да излезете от стаята? То ще си покрещи и по някое време ще се измори , ще млъкне и ще заспи.
На следващия ден отново. Докато свикне.
Иначе - каквото може да се скрие от полезрението на детето и има опасност да се счупи - го скривате. Аз телефона си го държа на високо и недостъпно място. Няма никакъв шанс да го докопа и счупи. Аз въобще не му позволявам да докосва мобилен телефон, чийто и да е, мой или на мои близки. Въобще ненавиждам идеята малко дете да стои залепено за таблет или телефон и да се зомбира.
Аа не, така преди време баща му му даваше неговия телефон, той постоянно го блъскаше в земята и накрая се счупи. Аз накрая се освободих от всякаква дребна техника в дома си. Сега държа само големите електроуреди, без които не може, и един мобилен телефон. Всичко друго дадох за рециклиране. А, и преса и сешоар оставих, но ги държа дълбоко скрити. Малките деца гледат всичко да пипнат и счупят.
Аа не, така преди време баща му му даваше неговия телефон, той постоянно го блъскаше в земята и накрая се счупи. Аз накрая се освободих от всякаква дребна техника в дома си. Сега държа само големите електроуреди, без които не може, и един мобилен телефон. Всичко друго дадох за рециклиране. А, и преса и сешоар оставих, но ги държа дълбоко скрити. Малките деца гледат всичко да пипнат и счупят.
Аз така си обяснявам нещата - било ви е за пръв път, много преумора и стрес сте насъбрали и отведнъж се е отприщила тази реакция. Аз примерно постоянно си примрънквам нещо под носа, като ми накривее, един вид си говоря сама, за да изразя емоциите си. По този начин се разтоварвам. Но всеки човек в даден момент е възможно да отприщи неподозирани в себе си реакции. Вие сте добър човек и добра майка, въпреки това, което е станало. Самият факт, че го мислите толкова време и изпитвате вина, говори, че сте добър родител. На всеки може да се случи. Има деца, които се дърпат от ръцете на майките си и тръгват към колите, как трябва да реагира човек в такъв случай - при чувство на силен Уплах, това е първата реакция, която идва наум. Ако със спокоен тон му кажеш "Миличко, недей да минаваш пред колите", няма да има ефект. Утре пак ще го направи и ще се моли човек оня отсреща да има бързи реакции и надеждни спирачки.
Лелее, 16 кг, направо ви съчувствам. Моето засега е 10. 
Чисто физически засега удържам фронта, многократно съм го носила из целия град, но психически ми е трудно. Като знам, че за него реално няма разлика дали ще го гушна права или седнала и той нарочно ме кара да стоя права...
Чисто физически засега удържам фронта, многократно съм го носила из целия град, но психически ми е трудно. Като знам, че за него реално няма разлика дали ще го гушна права или седнала и той нарочно ме кара да стоя права...
Да, преди 2м беше толкова, сега даже не искам и да я тегля. Уж изглежда нормално, висока само едно дупе стърчи, но е много тежка. Сега сме в период, в който не ме иска, иска само баща и да я носи. Умирам си от кеф, екстра ми е така, на ММ му се отели вола😅😅. Триколката ни е най-добрият приятел, но много такива не хареса, от една седмица открихме "нашата". Добре е, повечето време е на нея.
Забравяте тук (към дамите-привърженички на "юмручното правосъдие", както и това с чехъла/колана), че тук не става дума за ДЕТЕ, осъзнато малко или много, а за бебе. То не само че не може да разбере какъв е проблемът, не може да разбере причинно-следствената връзка, но и не може да се защити, не може да избяга. Неслучайно педагози и психолози твърдят, че социализацията започва след тригодишна възраст. Дотогава е неразбираемо как е възможно да налагаш дете, защото "не слуша" и чука по микровълновата. Обаче има нещо, което се промени от предния ми коментар досега и то е, че майката, колкото да ми беше антипатична заради постъпките си към детето, сега вече не ми е, защото е очевидно у от коментарите ѝ личи, че изпитва угризения за това, което се е случило/случвало, разкайва се, разбира грешката си. За разлика, част от коментиращите са ми направо отвратителни с грозните си изказвания, суровите възпитателни методи, които имат и прилагат, безчувствието, и се радвам, че не съм като тях.
Вие или нямате дете или нямате и понятие от детската психика и начин на развитие.
Ако имате деца, е добре да се запознаете малко с етапите на развитието им и като цяло да спрете да съдите, който и да е, за каквото и да е.
Гадно ми е защото изпаднах в истерия и го ударих поне 15,20 пъти крещейки😪😪😪нали нищо няма да му е станало психически,ппц не го бия гледом и да не крещя не знам какво ми стана,той тогава по цял ден ревеше и пищеше за няма и нищо
Само дотук стигнах и не мога да чета повече постове на потребители как нищо му няма на детето, всички са ги били, то си е нормално.
Имаш нужда от помощ. Това, което си направила е много лошо и много опасно. Детето ти е крехко бебе. Ако този път не си му нанесла сериозна травма трябва да благодариш на Господ, или който там ти е помогнал да не те четем по вестниците.
Поговори с близките си и намерете начин да те облекчат, за да не стане беля.
Тия, дето сте написали "Спокойно, нищо му няма", откъде знаете, че нищо му няма, ами ако взема пръчката от търкалящото се колело и да блъскам по бебето ви 15-20 пъти с крясъци, така че да ми се губят моменти, дали после ще ми кажете "Ама спокойно, няма нищо, човек ще стане".
Авторката, хубавото е, че самата ти съзнаваш колко лошо си постъпила и изпитваш угризения. Лошото е, че четеш тука глупости и се успокояваш. Отиди на лекар, ако трябва нещо да ти предпише за нервите. Има хубави билкови препарати Наспиваш ли се добре?
Но най-важното е близките ти да те подкрепят и да има кой да те отменя, когато усещаш, че се преуморяваш. Прочети и в темите как да отвличаш вниманието на детето, с какво да го занимаваш, как да му създадеш режим, при който да изразходва енергия.
Пожелавам ти успех и умната.
И синът ми правеше същото.Вадеше чорапи,бельо от шкафовете.Той разхвърля,аз сгъвам,подреждам и така всеки ден.Намерих решение! Може да ми се смеете,но взех кутии с капак,които се закопчават от двете страни.Сложих всички чорапи и бельо в тях.Няколко пъти се опита да отвори кутиите и не можа.И аз се направих,че не мога.Отказа се и повече не му е интересно там.Сега дори и да забравя някоя кутия отворена не му прави впечтление.Даже ги затваря сам.! Опитайте,може да мине номера и при вас.
Да го пляснеш през ръцете е едно, но Вие сте го млатила, буквално! Как 15-20 пъти, бе жена????? Това си е бой!!