Тук са АВГУСТинчетата малки в очакване на снежните пързалки

Аз точно вчера тръгнах да се оплаквам от Стефанаки как от 3-4 нощи се буди и не ще да спи по час два и после си изтрих поста, защото се сетих за Вени. То нашия е напнраво цвете. Като се им в предвид че отново сме в нормалните граници на събуждане - 2 пъти за кратко цокане, но за съжаление в нашето легло и после пак обратно в неговото.
Дано Съни не излезнеш права, че изобщо не ща да свиква при нас да спи. В интерес на истината когато е при бабите си спи по цяла нощ най-много с 1 събуждане и изобщо не го вадят от леглото, дават му вода и се приключва. При нас това не става.
Вени, нашите кумове доколкото помня така правеха, доближаваха леглото на детето до спалнята им и така спяха. Кумата ми каза, че до 3г. е било безкрайно будене. После се поуспокоил, а сам в леглото започнал да спи към 6 годинки. Не искам да те обезкуражавам с тези писания, но може да пробваш наистина да доближиш леглото му.
А защо не пробваш да му даваш от този успокояващ чай на Хип преди сън. Не знам дали действа изобщо, но все пак. Май има и други такива средства за спокоен сън.
За друго не се сещам. А вечер в колко заспива? Защо не пробваш преди сън да му четеш тихичко приказки за лека нощ. На братовчедка ми малкия заспива доста трудно и вечер лягат и му четат приказки - вярно че 1час ги четат,ама поне се успокоява детето след бурните игри.

Оф, стана дълго...сори...

Вени, много неприятно с това спане /неспане/! Не знам какво да ти кажа и аз за събирането на леглата! Така може би наистина ще спите всички по-спокойно, но го има и свикването а после.... Едната ми племенничка е 3ти клас и спеше точно така при майка си и баща си, че даже и решетката бяха махнали! Е сега продължава да спи така при тях, ама вече са й сложили голямо легло до спалнята! А си има собствена стая със всичко в нея, но не иска да спи там и това е! Рев, рев!

Но пък всяко дете си е различно, може Валето просто да е в такъв период и след това да няма проблеми!

Но по принцип и аз не съм от тези които толерират това спане. Затова и моите деца си спят отделно от бебета. Може да ми беше трудно да ставам всчяка нощ по 2-3 пъти, за да ги кърмя  , но сега нямам проблеми!

А ако го оставите да си щъка сам а вие си дремете на загасена лампа, какво прави! Или на някоя нощна лампа.

Аз и това съм правила. Лягам си гася лампите и който легнал, легнал. Усещах Дени, че си говори нещо и си играе, но никой не й обръщаше внимание и след околко 30-40мин, като стана я заварвам заспала на пода.
Това се повтори 2-3 пъти.


Ааааа, няма такава опасност. Вземат се мерки!

Гиги, няма ли да му е трудно на Стефанаки направо на градина. В яслите ги гледат като бебета все още. Грижат се за тях сестри, а в градините е друго вече! Като знам на Дени колко й беше трудно в началото на тази година като тръгна на градина, а беше на 2г.9м.

Ами знам ли дали ще му е трудно....Аз като казах на госпожата че не говори, не яде сам и сега се учим на гърнето, тя ми отговори - да не се притеснявам и че ще го научат на всичко.
А както казва и Съни имаме цяла пролет и лято, надявам се да научи повечко неща до есента 
А нашия сутринта баща му го пита дали иска при госпожата в градината и при децата да го видим и той вика "ДА!!", ама това ДА - е сега, ще видим на есен дали ще е такъв ентусиаст 

Привет момичета
Благодаря за съветите и съпирчасността,но да дораскажа какво стана снощи:
Нали уж моя хубосник спеше,като отивам в стаята,таткото го взел на ръце ,а диването размахва крачета и нещо си мърмори .Взех го аз,но след 5мин ми писна да го дундуркам ,а той да ми се блещи и го сложих в леглото/нали през деня си поигра там и заспа сам /.Да ама не стана номера -като взе да реве и пищи -все едно го колят,ама аз си викам няма да стане,омръзна ми вече.Оправих си моето легло,загасих лампата и си легнах с гръб към него-остана само ТВ-то да работи.Той реве на пресекулки в неговото легло ,аз в моето.След малко влезе и татко му- като го видя отново рев-ТАТИ,легна си и той без да му обърне внимание...
Така плака на пресекулки около 40мин ,аз с него ,ама не ставам,само като си изпусне бибата му я метна в леглото.Знам че е много гадно,но вече пробвах да съм добра и ми се качи на главата.Накрая заспа около 24часа и аз станах да го завия
През ноща не се е будил ,ама след този рев....
Много ще ми е трудно ,но ще пробваме така,че ако се откажем и довечера пак го гушнем ,какво ще стане?
Офффф,направо незнам,нерви не ми осатнаха,станала съм сприхава и заядлива и за всичко плача
....Незнам какво му стана на това дете-не беше такъв,ставах и по 10пъти на нощ,но след като му дам бибата и заспиваше ,Сега и зъби не му никнат и пак не спи
Gigi- не давам чая на хип, а Киетюд-хомеопатичен успокоителен сироп ,но не виждам и от него голям ефект.Валето рядко има проблем със заспиването/като изключим снощи/но досега го гушкахме и за 5мин е заспал.Но пък се буди през ноща и не ще и не ще да легне в неговото легло .Не ми се иска и на мен да свиква да спи при нас,ама отстъпих и пак не се получаваше....
irka - аз също съм много против да спи при нас,в какъвто и да е вариант -с легло или без него...но и това бях решила да пробвам.Сега ме разкандардисахте -знам че така ще е по-трудно да го отуча,ама ...
Sunnily*- тръгнала съм по пътя на "гадните"майки ,след като от добро не разбира -давай съвети-довечера пак ще се мъчим с рев и сълзи.
лошото е че като го оставим при бабите ще развалят дисциплината,но при нас да свикне да спи сам, а при тях да си прави каквото ще
Дълго стана- сори ...ама....

Вени, много е кофти като плаче така детенце, но и аз съм го прилагала този метод с Дени! Оставях я в креватчето с играчки, биба и вода и излизах. Рев, рев. Аз пак влезна и започна да обяснявам как веч е време за сън всички спинкат и т.нт, за да знае, че не е сама все пак. Излезна и пак се почваше рев, рев. Аз пак влизам и й обяснявам, но не я гушкам а си я оставям в креватчето. Историята се повтори 3-4 вечери. След това вече си я оставяхме в креватчето, излизчхме от стаята и тя си заспиваше сама. Най-много да влезна да й сипя водичка или да й дам бибата. И сега Дени си заспива по същия начин. Ляга вечер в леглото, чета приказка, казвам Лека нощ и излизам. Тя си бърбори нещо и си заспива. Така че този метод дава резултат, но първо трябва да има нерви човек, а и все пак си зависи от детето!

При Лъчи това не действа обаче. При нея си имам друг метод!

  Значи за "гадните" техники при нас положението е следното:

Явор си ляга рано - към 8 или 9 най-късно, първо вечеря после поиграва малко (20тина минути) и го обличам с пижамата, след което цокаме малко за успокоение, така нацокан го нося в стаята и пускаме заедно нощната лампа и радиото, танцуваме една песен (или по-малко идеята е да спазим процедурата еднаква) и аз го оставям в леглото да си гушка заека, а аз без повече да говоря или да го гледам се изнасям от стаята. Понякога приплаква, но вече е свикнал и си знае, че това е процедурата за заспиване.

Важно е да се повтарят действията едни и същи - малките обичат постоянството, то ги кара да се чустват спокойни и уверени, че са наясно с живота и какво им се случва, чесдтите промени и липсата на постоянство ги плашат и изнервят.

Важно е и веднъж поели по трънливия път да сте 100% постоянни - гушнете ли го веднъж, когато плаче т.е. предадете ли се една нощ - после става стократно ако не и невъзможно връщането (имам предвид сега в началото докато се борите - защото това си е борба и то жестока) Идеята е да се държиш мило и успокоително, но винаги решително и категорично, както и таткото, а за бабите   но детето ще се научи да прави разлика при баба и при мама и тате. Все пак за начало може малко да ги стегнете и тях или да ги избягвате седмица две  

Децата обичат реда и дисциплината, когато свътът им е подреден така както винаги както всеки ден те са спокойни и се чустват стабилно и сигурно в своя перманентен свят, че стъпват на твърда почва и са спокойни да знаят че и мама и тате знаят какво искат,  когато реда го няма те започват да нервничат и стават неспокойни, несигурни, ние от своя страна често грешим като се опитваме да решим проблема с отсъпки и лигавене така само задълбочаваме нещата - "е добре айде вземи и ми се махни отглавата", "айде от мен да мине давам ти това или онова" , "ми не мога да се преборя той си иска", "давам всичко да не ме излага навън",  и..............са много вредни

Сега това са прекалено генерални неща - ред и постоянство, НО всяко дете си е индивидуално и точния подход всяка мама го надушва  и следва на генералната основа.

Пак да повторя - завеска или нещо друго, което да ви скрива от погледа му помага мнооооого да не кажа е задължително (ако не можете да се отделите в друга стая), защото когато ви вижда той се дразни, че не му се обръща внимание и реве с цяло гърло, защото това е начина му да ви вика, ако не ви вижда ще по-спокоен - сега спя пък мама утре сутрин ще ме види и гушне. На Явор, когато сме на село му премятам едно одеало, да ама преди вършеше работа сега се буди и си пее нещо, но го бута и тогава като ни види почва да ъъъка, а като не му обърнем внимание и се почва едни викове и ревове, та аз ставам за малко и повтарям процедурата от лягането и пак го слагам да си легне, но като цяло види ли ни става страшно  


Стана дълго и......... обаче при нас подхода действа добре вече 6 години  , не че нямам грешки  - уууу и то доста - ама гледам да имам някаква последователност и да спазвам някакви принципи, които за себе си съм приела за правилни. Резултата - децата ми не се тръшкат, спят сами, по магазините не ми хленчат и всичко да искат, е налага ми се да подтарям и потретвам понякога за някое по-голямо изкушение  , и всеки си има харектера, с който аз се опитвам да напипам верния пулс, но никога не се боря с детето - НЕ НА КОНФРОНТАЦИЯТА ПРЕЧУПВАНЕТО И НАЛАГАНЕТО - ей сега ще ти покажа кой кой е в това семейство   - не бива.

Та това според мен, една просто мама на двама  

Който го прочете - Нобелова награда за търпение  

Благодаря ви момичета
Преди половин час Валето заспа сам в леглото,но аз съм в стаята -изляза ли плаче,като съм там не ми обръща внимание,играе си с играчките и след около 20мин. легна /наопъки на леглото / и заспа.
През деня и вчера не съм имала проблеми ,но ноща ме плаши-не ще да стои сам,нито на ТВ,нито на нощна лампа.Плаче така истерично ,че направо  -все едно се страхува да остане сам.
Довечера ще пробвам с излизането от стаята,но още от сега си мисля че ще е трудно.Доста по-спокоен е като сме там- да плаче,мрънка,но не така изплашено и истерично.
Още от сега се зареждам с търпение и...дори от домашната ракийка на свекър ми ще си приготвя,че е по силна/въпреки че не пия ракия /,дано да устискам.
Щом ще е няколко дни- дано са по-малко ,се надявам да успея да издържа без да се предам или съвсем да изкукуригам
Стискайте ми палци и благодаря за подкрепата

Вени стискаме палци, дано да удържиш фронта и да издържиш.

Здравейте и от нас!
Ние се опитваме да махнем бибата. Досега вечер го оставях с биба и шишето с мляко излизам от стаята и той си заспива. Сега обаче иска да стоя в стаята и да лежа на спалнята - като уговорката ни е "аз лежа, докато и ти лежиш". В момента, в който се изправи и аз излизам от стаята. Ако се разплаче се връщам за малко и засега действа. Но само вечер - през деня си заспиваме с биба - иначе са танци до безкрай 

Днес бяхме в Борисовата градина и направихме супер разходка - люлки, пързалки, играхме "на гол", гонихме гълъби , слушахме птички и се запознахме с една катерчика - изобщо много добре оползотворихме времето преди да завали

Съни, все се каня да те питам - щом Явор няма да ходи на ясла, ти ли ще го гледаш?

Искам си наградата 
Написала си го страхотно, напълно съм съгласна за реда и повтарянето на едни и същи неща.

Ох, тъпкано ми се върна почивката. Жорката явно се сети, че му растат 5 зъба наведнъж и от два дни е ужасен просто. Не спира да реве, реве, тръшка се за всичко, все иска нещо, направо е ужасен. Даже ми мина мисълта да не се разболява нещо, но засега няма никакви симптоми, но е страшно просто. Нощем също, но аз съм свикнала вече 1,6 година да не спя. Беше се кротнал известно време, но сега пак, през половин час приревава, понякога направо се събужда с рев и се разсънва и няма заспиване сума време после..... но да не се оплаквам, има и по-тежки случаи.

Вени, племенника ми беше така до 3 годишната си възраст. Бяха го водили на лекар и са установили, че детето няма други проблеми, явно е по-емоционално и преживавя всичко по-силно. Явно  Валето е по-емоционален и затова ги прави тия номера. Още повече докато поникнат зъбите ще е зор. Надявам се след това и за мен и теб да дойде спане по цели нощи... 

Иначе за спането при вас... племенницата ми едва сега започна да си иска да си спи в своето легло (а е на 5 години  ). Моите поне в това отношение проблем засега не ми създават. Слагам ги в леглата и просто излизам да си върша нещо в кухнята. Понякога приплакват и отивам при тях и си правя нещо из стаята, не им пречи, важното е да ме виждат и мах 30тина минути , и са заспали. Така е следобед и вечер. Пу-пу.

Не знам на Съни, но моето доста дълго стана. 

Целувки на всички бебоци. 

Зузи, нямаш грижа - идваш ни на гости и ще те наградя както подобава 

И пак искам да подчертая - принципите са верни, но всяка мама трябва да намери индивидуалния път, да се замисли за евеннтуарните допуснати грешки и ..........изобщо  Вени, стискам палци и дано не се тормози младежа дълго и вие покрай него   


За болните и тези които се пробват в тази насока - много целувки и никакви такива  , пък аз пия Цитросепт и ми горчи вече всичко, но пък не успях този път да се заразя (пу-пу)  може и да е заради него.

Здравейте и от нас 

vnd относно събирането на кошарата с вашето легло. Ние в БГ сме така. Първо ги събрах да ми е близо като кърмя вечер. После махнах решетката да не ставам. След това бебата започна да се обръща и направо си се търкаляше при нас на спалнята (с кошарата са на едно ниво.Не разбрах кога спяхме вече тримата на спалнята...  Тук като дойдохме хич и не се затормозих с кошара - направо спалня за двете  Но Жанета голямо шило стана! Започнах да се будя от ритници    или легнала отгоре ми, или цокаща до безкрайност. С две думи - сън за мен няма! Купихме кошара и сега сме почти като вас. За кошарата и взехме спално бельо с Дора - от любимото и анимационно (даже е започнала да танцува като Дора  ) и сега с големи мераци влиза вътре. Поиграва си, гушка възглавниците и ми "обяснява" къде е Дора и ... се гушкаме на спалнята да цокаме и да се приспиваме  Като заспи дълбоооко я прехвърлям в кошарата. И така, докато не се събуди за цокане. Но поне се наспивам долу горе в интервалите.

Аз, да си призная  съм от лигавите майки ( а уж нямаше да съм така...). Като зареве и на всичко съм съгласна. А татето ни е по-зле и от мен. Аз поне се мъча да се карам понякога, а той  Което, да си призная, лееекичко ме притеснява. Какво ли човече ще порасте? Как ли ще се справим с това пусто възпитание    Ооооофффф, майчини терзания... Айде да си лягам, че кое време станало...

Весел ден и  от нас!

Добро утро 

Лана, и аз страшно харесвам Борисовата градина, страхотно е там. Лятото на няколко пъти сме ходили и Стефчо на хлад поспиваше а аз на някоя пейка с красив изглед си четях 

Това за постоянството, режима и навиците е много вярно. Стефанаки многодържи всяко нещо да си отиде ня мястото когато вече не се използва. Всички ритуали около яденето, банята и спането трябва да се изпълнят иначе не мирясва.
Обаче май и ние започваме да имаме проблем със спането в нашето легло. Досага само го приспивах и после го оставях в неговото си, но от извесно време става и иска да го взема при нас. Тази нощ баща му ми се скара на мен, че аз съм го свикнала и нашия като го чу моментално легна и до сутринта не гъкна. От днес съм решиля и аз да се боря за леглото си 

  Ооо искам да кажа, че младежите вече много добре ни схващат и се възползват от положението и мнооого са на ясно когато стане напечено 

За гушкането и изобщо и ние много се гушиме и лигавиме и т.н., но спазвам едно правило - това да става винаги на негова територия, там да е приятното (в неговия креват, в неговата стая) дори през нощта когато се буди аз клякам до креватчето и го галкам да се успокои или в краен случай го гушвам, но до кревата в неговата стая само, или пък повтаряме ритуала с лягането - усилваме или намаляваме радиото в случая, танцуваме малко и айде лека нощ  Стане ли му веднъж готино в мамино и татино поле - еми край негово е (ако помните правилата с моето си е мое и чуждото е мое, когато го харесам  ) Та Джиджи, успех в борбата за отстояване на територии 

Джес, я не се тревожи - детето ще си стане идеално само че на вас ще ви е по-трудно  по пътя който сте поели 

Лана, за сега аз си и ще си го гледам, пък ако се наложи майка ми ще пробвам пак да помага, баткото ми го беше поела от едногодишен до детската градина, но сега като съм си се вкопчила за майчинството и не ми се иска да го пропускам, че едва ли ще имам друг такъв шанс до внуците