“ Той/тя е дете на разведени родители “

Една приятелка си търси квартира. Няколко пъти се е изпуснала, че се развежда и точно това е развалило сделката.
Май все още сме някакъв дълбок Ориент, в който жената е ценна, ако е "жената на Х".
Съответно и децата трябва да са "децата на Х"

както съм писала моя приятелка и мъжът й са в един вид “отворен брак”, и двамата си изневерват и знаят за това.
Попитах я защо не се разведат и тя каза “Не искаме на детето да му излезе лошо име”
Не го разбрах това тогава,но сега ми става ясно.
Никога не съм имала подобни мисли за деца на разведени.Най-добрата ми приятелка в гимназията беше, двама от бившите ми приятели и сегашният такъв… то с толкова много разводи трябва значи половината човечество да е брак, ама че гадни предразсъдъци.

Но съм забелязала, че често в тези хора има една прикрита тъга, поне от моя опит.

До някъде разбирам притеснението. Децата носят своята травма от развода на родителите. Децата се учат от пример.

Ако едно момче е виждало баща си как оставя дете, след дете и търчи към следващо семейство, то това е нагледен и валидиран пример. За моето собствено момче съм имала такива притеснения.
От една страна от повече от 10 години живее в здраво семейство, но не с неговия баща.
Реално вижда как, ако си зарежеш детето, един друг мъж ще ти го гледа. И това ме притеснява. Да не поеме един ден по примера на баща си. Да прави дете, като влезе в рутината да бяга и да прави следващо.  Надявам се да помни колко е хубаво да бързаш да се прибереш при децата и жената. Да си партньор и да си там. Когато стане трудно да опитваш и т.н.

Брака не е на всяка цена, но да си до децата си е. Ако съм свършила добра работа ще знае, какво е семейство и как да бъде баща. Той говори какво е изпитал и как още го боли. Вярвам, че ще съумее да бъде добър баща и партньор, но пък ще е с цената на всичко и това също не е хубаво.

Абе калпава и дълбока тема е. Да се разведеш е едно. Да си забравиш детето друго.

Аз например се притеснявам от моми отгледани само от майка. Реално там баща не е имало и в една връзка е възможно да не допуснат партньора да бъде баща.

Каквото и да си говорим децата отнасят най - много от действията на родителите си. Брака не е на всяка цена, но грижата за децата е. И ако някой ден детето ми се разведе е ОК. Не се ли грижи за децата си и за добрите отношения с майка им, то това не е ОК.

Това е едно от многото неща, които може да повлияе на дете, дори и възрастен в бъдещите му отношения с хора, отговорности и развитие като личност. За мен е много по-нездравословно и травмиращо за детето да расте в семейство, което всъщност не е такова. Да има караници, понякога посягане, да си изневеряват, и всички драми като цяло между хора, които просто живеят под един покрив. Да не вижда нормално отношение между родителите му. Понякога е по-добре да ги видиш щастливи по отделно, отколкото нещастни заедно, защото дори и като малко да не осъзнава, после ще осъзнае и ще си спомня всичко, и ще е свикнал по този начин и ще смята това за нормално съжителство. Имала съм връзка с мъж, който е израстнал точно в такова семейство, караници, изневери и винаги това му е пречело в отношенията, другото лошо беше, че майка му сякаш от това, че тя е страдала не позволяваше на децата си да бъдат щастливи, и не че тази злоба я прехвърляше на децата си, а на техните партньори. Самата аз съм дете на разведени родители, не съм се смятала за “некачествена личност” поради тази причина. Да със сигурност малко или много на всеки един това му влияе, но това е едно от нещата, които повлияват на изграждането като личност и характер. От малки се сблъскваме с “живота”, преминаваме някой през много трудности, други по-малко. На днешно време се приема нормално двама души да направят дете и да се разделят и да сменят партньори често. Преди път нормалното е било, при всички положения да остават заедно, без значение щастливи или не. И кое е правилно, всъщност не знам. За мен правилно е двойката да се стреми да изгради здрава връзка помежду си, именно защото, ежедневието на хората става все по-трудно и срещаме достатъчно препятствия, да се подкрепят и уважават, ясно е, че любовта не винаги ще е толкова силна.
Но със сигурност за мен не е редно да квалифицираме така хората - “дете на разведени родители”, “дебел” , “прекалено слаб”, и т.н Всички носим някакъв “етикет”, но това не ни прави по-лоши или некачествени от друг, или обратното. А и е много гадно за човек да бъде квалифициран по някакъв начин, заради нещо, което е преживял или преживява, още повече независещо от него самия. И няма как да сме сигурни, че ние сме били перфектни родители и семейство и да категоризираме други дали са или дали са били.
Извинявам се за дългия пост!

Така, като си направя една моя статистика на приятели моя възраст, в дълга връзка или без, мога да кажа, че познавам супер свястни хора с дълги връзки, с разведени родители.

И доста нечитави излезли от уж перфектно семейство. В смисъл като хора са ок, но семейство няма да завъртят. Имат някакви връзки, но....

 
Не е причина ориента, а финансите.
От страна на наемодателя - тя се развежда, има адвокатски + другите разходи, мъжа сигурно няма за дава издръжка =  наема и сметките ще се бавят, ще има проблеми. Може да започне срещи, гостуване на гаджета, купони. А съседите няма да са доволни ако се вдига шум.

Невъзможно (а и глупаво) е да се направи  една категоризация. При всеки е различно. При мой братовчед майка му освен, че ходеше по любовници изобщо не се интересуваше от децата си и беше токсична майка. И все пак когато започна разводът (тогава той бе на десет и половина), той го преживя много тежко, поду му се устната, изскочиха му предните зъби (на нервна почва)...Майка му искаше да изкара баща му най-големия престъпник. Беше решила да му вземе апартамента, въпреки че не бе дала един лев за него и не бе на нейно име. Използваше децата като оръжие. Впоследствие разводът бе отложен със седем години, изчакаха го да порасне. Смея да твърдя, че в случая това се оказа правилното решение.

Но не винаги е така, понякога има насилие, крясъци в къщата, побоица и пр. отровна атмосфера. Не е приятно да се расте в такава среда. Като цяло-  всеки случай е различен. Преди 20 години се лепяха разни етикети "дете на разведени родители" но според мен трябва да надживеем това мислене. Всеки човек и индивидуална личност  не можем да слагаме етикети на цяла група хора

Стари предразсъдъци-"дете на разведени", "родители от работническа класа" и подобни, имаше доста такива, крайно време е да се изкоренят.
Над 20+ години съм омъжена за такова "дете". Има си травми, и се опитва да не прави грешките на единия си родител. И успява да се справя. Нито  мен, нито  моите родители не ни е интересувало това, че ММ е такова "дете",освен бабите пред блока😁. За тяхната фантазия, граници нямаше😂

Да де, разведена жена - парцал купонджийка.

Тя тръгва с парите още на първия разговор и е готова да даде предплата.

като цяло нашите баби идват - в масовия случай - от село. живели са половината си живот в патриархална среда, в която основният довод е бил "какво ще кажат хората". А "хората" - пардон, бабите - клюкарки са набеждавали всяка разведена жена за к--а и "разсипи къща", припадничавите - за наказани от Господ, а копелетата -за хора с много нисък социален статус. Като цяло на тези категории се е гледало като прокажени. Бабите имат и още едно притеснение при разводите - бившата снаха може да си намери мъж и тогава вече автоматично става човек от друго семейство(който не е чел "Татул"  на Караславов- да го прочете), ще отмъкне парите на внука/внучката, а и ще го настройва против баща му.

Днес както вече се каза многократно сме друго време, много двойки живеят на семейни начала (въпреки че ако отново ако следваме логиката на бабите щом двама живеят години заедно на на практика са мъж и жена - само не са официализирали; тяхното най-голяма притеснение е от нетрайна връзка). Не мисля че трябва да се влияем от мнението на околните. Всеки сам да преценява за себе си - има ли смисъл от развод или няма, но това не трябва никому етикет. Според мен с времето поне това  мислене ще се оправи от само себе си, тъй като от поколението на нашите баби са останали малко хора, а родителите ни - в повечето случаи- са значително по-съвременни хора.

Леле, леле... На мене ми стана по-притеснено за момчето, отколкото за дъщерята. Неговите са разведени, но разсъжденията и притесненията на семейните родители са  уникални!
На всичкото с тази семейна майка  какви глупости е започнала да приказва на спирката със случайна позната в петте минути, в които чака рейса. Проявила е склонност към клю-клю. Вероятно много добро възпитание е дала на дъщеря си. Седемдесетарско!

Ами нали знаеш... бъдещият зет е дете на разведени родители.
От къде да го знаеш това? Да не ти се е явил на сън?

Разкарвай я тази позната. Ако те покани на сватбата, не отивай!

Сигурно съм наивна, но никога не ми е идвало на ум, че някой може да не харесва дъщеря ми, защото е дете на разведени родители.

Аз вярвам че за детето е важно да е отглеждано от щастливи ( доколкото е възможно) родители. Сещам се за толкова семейства, които са отровни едни за други, че не знам как техните деца ще са способни да създадат по- стабилно и щастливо семейство от тези на щастливо разведените.
Скоро някъде чух как нечия баба обяснявала “В нашето семейство може да не сме били много щастливи, ама поне нямаме разведени”, та така и тука.

И аз мислех, че това клеймо отдавна е забравено.
Радвам се, че дъщеря ми като дете на разведени родители живее с мъж с разведени родители и така вече над 13 години.
Но пък от цели семейства децата им останаха сами, а вече са над 30 годишни.
Какво ли са видели в тия иначе "здрави" семейства.

Като дете на самотен родител мога само да се смея на тъщата от висотата на моите 42 години. Но...майка ми е направила навремето всичко по силите си, че и невъзможното сигурно, за да нямам комплекси по темата. Имам страхотно семейство, семейно ориентиран мъж и добро дете. И съм благодарна, че ако свеки е имала подобни притеснения, си е прехапала овреме устата.