Да си поговорим за образованието или защо учениците не могат да покрият първи модул на НВО успешно.

Според мен ученици със средна успеваемост трябва да могат да изкарат поне 4 на матурите. Нито времето е малко, нито материала е на харвардско ниво, че да не се справят.

Тъжната истина, на която ставам свидетел вече 12 години е, че повечето ученици ОТКАЗВАТ да учат, да внимават в час, да задават въпроси върху неразбран материал. Отказват да признаят, че са крайно мързеливи и незаинтересовани от случващото се в училище.

Оценките, които мамини златни изкарват в Школо са далеч от истинските знания. Не може да си представите какъв пазар стават часовете и колко лесно е учителя да се "предаде" и да пише една подаръчна шестичка. Мога да кажа, че шестицата по знания се равнява на не повече от четворка.

За мен проблема идва от учителите, които не изискват достатъчно.

Ще се радвам да чуя и други мнения 😊

Отличен ученик с много добра подготовка се справя с 1 модул математика за 15-20 минути. После го решава още два пъти.
По Бел, заради тезата, са нужни примерно 20-30.
Но за средно ниво подготовка проблемът не е дори само времето, а и това, че част от задачите не се разбират или не могат да бъдат решени. Много материал, няма време за затвърждаване, а децата не работят допълнително самостоятелно вкъщи.
Като родител на тазгодишни седмокласници, мога да кажа, че двете години и половина онлайн обучение изядоха голяма част от времето за упражняване и затвърждаване на материала.
Деца, които се стараят и учат редовно, питат и искат обяснение за каквото не разбират, дори нямат нужда от много допълнителна подготовка.

И да изискваме, и да не изискваме, има една категория ученици, които толкова си могат. Но дори и те трябва да могат да изкарат някакъв базов минимум.
Както и, поне в гимназията, има група ученици, които не внимават в час, защото разчитат след това на частните уроци да им обяснят същото персонално.
Пазарят се и за оценки, поне в гимназията, защото на някои им трябва успех за стипендия. Някои се пазарят за тройка без минимум, други за четворкй или петица. Наистина в гимназията вече е видимо разслояването, но поне на етап прогимназия би трябвало все още да са в режим - уча си уроците и си пиша домашните. Ето и още едно разминаване, което си е съвсем по обективни причини - в начален курс учителката проверява всяка една тетрадка, докато в прогимназията, ако се прави проверка на домашните, то тя е устна и обща. За част от учениците това се приема като "Домашните не ги проверяват, защо да ги пиша?".
Жабче, аз също мисля, че за средностатистическо дете, което не ходи на допълнителни уроци и не решава много у дома, защото и няма кой да помогне, ако се затрудни, материалът наистина е много и не успяват да го усвоят в училище.

Точно това е - образованието не е приоритет и ценност в семействата, респективно на децата не им пука и изобщо не полагат старание. Пък и то си е казано - да искаш значи да можеш. Ама като не искаш и училището е просто едно досадно задължение, което просто трябва да се избута някак си , как да се получат нещата? Иначе нищо му няма на материала, нито е много, нито е невъзможен. Но ако децата загубят нишката около 3 - 4 клас после вече става много трудно.


Да де, ама пък според мен материалът и така не е кой знае какво предизвикателство, тогава какво? На кого да се угоди - на изоставащите или на будните деца? Май така отричаната от мен немска система си е съвсем рационална и прагматична - след 5 клас който е показал мотивация и заложби продължава по бързата писта, а който не е минава на забавена програма, където материалът е малко, само най-важното, но се дъвче до научаване.  Май не върви това с еднакво темпо за всички.

Всичко е много комплексно, причините са доста. Време от Часовете се “изяжда” от занимаване със странични неща и разговори, не достига време за затвърждаване на  материала, учителите и тяхното ниво на преподаване също не е маловажно. Но! Лично за мен и наблюденията ми от личен опит, водещата причина е че децата просто НЕ учат. Не учат достатъчно, не учат задълбочено, не влагат нищо допълнително от зададеното, няма допълнително упражняване след взет материал, преписват доста професионално, използат масово улесняващи приложения. На второ място идва и ролята на родителите в мотивацията у децата, не е достатъчна в много случаи. Има немалко родители , които ги интересува само детето им да не остане с двойка за годината и дотам се изчерпва отношението по въпроса. Има и много съвестни деца, но техният процент е съизмерим с този на добрите резултати от оценяването.

По принцип това разслояване се получава след 7 клас. Но пак не е до край, защото учениците от СУ изучават един и същ материал с учениците от ПГ, но в повече часове. И се получава така, че ако ученик в ЕГ има 3 часа математика, ученик от ПГ има 2, за същия обем материал, но пък за сметка на това ученикът от ПГ може да е доста по-слаб в ануките от ученика в ЕГ.

Наистина нещата са комплексни, но пак ще кажа- Има ли желание, има и начин! При учениците първото липсва.

Някой засегна темата с броя часове- абсолютно съгласна, че НЕ винаги са достатъчни (но пък затова си има консултации, които детето може да посещава)! В 10ти клас имах 3 часа български и 2 часа математика на седмица. По български не успяхме да вземем последните 2 произведения в часа и се наложи да ги уча и разяснявам сама. А по математика не взехме ЦЯЛ РАЗДЕЛ! Не знам дали това е вина на учителите, за неправилно разпределение на времето, или учебните часове наистина не са достатъчни, но за мен беше безумие! И се очаква да се явя на НВО (да не говорим, че това бяха възможно най-безмислените изпити, на които съм била, но това е друга тема...)

В 7ми клас до колкото си спомням беше същата работа, по български не ни остана време да разписваме достатъчно тези в час.

В училище са правили 2 преразказа за цяла учебна година. Добре, че беше курса и пробните изпити.
Заради точно това разминаване в нивата, се засили търсенето на паралелки с подбор след 4 клас.  И примерно математически паралелки, в които има по още няколко часа математика седмично и всички деца са на по-високо ниво. Това позволява и преподаване на по-сложен материал, по-бързо усвояване и повече време за упражнения.

Малко по спомени, защото детето ми вече е на прага на завършване на средно образование, но все пак имам някакъв поглед. Изрично говоря само за БЕЛ, по мат не съм виждала и един урок, не е моята тема.
Частните уроци са нож с две остриета. От една страна, децата "лежат на това ухо", че ще си донаучат на частния урок, от друга, учителите им разчитат на същото. И в някои случаи доста се пестят, защото и те са хора, то не може 7 дни да работиш и така всеки месец и да не вин"отземваш" и за почивка. Изрично подчертавам, в някои случаи
Учебниците са ужасни в по-голямата си част. В моите ученически години по "граматика" се даваше първо определение, после пример, след това разсъждения и уточнения и накрая упражнения. Сега е" от главата за краката", поне що съм видяла учебници на сина ми.
На моменти, нещата са прости и лесни, но с привидна трудност, която трудно се идентифицира като "привидна" при децата. Какво имам предвид - странната на моменти лексика по литература. Аз, например съм кандидатствал а в ЕГ, както и в СУ с литература и за първи път на да не казвам колко години научих, че има дума "несвобода" -дори и коректорът ми  не ще да я разпознае. Някъде, в наборната тема бях вадила и по-фрапантни бисери, вече не ги помня.Помагалата са пълни с подобни.
В 6 и 7 клас, поне по времето на сина ми се упражняване, според училищната програма "сбит преразказ". На НВО се дава преразказ от име на неутрален разказвач или от име на герой. Кога да се упражни и да се изгладят пропуски.
Някои "недостатъци" всъщност не са никакви пропуски на децата, а глупави "уловки" с цел намаляване на точки :
Реални пример:
-НВО, 7клас,въпрос "колко са сказуемите". Ако ги откриеш, но напишеш 3,вместо "три", не ти дават точки. Това незнание ли е?
-НВО, 10 клас. Въпрос под две картинки, в които децата на рисунката коментират четене. Въпрос да се напишат два аргумента в подкрепа на дете в полза на четенето. И ако напишеш ДВЕ ИЗРЕЧЕНИЯ, а не ДВА АРГУМЕНТА, точки не се присъждат. Да, санкциониран ето е справедливо, но не се санкционира незнание, а невнимание.

Последен пробен по БЕЛ, по онова време имаше преобразуване на пряка в непряка реч. Вземам две работи по молба на друго дете, нямаше проблемна ги погледна. 7зречениетонусукано,трябва да се съобрази време и тн. Двете деца са преобразува ли едно към едно изречението. В различни зали са били, не е преписване. Но едното има максимални 3 точки, а моето-2.Да,справедливо,защото...моето не сложило  точка в края. Ама задачата"преобразувайте" е изпълнена. Хайде, пък, да не знае дете в 7 клас, че изречението завършва с точка. Така че точно знания не се измерват или не съвсем. А като сложим и формулировки тук там в стил "Кириак Стефчов" и се сетим за огромни райони, в които дори в държавни институции се избягва говоренето на български, ясно откъде идва "снижаване то"като цяло. Разбира се, при децата също има моменти на не заинтересованост, мързел и дори още по-лошо-апатия. Само че аз така знам-като има проблем "възрастен-дете", грешката трябва да се търси при възрастния.

Проблемът до 7 клас са разнородните класове. Нагласите за учене не са едни и същи. Децата непрекъснато се сравняват със съучениците си.

Другият проблем е, че възрастта им не позволява да си дадат сметка за пропуските, а това е важна стъпка за подобряване на резултатите. Никой не ги е запознал с критериите за оценка. Те не знаят какви слабости имат, за да ги отработят. На учителите е забранено да правят негативни коментари за представянето им, за да не уронят авторитета им пред съучениците. Така се получават оценки, за които нито те, нито родителите им имат представа как са получени.

До 4 клас у тях се изгражда една фалшива представа, че ученето е нещо много лесно. Целта е автоматизиране на основните умения, което се постига с тонове еднотипни задачи. Текстовете са кратки и адаптирани за възрастта им. Не пишат преразкази на художествени текстове, а на приказки. Когато преминат в 5 клас, им е изключително трудно да превключат на изискуемите за преразказ глаголни времена.

Концентрацията и уменията за учене не са развити достатъчно, защото вкъщи им се внушава, че ако ученето не е интересно и забавно, това не е техен проблем, а на учителя, който автоматично става неспособен в очите на детето. На постоянството се гледа от друг ракурс, едва ли не като на форма на насилие, защото не винаги е свързно с комфортни за детето дейности.

Нямат възможност да повтарят година, ако не са усвоили нужния миниум. Това води до лавинообразно натрупване на още пропуски и демотивация.

Не забравяйте, че жънем и две години неприсъствено обучение.

Какво казват от едно добре познато министерство след излизането на резултатите от НВО в седми клас през годините.
2017 – разработване на нов формат, който да е насочен към измерване на функционалната грамотност на учениците
2018 - разработване на нов формат, който да е насочен към измерване на функционалната грамотност на учениците ( няма грешка, същото е като 2017).
2019 - системата на образованието трябва да "се настрои" към това да дава и функционална грамотност на учениците.
2020 – Ние правим крачки към въпросите да са по-малко ориентирани към заучаване, а повече към практически умения, допълни просветният министър.
2023 – Оценяването в българските училища трябва да бъде повече насочено към измерване на умения и компетентности, а не за механично възпроизвеждане на знания.
Нямах нерви да ровя повече, за да видя констатациите от 2021 и 2022, но предполагам са аналогични. Нещо да се е променило?

Таз годишните седмокласници са първите по новата програма. Ако гледам учебници и учебни програми - нищо не се е променило към добро.

По коя нова програма са първи тазгодишните седмокласници?