Сама или сам около 40те години

Интересна тема. Аз съм сама, разведена, 40+, живея в чужбина обаче, а тук нещата с връзките сякаш са малко по-различни. Хората често си живеят сами и хич не им се иска да влизат в сериозни отношения. То и аз не искам. Едва ли някога ще живея с мъж отново.
Нямам нужда никой да ми помага, да ме издържа, да ми прави ремонти, добре съм материално, за което не мога да свърша сама си плащам. Имам си приятелки, хубава работа, семейството ми е в Европа, живеят в две силно желани дестинации, отделно имаме и имоти в БГ на морето. Т.е, и ваканциите ми на прекрасни места са осигурени, буквално нищо не търся от мъж, освен компания и да пътувам с някого отвреме-навреме.
Изглеждам повече от добре не само за възрастта си, а за тук специално съм като топ-модел без ръста.

И сега след като се нахвалих, да поясня че съм от почти 4 години сама. Мъжете се плашат от мене, от това, че трябва да се облекат добре като излизат с мене, а не могат да тръгнат по накапана развлечена тениска и рибарски гащи както обикновено си ходят. Плашат се от колата ми, от чийто модел има 2 в града и повечето хора не са виждали такава. Притесняват се, че аз няма да тръгна с тях в някоя смотана бирария да ям крила, да пия бира и да се оригвам като жените, с които те са свикнали. Отделно мъжете на около моята възраст изглеждат все едно са ми бащи и това също ги плаши. Лепят ми се много по-млади, като 18-22 години по-млади.  Естествено с тях аз няма какво да правя. Изобщо, повечето свободни мъже, които срещам не са ми в категорията и това е проблем.

Вече се примирявам с мисълта, че ще си стоя сама и че трябва да се фокусирам върху други неща. Ще си взема куче май.

Не им обръщай внимание, и аз имам жигули.

Ох, с глас се изсмях. То ако беше жигули, щеше да е единствената кола в цялата страна. Щях да съм уникална.

На 36 с няколко неуспешни връзки с хора, които мислят само за собствения си задник - това деца и семейство не са неща за тях. Разкарвах ги в момента, в който го разбера. В същото време нямат два лева да се обръснат, не са някакви бохеми като от романи, тъй че и за поддръжка на някакъв весел живот не ставаха.

Сами покрай мен са:
– жени, които вече са излезли от брак или връзка – личен избор, успешни, нещо като Бабри, да не разписвам излишно;
– жени, живели цял живот с майка си и продължаващи;
– жени в преход или промяна в живота.

При мъжете:
– с лични проблеми – алкохол, субстанции и тънъ;
– живеещи с мама;
– затворени, стегнати, темерути.

И при двата пола, за да са сами над 40 е до характер – или те не понасят други хора, или тях не ги понасят.

Братът на мъжа ми е ерген на 46. Имаше сериозна приятелка по едно време, доста по-млада, с дете, хубавица. Звучи като да смята някой ден да има семейство. Живее с майка им, има младежки хобита. Според мъжа ми не може да си намери жена, защото се отнася инфантилно: твърде идеализира връзките, чувствата и гледа външността.

Все едно, че прочетох моята история с тази разлика, че съм десетина години по-голяма. От 3 години съм разведена и вече смених 3 бойфренда. Хвани единия, та утрепи другия! Обичам кучета, ама им е трудно транспортирането по самолети, хотели. А оставянето в кучешки хотел струва цяло състояние. Май ще карам и без куче. Или ще пробвам с бъдещ номер 4, макар че ми се изчерпа желанието да давам шанс на такива, които не ме заслужават.

Съвсем различни са казусите.
-Жена около 40. Ръководи голям екип. Красавица, висока, общителна, с остър ум. В любовта търси романтика, но и мъжът трябва да е на нейното ниво, че и да има сериозни намерения. Е, колко да са такива? Тя се надява, болезнено го преживява.

-Жена, около 50. Младолика, ефектна блондинка, никой не може да й даде годините. Имала неуспешни връзки, живее си живота. Прави бързи свалки на по-млади мъже и се забавлява на макс.

-Мъж, над 50. Грижи се от години за болната си майка. Много приятен, читав човек, общителен, изключително задълбочена личност. Как, защо няма жена за него - изобщо не ми е ясно.

Няма как да се сложат под общ знаменател, но нито един от изброените не е темерут, смотан, нечистоплътен, пристрастен към вещества или откачалка.

"Смотаните" на външен вид бързат, защото знаят, че после ще им е още по-трудно. Някои, които изглеждат добре пък докато се начудят, то бонусът отишъл. Та и това го има. Колкото и да не е фактор при мъжете външният вид, всъщност си оказва влияние. Особено, ако не е поддържано наличното. Пък и ниски мъже много. И на самите мъже влияе на смелостта и самочувствието.

Иначе факт, че живеенето при мама е много голям фактор да не се реализира връзка. Може би по-често при мъжете, но и при жените го има. Стават си компаньони на мама, и шансовете за връзка изветряват с годините.

Ravenna, в една държава сме, затова ти звучи позната историята. Явно тук е така и нас европейките ни гледат като музейни експонати и цъкат с език. И според тях сме high maintenance, защото аз примерно няма да отида на първа среща у тях да лоча бира по джапанки, ами искам да си облека рокля, да сложа токчета, парфюм и да изляза сред хора.

Това много усилия явно коства. Нямат маниери, въображение и не са рафинирани. Включително и тези, които имат образование и са пътували. Семпли хора са, това е истината.

Дефицитите на хората са едни и същи и на 20, и на 30, и на 40+. Дали някой няма да скъса пъпната връв с родителите и ще тичка при всяко ох и ах да им решава проблемите, дали ще реши, че търси качества в партньора, които не са реалистични и не кореспондират с това, което сам предлага насреща, дали ще има ниска самооценка и ще влиза в безперспективни отношения... все специфики на характера, които могат да попречат в личния живот, но и много повече - създават напрежение в ежедневието и на ниво аз.

Голяма част от хората не осъзнават какъв им е реалният проблем или че имат такъв. И вместо да търсят решение, заемат удобната позиция - другите са криви, не са достойни за мен.

Иначе за мен случаите на човек, който никога не е имал връзка и не е живял с партньор и такъв, който е имал и е разведен, са различни. На 40 с деца и брак зад гърба си търсиш различно от на 40 без изброените.

Знам такива. Някои изобщо не търсят от страх да не им вземат нещо. Други търсят нещо , но като го намерят се оказва , че другия не иска да играе само на тези изисквания . Трети не са особено търсени и затова не смеят много да търсят .
Общо всето тези, които играят ролята на жертви или потенциални жертви .
А има и такива, които са си така самодостатъчни с всичко което ги интересува и правят, че изобщо не се сещат да си нарушат хармонията или да делят с друг. Тези обаче имат шанс за промяна. Само да намерят съмишленик, който им допълва хармонията. Т.е. един акъл. Но това е голям късмет.

Like_Smoke според мен нещата тръгват от преди 40 . Т.е. ако си сам на 40 и си имат преди това връзка и семейство ... ще търсиш и след 40 такъв живот. Ти прости си искаш такъв живот. Но ако до 40 не си се помръднал много в тази насока , то и след 40 пак толкова .

С годините толеранса ни към други хора силно намалява.
Аз лично за себе си мога да кажа, че много малко хора изтърпявам за повече от час-два.

Хората, които са си самодостатъчни и има с какво да запълват живота си, са отделна група. Това са обикновено хора с професии, които обичат и на които са отдадени от сърце, или имат хобита и съответно среда там, в която са добре интегрирани,  или са част от голямо семейство и участват активно в отглеждането на децата на братя и сестри. Познавам не малко хора от тези типове, които съм изброила, и ги намирам за доста приятни за общуване, защото са смислени хора, доволни от изборите си, в чието поведение няма повече дефицити, отколкото на всеки друг човек. Ако решат да търсят партньор - намират, защото са спокойни, самоуверени и имат какво да предложат.
От другата страна са хората, които са сами по причини, които Eva+, Джулая, Лъвица и др, сте изброили по-нагоре. Те силно искат да променят това положение, и когато не им си получава, стават просто нетърпими за общуване. Непрекъснато мрънкане, цинизъм, гняв и омраза към другия пол, много завист, зле прикрита злоба. Киселящината рефлектира дори във външния им вид - мимическите бръчки на човек, който повече се смее, и на човек, който повече се мръщи, са различни. Опитвала съм се да "помагам" и съдействам на такива хора, по различни начини. С времето се убедих, че това е пълна загуба на време и емоции, затова просто гледам да ги избягвам и да нямам допирни точки с тях.
Времето, в което живеем, е изключително благодатно за всеки, който ИСКА и ТЪРСИ промяна. Не е нужно човек да се бори сам. Имаме достъп до професионална психологическа помощ, до популярна литература за само-помощ, до реални и виртуални групи и общности за подкрепа. Но за целта човек трябва да осъзнае, че има някакъв проблем, да го потърси, и да поиска да се промени - първо себе си, а оттам и целия си живот.

Ако преди 40 си имал брак и деца, напълно е възможно да не търсиш отново същото, а друга форма на съжителство. Не всеки изгаря от желание да дундурка бебета и деца в този етап от живота си при наличие вече на такива. Може и да смениш типа партньор, който търсиш, защото животът ти се е променил и вече нямаш нужда от още от същото. Индивидуално е.

Лично аз никога не съм целяла семейство, не ми е важно, не съм имала цъкащ часовник и т.н. При мен просто се случиха нещата без да съм ги търсила и то точно около 40. И сега съм ок, и преди бях супер. Но мои познати в подобна ситуация имат коренно различни преживявания. Те искат да имат партньор и това им е съществена цел в живота, обаче не се получава. Причините са различни, но все от личностен характер. Лично аз виждам кое им куца, но са деликатни теми и не бих тръгнала да им наливам съвети.