Алкохолизъм

не случайно в чужбина има групи за помощ на хора живеещи с алкохолици..
не разбирам как е възможно да кажеш за някой баща, че лошо не си видял от него, като е пребивал майка ти пред очите ти и вечно е бил пиян и неадекватен..
не знам в Бг има ли такива групи, хубаво е да се провери от авторката и поне тя да ходи, за да си помогне..

Няма как принудително да го вкарате в клиника. Ако се съгласи той самият само, но и дори той самият да иска е излишно,  престоят му ще ви струва хиляди левове, за седмица, до десетина дни и няма да му помогнат. Това е бизнес, прибират си парите, но лечение няма, разбира се. Изследват черния дроб, общото състояние, държат ги без алкохол в стаята, като започнат да буйстват, заради спряното пиене, намесват се тогава, по някой психолог включват / нали трябва да се оправдаят взетите пари/ трупат ви ги на сметката,  точно за нищо, защото като излезе той пак ще започне да пие. С цироза дните му са преброени, но иначе нищо не се знае. Аз имам роднина алкохолик, алкохолик е цял живот, от детските ми години,  цял живот се е наливал всеки ден, без пропуск, в момента е на 70г. и нищо му няма.  Вода буквално не пие, само бира, ракия, вино…  И нищо му няма. И аз малко съм учудена как приемате нещата. Хората се радват когато алкохолик си замине от този свят, отдъхват си, защото алкохолиците са много болни хора, които заради атрофиралите си мозъци са загубили всичко човешко в себе си. Те на практика се интересуват само и единствено от това да се наливат, това единствено ги прави щастливи - да имат алкохол, въобще не ги интересува нищо друго - нито партньора, нито деца, нито другите роднини, никой. Те реално са мъртви цял живот, просто тялото им отива малко по-късно в земята.

Ей такива, като вземете да си ги скалъпвате сте направо смешни. Къде видя да казвам, че е пребивал майка ми, че и пред очите ми? Побоищата ставаха навън, и тя се налагаше да го разтървава с хората. Работеше на 2 места, за да не ни липсва нищо, общуваше, играеше с нас и аз няма как да отрека всичко това. Да, сега болестите му са от алкохола, но и от тежката работа, заради нас, защото да работиш на 2 места по 8+ч не е лесно, и то с години. Имахме всичко, винаги ще съм му благодарна, за грижите, които е положил и продължава да полага за мен. И ако мога да избирам, пак бих избрала него, защото може да е пиянка, залянка, но е човек, на когото може да се рачита, винаги е държал на думата си и никога не ни е оставял в труден момент. Обичам го такъв, какъвто е и съм му простила, за подигравките, благодаря на всеки ден прекаран с него, защото с всички заболявания + бира може и да е последен.

така се разбира след предходните примери и така написано..
разбирам, че е малко по-различна ситуацията и не съм искала да засягам никого...
продължавам да съм на същото мнение, че хора живеещи и израснали с алкохолици се нуждаят от терапии и лечение също, за да не си съсипят и те живота си, този на околните и да го подобрят..

Хората(близките) живеещи с алкохолици стават съзависими. Постоянно мислят как да помогнат, какво да направят и тотално забравят за себе си и дори за децата си.( Както в моя случай със съпруг алкохолик). При нас побои нямаше, но бяха скандали, викове, трошене и хвърляне на мебели през прозореца. Живеем на 8-мия етаж. Аз самата усетих, че съм съзависима и започнах да търся информация. Трудно ми беше, но си наложих да спра да мисля за него и неговите проблеми.
  Имаше по-нагоре въпрос "защо наричат някого алкохолик, като той вече не пие?" - Алкохоликът си остава такъв  за цял живот. Дори и в момента да е в някаква ремисия, ако посегне напиването продължава от там, където е спрял - няма 10 гр, няма 20 гр. Той ще се напива от все по-малки количества   все по-тежко.
  Някой каза: Няма излекувани. ММ е спрял да пие - вече 2 години както твърди. Синът ни живее с него - също не го е виждал и усещал да е пил. Но аз все още му нямам доверие. Той до клиника не е стигнал, но една от приятелките му по чашка е била в Суходол. ММ е вземал и чел записките правени при  работата с психолозите. ( поне така ми разказва) Страхът, че ще ни загуби окончателно(мен и децата) са причината да се откаже(по негови думи).
   Аз го напуснах преди 4 години и почти 2 години отказвах всякакъв контакт с него.  Сега пак сме разделени, но се чуваме постоянно по телефона, понякога излизаме заедно, празнуваме заедно.

Някакъв шанс има А да спре, ако осъзнае и признае сам, че е алкохолик.. Ако приеме, че всичко зависи само от него(а не да обвинява другите и целия свят). И ако пожелае и има за каквокого да го направи.