Не е нужно да ставаш монахиня , за да си духовно извисена! Първо се изясни със себе си преди да предприемеш нещо. Можеш да прочетеш някоя друга книга, за да ти се разшири кръгозора. Сега всякаква информация е лесно достъпна.
- Публикувана: 21 юли 2023, 12:21 ч.
- Последно мнение: 29 ян. 2024, 22:44 ч.
Искам да стана монахиня, на според майка ми и там хората не са добри
Имам приятелка, която стана монахиня. И сред тях има лоши хора. Докато беше послушница 5 години, живя при още 2 монахини, които после я изгониха. Сега е сама в манастира и прие монашество. Това е нейният избор. Занимава се със земеделска работа. Има и голямо куче.
Имам приятелка на която ѝ беше писнало от всичко и всички. Така се беше отвратила че жив човек не искаше да види. Има няма 5 човека запази в живота си.
Купи си едно място в нищото. В близост до голямо село откъдето може да си пазарува, но достатъчно отдалечено. Стига се по черен път до там, който понякога през зимата е непроходим.
Няма ток, няма вода, няма ТВ, Интернет, хладилник.... Вода си зарежда с пикапа, ток за зор заман от генератор. Жилището е дървена барака. Доста солидна и красива, но все пак... Отоплението е на дърва. Готви се на дърва или на газов котлон....
И накрая като спря и да се храни, се оказа че не духовното ѝ липсва, нито пък че светското ѝ е виновно... Ами че поради низ от разочарования е изпаднала в дълбока депресия, че и едва оцеля през 3те години в които се бори с нея.
Сега е добре и вече и светското и хората ѝ доставят удоволствие, дори и когато са не дотам добри и съобразителни.
Та съветът ми към авторката на темата е преди да пристъпи към някакви кардинални решения и промени, да провери първо дали не е в някаква фаза на депресия. Защото не е шега работа и в един момент може да стане наистина страшно.
Да поговори първо с един психолог, пък ако всичко е наред, да следва пътя който ще си избере.
Купи си едно място в нищото. В близост до голямо село откъдето може да си пазарува, но достатъчно отдалечено. Стига се по черен път до там, който понякога през зимата е непроходим.
Няма ток, няма вода, няма ТВ, Интернет, хладилник.... Вода си зарежда с пикапа, ток за зор заман от генератор. Жилището е дървена барака. Доста солидна и красива, но все пак... Отоплението е на дърва. Готви се на дърва или на газов котлон....
И накрая като спря и да се храни, се оказа че не духовното ѝ липсва, нито пък че светското ѝ е виновно... Ами че поради низ от разочарования е изпаднала в дълбока депресия, че и едва оцеля през 3те години в които се бори с нея.
Сега е добре и вече и светското и хората ѝ доставят удоволствие, дори и когато са не дотам добри и съобразителни.
Та съветът ми към авторката на темата е преди да пристъпи към някакви кардинални решения и промени, да провери първо дали не е в някаква фаза на депресия. Защото не е шега работа и в един момент може да стане наистина страшно.
Да поговори първо с един психолог, пък ако всичко е наред, да следва пътя който ще си избере.
Прочетох цялата тема и мисля, че горе-долу схванах къде я стяга чепика младата авторка. Мога да кажа обаче, че романтичната представа за манастирското битие е имала малко повече общо с нейните очаквания само през Средните векове, по времето на исихазма. И то само в частта служене на Бога и пречистване на душата, не и в битов план.
Твърде отдавна тези идеи и практиките около тях са заминали в небетието. Днес манастирите са свърталища за неособено духовни хора, да не казвам по-силни думи. Особено пък женските манастири. Как ще се навреш в гнездо на оси или змии, каквито са женските общества в целостта си?! Какво като е манастир, жената не променя същността си, само защото е облякла расо. Расото по никакъв начин не променя същността на една клюкарка, завистица, злобарка, а две жени на едно място вече е равно на конфликт, рано или късно. Щом пък се съберат повече, непременно ще изолират някоя и ще я подложат на тормоз. Това с манастирите за бягство са безумни идеи.
Начини за изолиране от света има много. Днес има достатъчно професии фоум офис, има всякакъв калибър жилища под наем по джоба на сам човек, и така досегът със света и лошите хора в него може да бъде ограничен до санитаран минимум. Самостоятелният живот позволява и много повече време за съзерцание и размисли за преходността на живота, каквито изглежда се нравят на авторката. Манастирският живот обаче напълно игнорира такива възможности, защото има прекалено много работа, от която не остава време за размисли, само страстите остават- коя сестра какво казала и защо те обидила....
И най-важното - от собствената изолация излизането е много по-бързо и лесно, за разлика от манастрирското битие, от което трудно се връщаш в светския живот.
Не знам защо някои хора те насърчават, авторке, аз лично бих одобрила подобно решение само вместо самоубийство. Ако нещата са стигнали до там...
Твърде отдавна тези идеи и практиките около тях са заминали в небетието. Днес манастирите са свърталища за неособено духовни хора, да не казвам по-силни думи. Особено пък женските манастири. Как ще се навреш в гнездо на оси или змии, каквито са женските общества в целостта си?! Какво като е манастир, жената не променя същността си, само защото е облякла расо. Расото по никакъв начин не променя същността на една клюкарка, завистица, злобарка, а две жени на едно място вече е равно на конфликт, рано или късно. Щом пък се съберат повече, непременно ще изолират някоя и ще я подложат на тормоз. Това с манастирите за бягство са безумни идеи.
Начини за изолиране от света има много. Днес има достатъчно професии фоум офис, има всякакъв калибър жилища под наем по джоба на сам човек, и така досегът със света и лошите хора в него може да бъде ограничен до санитаран минимум. Самостоятелният живот позволява и много повече време за съзерцание и размисли за преходността на живота, каквито изглежда се нравят на авторката. Манастирският живот обаче напълно игнорира такива възможности, защото има прекалено много работа, от която не остава време за размисли, само страстите остават- коя сестра какво казала и защо те обидила....
И най-важното - от собствената изолация излизането е много по-бързо и лесно, за разлика от манастрирското битие, от което трудно се връщаш в светския живот.
Не знам защо някои хора те насърчават, авторке, аз лично бих одобрила подобно решение само вместо самоубийство. Ако нещата са стигнали до там...
Прочетох цялата тема и мисля, че горе-долу схванах къде я стяга чепика младата авторка. Мога да кажа обаче, че романтичната представа за манастирското битие е имала малко повече общо с нейните очаквания само през Средните векове, по времето на исихазма. И то само в частта служене на Бога и пречистване на душата, не и в битов план.
Твърде отдавна тези идеи и практиките около тях са заминали в небетието. Днес манастирите са свърталища за неособено духовни хора, да не казвам по-силни думи. Особено пък женските манастири. Как ще се навреш в гнездо на оси или змии, каквито са женските общества в целостта си?! Какво като е манастир, жената не променя същността си, само защото е облякла расо. Расото по никакъв начин не променя същността на една клюкарка, завистица, злобарка, а две жени на едно място вече е равно на конфликт, рано или късно. Щом пък се съберат повече, непременно ще изолират някоя и ще я подложат на тормоз. Това с манастирите за бягство са безумни идеи.
Начини за изолиране от света има много. Днес има достатъчно професии фоум офис, има всякакъв калибър жилища под наем по джоба на сам човек, и така досегът със света и лошите хора в него може да бъде ограничен до санитаран минимум. Самостоятелният живот позволява и много повече време за съзерцание и размисли за преходността на живота, каквито изглежда се нравят на авторката. Манастирският живот обаче напълно игнорира такива възможности, защото има прекалено много работа, от която не остава време за размисли, само страстите остават- коя сестра какво казала и защо те обидила....
И най-важното - от собствената изолация излизането е много по-бързо и лесно, за разлика от манастрирското битие, от което трудно се връщаш в светския живот.
Не знам защо някои хора те насърчават, авторке, аз лично бих одобрила подобно решение само вместо самоубийство. Ако нещата са стигнали до там...
Твърде отдавна тези идеи и практиките около тях са заминали в небетието. Днес манастирите са свърталища за неособено духовни хора, да не казвам по-силни думи. Особено пък женските манастири. Как ще се навреш в гнездо на оси или змии, каквито са женските общества в целостта си?! Какво като е манастир, жената не променя същността си, само защото е облякла расо. Расото по никакъв начин не променя същността на една клюкарка, завистица, злобарка, а две жени на едно място вече е равно на конфликт, рано или късно. Щом пък се съберат повече, непременно ще изолират някоя и ще я подложат на тормоз. Това с манастирите за бягство са безумни идеи.
Начини за изолиране от света има много. Днес има достатъчно професии фоум офис, има всякакъв калибър жилища под наем по джоба на сам човек, и така досегът със света и лошите хора в него може да бъде ограничен до санитаран минимум. Самостоятелният живот позволява и много повече време за съзерцание и размисли за преходността на живота, каквито изглежда се нравят на авторката. Манастирският живот обаче напълно игнорира такива възможности, защото има прекалено много работа, от която не остава време за размисли, само страстите остават- коя сестра какво казала и защо те обидила....
И най-важното - от собствената изолация излизането е много по-бързо и лесно, за разлика от манастрирското битие, от което трудно се връщаш в светския живот.
Не знам защо някои хора те насърчават, авторке, аз лично бих одобрила подобно решение само вместо самоубийство. Ако нещата са стигнали до там...
Здравейте, изредихте причините, които единствено ме спират до някаква степен да направя тази крачка. Главната причина е същността на женската природа, която всички знаем е зла и интригантска. А женските манастири са свърталище на много жени. Може би се надявам, че това, че са монахини и по някакъв начин са приели Христовата вяра, да ги прави по-добри, но не мога да съм сигурна. Реално много хора уж се водят християни, но в поведението им няма нищо християнско.
И по-горе написах - расото не променя човека. А защо е избрала една жена монашеския живот, си знае само тя. В повечето случаи са намесени други съображения, различни от службата на Бога, като невъзможност или нежелание за справяне с живота навън, някаква лична трагедия или дори липса на средства и дом, както и на близки хора.Самотата понякога потиква хората да потърсят семейство в някое друго общество като манастирското примерно.
Ън, виждам имаш прекрасно мнение за жените 
Какво ви става? Как така гледате на манастира като на студентско общежитие, в което гадините те карат да бачкаш, за да си платиш престоя и това е! Познавате ли монахиня? Игуменка? Някой с расо?
Убягва ви защо тези хора са там. На какво са се отдали и, че главната цел на всичко НЕ Е да сте щастливи, докато припкате из поляни.
В цялата тема липсват главните неща, а се търси скякаш приемлив покрив над главата с три яденета и добра компания, сякаш отивате там, за да ходите на пикници. Това не е летен лагер! Къде сте тръгнали в МАНАСТИР с това его и поставяне на удобството, избор на компания, забавления и вратички да се ометете ако не е забавно?
Осъзнавате ли, че ходенето в манастир не е форма на правене на интересен, а саможертва?
Какво ли се хабя ...
Какво ви става? Как така гледате на манастира като на студентско общежитие, в което гадините те карат да бачкаш, за да си платиш престоя и това е! Познавате ли монахиня? Игуменка? Някой с расо?
Убягва ви защо тези хора са там. На какво са се отдали и, че главната цел на всичко НЕ Е да сте щастливи, докато припкате из поляни.
В цялата тема липсват главните неща, а се търси скякаш приемлив покрив над главата с три яденета и добра компания, сякаш отивате там, за да ходите на пикници. Това не е летен лагер! Къде сте тръгнали в МАНАСТИР с това его и поставяне на удобството, избор на компания, забавления и вратички да се ометете ако не е забавно?
Осъзнавате ли, че ходенето в манастир не е форма на правене на интересен, а саможертва?
Какво ли се хабя ...
Ън, виждам имаш прекрасно мнение за жените
Какво ви става? Как така гледате на манастира като на студентско общежитие, в което гадините те карат да бачкаш, за да си платиш престоя и това е! Познавате ли монахиня? Игуменка? Някой с расо?
Убягва ви защо тези хора са там. На какво са се отдали и, че главната цел на всичко НЕ Е да сте щастливи, докато припкате из поляни.
В цялата тема липсват главните неща, а се търси скякаш приемлив покрив над главата с три яденета и добра компания, сякаш отивате там, за да ходите на пикници. Това не е летен лагер! Къде сте тръгнали в МАНАСТИР с това его и поставяне на удобството, избор на компания, забавления и вратички да се ометете ако не е забавно?
Осъзнавате ли, че ходенето в манастир не е форма на правене на интересен, а саможертва?
Какво ли се хабя ...
Какво ви става? Как така гледате на манастира като на студентско общежитие, в което гадините те карат да бачкаш, за да си платиш престоя и това е! Познавате ли монахиня? Игуменка? Някой с расо?
Убягва ви защо тези хора са там. На какво са се отдали и, че главната цел на всичко НЕ Е да сте щастливи, докато припкате из поляни.
В цялата тема липсват главните неща, а се търси скякаш приемлив покрив над главата с три яденета и добра компания, сякаш отивате там, за да ходите на пикници. Това не е летен лагер! Къде сте тръгнали в МАНАСТИР с това его и поставяне на удобството, избор на компания, забавления и вратички да се ометете ако не е забавно?
Осъзнавате ли, че ходенето в манастир не е форма на правене на интересен, а саможертва?
Какво ли се хабя ...
Аз познавам една англичанка с къща в пустошта, дори не знам къде точно. Топлите месеци гледа кокошки, градината, прави си зимнини. Зимата декември - март ходи в Индия. Ако имаш работа която позволява да се върши от вкъщи, може да пробваш. Къщи из Балкана и по Родопите много, не са скъпи. Но хич няма да ти е лесно. Казвам го като бивша гражданка, дошла на село и отглеждаща сама голяма част от храната за семейството ми.
Ън, виждам имаш прекрасно мнение за жените
Какво ви става? Как така гледате на манастира като на студентско общежитие, в което гадините те карат да бачкаш, за да си платиш престоя и това е! Познавате ли монахиня? Игуменка? Някой с расо?
Убягва ви защо тези хора са там. На какво са се отдали и, че главната цел на всичко НЕ Е да сте щастливи, докато припкате из поляни.
В цялата тема липсват главните неща, а се търси скякаш приемлив покрив над главата с три яденета и добра компания, сякаш отивате там, за да ходите на пикници. Това не е летен лагер! Къде сте тръгнали в МАНАСТИР с това его и поставяне на удобството, избор на компания, забавления и вратички да се ометете ако не е забавно?
Осъзнавате ли, че ходенето в манастир не е форма на правене на интересен, а саможертва?
Какво ли се хабя ...
Какво ви става? Как така гледате на манастира като на студентско общежитие, в което гадините те карат да бачкаш, за да си платиш престоя и това е! Познавате ли монахиня? Игуменка? Някой с расо?
Убягва ви защо тези хора са там. На какво са се отдали и, че главната цел на всичко НЕ Е да сте щастливи, докато припкате из поляни.
В цялата тема липсват главните неща, а се търси скякаш приемлив покрив над главата с три яденета и добра компания, сякаш отивате там, за да ходите на пикници. Това не е летен лагер! Къде сте тръгнали в МАНАСТИР с това его и поставяне на удобството, избор на компания, забавления и вратички да се ометете ако не е забавно?
Осъзнавате ли, че ходенето в манастир не е форма на правене на интересен, а саможертва?
Какво ли се хабя ...