Искам да стана монахиня, на според майка ми и там хората не са добри

Щом ви влече,опитайте! До колкото знам,има пробен период,така наречените "послушници"Ако ви хареса ще останете.Никъде няма само добри хора.Както описвате вашето е по-скоро желание за бягство от свят в койте не се вписвате.Духовни хора можете да намерите навсякъде,просто не очаквайте,че са струпани на едно място.

Според мен, просто искаш да избягаш от миналото си, вместо да се изправиш срещу него, да го приемеш и преживееш. Лоши хора има навсякъде, а с добри и духовни можеш да се обградиш и без да си монахиня.

Не се става монах или  монахиня, за да се избяга от света и проблемите му, и да се служи на "по-висша идея" (що за определение изобщо )Това не е някакво общество на "добри и духовни хора", които просто си прекарват времето в един манастир. Монашеството е личен акт, а не влизане в социален кръг. То има дълбок смисъл, то е Посвещение, самоотвержена служба на Бог. Свързано е с дълбока вяра, със себеотрицание и послушание. Ако не сте вярваща, не познавате Библията, тайнствата и обредността на църквата, ако нямате желание за пълна отдаденост, не мисля, че това е вашето място.
Звучите по-скоро сякаш сте разочарована от начина си на живот тук и сега. Може би не трябва да търсите път за бягство, а начин за разрешаване на проблемите и вписване в средата. Светът не е само материален и комерсиален, в него има много хубави неща и стойностни хора, с които човек да се заобиколи и да се чувства щастлив и пълноценен.

Да, познавам жена, която след тежки житейски проблеми отиде послушница в манастир. Доколкото знам от общи познати, които са я срещали, не се е разочаровала, не са я гонили, вече какво й е вътрешното усещане - не знам.
Все пак не очаквайте, че ще се срещате  само с добри и духовни хора. Не знам как е в православната църква, сестрите на прабаба ми са били мисионерки - неомъжени, но не монахини. Пътували са, образовали са се и са обучавали и създавали училища в европейските колонии в Африка.

Аз не виждам смисъл в монашеството. Как точно то е полезно за обществото? Седиш отделен от него, ставаш в 5 часа да се молиш, садиш някакви неща, за да ядат хората в манастира и това е. Я дойде някой посетител да си поговорите, я не. Много по-съществено би било да работиш нещо, за което ти плащат и да правиш дарения за болни деца, например. Или да доброволстваш в организация, която реално и физически се грижи за пострадали хора и животни. Това, че живееш в материален и лош свят не означава, че и ти трябва да си такъв. Какво лошо има да се ожениш и да имаш деца, да ги възпиташ в добри ценности? Добре, може да не искаш деца, може да не харесваш брачния живот, ами направи нещо смислено и полезно за света. Седенето в манастир не е такова. Иначе и аз съм набожен човек, ама съм далеч от мисълта, че Бог иска от хората да живеят самотен и мъчен живот в манастир.

Нищо не прочетох за вярата, себеотрицанието, смирението.
Липсват ви абсолютно всички качества за монахиня, съжалявам.

Хм... не трябва ли точно там да е място на добри и духовни хора? Какви трябва да са хората там -зли и бездуховни ли , от такива как ще намерите духовна насока?

Не сте наясно с базисни положения, и си личи. Никой не става монах заради общуването с хората там, както казах това не е клуб по интереси. Монах се става, за да се служи на Бог. Хората са такива, каквито са навсякъде - има добри, лоши, умни, глупави, всякакви. Няма тест на входа - ти си добър човек, заповядай, ти си лош човек, нямаш място тук. Да не говорим, че ви бяга и дефиницията за "духовност", иначе нямаше да се вторачвате точно в църквата.

Това го осъзнавам, че се става монах , за да се служи на Бога. Но мисля, че е нормално да ме интересува средата, която е там, защото ако няма духовна среда и се води всякакъв друг живот, но не и духовен, какво място имам там? За мен църквата специално не е синоним на духовенство,  но не ми е известно в България да има будистки храмове с монаси. Човек няма как да е напълно духовен в материалния свят,затова  аз искам напълно да се изключа от него.

И как точно ще се "изключите"? Няма да ядете, няма да пиете, няма да носите дрехи, да четете книги, да спите на легло с чаршафи, да живеете в сграда? Защото - изненада! - това също са продукти на материалния свят. И какво значи "напълно духовен"? Колко е "ненапълно духовен" и "почти духовен"
Темата поставена по такъв начин е несериозна. Не зная дали наистина ви липсват основни понятия, или просто търсите внимание чрез някаква "различност", но и в двата случая потърсете професионална помощ от опитен психолог. За мен темата приключи, съжалявам, че отделих от времето си.

Стани хипи.

Истинското монашество е страдание и себеотрицание, лишение и молитва. Не е служене на по-висша цел, а изкупване на греховете на хората и грижа за бедните и страдащите.
И монасите са най-обикновени хора, на които нищо човешко не им е чуждо, но се борят със собствените си плътски желания.
Монашеството е призвание, а не бягство. И не лесен начин на живот.
Насочи се към друго поприще.

Направо си узряла за някоя секта...

По-нагоре имаше един много смислен коментар - ако искаш да промениш нещо, то тогава стани доброволка към кауза, която те влече или пък самата ти основи нещо. Това, в случай, че искаш да направиш света по-хубаво място. Ако идеята ти е самата ти просто да избягаш и не се сещаш за друг вариант освен за манастир, то тогава не знам и колко дълго ще издържиш при условие, че не го правиш, защото искаш да се отдадеш на Бог.
Лично мнение - за мен църквата не е актуална като институция по ред причини, но аз така или иначе не съм и вярваща. Може би правилно се ориентираш, че е опция за бягство от реалността, малко като хоспис, но не пропилявай години, които после не можеш да върнеш.

Светският живот ме задушава, за мен единственото смислено нещо е учението на Исус Христос. Всичко друга е лъжа в този живот и дело на дявола. Парите, дори прогресът на човечеството водят само до повече злини. Задушавам се в светския живот. Но преди да стана послушница ще говоря с отец и ще разуча Библията.

Е, ама ти от сега казваш, че не почиташ Църквата, а монахиня ще ставаш!
Пишеш в СВЕТСКИ форум и искаш да ти кажем как е в манастир. Убедена съм, че ни една тук не е монахиня. )
Просто си търсиш внимание според мен. Нито се проверила как се става монахиня, нито си отдадена на вярата. Търсиш среда, в която да ти се гарантира, че ще са кротики хора, които не те нараняват и натоварват по никакъв начин. Психиатрията би свършила по същия начин работа в търсенето ти.

До последният ти пост мислех, че може и да стане.
По добре се обърни към психолог. Нелекуваните травми виждат дават отражение по късно.

Това ли е новата петъчна тема?

Не знам какви висши сили и духовно чисти хора търсиш/бълнуваш, ако наистина искаш да направиш нещо смислено, работи в БЧК, УНИЦЕФ, помагай на самотни възрастни хора, хора/деца с увреждания, изоставени животинки….. което и да избереш, ще е милион пъти по-смислено от това да седиш като кукувица по цял ден в манастир и да се молиш.

Ама ти още ли не си я разучила?
Откъде познаваш вярата? Вярваща ли си? Религиозна? Кое?
Откъде познаваш учението?
Звучиш сектантски, а не като вярваща.

Клише след клишето, мила моя майно льо. Имаше подобна тема, чудесно щеше да се впишеш.

Не мисля че си за манастир. По-скоро ти трябва едно хубаво СПА с добро обслужване, това е най-близкото до духовното спокойствие което искаш да постигнеш. Стига естествено майка ти да ти даде пари. Иначе трябва да влезеш в по-навътре в материалния свят и да завършиш някакво образование, после да си намериш някаква работа, да поработиш известно време, да събереш пари и чак тогава да си постигнеш такова отделяне от материалното каквото ти харесва. Манастирът не е безплатен хотел.

И мен ме остави с това неприятно усещане. Готова е да я гепят от някоя секта и да й промият хубаво мозъка. Авторката има отлични показатели в това отношение.

Зя съжаление вместо конструктивни съвети получавам главно критика и заяждане. Нищо чудно, че много малко хора в България са избрали монашеския живот. Българинът вина гледа с лошо око и предразсъдъци. В една малка Македония има двойно повече монаси от България.

Трябваше да питаш във форум с добри хора...

Предполагам си доста млада. На запад младежите си събират багажа и пътуват след училище или университет, когато определят фундаменталната посока на живота си. Някои поемат из Азия, Тибет, с раницата. Толкова пари правят западни автори на тема медитация, защото хората наистина са обсебени от консумеризъм и култ към материалното. Права си, в България опциите ти се ограничават като по зададената тема, иначе ще ти трябват средства, за да попаднеш на типа духовно място, което си описала. В днешно време, хората са добре образовани и религията, в традиционния и вид в Европа е компроментирана, особено католицизмът, с всеизвестните извращения, в някаква степен, от които и ти се опасяваш, въпреки че става въпрос за православие. Според мен, можеш да опиташ или да продължиш да разучаваш, кое би било подходящо за теб. Може би просто имаш нужда от смяна на среда, град или държава.

Вярващите и отдадените на Бог хора звучат благо, с разбиране и човеколюбие.
Повтарям ти, че това не е твоето призвание, но си идеална за някоя секта.
Затова внимавай с изборите. Съвсем добронамерен е съветът ми.

Това как помага на македонците да водят по-добър живот? Ако искаш, може всички да станем монаси, така ще приключим с размножаването и само след около 50 години Земята ще е свободна от присъствието на хората и парите. Добре ли звучи?

Никой не говори за това, че помагало на македонците да водели по-добър живот. Давам го като пример, който показва, че монашеският живот в България е доста непопулярен,  което говори и за състоянието на българската църква и за отношението и вярата на обществото като цяло. В този смисъл не ме учудват вашите жлъчни коментари.

Не претендирам да разбирам особено от вярата, но единият пост го разбирам, сякаш за теб е все едно дали ще идеш в православна църква или будистки храм. Според мен имаш още много да учиш, преди да можеш да прецениш наистина ли е за теб.

Аз покрай теб се разтърсих в Гугъл как да стана монахиня, хем да се образовам, хем да стресна мъжа ми ако рови.

Има една статия в Двери как да станем монахиня, има и препоръчани женски манастири, сигурно си я чела. В друг сайт пишеше, че "как да стана монахиня" е от най-често задаваните им въпроси. Така че изглежда да е актуално в България.

Виж, надявам се да имаш някой, с когото да споделяш. Абстрахирай се от отговорите на непознати, не всички са добронамерени. Ако си чувствителна, разочарована или се чувстваш в безизходица, понякога се случва когато си млад и на кръстопът, затова е хубаво да споделиш с някой близък или още по-добре, професионалист. Желая ти да намериш своя път.

Ето ти малко храна за размисъл - цитирам, затова може да има грешки:

Условия за прием в манастира
1. Който заради Бога отхвърля света и влиза в монашество, той поема по пътя на духовния живот. Мотивацията на християнина за това се появява в резултат на неговата вяра и вътрешен стремеж към духовно съвършенство, което се основава на отказ от злото и страстите на света, като първо условие за спасението на душата.
2. Никой предходен морален начин на живот в света не пречи на християнин да влезе в манастир за спасението на душата си,.

3. В манастира не могат да бъдат приети: лица, които не са навършили пълнолетие; съпруга с жив съпруг, който не е разведен законно от него, както и родител, който има малки деца, изискващи нейното попечителство.

4. Монахини, които доброволно са напуснали друг манастир, не се приемат. Тези, които влизат в манастира с благословията на управляващия епископ от друг манастир, дават писмен ангажимент във всичко да спазват Хартата и обичаите на манастира и са поверени на една от по-възрастните сестри.

5. Кандидатите в манастира трябва да представят паспорта и други документи, изброени във формуляра за кандидатстване за кандидати, в манастира, приет от съответната епархия. Копие от заповедта на майката настоятелка за прием в манастира и всички горепосочени документи се изпращат в Епархийската служба.

6. Новодошлата се изпитва в продължение на три години и, ако е достойна, настоятелката се застъпва пред управляващия епископ, за да я постригне в монашески чин.

7. Пробният период може да бъде намален в зависимост от моралната стабилност и добрата воля на начинаещия.

8. На новак, приет за сестра, според някои изпитания с благословията на управляващия епископ е позволено да носи расо и след като е живяла в манастира поне една година, с благословията на управляващия епископ, тя може да бъде обречена на расо - и името й може да се промени.

9. Стремейки се да отсекат волята си във всичко, сестрите на манастира не могат да пожелаят постригване в монашество, като напълно се поверяват на волята на Настоятелката Майка. По предложение на Настоятелката Майка монахините от манастира пишат молба на нейно име за полагане на монашески обети, като молят управляващия епископ да се застъпи за това.

10. Когато влиза в манастир и се готви да положи монашески обети, послушникът прекъсва всякаква връзка със света, поддържайки само духовни взаимоотношения с любимите хора. Тя се задължава, според заповедта на Господ, да няма никакво имущество на света, като се е разпоредила с него предварително или го е предала на разположение на близки роднини.

11. Жителите на манастира, които не са постригани, могат да бъдат уволнени от Настоятелката Майка, като в този случай копие от заповедта на Майката Настоятел се изпраща до Епархийската администрация. Тези, които са постригнати, се освобождават с благословията на управляващия епископ.

12. Приет в сестринството не може да претендира за помещенията, които заема (килии или част от килиите), тъй като това не е негова собственост, а представлява специално общежитие или офис пространство.

13. Не се изисква парична вноска от тези, които идват в манастира. Не е забранено да се приема доброволно дарение от пристигащо лице за манастира, но само при условие, че дарителят даде подпис, че няма да търси предимства за своята жертва или да иска обратно при уволнението от манастира.

Влизане в манастира, поведението на жителите на манастира
1. Начинаещият, на първо място, трябва внимателно да прочете и усвои манастирската харта, така че при първите стъпки от престоя си в манастира да не нарушава реда и дисциплината, установени в нея.

2. Новакът се ангажира писмено, че се задължава да изпълни свещено всичко, изложено в Устава, а в случай на нарушение на Устава, се задължава незабавно, с благословията на Настоятелката майка, да се оттегли от манастира, без да поема претенции за йерархията на манастира. В случай на нарушение на Хартата, монахинята подлежи на подходящо наказание от настоятелката на манастира с цел предупреждение и покаяние, а в случай на упорито непокорство тя може да бъде отстранена от манастира с благословията на решението епископ.

3. Монахиня от манастир трябва да се стреми по всякакъв начин към духовен живот, като първата цел от титлата си, изоставяйки светските навици, помнейки инструкциите на Св. Василий Велики към начинаещите монаси: „Да има скромна походка, да не говори високо, да спазва благоприличие в разговор, да яде и пие благоговейно, да мълчи в присъствието на старейшините, да бъде внимателен към мъдрите, послушни към управляващите, за да имат неистинска любов към равни и по-малки, отдалечават се от злото, казват малко, внимателно събират знания, не говорят твърде много, не бързат да се смеят, да бъдат украсени със скромност ".

4. По отношение на висшата майка и по-големите сестри всеки жител трябва да проявява смирено уважение.

5. При среща с висшестоящата майка, трябва да вземете благословия: останалите жители могат да бъдат посрещнати с поклон в кръста. Всеки път, когато се срещате с майката-висшестояща, трябва да й отдавате уважение със смирен дълбок поклон.

6. Трябва да влезете в килия на някой друг с молитва: „Господи Исусе Христе, Боже наш, помилуй ни“, и само когато се получи отговор: „Амин“.

7. Забранениса  всякакви безделни разговори, влизане в чужди килии и разходки.

8. Безспорно подобава да се подчиняваме на Настоятелката на Майката, управителките на манастира, като си спомняме, че Самият Христос също е казал за Себе Си: „Защото слязох от Небето, за да не изпълня волята Си, а волята на Отца, Който Ме изпрати“ Йоан 6:38.

9. Прилежно и усърдно подчинение на тези, които са влезли в манастира, е гаранция за бъдещия им духовен растеж и спасение.

10. Избягвайте своеволие; не правете нищо без благословията на началниците, дори да изглежда похвално, за да не изпаднете в изкушение, гордост и чар.

11. Не е обичай монасите да обсъждат и критикуват заповедите на Настоятелката-майка за манастира, а, напротив, с молитва и смирение, изпълняват.

12. Ако сестра не е съгласна с заповедите на началниците или не приеме възложеното подчинение, тя може да изрази мнението си на лицето, което е издало тази заповед, кротко и насаме, ако то има разумна основа, или изпълнява мълчаливо възложеното. Ако обаче той продължава да се подчинява, да се оплаква тайно, но не и открито и честно да декларира скръбта си, тогава, като съмнение, установяващо се в общността и разклащащо доверието в святостта на послушанието, подлежи на осъждане. Тя трябва да остави възраженията си на по-нататъшната преценка на началниците.

13. Всеки жител трябва да бъде в постоянен мир и любов с всички сестри на манастира, като се старае да бъде приятелски настроен и полезен към всички. Законът за любовта в хостела не позволява частни приятелства и партньорства, тъй като излишъкът от привързаност към един човек силно излага липсата на това на другите.

14. Никой не трябва да приема в килията си нещо, дори най-необходимото, без благословията на старейшините си, като си спомня, че всяко придобиване, без благословия, е кражба.

15. Монашеството не трябва да има излишни неща в килиите си, да изпада в греха на алчността. Килията на монахиня съдържа екстремен минимум от всичко, без което не може да се направи. В килията не трябва да се намират светски и чисто светски неща и вещи.

17. Целомъдрието или чистотата на душата се състои не само в това да се пазиш от порочни дела и действия, но и от нечисти мисли като първи причини за греха.

18. Навсякъде и винаги е подходящо една монахиня да се въздържа от празнословие, като си спомня думите на Господа: „Казвам ви, че за всяка празна дума, която хората казват, те ще дадат отговор в Съдния ден: защото от думите ти ще бъдат оправдани и думите ти ще бъдат осъдени “(Мат. 12, 36).

Нека започнем с това, че НЯМА КАК да си в манастир щом не си прочела Библията, не вярваш в нея и не си разбрала словото и.
Не разбирам за какви думи на Исус говориш, като нищо религиозно не ти е ясно. Евангелистка, нали?
От къде точно занеш колко манастири, монаси, момахини и послушници има в Македония? Въобще някакви заключения и изхвърлянки на килограм.

Има манастири с по две монахини и игуменка - отиди им на гости, помоли да им помагаш за седмица, две и виж как се чувстваш. Едно пррекрасно място е Раковишки манастир "Св. Троица". Върви, постой и реши. Скоро пошлушниците станаха монахини - наистина вдъхновяващи момичета, очарована съм.

Според мен, за да достигнеш до хората и да служиш на Бог, трябва да станеш пастор в протестантска църква.
Виж тази проповед на пастор Теодора Асенова:
https://www.youtube.com/watch?v=yZZDr-SRUz0

Това, което момичето търси, в България и в Европа, не се предлага. Тя иска да се махне от светската дандания, каза че се интересува от религиозните Писанията или както там се наричат. Съвсем става за избора, който обмисля. Те учители стават заради ваканциите, защо в манастир да не се ходи за да си далеч от това, което не ти харесва в светския живот?

Всички учим наука в училище, време е и християнството да еволюира. Момичето засега не е писало че има възможност да отиде в Тибет. Обмисля родината.

Ако е така, спокойно може да се изнесе в  някоя родопска махала с три къщи и един жител. Далеч от всичко, което е описала, с минимално наличие на хора, в това число и лоши. Да преосмисли живота и щенията си и са реши как да продължи.

Това е конструктивна идея.

Ако темата не е пързалчица (!!!), запиши да учиш теология. Така няколко години ще се потопиш в материята, ще разшириш мирогледа си, ще намериш отговори на някои екзистенциални въпроси. Или пък няма да намериш. Което също е добре, защото пак е някаква посока.
Разгледай дисциплините, които се изучават, просто така, за информация, от любопитство.  Много са интересни, даже аз съм се изкушавала 😁

Матей 12: 36, 37 :
"... за всяко свое безполезно изказване хората ще дават сметка в Съдния ден, защото чрез своите думи ще бъдеш обявен за праведен и чрез своите думи ще бъдеш осъден."
За да бъде разбран правилно смисъла тук, е нужно да бъде прочетена 12 гл. от началото до цитираните стихове.
Съвсем накратко, посланието е да не се правят изказвания, които биха вкарали в заблуда тези, които търсят познание за Бог и се стремят да вървят по пътя към Него.
Моят съвет към авторката е да се довери на майка си.
С малко повече информация  за манастирите в днешно време, ще се увериш че всъщност тя е права.

Моят съвет:
1. Проучваш живота на Св. Иван Рилски.
2. Четеш източниците втори път и си водиш бележки.
3. Избираш си подходяща пещера.
4. Намираш си ятак, който да ти носи храна. Ако не – изучаваш няколко книги на тема „Как да оцелеем в дивата природа“.
5. Настаняваш се в пещерата и се отдаваш на спокоен, богоугоден, медитативен, позитивен и т.н. живот.
Успех!

Какво значение има мнението на майката ти, ако ти искаш да се отдадеш на Бог?

Ние не казваме, че сме толкова вярващи и морални, затова не сме в манастири. Твърде ни вълнува тленното.
Тя, като иска, да ходи. Защо е темата тогава?
Само дето манастирите не са спа центрове, нито безплатни почивни станции.

Авторке, след като не те кефи животът в общоприетата му форма и смисъл, никой не те спира да заминеш към някой манастир. Ние няма как да преценим дали си подходяща или не, но ти давам личната си благословия. Успех и попътен вятър!

Духовното никога не е било популярно, скъпо момиче. Популярното е светското. А да си духовен и добър човек означава да искаш  другите да живеят по-добре, да им помагаш. Принципно и на монасите това им е работата. Когато някой посети манастира и има нужда да поговори за пътя на душата си, как да е по-добър и богоугоден, по-праведен, монасите са там за това. Само дето няма никакво значение дали са много или малко. Не смятам и че е необходимо да живеят в безбрачие и без деца, за да изпълняват духовната си служба. Иисус никога не Е казвал на хората да живеят в самота. Напротив, колкото повече деца се раждат от любов, толкова повече мир има на света. А от твоите думи излиза, че не те интересува дали македонците живеят добре или не. Такова изказване не е присъщо за един възвишен, духовен и добър човек. Добрият човек иска да помага, иска да е полезен. Бог ни съветва "нахрани гладния", "облечи голия"... А ти дори не си чела Библията, за какви висши идеи говориш? Онези на Платон, може би? Ама сигурно и това не знаеш какво е, нали? Слушай майка си, работи нещо и намери начин да си полезна за някого. Другото е само отбиване на номера.

Като те задушава светският живот, стани доброволец и замини за Третия свят. Това ще ти подейства много по- разтърсващо и удовлетворяващо от уединение в манастир и  ще бъде много по- полезно от това просто да шеташ из метоха и да редиш молитви.

Аз пък се.чудя какво значение има какво мисли мама?

Ами вероятно се чуди дали мама е права.

Или е непълнолетна още?

Ако тя не иска или не може да ходи в Тибет, да помага в третия свят и пр., защо да не може да отиде в манастир? Това е опцията за България - ще чете какво пише в Писанията и си е нейна работа дали да повярва в невидимия човек в небето, и дали този образ ще прерастне да бъде за нея единственият модел на чистота, добродетел и съпричастност в бъдеще. Може като прочете, да реши да сравни с какво е научила в училище и сама да си прави изводи за пътя напред пред нея.

Пред много млади хора стоят въпроси от типа “какво да правя сега?”, Ми пробваш, това което мислиш, че може да е подходящо за теб.

Майка ми имаше приятелка монахиня, след като почина прекратих контакти, защото много ме натоварва, но от нея знам доста за живота им и никак не е розово.

Гледат градини с насаждения, както и животни (в техния случай овце), към манастира има и църква, отворена за посетители и те чистят и поддържат всичко - техните жилищни помещения, църквата и целия двор. Освен това част от монахините са възрастни жени, на легло, и по-младите ги гледат. Това е ужасно много работа, от сутрин до вечер. Ако не си живяла в къща да гледаш двор и животни и не си гледала възрастен човек на легло, ще ти дойде много нанагорно. Изобщо няма да имаш време по цял ден да медитираш (образно казано) и да размишляваш за живота, ще бачкаш почти постоянно.

От постовете лъха онова много специфично духовно отношение към материалния свят, което издава разминаване между желания материален статус в обществото и действително достигнатият такъв, както и степента на заетост на говорещия.
Намерù си работа , даже две, бачкай, изкарай пари, похарчù ги за нещо хубаво да се поглезиш. За монахиня нямаш вътък, а пък не дай Боже за доброволец.

Иди, стани послушница. Не се чуди. Действай.
Може този житейски опит да ти помогне да разбереш в каква илюзия живееш.
Няма такова място на света, където да те чакат, за да те отглеждат, а ти да търсиш Великите истини. Тоест, имало е доскоро, когато си била дете, но край, свърши. Сега вече ще трябва да работиш, да си изкарваш хляба. И в манастир, само че там ще си на по-елементарно ниво: слугуване и подчинение.

Действай, търси мястото си. Дано го намериш, успех ти желая.

Според мен не е лошо първо да пробваш със семинар и после да решиш дали въобще този живот е за теб. Моя колежка посещава веднъж годишно една програма по мълчание и медитация в манастир. Може и в България да има такава?

Не е лоша идеята да поработи за някоя благотворителна организация.Хем ще пробва на къде я влече,хем ще има полза.

То, тук идеята не е да има полза за другите.

А с мъжете как са нещата? За лошия и комерсиален свят е ясно, но и да си с мъж не желаеш, така ли? Била си и не ти харесва?

Авторке, търсиш стерилна среда, но такава просто не съществува. Духовно можеш да се развиваш и вкъщи, но където и да си, се срещаш с хора и работиш. И двете не могат да се избегнат, в манастир също.
Въпросът е да си избереш труд по сърце, например ако работиш нещо на компютър от къщи, общуването с хора е минимално. Въпросът е какво ти се отдава, за да си изкарваш прехраната с удоволствие и да си независима, да имаш избор. А не някаква майка игуменка да те зомбира и командори, като че ли си някой робот.

Аз не търся препитание, вече имам такова, но явно е въпрос на перспектива. Вие всичко свеждате до парите и препитанието. Търся духовен живот и бих се грижиш за манастира, хората и животните. Бих се хранила скромно и живяла скромно.

И без са ходиш в манастир може да живееш скромно.

Защо пишеш в условно наклонение,вместо да го правиш и сега?
Почвай, защото ще трябва да докажеш в манастира, че си приела вече този живот.
Сега живееш ли скромно? Постиш ли? Грижиш ли се за бедни, болни, сакати, просещи? Грижиш ли се за собственото си духовно израстване? Или само би го правила на думи?

Чувствам се като на съдебната скамейка, сигурно и при влизане в манасти няма да ми задават такива въпроси.

Тук сме избрали светски живот, семейства, повечето сме с деца, няма как да те разберем напълно. Мисля, че всички се чувстваме обидени и отвратени от света и хората понякога. Обърни се към свещеник, ще ти даде по-добри насоки, практични и духовни наставления, тук няма как, не сме компетентни. Иска се голяма доза самоотрицание за монашески живот, на мен би ми било трудно да живея без топла вода примерно, на студено и т.н.

Как виждаш духовния живот? Какво включва?
Надявам се да не го възприемеш като разпит, важно е да се разбере какво всъщност търсиш.
Разбрах от написаното от теб, че Библия не си чела, би отишла и в будистки храм. Тоест, очевидно не си привлечена от идеите на християнството, а може би от някаква обща представа за доброто и духовното.

Та, какво е за теб духовния живот? Защо се налага да го практикуваш на определено място, извън мястото, където живееш? Би ли се отказала от възможността да имаш деца някой ден, завинаги?

Точно обратното.
Посъветвахме те да се запознаеш как се случва влизането в манастир.
Не е приятно. Особено за послушниците. И доста други въпроси ще ти зададат. И няма да ти вярват.

Ierl..., В случая не става дума за професия, а за призвание. Има огромна разлика.
Такова авторката няма.
Сама го казваш - да се запише за един ретрийд. Убедена съм, че няма да издържи повече от 2 дни, следейки реакциите й. Камо ли за цял живот.

Всъщност, аз имам позната монахиня. Дъщеря на приятелско семейство на моите родители. Преживя определени неща като студентка и отиде в манастир. Сега е над 50. Съвсем различен тип мислене и себеотрицание е необходимо. В случая звучи като тийнейджърка, която не знае какво иска.
И няма нищо общо с религията. Дори явно не я познава. Възможно е дори религията да се окаже, че не й допада, когато почне да я изучава. Защото християнството няма много общо с масовото му разбиране с яйцата на Великден и свещите на Коледа.

Човек преследва призванието си, не празнослови как му се иска, но нямал желание, нито показва скандално непознаване на т.нар.си призвание.

Просто отиди и виж какво е, разгледай остани известно време, друг вариант е в чужбина там поне реално имат и дейност, може да отидеш с благотворителна цел в бедни държави отново през църквата, ако знаеш език.

Убедена съм, че където и да живееш наблизо има манастир. /Дадох ти за пример Раковишкия манастир, който е във Видинска област и наистина е едно чудно място, което е доста отворено за посетители и млади хора. Има 2 монахини и игуменка, голяма база и църква с историческо значение. Може да им се обадиш по телефона, да попиташ може ли и как да им гостуваш, че имаш нужда от уединение и ще те приемат/  Може би като първа крачка  - върви там, поговори с монахините и послушниците, но не за желанието си да си там. Просто се сближи. Те са мили, отзивчиви, добронамерени, защото като теб търсят среда и състояние на духа, което е чисто. Ходи често, всички манастири имат част, в която можеш да спиш. Ти си жена и дори да няма обособена такава ще те приемат. Включи се в ежедневието им. Не бързай да вземаш решения, не казвай какво планираш, за да не се чувстваш зле ако се откажеш. Дай си време да видиш и този живот. Усети как би се чувствала. Ако е твоето място това или подобно - те ще ти кажат пътя.

Ако не е пробвай друго - намери малко селце с малко хора, живей уединено, помагай и контактувай с местните, ако имаш желание търси такъв партньор. Много мъже се чувстват като теб и биха се радвали да сте такова семейство. Кмета на подобно малко село ще ти помогне къде да живееш и как да имаш дом, ако нямаш възможност да си купиш къща /те на такива места са доста евтини/. Ще е по-трудно, борбата ще е голяма но пак отговаря на твоите търсения.

Ако и това не удволетворява сърцето ти - потърси мисия. В България не знам дали има, но ако знаеш английски или френски има за Африка. Ще си доброволка и ще ти разпределят задача и обучение. Пак ще си отдадена на благородна кауза и далеко от суетата.

Ако и това не е твоето - замисли се в какво вярваш. Какво искаш за себе си и да дадеш на света и го построй. Няма да е бързо, но имаш цял живот пред теб. Бъди смела.

Просто не се спъвай сама слагайки си ограничения. Някой казал, ама аз едикакво си ... Пробвай!

Всички ние нещо сме искали в младостта си. Нещата се променят. И желанията се променят, и нуждите, и нагласите ...

Може ли да споделиш какво точно искаш и защо точно манастир, кое те мъчи в нормалния живот. Гледах едно предаване в Германия манастир и изпращат млади момичета, обсебени от социални мрежи, грим, дрехи и т.н. много интересно, някои от тях се поосъзнаха, но ми даде поглед вътре в манастир.,  организация, дейност, скромен живот. Една от монахините е била танцьорка и е направила този рязък завой в живота си. Имам момент в който където и да отидеш ако ти не са промениш, средата ще те погълне.

Да, по принцип в манастирите гледат крави, овце и кокошки. Произвеждат хляб и млечни продукти и ги продават на жителите от близкото обкръжение. Манастирски яйца също се продават.

Мисля, че авторката на първо място има нужда от психолог, и да разбере себе си. И не, това не го казвам, за да бъда груба. Убедена съм, че това е поредна идея, за да избяга от себе си, а не от модерният свят, и ала-бала.

Адмирации за коментарите ти, Дорис. Дано авторката ги прочете внимателно.

Взе ми думите от клавиатурата.

Не е нужно да ставаш монахиня , за да си духовно извисена! Първо се изясни със себе си преди да предприемеш нещо. Можеш да прочетеш някоя друга книга, за да ти се разшири кръгозора. Сега всякаква информация е лесно достъпна.

Аз не одобрявам монашеството. Намирам го за противоестествено на човешкото същество. Но щом те влече, стани послушница и после си прецени дали е за теб или не.

Имам приятелка, която стана монахиня. И сред тях има лоши хора. Докато беше послушница 5 години, живя при още 2 монахини, които после я изгониха. Сега е сама в манастира и прие монашество. Това е нейният избор.  Занимава се със земеделска работа. Има и голямо куче.

Разказвала ли ви е защо е приела този избор? Как така са я изгонили, пък е останала в манастира?

Имам приятелка на която ѝ беше писнало от всичко и всички. Така се беше отвратила че жив човек не искаше да види. Има няма 5 човека запази в живота си.
Купи си едно място в нищото. В близост до голямо село откъдето може да си пазарува, но достатъчно отдалечено. Стига се по черен път до там, който понякога през зимата е непроходим.
Няма ток, няма вода, няма ТВ, Интернет, хладилник.... Вода си зарежда с пикапа, ток за зор заман от генератор. Жилището е дървена барака. Доста солидна и красива, но все пак... Отоплението е на дърва. Готви се на дърва или на газов котлон....
И накрая като спря и да се храни, се оказа че не духовното ѝ липсва, нито пък че светското ѝ е виновно... Ами че поради низ от разочарования е изпаднала в дълбока депресия, че и едва оцеля през 3те години в които се бори с нея.
Сега е добре и вече и светското и хората ѝ доставят удоволствие, дори и когато са не дотам добри и съобразителни.

Та съветът ми към авторката на темата е преди да пристъпи към някакви кардинални решения и промени, да провери първо дали не е в някаква фаза на депресия. Защото не е шега работа и в един момент може да стане наистина страшно.
Да поговори първо с един психолог, пък ако всичко е наред, да следва пътя който ще си избере.

Прочетох цялата тема и мисля, че горе-долу схванах къде я стяга чепика младата авторка. Мога да кажа обаче, че романтичната представа за манастирското битие е имала малко повече общо с нейните очаквания само през Средните векове, по времето на исихазма. И то само в частта служене на Бога и пречистване на душата, не и в битов план.
 Твърде отдавна тези идеи и практиките около тях са заминали в небетието. Днес манастирите са свърталища за неособено духовни хора, да не казвам по-силни думи. Особено пък женските манастири. Как ще се навреш в гнездо на оси или змии, каквито са женските общества в целостта си?! Какво като е манастир, жената не  променя същността си, само защото е облякла расо. Расото по никакъв начин не променя същността на една клюкарка, завистица, злобарка, а две жени на едно място вече е равно на конфликт, рано или късно. Щом пък се съберат повече, непременно ще изолират някоя и ще я подложат на тормоз. Това с манастирите за бягство са безумни идеи.
Начини за изолиране от света има много. Днес има достатъчно професии фоум офис, има всякакъв калибър жилища под наем по джоба на сам човек, и така досегът със света и лошите хора в него може да бъде ограничен до санитаран минимум. Самостоятелният живот позволява и много повече време за съзерцание и размисли за преходността на живота, каквито изглежда се нравят на авторката. Манастирският живот обаче напълно игнорира такива възможности, защото има прекалено много работа, от която не остава време за размисли, само страстите остават- коя сестра какво казала и защо те обидила....
И най-важното - от собствената изолация излизането е много по-бързо и лесно, за разлика от манастрирското битие, от което трудно се връщаш в светския живот.
Не знам защо някои хора те насърчават, авторке, аз лично бих одобрила подобно решение само вместо самоубийство. Ако нещата са стигнали до там...

Здравейте, изредихте причините,  които единствено ме спират до някаква степен да направя тази крачка. Главната причина е същността на женската природа, която всички знаем е зла и интригантска. А женските манастири са свърталище на много жени.  Може би се надявам, че това, че са монахини и по някакъв начин са приели Христовата вяра, да ги прави по-добри, но не мога да съм сигурна. Реално много хора уж се водят християни, но в поведението им няма нищо християнско.

И по-горе написах - расото не променя човека. А защо е избрала една жена монашеския живот, си знае само тя. В повечето случаи са намесени други съображения, различни от службата на Бога, като невъзможност или нежелание за справяне с живота навън, някаква лична трагедия или дори липса на средства и дом, както и на близки хора.Самотата понякога потиква хората да потърсят семейство в някое друго общество като манастирското примерно.

Ън, виждам имаш прекрасно мнение за жените

Какво ви става? Как така гледате на манастира като на студентско общежитие, в което гадините те карат да бачкаш, за да си платиш престоя и това е! Познавате ли монахиня? Игуменка? Някой с расо?

Убягва ви защо тези хора са там. На какво са се отдали и, че главната цел на всичко НЕ Е да сте щастливи, докато припкате из поляни.

В цялата тема липсват главните неща, а се търси скякаш приемлив покрив над главата с три яденета и добра компания, сякаш отивате там, за да ходите на пикници. Това не е летен лагер!  Къде сте тръгнали в МАНАСТИР с това его и поставяне на удобството, избор на компания, забавления и вратички да се ометете ако не е забавно?
Осъзнавате ли, че ходенето в манастир не е форма на правене на интересен, а саможертва?
Какво ли се хабя ...

Авторке, слушай майка си.

Госпожо, тук не става въпрос, че полагането на труд е страшно, а дали България предлага истински условия за монашество, или и то е бутафорно, както всичко в тази държава. Може би сте чували за благородството и смирението на тибетските монаси. Бог иска от нас да сме щастливи и да живеем в разбирателство и любов. Ако за вас са нормални лошите отношения между хора и то монаси, и полагането на труд звучи като нещастие за вас, може би е време да преразгледате моралните си устои и да престанете да се страхувате  от полагането на труд.

Аз познавам една англичанка с къща в пустошта, дори не знам къде точно. Топлите месеци гледа кокошки, градината, прави си зимнини. Зимата декември - март ходи в Индия. Ако имаш работа която позволява да се върши от вкъщи, може да пробваш. Къщи из Балкана и по Родопите много, не са скъпи. Но хич няма да ти е лесно. Казвам го като бивша гражданка, дошла на село и отглеждаща сама голяма част от храната за семейството ми.

Четвърти клас - четене с разбиране!

Отказвам се!
Моля за насока как да се отпиша от темата и да не виждам, кога някой е писал в нея.

Най-добрият приятел на големият ми син е от Тибет. Преместиха се тук през 2015. Сега е на 22г. Писах и трих, защото сме говорили доста по темата, но не смятам, че ще разбереш. С бутоните влизаш на всеки коментар, който не ти допада и си далеч от ''истината''.

Дефинирай "истински условия за монашеството", моля. Също и бутафорното монашеството не разбрах какво е.

След като и монашеството е бутафорно като всичко в тази държава, стани католичка и отиди в католически манастир.

Ами пиши се мъж и иди в мъжки манастир, вече може и това ¯\_(ツ)_/¯

През телефона ли си? При следващо мнение в Нови отговори недей да влизаш в темата, а иди най-долу на Пълна версия. Там натискаш някъде в празното поле между заглавието и ника на последния писал и излиза едно кошче - цък върху него и си готова. И повече не влизаш в темата да четеш, иначе пак ще започнеш да я следиш.
После със стрелката назад на браузъра се връщаш в мобилната версия.