Лични/семейни финанси управление и съвети

Пореден чудесен пост на metal.vixen в темата! Започваш с малко и надграждаш, няма друг начин. Не сме се родили всички със сребърна лъжичка в устата и тези, които не сме, трябва да си я изкараме/постигнем. И се започва от малките неща. Успоредно вече масово хората имаме интернет, може всеки да се обучава и да чете по какви ли не теми, които да му помогнат да си намери по-добре платена работа... Но много трудно е докато приятелите са вечер на биричка в парка или на барбекю уикенда, човек да седи вкъщи (сам) и да се мъчи да коди, учи език, следва магистратура...Трябва много вътрешна мотивация, ясна цел и готовност да се изправиш и да започнеш отново, ако не се получи първите 6-7-10 пъти. По мои лични наблюдения подобни занимания (последващи квалификации) отнемат поне едни 10-12 часа седмично извън останалите задължения. Това е...

Вече дали ще си спестиш от времето за маникюр, гримиране, от сън, от сложно готвене, от друго хоби, от цъкане в бг мама или от нещо друго - всеки трябва да направи избора за себе си.

Нарциса, много саркастично се изказваш, но за консервираната и замразена храна си права - също е опция за прехрана в трудни времена.

Хората на минимална работна заплата действително биха спестявали по-трудно, но именно за тях е едва ли не задължително, понеже щом са на МРЗ вероятно са и доста ниско квалифицирани, следователно лесно заменими => в трудни времена първи губят работата си. И вместо тогава да се чудят какъв път да хващат, няма ли да е именно рационално и отговорно да имат някаква, макар и мъничка сума като авариен фонд. Напълно сериозно питам, ако 10% наистина не могат да се отделят от семейния бюджет, то 5% не могат ли? Вярно е, че така една заплата за фонда ще я съберат не за 10, а за 20 месеца, но дори през този период да им се случи нещо, именно събраната малка сума може да е това, което ще ги извади от лапите на бързите кредити. А от личен опит ти казвам, че най-трудно е да започнеш да събираш - първите 2-3 вноски към аварийния фонд винаги се намира за какво друго да се изхарчат. На четвъртата вече здравословния навик да си заделяш таксата "Спокойствие" вече ще е формиран.

Недей да мислиш, че само нископлатените работници и служители имат притеснения за финансовото си бъдеще. По ред причини, с нарастването на трудовото възнагреждение/приходите от самостоятелната практика/бизнес нарастват и разходите, които са задължителни за дадения човек. А и когато човек има специфична квалификация, да - получава добри пари, но и потенциалните работни места стават все по-ограничени. Нискоквалифицираният работник пресича шосето и отива в съседната фабрика, но от специалистът се очаква да се впише във фирмена култура и да отговори на ред изисквания, които не се посочват в обяви за работа и длъжностни характеристики и често намирането на друга работа отнема месеци, а пък докато минат и конкурси, тестове и интервюта... Накратко: на никого не му е лесно, просто проблемите ни са от различно естество.

Нищо лично, но в темата добре се вижда кой е работил на ниска заплата и е разчитал изцяло на нея. Даже бих казала, че се вижда прекалено добре. Проумейте го, не знам как да го подчертая и натъртя - не става. Това не е управление на финансите, а оцеляване.
Става, ако има кой друг да плаща част или всички разходи. Иначе 4, че и 3 човека с 1200 лв доход при тези цени на брашното и киселото мляко трудно ще заделят и 20 лв.

Съгласна съм с Нарциса.

Може да се спестява, от опит казвам. В първите две годините след второто майчинство 8 месеца имахме две заплати ( една минимална и една със стотина лева над нея) и 4 месеца само  една заплата. Просто това, което ми се предлагаше не ни устройваше с две деца/ работно време и заетостта на мъжа ми. Не сме се лишавали и успявахме да спестяваме макар и минимално.
Зимнина винаги съм приготвяла, включително и днес цената на компот на магазина излиза 3, 5 - 4 лв. Днес отново сметнах 1 лв. Значи трите часа работа днес са ми спестили едни 150 лв. Като се има предвид, че всичко е купено. Това са плодовете, които не отглеждаме.
chrissy съгласна съм за последващи квалификации и понякога много повече часове отнемат, но когато има желание има и начин. Най- лесно е да се каже няма работа за мен ида чака човек наготово. И такива съм виждала. Ами не ме е срам да копая, да отгледаме храната си и да подпомагам бюджета. Живот и здраве догодина отново ще разчитаме само на едната заплата и разумно отсега заделяме.

Нарциса, разбирам за какво говориш. Да, има определен existensminimum, под който не може да се падне. Няма как да ти остават пари, когато не стигат и за базисните нужди.

Не е едно и също сам човек на квартира в София с 1500 лв и двама в провинцията с общ доход 1600, но в собствено жилище, с дворче.

Някои хора с ниски доходи не могат да спестяват, други могат. Зависи.
Просто споделяме опит и идеи по темата. Аз се опитвам да не съдя другите. Не познавам финансовото им положение в детайли.

А относно белите пари за черни дни, аз никога няма да забравя една история, която ми разказа една скъпа на сърцето ми приятелка от София. Бабата ѝ (като била млада) била домакиня. Работил само дядо ѝ. Живеели скромно, но в разбирателство и любов. Той всеки ден тръгвал за работа и оставял пари за пазар на жена си. Тя пазаряла и въртяла домакинството. Той работел извън дома. Един ден той се върнал по-рано от работа, фрустриран и в ужасно настроение. Тя го посрещнала и го попитала какво се е случило. Разказал, че си е загубил работата. Тя го успокоила. Отишла в хола и извадила една книга от библиотечката и вътре в нея имало събрани банкноти. Бабата била спестовница. Гледала всеки ден да има остатък, който да прибира и складира. И това с години. Много ме впечатли тази история.

Има смисъл от белите пари за черни дни.

Иначе в днешни времена има и държавни механизми за подпомагане в такива ситуации.(safety net), както припомниха други потребители по-горе.
Полага ти се обезщетение за безработица, до една година, в зависимост от натрупания стаж. Ако пак си загубиш работата или напуснеш, обезщетението е в по-малък размер и три месеца.  Може да има неточности. Ако на някой му се случи да остане без работа, трябва провери точно какво му се полага и докато дойдат тези пари, може да кара с аварийния си фонд.

Във връзка с организацията и управлението на семейните финанси - при нас работи много добре наличието на няколко различни банкови сметки за различни цели. Ако всичко е в един кюп малко или много се размиват нещата и губиш поглед точно с колко разполагаш в различните категории.

Ние имаме две разплащателни (на всеки възрастен, където се превежда съответната заплата) и три спестовни. В едната спестовна е аварийния фонд, във втората е сумата за първоначална вноска, а в третата са парите за големи покупки и почивки. Запълват се с фиксирани автоматични плащания всеки месец. Много е удобно според мен - при всяко увеличение на заплата или бонус можеш да надградиш съответната сметка според актуалните приоритети.

Пооредната тема във форума на тази тематика....

Много ми е интересно ако човек е на МРЗ, и си открие шест сметки - разплащателни, и пет депозита...как ще ги запълва и какво ще яде

Иначе при достатъчно доход, разпределенето не е проблем. Варианти има.

А на мен ми е интересно как неможещ да спестява човек на МРЗ си плаща високите сметки за отопление през зимата, щом едва си покрива ниските сметки през лятото. Явно някак си успява да преразпредели бюджета. Дори и с кредити да си плаща комуналните услуги, нали после и тях трябва да изплаща - значи пак опираме до някакво преразпределение.

Пак казвам: знам, че е много трудно. Но за човек с ниски доходи е задължително да спестява. Ако ще и по 10 лв на месец да е, защото това може да е разликата между имането и нямането на ток в месеца, в който ненадейно загуби работното си място. Или в месеца, в който му се наложи спешно да посети зъболекарския кабинет.

Тета, разбери ме правилно - не набивам канчета. Просто не толерирам опитите за непоемане на отговорност и контрол върху собствената съдба. Хората с ниски доходи не си помагат, когато упорито отказват да приемат истината за положението си и отлагат до безкрай предприемането на мерки да го променят.

Мисля, че хората с минимални доходи не биха могли да спестяват почти нищо. И ако нямат желание за допълнителни доходи, втора работа, преквалификация, за да повишат дохода си, тогава вече положението е зле.

На същото мнение съм и аз. Ако нещо не ти харесва и не искаш да живееш така, за мен правилният начин е да се опиташ да го промениш. При работа и доходи става дума за друга работа, други квалификации.

В крайна сметка още преди бая години в Сф имаше кол центрове и предлагаха работа на всеки, който поиска, със съотв. език. Не им бяха лоши заплатите, мои приятелки дори се бяха издигнали до нещо като тийм лийд. Не им беше целта, защото работата беше студентска, да поизкарат пари. Но не бяха недоволни от плащането. Особено с цените на наемите в Сф, които паднаха, има малки гарсониерки в крайни квартали, които са напълно плащаеми. С нелошата заплата в кол центровете, както и работата на смени, остава време за квалификации.

Под квалификации разбирам такива, които се търсят на пазара, не просто някакви. Това също е тема: често чета тук за хора, които имали примерно 2 филологии и решават да задълбочат с още една магистратура в областта, всъщност даже познавам точно такъв случай. Хубаво, ама икономимата търси инженери, IT-та, хора, работещи в производства, шофьори, не филолог с вече 4-та магистратура... Та трябва и малко поглед върху търсенето, не просто нови квалификации на сляпо, ако целта им е повишаване на дохода. Ако е като хоби и интерес - ок, няма лошо, всички имаме някакви интереси... Но все пак търсим и някаква конвертируемост.

Темата е за съвети и управление на семейните финанси, не съвети за управление на семейни финанси *при много нисък доход*.
А и както много от вас писаха - при нисък доход необходимостта от стабилен контрол и стратегия е толкова по-голяма. Няма как единственото решение да е “просто изкарвай повече пари”. Ако със сума Х не боравиш целенасочено, каква е гаранцията, че със сума Х + 10% ще го правиш? Или 2 по Х?
Умишлено писах целенасочено, не спестовно или ограничаващо. Бюджет значи да разпределяш парите, с които разполагаш, според приоритетите си - и това се отнася за абсолютно всички - ниски, средни или високи доходи. Никой не разполага с безкрайни финанси. (Освен когато играехме Sims с cheat кода, с който можехме да си купуваме всичко до безкрай без да ни свършват парите).

Много интересна идея това с няколкото сметки и автоматичното им захранване. Не се бях сетила.

Опитайте се да сте конструктивни и да надграждаме тематата, а не да тънем в негативизми и да мислим хората, които са на МРЗ, това е личен избор, нежелание за развитие и излизане от зоната на комфорт и да нямаш квалификация пак може да си извън хората с МРЗ, в крайна сметка не всичко е ИТ и кол център.

Те вдигнаха таксите за подръжка на сметка и карти. Аз имах сметки, които не използвам реално, и ги закрих, защото за всяка по над 5 лева месечно отиваха.

Точно така е и се извинявам ако е прозвучало като единствени опции предното ми мнение, бяха само по-близки до мен примери и един възможен път към Рим.