Това, което си прочел в темата и предполагам, че те е афектирало, касае съвсем друга ситуация: на хора, които са здрави, но не правят нищо, за да подобрят живота си. Такива, които са се докарали до тук, понеже:
- не са завършили основно/средно образование, т.е. на практика липсваща или поне доста спорна квалификация;
- хора с липсващи трудови навици. Изумително е колко хора не считат за нужно да си спазват работното време. Да не споменавам тези, които не виждат нищо нередно да идват пияни/друсани на работа.
- преценили са, че шофьорската книжка е излишен лукс и така са си затворили сами вратите към редица професии и работни позиции;
- завършили са образование в нископлатена сфера или на практика несъществуваща такава, т.е. проявили са недалновидност във важен момент в живота. Хайде да сме честни: колко лингвисти, физици, нефтохимици, художници и реставратори са необходими в Етрополе, Трън, Момчилград, Кайнарджа, Лом и Хисар?
- средата им е набила в главите, че "тука е така" и съответно те искрено вярват, че заслужават, но няма да получат по-добро заплащане. Тук не намесвам широко разпространения по нашите ширини случай на мотокариста, който искрено вярва, че трябва да изкарва поне колкото директора на завода, понеже той по цял ден работи, а шефът чете вестници под климатика...В тази точка визирам по-скоро хората, които мрънкат във форумите срещу ниско заплащане и лоши условия на труд, но си трайкат в реалния свят и не си търсят друго работно място. Няма да си нарушават комфорта я...
- да споменавам ли тези, на които не може да се разчита и една сутрин просто не идват на работа? И след обаждане по телефона заявяват, че днес не им се работи, и може би ще дойдат утре? Тези лесно се разпознават по това, че си сменят работодателя през 3-4 месеца. Поведението им ми е непонятно, отдавна спрях да ги съжалявам.
Ако се замисля малко може да успея да ти изброя още няколко причини някой да е нископлатен и всичките могат да бъдат обобщени като "личен избор". И ако ти в момента по една или друга причина не успяваш да отделяш по някой лев настрани (причини много, сред които има наистина разумни), считаш ли, че спестяването е тъпа житейска политика? Ако утре си изплатиш кредитите и се повиши трудовото ти възнаграждение и в резултат получиш възможността да спестяваш, това няма ли да те направи поне малко по-спокоен за бъдещето?