Как смятате, че изглежда Ния от тетралогията на Талев

Ния е един от любимите ми образи в българската литература. Нито една от съврменните български актриси, които познавам, или чужди, мога да си представя в ролята й.

Ния не е описана с подробности, но помня главно излъчването, което носи. А то е главно на чистота и духовност. В много от споделените снимки не виждам такова излъчване. Някои гледат предизвикателно; сексуализирани са като излъчване. Някои от младите актриси са дори пипнати козметично.

Може би ще е по-добре да не правят филм по Талев. Прекалено много обичам книгите му.

По-лесно е да онагледим с популярни лица. Освен това, образите в главите ни са идеализирани, а предложените  - живи хора.

Например ето това слънчево девойче оприличавам на Катерина


Бойко Кръстанов - Рафе Клинче

dariVale, това Луиза Григорова и си е жива и здрава. Коригирай си поста.
Вероятно я бъркаш с Лорина Камбурова

Не е баш така. Несподелено е, но са дадени достатъчно моменти, че и Ния го харесва. Кани го непрестанно на гости, оправдава го пред свекървата за външния вид и поведението му, има моменти  в които се изчервява когато усеща, че я гледа. Но е вече свързана с Лазар и не може да извърши прелюбодение - би било под достойнството ѝ. Показателно е, че Ния забременява, след като Вардарски умира, а едновременно с това тя се решава да продава къщата на Авмрам Немтур. това е символен акт.
Самият Талев, чрез устата на героите разсъждава че Ния, която забременява трудно може би плаща чужди грехове.

Верно съм я сбъркала, ама умряло й злото се казва в такива случаи 😆.
Луиза Григорова на много малко снимки има това дяволите усмихнато изражение.
Сега като се загледах истинската Лорина оприличавам на Катерина, а истинската Луиза в по-зряла възраст може да олицетвори Ния.
Катерина:


Новата Ния

Разсъждения по картинки само. Зависи какъв миг е уловен пт фотографа.

Ана Пападопулу има благородно и натурално излъчване, тя също би била чудесна Ния.



В моите представи Ния не е сегашният модерен образ на жена. В миналото женската красота е имала съвсем различно измерение.

А относно образа на Евгения, самият Талев споделя, че няма прототип, а че това е просто една мечта. Негова мечта и блян.

Това е вярно. При това Ана Пападополу е гъркиня. но нека си кажем следното - образът на една героиня, изигравана от различни актриси се мени според поколенията. Преди е нямало и черна Ан Болейн, ама вече има

Разбиранията за красота преди сто години са били други. Жените не са смеели да си пуснат косата дълга, щом са женени, вечно са носели забрадки. Само девойките са я пускали на плитки или дълга. Да, ама днес не е така. Преди сто години е нямало жени с къса коса. Днес има. И на жените не се е гледала да са някакви красавици  (от днешна гледна точка) -   с груби черти, с брадички  и пр. Разбирането за една героиня или герой се мени според годините.
Аз като гледам първите ни манекенки, нищо хубаво не намирам в тях. Ама те са някъде от 30-те години на миналия век.
Днес Клеопатра я играят най-различни съблазнителки - Моника Белучи, Леонор Варела, Елизабет Тейлър...ама тя е имал гърбав нос и не е била типичната красавица

Ана Пападопулу е симпатична и при нея го няма онова чувствено излъчване, но пък не е такава хубавица за мен. Макар че да, със сигурност е вярно, че вкусовете през времето се менят. На мен разни всепризнати хубавици от миналото, като Лора Каравелова, Султана Рачо Петрова и разни други, ми изглеждат откровено леко смотани. Та и Мара Белчева дори донякъде. И за чужденки от тая епоха важи, но в момента не се сещам за примери. Давам си обаче сметка и че от снимка до снимка има разлика, от снимка до жив човек - също, и по собствените си снимки с все съвременни техники го знаем.

Съгласна съм с потребителката, която писа, че днес е прието хубавиците да имат едно такова страстно, леко предизвикателно изражение, излъчване. Ния не бива да го има, по дефиниция го няма. Затова и на мен повечето снимки не ми напомнят никак за нея. Но Кристин Крук ми хареса, въпреки контраста между по-светли коса и очи и "кафява" кожа, при Ния косата и очите трябва да са по-тъмни, а не кожата. При Крук поне на тези снимки липсва предизвикателното.

И още нещо съм си мислила дори още навремето, четейки книгата. Ния е мечта, а дали в реалността е възможна такава жена, която по вкуса на абсолютно всички в цял град да е безапелационно най-хубавата в града...

Ми то само в нашия випуск от гимназията, около 150-200 момичета, признатите хубавици бяха поне пет-шест или дори десетина, и мненията на другите коя е най-хубава се различаваха. Една от пълните отличнички на випуска беше и външно една от най-харесваните, и не че не беше хубава, но не беше типът, който най-много харесвам аз, беше с леко скулесто лице и манекенско някак изражение. Между другото, една друга от хубавите ми съвипускнички беше с фамилно име Зомбори, не знам каква му се пада на актьора, но може да им е родова черта.

Точно това е. Жена -мечта много рядко има. Като бях студент преди двадесет години със  трима съвипускници сме обсъждали състудентките (около 15-16 момичета). Другите двама казаха две-три момичета, които бяха като моделки (едната бая нисичка за мен - метър и шестдесет), третият - една която бе пищна и с форми. Аз като казах момичето което харесвах, всички прихнаха. имаше хубави форми, но на лице повече приличаше на Мила Йовович с очила -къса коса и невпечатляващо лице. Момичетата пък които те споменаха за мен не бяха красиви - едната твърде пълна, втората твърде ниска, а третата стърчеше над мен със седем-осем сантима и бе плоска като дъска.

И на талия не я разбирах тяхната представа за жена. Тия които харесваха моделки си бяха харесали плоски момичета без грам гърди, а третия който бе харесал момиче с гърди - толкова пълна, че талията ѝ се губеше. Вариантите варираха от супер ниски момичета, до "кобили" по метър и осемдесет и седем, които бяха раснали на крака само.


Та трудно бих си представил такава жена, за цяла Преспа да е хубава струва ми се, че това е метафора

За да я харесва цял град, не ще да е само за това, че е неземна красавица. Ако една жена има пропорционална фигура, едра лъскава коса, правилни черти на лицето (вежди гайтаненени и тъмни ресници ) и гладка шия, винаги спретната чиста и с горда осанка, на фона на останалите жени се е откроявала и е била считана за красавица. Изглеждала е далечна и недостъпна, желана и мечтана в очите на мъжете и еталон за подражание за жените.   

В интерес на истината следва да добавим, че Ния освен красива е богата,  от влиятелно семейство, умна,  с добър нрав но и горделива. Тия неща са се гледали едно време. Както и че е трудолюбива и не е болнава. Жената навремето е трябвало да притежава комплексни качества, сред които най-вече трудолюбие и да е здрава, за да ражда деца. Личната красота е, нещо което е ценял само младоженецът и то е било неочакван бонус, ама според свекърът и свекървата то е било негатив, защото не са искали целият град да тича по снахата. Като имаме предвид че браковете са се уреждали, не е чудно, че разбиранията за снаха-мечта са други.

снахата мечта е трябвало или да шета като мравчица и да е с цип на устата и кънки на краката - селянките.Или да е безмерно богата и влиятелна -гражданките.

На Пападопулу, ако правилно помня, само единият и дядо е грък, 3/4 е българка. Горе-долу като Ния.

____

Не мисля, че свекърите, при всичките им изисквания, са се кефели на грозни снахи.
Обективно хубостта се е ценяла, макар и не като единствено важна.

Все си мисля, че навремето жените на са си реже ли косата като се омъжат. Напротив - отглеждали са си я до гроб. Нали помните песента на Емил Димитров за майката, отрязал питката си за да си изучи детето. Чак в средата на 20 в. излиза модата на късите коси, но повсеместно се носеха забрадки от жените по селата, родени до към 40та г.
Жени-мечти много, но такива - въплътил в себе си мечтите - единици.
Ния е харесвана от селото заради характера, ума, манталитета си. Нали е събирала покрай себе си селските моми. По тези признаци + физическата красота е била обявена за най-личната. И защо да не е. Все пак   общото население на Преспа не е било като на днешна София.
Сравнението е било между 200 - 300 наборки +- две три години.
За мен най-респектиращото в една жена е чувството за достойнство и собствената ценност.

Това в романа не е село, а град.

Не са си режели косите, определено. Вече се писа. Модата на късите коси, даже не момчешки, а къса черта, са били за част от хората у нас дори в началото на 20-и век нещо като сегашните татуировки и пиърсинги на пъпа. За 19-и век пък ще е било невиждано жена с къса коса, все едно с бръсната татуирана глава да е днес. Нищо, че масово за навън са се носели забрадки все още и в градовете. Имаше един детски разказ от български писател, не помня кой, за времето около началото на 20-и век. Майка му решила по модата да си отреже косата. Като я видял, той - малко дете - ревнал, баба му се разсърдила, той: "ама това не е мама, моята майка е с дълги плитки", бабата: "и на мен не си ми дъщеря", драми, сълзи, при което майката взема решение да си пусне пак косата и повече да не я реже, щото с къса коса семейството и не я признава да е оная същата.

Преспа реално е Прилеп.