Не мога да се видя отстрани, не искам да говоря с близки и приятелки, на психолог не намирам сили да отида и затова търся мнения и съвети тук.
Последните седмици мъжът ми така завърташе нещата, че петък и събота да не сме заедно. Вчера загрижено ми каза, че съм изморена и да отида за няколко дни на море със сестра ми и майка ми, за да си почина. Отказах без да се замисля, нямам желание да ходя така на море и сега усещам едно напрежение, което ме притеснява.
Последните няколко години секса почти го няма, четири-пет пъти годишно. Спим прегърнати, грижовен е.
Тази сутрин ме стресна като на комплимента който ме направих отговори да не съм приказвала така, че съм щяла да го урочасам. Опитах да се пошегувам, но не - той наистина се притесни, намуси се и се забърза да излиза по-рано.
Объркано нали? Не мога да се видя отстрани, предполагам съм объркала нещата преди няколко години и отношенията ни са тръгнали надолу и аз чак сега го усещам.