Токсичен партньор е всеки партньор, който не ти пасва на натюрела и не гледате в една посока. Всеки, с който имате ежедневни противоречия за значими и незначими неща, всеки, който се замисля, дали не иска да остане малко сам, защото другият му взима от енергията, вниманието, въздуха.
- Публикувана: 3 авг. 2023, 18:09 ч.
- Последно мнение: 29 авг. 2023, 15:05 ч.
10 признака на токсичната връзка
Токсичен партньор е всеки партньор, който не ти пасва на натюрела и не гледате в една посока. Всеки, с който имате ежедневни противоречия за значими и незначими неща, всеки, който се замисля, дали не иска да остане малко сам, защото другият му взима от енергията, вниманието, въздуха.
В много от двойките част или повечето от признаците се появяват или седят трайно. Според мен токсичността/ емоционалният вампиризъм/ зависимостта към/ от партньора идват при сериозно разминаване относно стратегически цели (напр. местоживеене, деца - кога/ колко и пр.), т.е. при гледане в различни посоки. Тогава се оформят тайните, премълчаванията, лъжите, измамите. Това отравя/ интоксикира. Разбира се, такава връзка трябва да се прекрати, но това е трудно, колкото прекратяването на друга зависимост. Шансът да се попадне на качествен партньор зависи от много фактори и няма нищо гарантирано. Но отровата трови, разболява...
Точно това , което писа Яни ми де случи на мен.
2 години бях с мъж, който много обичах и мислех дори за бъдеще с него.Само дето като му предложих да живеем заедно, той рязко охладня.Опитвах се да разбера къде сгреших, питах го, исках да говорим... Той всеки път го приемаше като че ли искам да се карам с него и избягваше темата.( Аз наистина просто исках да разбера неговата гледна точка и чувства)
Мъчих се така 8 месеца преди да се реша да скъсаме. Той не искаше да се разделяме, но явно не искаше и повече.
В крайна сметка сама си се интоксикирах 8 месеца, надявайки се на нещо.
Явно просто сме искали различни неща.
Само дето все още смятам, че можеше да бъде честен с мен, а не да ме държи на кукичка и да ми дава надежди.
2 години бях с мъж, който много обичах и мислех дори за бъдеще с него.Само дето като му предложих да живеем заедно, той рязко охладня.Опитвах се да разбера къде сгреших, питах го, исках да говорим... Той всеки път го приемаше като че ли искам да се карам с него и избягваше темата.( Аз наистина просто исках да разбера неговата гледна точка и чувства)
Мъчих се така 8 месеца преди да се реша да скъсаме. Той не искаше да се разделяме, но явно не искаше и повече.
В крайна сметка сама си се интоксикирах 8 месеца, надявайки се на нещо.
Явно просто сме искали различни неща.
Само дето все още смятам, че можеше да бъде честен с мен, а не да ме държи на кукичка и да ми дава надежди.
Точно това , което писа Яни ми де случи на мен.
2 години бях с мъж, който много обичах и мислех дори за бъдеще с него.Само дето като му предложих да живеем заедно, той рязко охладня.Опитвах се да разбера къде сгреших, питах го, исках да говорим... Той всеки път го приемаше като че ли искам да се карам с него и избягваше темата.( Аз наистина просто исках да разбера неговата гледна точка и чувства)
Мъчих се така 8 месеца преди да се реша да скъсаме. Той не искаше да се разделяме, но явно не искаше и повече.
В крайна сметка сама си се интоксикирах 8 месеца, надявайки се на нещо.
Явно просто сме искали различни неща.
Само дето все още смятам, че можеше да бъде честен с мен, а не да ме държи на кукичка и да ми дава надежди.
2 години бях с мъж, който много обичах и мислех дори за бъдеще с него.Само дето като му предложих да живеем заедно, той рязко охладня.Опитвах се да разбера къде сгреших, питах го, исках да говорим... Той всеки път го приемаше като че ли искам да се карам с него и избягваше темата.( Аз наистина просто исках да разбера неговата гледна точка и чувства)
Мъчих се така 8 месеца преди да се реша да скъсаме. Той не искаше да се разделяме, но явно не искаше и повече.
В крайна сметка сама си се интоксикирах 8 месеца, надявайки се на нещо.
Явно просто сме искали различни неща.
Само дето все още смятам, че можеше да бъде честен с мен, а не да ме държи на кукичка и да ми дава надежди.
: няма аз да късам, ще се държа гадно, безразлично, не както тя очаква, и тя ще си тръгне сама.
И аз се опитвам да приема това за истината. Особено след като много пъти казвах от какво имам нужда и бях максимално ясна, а не просто "искам друго, сам се сещай". В последния откровен разговор когато го попитах какво иска той, каза че иска да сме заедно.. казах му,че за мен "заедно" е под един покрив с всичките му приключения, че не искам вече да си лягам и ставам сама, да ходя навсякъде сама и каквото се случва да си изживявам сама, а като ме питат имам ли приятел да не знам какво да кажа .. Физическата близост дори изчезна тотално. Тогава ми отговори, че ме обича, не е готов да ми даде това което искам, но не е готов и да ме пусне. Затова се наложи да го направя аз, и продължавам да гадая как е възможно хем да обичаш някого, хем да нямаш потребност да го виждаш, чуваш, пишеш, да излизаш с него, да си гостувате ако щеш поне. Много объркана се чувствам, дали съм живяла в лъжа 3 години или нещо някъде по веригата се е объркало и съм изтървала, и той не ми помогна с отговор, и не знам как ще ми се получава занапред да се доверя на някого.
Скрит текст:
...започна да изчезва от дома още на втория месец и да се връща при майка сиТочно това , което писа Яни ми де случи на мен.
2 години бях с мъж, който много обичах и мислех дори за бъдеще с него.Само дето като му предложих да живеем заедно, той рязко охладня.Опитвах се да разбера къде сгреших, питах го, исках да говорим... Той всеки път го приемаше като че ли искам да се карам с него и избягваше темата.( Аз наистина просто исках да разбера неговата гледна точка и чувства)
Мъчих се така 8 месеца преди да се реша да скъсаме. Той не искаше да се разделяме, но явно не искаше и повече.
В крайна сметка сама си се интоксикирах 8 месеца, надявайки се на нещо.
Явно просто сме искали различни неща.
Само дето все още смятам, че можеше да бъде честен с мен, а не да ме държи на кукичка и да ми дава надежди.
2 години бях с мъж, който много обичах и мислех дори за бъдеще с него.Само дето като му предложих да живеем заедно, той рязко охладня.Опитвах се да разбера къде сгреших, питах го, исках да говорим... Той всеки път го приемаше като че ли искам да се карам с него и избягваше темата.( Аз наистина просто исках да разбера неговата гледна точка и чувства)
Мъчих се така 8 месеца преди да се реша да скъсаме. Той не искаше да се разделяме, но явно не искаше и повече.
В крайна сметка сама си се интоксикирах 8 месеца, надявайки се на нещо.
Явно просто сме искали различни неща.
Само дето все още смятам, че можеше да бъде честен с мен, а не да ме държи на кукичка и да ми дава надежди.
...в крайна сметка се изнесе след скандал и посягане...
...не съм готов да ти дам това което искаш, но не искам и да те пускам...
...дори ми прехвърли топката да го оставя аз, и ми отговори просто с "Добре." ...
Ще ти се получи да се довериш отново, просто не трябва да губиш по три години в такива взаимоотношения. Камо ли да ръчкаш мъжа и да му даваш варианти "тук да живеем", "на квартира да излезнем", а той да мрънка и да вдига скандали. Мъжете трябва да мислят решения, не да създават проблеми.
Несъвместимостта между двама души не е равна на токсичност. Това, че някой не е лудо влюбен в мен или има различни приотитети не го прави лош човек или токсичен.
За токсичност говорим, когато комуникацията между двама души и конфликтите помежду им не се решават по "здравословен" начин и често се стига то минимизиране на перспективата на едния партньор, едно състезаване по "нещастие" и "онеправданост", както и много често неспособност да се приемат промените или успехите у партньора. Любовта и привличането са извратени в контрол и желание за надмощие.
За токсичност говорим, когато комуникацията между двама души и конфликтите помежду им не се решават по "здравословен" начин и често се стига то минимизиране на перспективата на едния партньор, едно състезаване по "нещастие" и "онеправданост", както и много често неспособност да се приемат промените или успехите у партньора. Любовта и привличането са извратени в контрол и желание за надмощие.
Гледах едно видео от психолог и каза нещо доста интересно.
За токсична връзка са нужно обикновено двама токсични партньора.
Единият например винаги се поставя в роля на жертва и съответно си намира винаги нарциси.
Или хора, които се страхуват от обвързване, често попадат на хора, които се страхуват от изоставяне.
В себе си определено го виждам - аз се страхувах много от самота и изоставяне, а партньорът ми като че ли беше със страх от обвързване и сериозни отношения.
За токсична връзка са нужно обикновено двама токсични партньора.
Единият например винаги се поставя в роля на жертва и съответно си намира винаги нарциси.
Или хора, които се страхуват от обвързване, често попадат на хора, които се страхуват от изоставяне.
В себе си определено го виждам - аз се страхувах много от самота и изоставяне, а партньорът ми като че ли беше със страх от обвързване и сериозни отношения.
Такава "симбиоза" не е непременно токсична. Браковете по сметка не са токсични... 