Няколко въпроса за детската градина

Авторката на темата има възможност да се грижи за детето си вкъщи.

Колкото по-късно, толкова по-добре. Едно дете на 3 има нужда от персонално внимание и отношение, което в държавна ДГ колкото и да искат, и колкото и да са добри учителките, трудно ще му окажат. Обаче има едно голямо НО - децата се адаптират и завързват приятелства много по-лесно когато постъпят заедно с всички т.е. на 3 г, 1-ва група. На 4 г. вече влизат в изграден колектив и много по-трудно намират мястото си в него. Във втора група вече има изградени приятелства и йерархия и ако дете е по-плахо и неконтактно, много по-трудно ще се впише.
Да го взимате в 13 е добър компромис.

От моя гледна точка сте луда, ако си мислите, че да правите  детето си роб е нормално. Да го оставите в държавно заведение, наблъскано с 30 деца в група, “ отглеждани” от една или две жени е ад за детето. Никъде го няма това по света, навън три жени гледат 6 деца, тук една - 30.  Първо му отнемате здравето, а тази основа е за цял живот, отнемате му спокойствието, съня, разходките навън, пълноценната храна, вниманието. Пълни глупости пишат някои, каква социализация на 3г., то не е достигнало до този етап, още е на ниво физически нужди. Малко от малко човек трябва да попрочете за различните етапи на човешкото развитие, преди да се размножи. Точно обратното е, когато на 6г. се отдели, за малко много ясно, броени часове, не за повече и от работния ден на родителя, то е уверено, нищо не го притеснява, разбира че не го изоставяте, знае как да общува, било е в нормална среда, не сред диваци по 30 група, които се самоотглеждат, удрят, обиждат… и на които никой не е обърнал необходимото внимание. Един ден няма да е роб, като тях, а ще цени свободата, защото никой не го е натикал като робот да спи, пикае и яде и броени минутки навън въздух да диша с всички останали заедно, все едно са един организъм, а не всяко отделна личност.  Моето никога не е било в държавно заведение и общува прекрасно. Разликата е огромна - и откъм интелект, и откъм здравен статус, поведение…Ако ще забивате едно бебе сред стени по 9 часа дневно, по-добре не го раждайте. Само го мъчите. На такива деца, оставени отрано в държавните детски заведения и по цял ден, а не за три-четири часа и то на друго място естествено, не в държавно заведение, им е чудно после, че някой се разхожда навън, посещава театър, храни се с нещо друго, освен дюнери, забавлява се, спи достатъчно, майка му и баща му общуват с него, водят го на училище… Всичко нормално и най-естествено им е чуждо, точно защото са хвърлени в ненормалността още от самото начало и те друго не познават реално. В цял свят си гледат децата и се стремят да се чувстват добре, само българските родители, ако има как от родилното още да ги изритат и да прехвърлят цялата отговорност на някой друг за възпитанието и образованието. Нямало да може да се отлепи - пълни глупости. Точно обратното е, уверено е обичаното дете, другите ще търсят мама и тате да ги спасяват, заради неприемливото им, невъзпитано поведение. С живота се справят обичаните и отглежданите нормално деца, не игнорираните. Игнорираните са в стадото от самото начало.

Няма нищо по - ужасно за дечицата от общинските детски градини, където едни изнервени лелки с налудничави погледи ти вкарват в едни калъпи на полуидиотчета, от които никога вече няма измъкване, въпреки неистовите усилия на загрижените им родителки, които са готови да се хванат за гушите, когато едното дете е прието в "концлагера", а другото е "нямало късмет". Хора, жени, майки, хайде решете веднъж и завинаги какво искате и ако не искате точно вашето дете да е подложено на "мъките" в детската градина, просто не кандидатства, не го записвайте, не отнемайте мястото на дете, чиито родители имат нужда  от тази грижа за детето си и я оценяват. Има безброй частни градини, кооперативи и какви ли не други форми и начини за отглеждане, възпитание и образование на деца в предучилищна възраст, че и в училищна, намерети си удобната да вас и децата ви и спрете да плюете по това, което не ви харесва, но изисквате да ви се придостави на тепсия!

Учителките в детската градина са много добри и спокойни . Децата се хранят разнообразно , нищо лошо няма в градините . На площадката децата са , тези дето са болни и не са на градина . Детето от всякъде може да се разболее .

Ние имаме една много възрастна майка-осиновителка, от която госпожите са луднали. Тази жена е вманиачена на тема хранене и си е внушила, че детето ѝ не се храни, докато е на градина през деня. Налагало се чак клипчета да правят как детето яде и да ѝ ги изпращат, за да я успокоят, но тя пак била недоволна, че нарочно подбират в кой момент да снимат. Веднъж се засякохме на площадката с децата и не я изтърпях. Не спря да храни детето си, дори и когато се въртеше на въртележката. Че и моето започна да захранва с банани, чупейки с ръце ту на едното, ту на другото. Не ги остави да тичат, че щели да се изпотят. Подчертавам, че детето никак нямаше недохранен вид. Дори напротив. Не изглеждаше и да е много гладно, честно казано.
И тук аз си задавам два въпроса, на които се надявам да намеря отговор:
Защо, по дяволите позволяват на 60 и кусур-годишни жени да осиновяват малки деца? С какво може да му е полезна тя на това дете, освен да го угои и да му насади всевъзможни комплекси и страхове? При толкова сравнително млади семейства, които чакат да си осиновят деца, баш на тази старица ли намериха да дадат дете, дето си личи, че вече я е ударила деменцията? Как изобщо са преценили, че става за такова нещо?

Втори въпрос: Жената е видимо във пенсионна възраст. Като толкова я е страх да не ѝ уморят от глад детето, оти не си го гледа дома? Децата на пенсионерите имат ли право да ходят на ДГ?

Всъщност виждам някакво голямо противоречие между тези две точки и все си мисля, че нещо много гнило е имало при уреждането и на двата въпроса.

Нали осъзнавате, че и тя най-вероятно е чакала да осинови дете и е искала такова. Не е ок да се подхожда така грубо към хора, които имат проблеми (репродуктивни, финансови или други) поради, които са останали без деца. Съгласна съм, че тя не може да тича с детето, както една 20-30-40 годишна майка/баща, също съм сигласна, че разбиранията и ценностите й най-вероятно са остарели и е възможно да е повече в ущърб отколкото в помощ на детето, НО не я познавате наистина и не й знаете историята, за да я съдите. Също така - по-добре детенцето при нея и да е обичано и обгрижвано, отколкото в някой дом. Все пак не го малтретира, а се опитва да се грижи за него според възможностите и разбиранията си. Има не малко 'млади' родители (на години), които гледат децата си много по-зле, което показва, че възрастта не е абсолютен критерии дали да позволяват или не на хора +Х години да осиновяват.
Относно градините не знам Дори мисля, че на нея би й било по-спокойно да си го гледа вкъщи, отколкото да му трепери като го няма и да тормози персонала

Е , нали ще лудне постоянно с дете да го гледа сама .

А нямаше ли някакво ограничение на възрастта за осиновителите? Тук става въпрос за поне 60 години разлика между родител и дете. Тя проблеми с ходене и тичане не виждам да има. По-скоро нещо не е много на център психически. Което според мен е много по-притеснително.

Първо, това, че детето е осиновено е информация, която ако не знаете от нея, някой сериозно е сгазил лука, като е разкрил тайната на осиновяването, станала му известна по служебен път, за което го грози затвор до 6 месеца и глоба в размер на няколко хиляди лева.
Принципно и аз не съм ок с такава огромна разлика, независимо дали става въпрос за осиновяване или за инвитро. Имаше някакви предложения на жени над 45 години да не се прави инвитро, както и да не се дават за осиновяване деца, на които разликата с осиновителите е повече от 45 години, но явно не е прието, макар че, при осиновяванията, които аз знам горе-долу се спазва.
Относно храненето, моето първо дете имаше период на тотален отказ от храна, буквално можеше да изкара деня с половин кофичка кисело мляко или едно бурканче плодово пюре. Три месеца се борих да захраня дете на 3+ години, прояде навън, просеше храна, вземаше от земята, а у дома отказваше пред пълни шкафове и хладилник.... Адекватна помощ нямах от никъде. Възможно е и въпросното детенце у дома да не яде, затова да го храни навън, има и такива деца, които само така биват прилъгани да ядат.
И последно, това че е пенсионер не лишава детето й от право да посещава детска градина, още повече че по закон посещаването на градина или предучилищна група към училище е задължително.

От нея се знае и то е очевидно. Детето е на ръба на наднорменото тегло, а се вижда и че няма проблеми с апетита. Когато го тъпче - яде послушно.  Госпожите в градината са грижовни и мили и не вярвам да я лъжат, че детето се храни, ако не е така.
Благодаря за информацията, Mama Ru.

Преди време попадах на информация, че има горна възрастова граница за осиновяване (някъде до 50г беше разликата с осиновеното дете). Но в момента мисля, че няма.
За храната я разбирам донякъде. Моето дете е от неядящите. На 2г е, а е едва 9 кг! Просто не иска да яде. И ако ми кажат в яслата, че е яла, не им вярвам. Влизала е и в болница заради хипогликемия от неядене. Така че, да, при такива деца се използва всяка възможност, за да хапнат нещичко.
Но ако детето е на ръба на наднормено тегло... явно е като всяка баба - сакън детето да не остане гладно.

Оф, малкият ми от градината го вземах все гладен. В началото си искаше да му купя банани, ябълки... Като не видял, казваше че другите са яли, но на него не са дали. Като взех да разпитвам се оказа, че им слагали нарязани плодове в тава и всеки да си вземе. Той на ясла не беше ходил, нямаше такива навици. У дома му се даваше или просто сам си вземаше цял банан, цяла ябълка... После уж казваха, че му сипват ядене допълнително, но той все гладен беше и по два пъти вечеряше - в 17-17:30 и после към 19 пак гладен. Ама гладен, какъвто не е бил докато не тръгва на градина. До тогава си знаеше закуска, обед, вечеря, междинно... Вече е трети клас, с яденето е ужас - по малко, през два часа, изключително капризен към храната, много малко неща яде... В градината все казваха, че всичко си изяждал.

Те може и да си изяждат всичко, но порциите не са много големи. Моят също, ако не излезем да играе и се приберем директно вкъщи, започва да рови за солети и бисквити. Но аз го разбирам дали е наистина гладен, ако се съгласи да яде сготвена храна.

Ама моят в 17:00 ядеше боб, а после в 19 пак питаше за вечеря, защото не сме били вечеряли.
И не, не е прехранен. В момента е на 10 години, 138 см и 27 кг, на профилактичните преди няма и месец с отбора.