Не обмислих нещата...сега съжалявам

Аз отглеждам все още първото, категорично съм против лично АЗ да имам второ, нямам този капацитет, признавам си. Не знам до колко ще те успокои, но мама не е искала второ дете, разбрала е за мен чак в 7ми месец, карала е нещо подобно на цветна бременност. Сестра ми е била кротко дете, но болнаво и в училище не и се е получавало, мама и е помагала. Когато е разбрала за мен е откачила, но е нямало на къде. Е, аз съм на 26г, кака е на 34. Не ги поглежда, я им се обади веднъж месечно, я не. Просто е такава, неблагодарна. Винаги са били зад гърба и, винаги с каквото могат са и помагали, но те са бреме за нея, от както се разболяха. Аз съм неъната противоположност, оставям собственното си дете, за да съм до тях. Обичам ги повече от себе си, и бих дала мило и драго за още един ден с тях. Така, че не съжалявай! Може да е за добро.

Аз преди години още когато родих 1вото си дете си казах,че няма да имам друго.Просто така станаха нещата,че в един момент заисках... не помислих след като се роди какво ще ми се случи,просто ме е яд,че съм като дете.Днес искам,утре не, самоубвинявам се ... Замисляла съм се колко жени има дето не могат да имат деца и се мъчат с години, а аз съм седнала да рева че имам здрави деца... дори и да искам да върна времето назад не мога. Може да си кажете,че не съм добре,но такава съм си.. не обмислих нещата не помислих изобщо.Както прочетох по горе един коментар че категорично не искала 2ро, аз прекрачих това мое решение преди години и сега много съжалявам...

Нищо не подценявам. Аз самата на 7 г. съм прибирала брат ми от детска градина и съм го гледала докато се приберат нашите. Но той е бил на 5, не бебе. На тази възраст сме можели сами да се нахраним, подреждали сме си стаята, оправяли сме си леглата, прибирали сме си дрехите. Важно децата от малки да бъдат учени на самостоятелност, но има разлика между това и прехвърлянето на родителските задължения върху по-голямото дете. На английски се нарича parentification и има сериозни последствия за детето.

Всяко време си има стоите специфики, но днес последствията са много по-тежки. Млади хора  които не правят нищо, на по 30, не работят, не учат и това ли и по-доброто. Или разбити масово семейства, защото не се справят да гледат себе си, та камоли поколение. Никакви социални умения. Май подхода от някога е бил по-правилен, като се замисля.

Майка ми е гледала леля ми като са били  деца.
Не разказва с любов и усмивка за това. Напротив. С обвинение, тъга..все такива нехубави емоции...

Да не изпадаме в крайности.

Помагане, а не гледане.

И да се върнем към темата, че се отплеснахме.

Да иде на психоаналитик авторката сигурно е депресия.

По темата сме.
Помагането от брата няма да помогне на майката. На нея й трябва някой който да го ГЛЕДА от време на време.

Аз детето не мисля да го натоварвам с тази отговорност то е дете нека има хубаво детство. Смятам така, защото аз самата когато бях на неговите години съм работела на полето за царевица грозде сме брали с по  голямата ми сестра и не съм имала безгрижно детство като неговото. Предполагам,че ми трябва време да свикна с бебето и така и след време ще стане после ще си кажа,че съм била луда да си мисля такива неща. Имам приятелка която в 9 месец загуби бебето си получила била кръвоизлив били се забавили със секциото не искам да си мисля какво и е било.Сигурно си е била и накупила неща за него.. много тъжно и гадно ми стана за нея.

Дилара, на колко месеца е бебенцето? Аз съм била с депресия след второто раждане, бях и на антидепресант от по-старите. Според мен депресията се развива и от хормоните, които спадат рязко, но и от недостига на сън. Имах и усложнения при раждането и бяхзагубила повече от литър кръв. Така че, това са физиологични причини, а те повлияват и мисленето. И не препоръчвам психоаналитик, то човек няма кога да се окъпе, камо ли да бистри един час проблеми. Чаша кафе с приятелка би свършила същата работа.

Дилара, на колко месеца е бебенцето? Аз съм била с депресия след второто раждане, бях и на антидепресант от по-старите. Според мен депресията се развива и от хормоните, които спадат рязко, но и от недостига на сън. Имах и усложнения при раждането и бяхзагубила повече от литър кръв. Така че, това са физиологични причини, а те повлияват и мисленето. И не препоръчвам психоаналитик, то човек няма кога да се окъпе, камо ли да бистри един час проблеми. Чаша кафе с приятелка би свършила същата работа.
[/quote]   На 1 месец е бебето

Приятелката ще свърши работа друг път. Ако човек има 1 час кафе с приятелка, ще има и за психолог.

И аз съм твърдо за психолог/психотерапевт, пък той ако прецени ще насочи и към психиатър за антидепресанти.
Съгласна съм, че отмяната за някой друг час е краткотрайно решение. Разговор с приятелка също няма да помогне никак според мен, защото близките винаги ще се опитват да "разрешат" проблема с успокоения, които обаче може при някои хора да имат обратен ефект и да задълбочат нещата.
Дори и тук преобладават такива мнения, които са казани с най-добри чувства, но наистина може да не помагат. Няма как да знам как ще ги възприеме авторката, но ще разпиша няколко примера и евентуални реакции, защото мисля, че всеки трябва да се замисля малко преди да даде стандартен отговор:
- трябва да се радваш, че са ти здрави децата: това, че на една жена ѝ е тежко, не означава, че не се радва, ама след тази реплика може и да се самообвинява, че е неблагодарна (валидно за автора на темата, като съдя по отговорите ѝ)
- Еди си коя даже при по-трудни условия се справи: супер, ама това не означа, че на "еди-си-коя" също не ѝ било тежко, и не означава, че щом авторката не е изправена пред същите трудни условия няма право да се чувства зле и да смята, че не се справя
- период е, ще отмине: с това съм съгласна, защото всеки с дете, знае че има милион и един периода при отглеждането на дете, но мисълта за светлото бъдеще понякога не е достатъчна, за да успееш да избуташ днешния ден

Пиша всичко това като жена, загубила бебе при раждането от двойка близнаци. Трябваше да се справя с траур и следродилна депресия, докато се грижа за новородено. Единия час на седмица, който прекарвах с психолог беше най-смисленото нещо. Там имах "защитено пространството", в което можех да споделя всичко без да чувам "радвай се, че едното ти дете е добре", "така е трябвало да стане", "ама ти сега трябва да си спокойна, за да е добре детето", "хората с месеци не могат да си вземат бебетата от болницата, пък твоето е с теб, трябва да си благодарна" и т.н. Знам, че всеки е мислил, че така ми помага, но не - чувствах се още по-малоценна, по-виновна, по-неблагодарна. Така че не всяка позитивна реплика е успокоение, понякога може да е омаловажаване на проблемите на другия.

Към авторката: освен психолог, препоръчвам ви да говорите със съпруга си и да се разберете какви дейности ще поема той когато може (готвене, чистене, пералня). Умората на работа е факт, ама и майките се уморяват доста докато гледат децата, така че двама уморени хора трябва да си намерят баланса. Имаше мнение да се изключи всичко, което не е жизненоважно, което подкрепям напълно. Чистихме (и то основно мъжа ми) колкото да е чисто за бебето. Храна за нас - в повечето случаи готова/поръчана. 7-годишното също може да се храни с такава храна.
И по повод намирането на време за психолог - повечето вече работят онлайн и с толкова малко бебе е лесно да се влезе в среща. Аз често бях с бебето ( на ръце, в раница), та си беше редовен участник в срещите ни.

Моите деца са със 7 години разлика. Като се роди малката дори живяхме извън града, което значи, че докато баща им е на работа, съм била сама с бебе и първокласничка. Не че в града е било по-различно, нашите баби не са от типажа гледащи бебета.
Деца с такава голяма разлика НЕ са като породени. Детето е голямо, върши всичко само около физическите си нужди, храни се само, оправя се в тоалетната, казва ви като е гладно, жадно, ляга си като му се спи. Реално майката е доста облегчена в съпоставка на дете под 3г и бебе.
За мен тук има сериозна депресия. Авторке, посети ЛЛ, вземи си направление за психотерапевт. С вайкане и съжаление няма да стане, бебето няма да е вечно бебе. Важно е да си ти добре, за да са и децата добре. Уверявям те, че ви предстоят много щастливи мигове, не се настройвай черногледо.

Психотерапевт по каса дали има ?