Момичета книгите на Л. Дж. Шен ,, Крадецът на целувки'' , '' В случай на чудо '' и ,,Спароу '' имат ли някаква последователност на четене или са самостоятелни .
- Публикувана: 14 авг. 2023, 18:38 ч.
- Последно мнение: 23 ноем. 2023, 09:40 ч.
В момента чета...86
В “последните две книги”- включително за тази :”Атлас. Историята на Татко Солт” ли става въпрос?
Да
Скрит текст:
По книжарниците загледах "Мистерии по Коледа" изглежда доста обещаващо Има ли хубави коледни книги, които не са на романтична тематика? Оказа се, че съм чела много малко такива - "Да пропуснеш Коледа" на Джон Гришам, "Приключението на коледния пудинг" на Агата Кристи и "Коледното яйце" на Мери Кели. Планирала съм "Коледна песен" на Чарлс Дикенс, "Коледата на Поаро" на Агата Кристи и "Коледен експрес" на Дейвид Балдачи, но приемам и други предложения.
Първата май беше най-добрата от трите.
Тази е хубава, но много кратка: https://iztok-zapad.eu/koledni-istorii
Тази е хубава, но много кратка: https://iztok-zapad.eu/koledni-istorii
Момичета книгите на Л. Дж. Шен ,, Крадецът на целувки'' , '' В случай на чудо '' и ,,Спароу '' имат ли някаква последователност на четене или са самостоятелни .
Благодаря за тази информация. Не съм чела поредицата и се чудех дали да не погледна само последната книга, но изглежда няма да е добра идея.
Те вървят някак едновременно и във всяка история има по малко и от неговата история. Навързват коя от къде е взета, защо е взета и т.н. На мен май всъщност само последната ми остана да прочета, но предпоследната ужасно ме разочарова. Беше ужасно дебела, много връзки, тук - там, нови герои, изобщо не беше като предните.
Довърших вчера "Дългата разходка" на Кинг - оценката ми е 3.5*. Тръгнах с големи очаквания и малко явно се поразочаровах.
Днес започнах "Удавниците" и неусетно прочетох 150 страници - страшно интересна ми е, леко страшна на моменти. Нямам търпение да продължа с четенето. Отдавна не ме е грабвала книга така!
Днес започнах "Удавниците" и неусетно прочетох 150 страници - страшно интересна ми е, леко страшна на моменти. Нямам търпение да продължа с четенето. Отдавна не ме е грабвала книга така!
И аз съм на Кинг,чета "Холи",но ми идва като обикновен криминален трилър,не ме развълнуваха,нито ме ядосаха,многократните споменавания за ковид маски,ваксини и Тръмп.Много слабичка ми идва,а съм почти към финала.И многократно се впуска в излишни детайли в диалозите между героите,излишен пълнеж.С една дума явно не съм пропуснала нищо,като съм пренебрегвала книгите му през последните години.
Чета и “Котешко лице” на Клифърд Саймък и макар че не я намирам за най-добрата му (от неговите книги, които съм прочела до момента) е интересна с идеите си какво би станало, ако можехме да пътуваме през времето към миналото. Стилово не ми допада толкова много, но идеята за туризъм и сафари в миналото е интересна и Саймък продължава да бъде от любимите ми фантасти.
Дочетох Отприщен гроб на Джоан Роулинг (Галбрейд) - за мен е много по-добра от последните две, може би и най-добрата от поредицата за Страйк.
Хареса ми как е конструирана мистерията и начинът по който се разплете - толкова по-добре, в сравнение с историята с Аноми, че трудно могат да се сравнят.
Така и не разбрахме какво е направил писателят на Джейкъб - може би е за добро...
Робин и Страйк -
Скрит текст:
Все още мисля, че много от вярващите са изключителни идиоти - дори и с промиването на мозъка и насилието, те пак са мнозинство и винаги биха могли да се съпротивляват. Религиозният им страх е толкова нелеп, че нямам думи за него, а и да имам - ще са прекалено груби за тук. Хареса ми, че има мащаб - т.е. че унищожиха организация, поробваща хора и превърнала се във фабрика за бебета, които са за продан.
Впрочем, когато за първи път се появи призракът на Дайо, си помислих за филма Илюзионистът (с Едуард Нортън и Руфъс Сюъл), а мисля, че съм виждала същото и в сериал. Не ми е нужно да знам, че се нарича Призрак на Пепър, за да съм наясно, че е илюзия. Смешно е съвременни хора - дори и гладни и недоспали, да се връзват на такива неща.
Впрочем, когато за първи път се появи призракът на Дайо, си помислих за филма Илюзионистът (с Едуард Нортън и Руфъс Сюъл), а мисля, че съм виждала същото и в сериал. Не ми е нужно да знам, че се нарича Призрак на Пепър, за да съм наясно, че е илюзия. Смешно е съвременни хора - дори и гладни и недоспали, да се връзват на такива неща.
Скрит текст:
Хареса ми как е конструиран сюжетът - Робин вътре, Страйк - отвън. Моментите, в които Страйк разследва са интересни, но останалото с него - по-скоро тягостно.Поражда ми някои мисли за западното общество и за държавата, която е допуснала такава затворена общност да съществува над 20 години, но ще ги спестя.
Скрит текст:
Частта с Луси не ме изненада особено - очаквам да се случи нещо подобно, когато майката е идиотка. Едно от нещата, които не харесвам в Страйк, е че винаги я е защитавал и мисли с обич за нея.
Това за Шарлот - очакваше се; мисля, че отношението на авторката към нея беше злобно до края - вероятно е описала някой, когото познава и по този начин си отмъщава (да - харесвам Роулинг като писателка, но като човек не бих я харесала и мисля, че често е злобна). Ако Шарлот през целия си живот е била нещастна и е имала сериозни психически проблеми, които остават неизлекувани - това едва ли е нейна вина и едва ли сама е станала такава за собствено удоволствие. Не твърдя, че другите са длъжни да я търпят, но да се обвинява за поведението, което е извън нейния контрол, е прекалено.
Това за Шарлот - очакваше се; мисля, че отношението на авторката към нея беше злобно до края - вероятно е описала някой, когото познава и по този начин си отмъщава (да - харесвам Роулинг като писателка, но като човек не бих я харесала и мисля, че често е злобна). Ако Шарлот през целия си живот е била нещастна и е имала сериозни психически проблеми, които остават неизлекувани - това едва ли е нейна вина и едва ли сама е станала такава за собствено удоволствие. Не твърдя, че другите са длъжни да я търпят, но да се обвинява за поведението, което е извън нейния контрол, е прекалено.
Хареса ми как е конструирана мистерията и начинът по който се разплете - толкова по-добре, в сравнение с историята с Аноми, че трудно могат да се сравнят.
Скрит текст:
Естествено, аз също мислех, че са подменили Дайо (така ли се чете на български?) с Бека, защото натам водеше сюжетът. Подозирах и Абигайл, защото гнусната история за наказанието с маски не се потвърди от никого - още на ранен етап, а и след като Робин влезе във фермата нещо не се връзваше - според Абигайл това е наказание, което се е случвало често, но някак не изглеждаше така. Все пак си мислех, че Дайо е жива и Абигайл по някакъв начин също се облагодетелства от цялата ситуация.
Така и не разбрахме какво е направил писателят на Джейкъб - може би е за добро...
Робин и Страйк -
Скрит текст:
почти нямаха контакт през повече от половината сюжет; тя все още е във връзка с Мърфи; Страйк най-после реши, че иска да се обвърже сериозно и накрая й каза, че я обича. Смятам, че е некоректно и аморално (тя е във връзка, въпреки, че не е сгодена), но западният морал ми е чужд - по техните критерии сигурно е перфектно.
Препоръчани теми