Публикувана: 14 авг. 2023, 18:38 ч.
Последно мнение: 23 ноем. 2023, 09:40 ч.

В момента чета...86

54 037
757
1

# 75 22 авг. 2023, 12:17 ч.

Мнения: 1 471

Аз не мисля да посягам повече към Сали Руни... Не е моята авторка. ☺️

Още влача четвъртия Гамаш, нямам време напоследък за четене. Но пък така ми се пазаруваа... Сърбят ме ръчичките за нови книги... 2-3 заглавия съм набелязала, но се въздържам - нямам време дори за наличните вкъщи и набелязаните от библиотеката.

# 76 22 авг. 2023, 18:07 ч.

Разпиляна във въображението
Мнения: 24 949

Ох, отчайвате ме. Героите стоят в ресторанта и един вял разговор. Чудя се дали да не започвам направо последната си книга от Библиотеката - "Илион" на Дан Симънс.

# 77 22 авг. 2023, 18:25 ч.

София
Мнения: 4 032

На мен Нормални хора много ми допадна, но считам, че това е тийн роман. Дори съм се замислила дали да не го предложа на моята малка щерка.
Никак не ми вървеше четенето последния месец, каквото и да започнех го зарязвах още в началото. Надявам се да съм успяла да сложа край на тази дупка, защото Светлината, която не виждаме успях да прочета цялата и ми хареса. Винаги съм се чудела какви са размислите и постъпките на хората по времето на ВСВ, които са успяли да прозрат, че тази идеология за чиста нация е неправилна, но са били длъжни да служат. Затова и историята на Вернер ми се стори по-интересна от тази на Мари-Лор. Краят също ми допадна, всеки друг по-захаросан би убил реализма на книгата. Колебая си дали да си взема другата книга на Доер, и въобще какво да подхвана от множеството хартиени и електронни варианти, с които съм се презапасила.
Аня, филмът Влюбения Айфел е хубав, по него е написана книгата. Затова и се отказах да си я купя, струва ми се нелогично първо да е филма. Не е по темата, но още един френски филм гледах скоро и много ми хареса - Deliceux.

# 78 22 авг. 2023, 19:12 ч.

Мнения: 2 263

Понеже и аз все удрям на греда този месец,та рекох да подхвана няколко подбрани заглавия за скучни дни.
"Очевидец" Патриша Корнуел-поредна n-та книга от поредицата за Скарпета и Марино.На мен ми е много любима,чета си я от около 20 -ина години,даже се учудвам че се издава дори и в малък тираж и у нас,при положение че не е много рекламирана или четена.Препоръчвам да се почне от първа книга,за да се следи и личната драма в живота на двамата разследващи.Както винаги трескава атмосфера и непредвидим край.
Следващата ме извади от строя:"Деликатесен труп"...очакванията ми бяха за нещо по-различно,но книгата успя да ме стресира,максимално бързо я прочетох защото набра голяма скорост към края и свърши брутално.Все още ми се привиждат едни ужасяващи сцени и съжалявам,че се захванах с нея,определено ми е супер брутална и тежка.Но зради факта,че е спечелила награда,реших да й обърна внимание.
Сега започвам "Портокал с часовников механизъм",хареса ми подкаста с преводачката на романа Мариана Мелнишка и от доста време искам да я пробвам.

# 79 22 авг. 2023, 19:27 ч.

София
Мнения: 1 790

Аз приключих Дом за нежелани момичета и ми хареса много. Наистина не блести с някакъв уау стил, но историята ме докосна. Успях да почувствам емоциите на главните персонажи и нямах търпени да стигна до финала. Много ми напомни вайба и усещането, което остави в мен Хартиения дворец. Получи 5*, защото освен че историята беше увлекателна, научих доста любопитни факти за живота в Канада през 50-те години. Вече я препоръчах на приятелка 🙃.

Нямам време за четене, защото почвам втора работа и става вече напечено. Предстои ми последна септемврийска ваканция в Тунис и мисля да взема само Киндъла. А в къщи ме чака последната част Градът на огледалата от трилогията на Кронин и много ме сърбят ръчичките 😳.

# 80 23 авг. 2023, 01:46 ч.

Мнения: 275

Аз се отчитам с "Жените, които купуват цветя". Хареса ми доста, стереотипите са точно в 10ката.
После прочетох Lady Tan's Circle of Women на Лиза Сий, май не е преведена на български. Азиатските култури са ми много интересни, въпреки че съм с твърдото убеждение, че са извратени до безобразие. Със сигурност ще прочета и другите ѝ книги.
След нея дадох втори шанс на Емили Хенри с "Чета те като книга", която е много свежо лятно романче, за разлика от "Срещи по време на ваканция", която едва изтраях.
Сега се върнах към втора част на трилогията за Девабад, "Царство от мед". Почти съм я прочела, фентъзито не е моят жанр по принцип, но тази ме увлече и нямам търпение да видя как ще се развият нещата.

# 81 23 авг. 2023, 13:55 ч.

Мнения: 5 291

Аз приключих с "Правек и други времена" и с Токарчук като че ли Rolling Eyes

Не знам даже какво да кажа за книгата, но толкова потискаща не бях чела Sad

Даже и Съседката не ми остави такъв горчив вкус в съзнанието. Но може би точно това е силата й. Не казвам, че авторката не е добра, напротив - предполагам даже много, за да предизвика такива усещания, но въпреки че съм фен на черните краски, тук безпътицата, безнадеждността на битието ми дойде в повече Sad

# 82 23 авг. 2023, 14:07 ч.

Мнения: 1 861

Цитат на: Джинa в ср, 23 авг 2023, 13:55

Аз приключих с "Правек и други времена" и с Токарчук като че ли Rolling Eyes

Не знам даже какво да кажа за книгата, но толкова потискаща не бях чела Sad

Ала нашата Здравка Евтимова или по-хард?

# 83 23 авг. 2023, 16:45 ч.

Мнения: 2 068

Приключих най - сетне ,, Портокалови дни '' . Ами хареса ми книгата . Лека, не натоварваща . Става да я четат и юноши . Няма никакви глупости .
Започнах и почти свършвам ,, Ти не ме притежаваш '' книга 1 . За сега оценката ми е 2 от 5 .

# 84 23 авг. 2023, 18:47 ч.

Мнения: 5 291

Цитат на: shimbite в ср, 23 авг 2023, 14:07

Ала нашата Здравка Евтимова или по-хард?

Аз съм чела само Кръв от къртица, но нищо общо.

# 85 23 авг. 2023, 20:09 ч.

Мнения: 5 993

С голям зор и инат довършвам Правек. Трудна е за четене. Едни разсъждения, едно оригиналничене. Някои изречения се налага да прочитам втори път за да схвана какво е искала да каже.

# 86 24 авг. 2023, 09:06 ч.

София
Мнения: 1 462

Прочетох Жената със синята звезда. Отдавна не бях чела нищо за ВСВ. Хареса ми това, че идеята за книгата е заимствана от истинска история. Не съм подозирала, че издевателствата над евреите са ги принуждавали да се крият дори в канализацията. Трогателна история за силата на човешкия дух и надеждата във време, в което утрешния ден може и да не настъпи.

Започнах Трябва да те предам на Рута Сепетис.