Случи ми се нещо странно XXVIII

Това ми напомни за една моя случка от това лято. Лягам си и усещам, че не съм си махнала обеците - големи са и ми убиват. Махнах ги и ги оставих на нощното шкафче, с ясната мисъл първата ми работа сутринта да е да ги прибера. Ставам сутринта, пия кафе и се сещам за обеците - на нощното шкафче обаче е само едната. Закачалката им е такава, че е невъзможно да се търкалят, аз самата спя неподвижно, както заспя вечерта, така се събуждам, тоест, не ръкомахам, за да ги съборя. Въпреки това щателно оглеждам, местя шкафчето, разглеждам из чаршафите - не, няма. Прежалих ги и прибрах останалата ми обеца, в случай че някога изскочи изгубената. След два-три месеца идва най-сетне дълго чаканата почивка и заминаваме. Отиваме в хотела и започвам да си вадя нещата от куфара. Бръкнах в един вътрешен джоб, който почти не използвам - там си държа малко шишенце мицеларна вода и няколко тампона за грим и никога не ги вадя, исках да проверя дали случайно не съм сложила лакочистител и нещо ме убоде. Бръкнах по-дълбоко за нещото и щях да откача, когато извадих изгубената обеца! Нямам обяснение и до ден днешен как. Пояснявам, че вкъщи няма малки деца, този куфар се вади само за почивки и е в гардероб, който е в друга стая. От загубването на обецата до намирането ѝ в куфара, същият не е ваден. Ако някой има идеи, заповядайте, моля. И аз искам да намеря обяснение, макар че дори само при мисълта, мозъкът ми блокира, толкова е необяснимо това придвижване от шкафчето до вътрешния джоб на затворен куфар...

На мен ми изчезна сребърна брачна халка. Евтина, но за мен с голяма стойност. Преровила съм цялата къща от-до, у нас не влизат външни лица, само ние сме. Няма я и я няма. На детето златна обеца също. Пробвала съм триковете за загубени вещи и нищо.
Отдавна имам нова брачна халка, скъпа и златна, но за онази евтината и невзрачна още ме боли.

Spiritlight, ако се търси някакво рационално обяснение, моето непрофесионално е следното:
1. Носиш ли често в ежедневието си обеци? Защото аз като човек, който слага изключително рядко, ушите ми биха пулсирали през целия ден и определено щях да ги сваля много преди да си легна. Ти си лягаш и се сещаш за тях едва когато ти причиняват неудобство. Тоест или си свикнала с тях като аксесоар, или си била прекалено изморена през онази нощ..
2.Сваляш ги "с ясната мисъл първата ти работа сутринта е да ги прибереш". Това ме озадачи. Случвало се е да заспя с гребена за коса, с ластички или друго моб. уст-во в леглото ми. Съзнавам, че не са си "на мястото", но те са в моята къща, в моята спалня, на моето нощно шкафче и като цяло са при мен.. Искам да кажа, че изобщо не би ми минала мисълта да прибера нещо на всяка цена, още повече, че съм го оставила точно до главата ми на сигурно място в дома ми.

Възможно ли е към онзи период да си се чувствала преуморена (стресирана) + да си такъв тип човек, на който редът и дисциплината му носят спокойствие? Споменаваш и за "дълго чакана" почивка. Възможно ли е в онази нощ да си имала епизод на сомнамбулизъм? В крайна сметка заспиваш с мисълта, че трябва да прибереш обеците на мястото им. И по-странното е, че намираш изгубената обеца на място, което е твое, лично. Джоб, където никой друг не държи свои вещи и не рови. Не съм запозната със сомнамбулизма, но при такова състояние хората извършват рутинни действия от ежедневието си и поведението им е "логично".

Разбира се, разсъжденията ми са само върху написаното от теб, без да те познавам и без допълнителна информация. Надявам се да не го приемеш за грубо.

Ох, много разсъждения и енергия за някакви нормални, ежедневни въпроси

Явно на никой нищо наистина странно не му се е случвало. То темата стана като клюкарник.

Всеки споделя и коментира това, което намира за интересно, КРР. Само не разбрах ехидните ти включвания от време на време с какво помагат на темата.

За мен има две възможности - едната е някой от хората, с които живееш по някаква причина да е преместил обецата. Например - в тийн възраст се бях скарала с майка ми и ядосана, преди да отида на училище, грабнах дамската й чанта и я пъхнах в един шкаф, за да й създам неудобството да я търси. След това разбрах, че вътре е имала служебни пари и доста се е притеснила докато я намери.
Друга възможност е някакъв предмет (от рода на кърпа, диадема или нещо подобно) да е захлупил обецата и да е преместена заедно с този предмет, може и някой да е прибрал предмета в куфара.
Аз също съм си намирала златно бижу на място, което съм преравяла многократно, но при мен, мисля, че беше откраднато и после подхвърлено от роднини.

И аз имам едни златни обеци които ми бяха любими и много си ги носех много. Изчезнаха до ден днешен не мога да го намеря и вече съм се отказала. Легнах с тях, свалих ги и от тогава ги няма. Какви ли не сценарии са ми минавали през главата. Не мога да ги забравя бяха ми подарък за годежа от свекърва ми.

Като се запознах с мъжа ми, той ми подари златна монета за синджир. Сложих си я и лягам да спя, вечерта сънувах кошмар, дявола ме души и успя да откъсне от мен синджира с монетата. На сутринта тя ми липсваше, претършувах навсякъде, нищо.... И до ден днешен, нищо, макар и да търсих и помежду фугите на дюшемето... 😔

Четейки ви стигам до извода, че явно доста хора имат изчезнал безследно накит без да е бил обект на кражба.
На мама така изчезнаха два златни пръстена, държеше ги в един шкаф, който се заключваше, а ключа се съхраняваше на друго място в дома ни, в едно чекмедже. Освен нас, друг нямаше достъп до ключа и въпреки това пръстените ги нямаше, така и не се намериха. Нито татко, нито аз сме ги вземали, нито мама ги е слагала, бяха красиви, но малко тежки и тя не ги носеше. Съжалявам, че изчезнаха, защото наистина бяха красиви, а и мама много си ги обичаше, тя така и си отиде без да се намерят.

Благодаря за идеите, момичета, но не. Обеци нося ежедневно, сменям различни, свикнала съм. Точно тези са с голямо топче, затова усетих, че ми убиват. За подреденото - подреден човек съм, просто ме мързеше да стана от леглото и да ги прибера, затова се успокоих сама себе си, че веднага сутринта ще го направя Сомнамбулизъм е категорично извън теориите, никога не ми се е случвало и като цяло нямам проблеми със съня, спя много спокойно. Друг човек да мести обецата ми също е изключено, живея само с мъжа си. Обмислях също да съм преместила обецата заедно с нещо в куфара, но пък тя изчезна много преди да си глася багажа за почивката, месеци. А на нощното шкафче имам едни капки за очи и две книги, няма къде да се закачи. В недоумението си дори разгръщах страниците на книгите Благодаря наистина, че дадохте предположения, но аз преминах през какво ли не в главата си и буквално блокирам, толкова ми е безумно. Просто този вътрешен джоб на куфара е най-ненормалното място, та това е дори в друга стая... И този куфар не е нещо, което ползвам често.

Сега, когато прочетох историите ви, се сещам и за една история, която се разказваше в моят род. Моят дядо, бащата на майка ми, е бил от бедно семейство. Имал е една златна монета, която му е била дадена от майка му. Доколкото съм чувала за нея, била е доста опака жена, обичала е и алкохола. Та, легнала е тя да умира. Дядо ми е бил около нея. Не помня дали е имало и друг наоколо, но е възможно, дядо ми е имал още трима братя. В един момент, майка му си е поискала монетата, казала е, че без нея не може да умре. Дядо ми й я е дал. Малко по-късно тя е починала, но монетата е изчезнала. Този случай ми звучи подобен на вашите, но все пак не е от първа ръка.

Интересно е, че случаите са за злато (и за сребро отчасти), знаем благороден метал. Може да се разровим назад в литературата кого е привличало златото най-много.

OT: Аз имам вродена непоносимост към накити. Най-много към обеци. Нищо не мога да понасям по себе си, и виждайки го по хората също ми е толкова неприятно.

Последните постове ми напомнят за един мнооого стар случай. Като малка имах детски пръстен, обикновен (не злато или сребро) и много си го обичах. Не го свалях, но един път на село го изгубих във високата колко мен трева на поляната и го намерих. Друг път го изгубих на тъмно стълбище нощта в блока на леля ми и пак се намери. Е, един път падна в кухнята до пералнята вкъщи и просто се изпари. Къде ли не бърках, но няма намиране. Даже след години когато местихме пералнята, за да сложим нова, си казвах, че сега вече ще си намеря любимото пръстенче, да ама не... След още години когато правихме ремонт на кухнята със къртене, смяна на уреди, шкафове пак чаках с нетърпение да си видя пръстенчето някъде и пак го няма. Чак пък толкова да изчезне...

Преди поне 25 години. Зима е, прибирам се към вкъщи, тъмно и много студено. Уличните лампи са нагъсто и осветяват добре. Вървая по обичаен маршрут, хора около мен няма. Виждам как на отсрещната страна на улицата се отваря вратата, но никой не излизе. Оградата е мрежа и не се вижда никой наоколо, виждам, че дръжката слиза пак надолу и вратата се затвори, обаче никой и не влезе навътре към двора. Не знам какво стана тогава, но до днес ме побиват тръпки.

Това е зловещо. С дете или нисък човек или любимец?
Иначе и на мен ми изчезнаха сребърни обеци е туй то. Сантиментална стойност.
Накитите обичат да се "крият".