На общежитие ли да живея или на квартира?

Ако имаш финансова възможност-квартира, разбира се-няма да имаш друг човек в стаята, с когото да се съобразяваш за шум, светлина, канене на гости .Ако има възможност да се комбинирате 2-3 момичета и да си делите наема някъде, ми се струва перфектно-ще си имате собствена кухня, пералня и т.н.Зависи дали можете да плащане наем, къде ви е университета, колко сте...

Зависи от това, с колко средства разполагате. На общежитие би трябвало да е по-евтино, но ще делите стая, ще е шумно и ще ви струва по-скъпо за храна, ако не може да си готвите в стаята. На квартира със съквартиранти пак ще имате контакти, ще ви е по-тихо, ще имате кухня само за вас. Преди съм живяла в студио сама и ми излизаше по-евтино защото парното се включваше само вечер, през деня ме нямаше, знаех си колко кубика вода ползвам за месец и колко ток. По-лесно ми беше да си правя сметката самостоятелно и не се разправях с никого. Друг плюс на общежитието е, че ще има портиер и външни хора е по-малко вероятно да влизат. Нищо не ви пречи да останете на общежитие първата година докато научите града и кварталите и ако не ви харесва, да се изместите на квартира.

Живях 4 години на общежитие (плащах под 70 лв наем и сметки), не бих го заменила с нищо друго. Завърших преди повече от 8 години, минавах скоро и забелязах, че са ремонтирали тези на СУ. Ако не ти хареса, винаги може да се изнесеш на квартира.

Прецени реалните възможности на вашите и се съобрази с тях.
Една квартира ти е минумум, ама минимум 750 лв на месец.
Ако те е страх толкова от мизерията, сама се постарай за повече луксозности.

От общежитие до общежитие има разлика.. ако искаш и имаш възможност - опитай първо така, за да видиш дали е твоето и дали ще свикнеш. Съответно ако не ти е добре и не ти е окей - винаги можеш да се изнесеш на квартира.

Може споделен наем, но може би по-нататък...

Моят съвет е да пробваш с общежитие. Първо, ако не ти хареса много лесно ще смениш с квартира, а обратното прехвърляне е по-тегав процес. Второ, никога няма да си отговориш на въпроса докато не пробваш. Трето, общежитието наистина е евтин вариант, покриващ на-необходимите нужди.
Живяла съм преди малко повече от 5 години, не са много мизерни. Да, обзавеждането не е ново, но това не е от особено значение, важно е да е чисто, здраво и да има нужното.
Със съквартирантите е на късмет. Аз например бях с приятелка. Позволяват настаняване с молба съвместно със студент от същия или друг ВУЗ. Ако нямаш остава възможност пък да намериш нови приятели сред съквартиранти и комшии, такива връзки обикновено са качествени и се запазват цял живот. Успех!

Общежитие.
Мисля, че е по-полезно, освен по-евтино. Ще създадеш нови контакти, като:
- някои ще прераснат в приятелски
- други ще ти калят характера и ще те научат да се съобразяваш и с други хора

И двата варианта си имат + и -, както винаги. Затова 1)во поглеждаш с какъв бюджет ще разполагаш на месец - колко ще могат да ти дават вашите, ще имаш ли възможност да работиш (това зависи И от специалността, която ще учиш), съответно какви пари ще можеш да си докарваш допълнително. Най-вече бюджета ти определя къде ще живееш. Общежитие с още 1-2 човека в стая е...тегавиня, но и голяма школа - ще се сблъскаш с различни хора, характери, всеки дори с различен ритъм на живот (някой например ще иска да учи нощем, някой - да спи) и това и занапред ще ти е от полза. Според мен пробвай поне 1вата година така, ако се напаснете с останалите в стаята, може после да пуснете молба пак да сте заедно, а и наистина остават приятелства за цял живот. А в това време ще се ориентираш и в града, и в специалността, и в твоите възможности/желания/граници. Това с квартирите по 750 лв не е правило - аз няколко години живях в двустаен до Борисовата градина за <400 лв/месец, това лято същия апартамент го дадоха под наем за 400лв. Не казвам, че е правило, не казвам и, че е било лукс - казвам, че това Е реална възможност.
Така че - 1во общежитие.

Ами не знам с какъв бюджет разполагам аз и моите родители.

Значи не разполагаш с никакъв
Иначе по темата - ако имат пари да те издържат, то задължително квартира. За пръв път чувам на някого да му е харесало в общак, в интерес на истината. Баш са си мизерни отвсякъде тия дупки. Аз първите няколко нощи не спах в моя, понеже беше такава отврат. Пък контактите където ще си ги направиш... ми, в общия случай е по- добре без тях.

Aми, сега е чудесен момент да седнеш и обсъдиш с родителите си въпроса с настаняването и джобните, които ще ти дават. И да започнеш да мислиш самостоятелно.

Първи курс е стресиращ за зайците, в университета не е като в училище. Затова е добре поне първата година да изкараш в общежитие, както вече са ти казали – ако чак толкова не можеш да издържиш, винаги можеш да се махнеш. Вярно, мизерно е, но винаги има опция да си ремонтирате стаята със съквартиранта и да си я направите максимално удобна. То и едва ли ще стоите чак толкова в нея, само за едното нощуване. Евентуално...
Ако избереш квартира, пак гледай да е с повече съквартиранти и ако може от твоята специалност. То пак зависи какво ще учиш, но ако е техническа дисциплина, в която ще има много курсови работи, добре е да не си сам, за да си помагате.
Създаването на контакти също не е за подценяване, особено в тези времена на индивидуализъм и алиенация. Общувай на макс, за да не ревеш някой ден колко си самотен и как не можеш да си намериш приятели и гадже/жена.
Живеенето със съквартиранти е огромен плюс и страхотен тренинг за бъдещия семеен живот – много бързо се научаваш да се съобразяваш и напасваш с чужд човек.
Гледай също студентският стол да ти е наблизо, освен ако не си богаташко синче, което може да се храни по ресторанти, но ако беше такъв, нямаше да пуснеш темата.
В общежитието със сигурност ще има кътове за готвене, а в квартирата – кухня, така че не е зле да вземеш предварително някой урок от мама и баба за бързи и лесни ястия. И перални ще има, но всеки пораснал човек трябва да може да си изпере някоя дреха и на ръка, ако се наложи. Справка – пак мама и баба.
Татко и дядо могат да дадат някой урок за елементарните ремонтни дейности – от смяна на крушка през забиване на пирон до отпушване на мивка/тоалетна. Това е минимумът. Има и други жизненоважни умения, които, ако вече ги умееш, можеш смело да се хвърлиш в предизвикателството „живот без мама и татко“.

В момента започва най-голямото търсене на квартири в София, та и цените скачат, и реалните обяви изчезват бързо, и измамите са много. А ако търсиш квартира дистанционно, с неясен бюджет и без да познаваш града, шанса да те измамят е над 90%.
По-добре се запиши на общежитие поне за първия семестър и вече като се ориентираш в София и в университета ще можеш да си търсиш по-спокойно квартира ако искаш и ако имаш финансовата възможност. Общежитието е 4-5 пъти по-евтино от наема на самостоятелно жилище, та и да решиш да се изнесеш след като предплатиш семестъра няма да си на голяма загуба. Има и ремонтирани и много хубави общежития, въпрос на късмет е. Имаш възможност да поискаш настаняване с познати, а и ще можеш да намериш приятели с които после да си търсите обща квартира, ако решиш.

Общежитието не може да се сравнява с квартира като комфорт, но на 20 човек се адаптира лесно. Ако не е израснал в саксия и е супер разглезен, разбира се. Живях в Студенстски град, докато следвах, и това бяха най-хубавите ми години. Не бих ги заменила с удобството на самостоятелен апартамент, нищо че не всичко беше идеално.

Никога не сме имали кътове за готвене и пералня в общежитието, ако някой не си е занесъл пералня и не разполага с някоя от тези малките стаичка с допълнително заплащане, където да я сложи. Сега са ремонтирани общежитията, с ламинат, сменени легла и пр., и пак няма място къде да сложиш пералня в обикновена стая. Переш на ръка и простираш върху радиатора или на въженце, опънато в стаята,или носиш сокове с мръсни дрехи, като си ходиш, или даваш на платена пералня. В Студентски град има и не са недостъпни финансово. Кътове за готвене - каквито уреди и печки сте си домъкнали със съквартирантите, това е. Поне при нас беше така, за София говоря По време на студентска практика сме преспиване в Пловдив, в общежития на ВИХВП май беше, те имаха общи помещения на етажа с печки за готвене и място за простиране.

Ама най-вече от родителите ти зависи къде ще живееш на този етап. След първи курс често за настаняване в общежитието има значение успех и пр.

Каквото на теб ти харесва.

За първи път в живота си видях хлебарки в общежитието. Много са, повярвай 🙂
Ти умееш ли да си приготвяш храна, переш и гладиш?
Ако имаш и двете опции, си в много добро положение, да си избираш, кое ти харесва повече.

Ако имаш финансови възможности -квартира.
При мен преди 20+ години общежитие изобщо не бе вариант,избрах си квартира,но издържах само 2 години (живеех сама,но при една баба, която я нямаше през повечето време,обаче зимата сметките за ток ме смазваха).В 3 и 4 курс изкарах на общежитие и ми бе много по-добре -бе точно до университета (в случая ВТУ),пак живеех сама(от 3 , понякога и 2 курс там имаше опция да си сам в стая), вече се бях запознала с ММ и нямаше проблем той да идва когато поиска(а бабата не даваше да си водим никой на гости, дори приятелки,затова и втората година съквартирантката, която си бях намерила напусна след два месеца,т.к.си имаше приятел)...

Ако родителите не ти отпуснат много пари и на квартира ще е мизерно. Започни от бюджета, иначе ако само си говорим къде е най-добре, то стая в Хилтън е идеално, храната е добра и чистят всеки ден.

Ходи на общежитие и не го мисли. Повечето вече са ремонтирани, не са чак такива дупки. Ако имаш приятелка, можеш да бъдеш с нея. Моя приятелка от унито, живееше с две нейни приятелки в общежитие и им беше много спокойно.

Да, съобразяваш се, но си близо до всички колеги. Квартирите в момента в София са ужасно скъпи, а вече търсенето започна, защото идва есен. Много трудно ще намериш нещо на добра цена. От общежитието винаги можеш да се откажеш, ползвай го поне в началото. После ако не ти хареса, ще намериш вариант за квартира.

Общежитие, определено! Няма да имаш друга възможност за такова преживяване, има време да си на квартира. Приятели, купони, друга атмосфера, неудобства също има, но всяко нещо си е урок. А и винаги може да отидеш на квартира, ако чак пък толкова не ти харесва. Но се съмнявам. Парите, които ще даваш за квартира и сметки, може да инвестираш в нещо смислено. Че сега цените на апартаментите са ужас, та и там най-вероятно ще трябва да делиш апартамент с някой. Ние често се събирахме по нощите да си помагаме с домашните, хем по-бързо ставаше всичко, хем по-забавно и бързо минаваше времето.

Аз не разбрах в кой университет ще учиш. Това е важно, защото ако си в ТУ или унсс, примерно, ще е много лесно да живееш в Студентски. Ако си на квартира, трябва да търсиш да е близо.

Аз от 2018 насам съм на общежитие. Да не можеш да сравниш общежитие с квартира. Но не бих заменила спомените от общежитието с такива от квартира. Според мен пробвай първо на общежитие пък като не ти хареса по всяко едно време можеш да се изнесеш.

Квартира с излаз на метрото (няма значение на коя станция).

Не е вярно, че само на общежитие ще създадеш контакти, това си зависи от човека.

Егати спомените...
* да спя с едно отворено око, понеже съквартирант 1 се прибира пиян на куче в 3-4 вечерта без да заключва;

* да се карам със съквартирант 2 понеже двуметровият му гъз пак е строшил капака на тоалетната или ми е гепил пастата за зъби преди да замине за Враца, или е разбил кранчетата на мивките отново;

* да се карам с някакви селяндури от стундентския съвет, или квото там беше, понеже съм отказал да им дам 20лв за нещо, което само те си ползват и са ме нарекли еди-как-си, щото просията не им сработила;

* да ми влизат направо с вратата на проверки всеки месец и да се обяснявам как общакът ми не е целия мръсен и мухлясъл заради мен, а защото такъв са ми го дали;

* да ми обясняват как щели да ме изгонят от общаците, щот на дъртата крива клошарка къде спи долу на входа не съм удисал, когато била ядосана за някаква глупост и си е отворила устата баш като ми е бил тегав работния ден;

* после всичките дреболии, като да не можеш на спокойствие да пръднеш, понеже в 12 квадрата са ви заврели 3 човека или пък Х решил да си покани 10 човека за нощувка без никого да попита

Аз нещо ли не съм попаднал на стая преди години или вие всички сте свръх издръжливите животни

Моят опит е преди много, много години, но предпочитанията ми са за квартира
Първата година бях на квартира с приятелка. Тогава беше скъпо да вземеш сам квартира, повечето живееха по двама. Всички, с които общувах бяха на квартири, но моята беше отдалечена (Ем. Марков, последна спирка) и не ми беше много удобна, а и с приятелката се посдърпсхме(битовизми) Във втори курс бях решена да живея в общежитие. Паднах се с две момичета от нашата група, едното много свястно, съобразително, перфектна домакиня. Другата-също мило момиче, но непрекъснато влачеше в стаята гаджето си, който се държеше като бей. Ще яде но няма да донесе нещо, няма да измие чиния. Ако се опитвахме да намекнем нещо, почваха едни завоалирани намеци за завистта (понеже ние с другата нямахме гаджета) Освен това, в общежитието беше много шумно. Стигнах до медикаменти против безсъние. И в 3курс-пак на квартира, като накрая дори родителите ми осигури ха суперлукса да съм сама в стая. И пак имаше хър-мър с хазяин и други квартиранти в другата стая, неудобство с ползване на баня, тоалетна. Но на квартира си е по-хубаво. Особено в днешни времена-без хазяи, без съквартиранти. Ядеш, спиш, когато искаш, гости-когато искаш. Да, голям тренинг е студентският живот, но нямам по-хубави години. Дори малко ме е яд, че синът ми избра да учи в нашия град, няма да има същите изживявания

Много зависи с какви хора си попаднал. С 4 момичета съм била до сега в общежитието. Само с едното не съм се разбирала с останалите 3 бях в страхотни отношения. С едното момиче до ден днешен се виждам и подържам контакт. С другото се засичам доста често в университета. Това което си описано по никакъв начин за почти 5 години не ми се е случвало. Същото може да се случи когато делиш квартира с някого. Така че всичко за мен е доста субективно. Освен ако не си сам всичко може да се случи. Аз от декември миналата година съм сама в общежитието и всичко е наред.

Напълно възможно аз да съм бил крив. Просто реших да споделя, понеже не за всички е розово и готино да си в общак. Най- хубаво ми беше втората година, когато останалите съквартиранти напуснаха/завършиха и най- накрая настана тишина и спокойствие. Пък като си намерих квартира ми стана още по- хубаво Единственият хубав спомен от общака ми беше, че по- добре на общак отколкото на улицата. Не знам кой какво и кога е ремонтирал в студентски, но на СУ до преди 3-4 години стаите си бяха отвратителни повечето. Имаше може би половин етаж с ремонтирани стаи в съседния блок (петдесет-и-нещо си беше), които явно на късмет се взимаха, щото не беше по бал или нещо подобно. Студентските столове съм чувал, че са оферта и храната не е лоша, но никога не съм ходил. През прозореца като погледнех винаги имаше опашки там и дори не съм се замислял да си губя времето в чакане. Ходих да си ям във Фантастикото, та месечните ми разходи пак отиваха към 800-900 кинта само за ядене и съм се прибирал за празници при нашите, ако евентуално останеха пари.

Ако сега трябваше да избирам, по- скоро и аз щях да си остана във Варна и да завърша умрелия технически, където един човек не съм чул да го похвали за каквото и да било. Поне щеше да ми е спокойно и щях да си уча, вместо да се занимавам с глупости, ама Софийски нали беше "университетът" а-у, пък тогава си бях казал, че или ще е "най-доброто" уни, или няма да бъде въобще...

Във всеки случай авторката вероятно няма да има кой знае какъв избор, щот ми се вижда зверски скъпо да те издържат напълно в момента.

Храната в стола на УАСГ и НСА е много хубава. Изобщо не може да се сравнява със стола на СУ или този на Четворката например.

Аз съм от София, не съм живяла на общежитие и пак съм яла на стол. Няма нищо лошо в това, не всичко става, но ако отидеш към12 има опции и все нещо ще харесаш. Цената е много ниска и сме хапвали доволно.

На общежитие съм била 3 години- най- хубавите ми години. След първата си сменихме тапетите и даже това ми е останало като хубав спомен, нищо че имаше и не дотам перфектно залепени.
Стол имахме във входа, храната беше чудесна. Плюс от това живеене ми е и това да се науча да живея и да се съобразявам с навиците и на други хора, различни от семейството, където си отраснал и горе долу навиците са сходни. Повечето ми колеги живееха наблизо, денонощен копирен център имахме в блока, в пъти по- евтино беше от квартира. Имало е и разни дребни проблеми, но на 18-20 на кой му пука 😊

Моят съвет е да се пробва с общежитие от чсто финансова гледна точка и възможността да си създадеш общност. Много е възможно съшо така точно чрез живеенето в общежитие да намериш бъдещите си съквартиранти, с които да се изнесете на квартира след това.

вземи си самостоятелна квартира, студио, ателие, гарсониера.

Ама направо мезонет да си вземе, какво ще си играе на дребно. В момента в София е трудно дори за много хора в 30-те им години, с по повече от 10-годишен стаж, да живеят самостоятелно, плащайки наем, да им остават кой знае какви пари, след като си платят разходите. А той очевидно не работи (поне засега) , очаква се родителите му да плащат. Значи тия хора с провинциалните си заплати трябва да смогват да плащат наем за самостоятелна гарсониера за детето, което може да не е единственото им дете, да му покриват разходите покрай обучението (семестриални такси, учебници, принтиране на материали и пр), храна, ток, парно и пр., и да им остават някакви пари все пак и те да оцеляват.

нищо не е казал за бюджета, може и да е богат(а), защо, в провинцията няма ли успели хора?

Първо да кажа, че аз съм момче. Съжалявам за юзернейма, просто взех първите две думи които ми хрумнаха.


Явно вие сте случили на хора, защото сте момиче. Аз като си знам връстниците най-вероятно да се падна с някакви хора, които ще пият по цяла нощ и въобще няма да учат.

Принципно не съм против общежитието, просто ми е сложно да се реша да отида на такова. Знаете каква репутация има Студентски град. А и нямам пряк поглед над нещата, не познавам хора, които да живеят в общежитие. От съучениците ми не са много хората които ще ходят в София така че е трудно да се дават за пример. Един 100% е на квартира, други двама вероятно ще са на общежитие. Но пак казвам, от момчетата това са буквално 5 човека с мен, така че трудно е да се нарече представителна извадката.


Не сме бедни, имаме нормални доходи.

Според мен не е от значение дали си момиче или момче. Поради факта че човека или си струва или не. Имам позната която бе на общежитие и момичето с което бяха в една стая постоянно викаше момчета с които да правят секс. Познавам друго момиче също което не е имало проблеми с съквартиранките си. Познавам колега от университета които също е на общежитие и по никакъв начин не съм чула да се оплаква. Напротив много хвалеше момчетата с които бе в една стая. Затова смятам че не е до това дали си момче или момиче а това какъв човек си ти самия. Докато се опознае хората с които ще попаднеш няма как да каже тия си струват или не. Пък и винаги можеш да си смениш стаята като толкова не ги харесваш.

Първо си определи бюджета, после може да ти стане лесно да се решиш на общежитие.
Квартира и битови сметки ще са ти едно поне 500-600 лева на месец, без да включваме храната и транспорта. Ако сте  няколко човека в по-мизерно жилище може и да падне до 300-400, ама ще си е като на общежитие. Зимата +100 за отопление, отделно имаш депозит 1-2 наема, за който със сигурност после ще правят цигании в опит да не ти го върнат, такса за брокера 1/2 - 1 наем. Ако не ти хареса и решиш да се местиш предсрочно депозита го губиш и ще ти трябва нова брокерска такса.
Отделно е локацията на квартирата къде ще е, колко ще пътуваш, достатъчно близо ли ще е за  да ползваш студентския стол или т.н. С храната, ако не ползваш студентски стол става над 1000 лева.
Ще могат ли родителите ти да ти осигуряват тези пари е въпросът, който трябва да си задаваш първо.

Ти хубаво си момче , ама поста на момичето , което се колебае и търси съвет прочете ли внимателно ?

Аз съм автора на поста, не разбирам, някой друг ли пита за съвет тук?

Страхотни спомени имам от Студентски град . С момичетата се разбирахме чудесно, до блока имаше обществена пералня и перях там. Имахме си тв, кафе машина, хладилник и едно малко котлонче /всеки донесе каквото има/. Бяхме хора от един факултет, блажени и охолни времена, създадохме хубави приятелства, имаше супер купони, но и учехме здраво. Стаята ремонтира на едното момиче бащата втората година.

Авторе. ти къде предпочиташ? Зависи ти самият къде ще се чувстваш  по-добре

Аз пък ще кажа - първата година - квартира, после общежитие, след като се ориентира и намери с кой да е на общежитие. Както каза някой нагоре - първата година е най-стресираща. На мен първата год. в общежитието и като студент, ми беше всичко друго, но не и за учене. Освен свикване с живота със съквартиранти, битови проблеми всякакви купони, всеки се изявява и доказва територии ... сложна работа е. Съквартиранта ми се прибира, пийнал, чука по вратата - загубил ключа. Пък беше тъкмо излязъл филма "Матрицата" - Нео тича по стените, та и той подскачаше по леглата, бюрата и се опитваше да ходи по стените - неуспешно, едвам го спасих да не се пребие. После вече накрая, наистина ми беше много мъчно и трудно да си тръгна (след 5 год. общежитие). Много свикнах, едни от най-хубавите ми години от живота, но първата година ми беше ад.

Бих искал да съм на общежитие, но не мога да се реша. Идеята ми е някак чужда, никога не съм я разглеждал като вариант. Другите хора как решихте, че искате да сте на общежитие? И вие ли сте се колебали?

А с какви средства разполагат родителите ти? Квартирите са доста скъпи, при много хора въобще не е избор, а необходимост да са на общежитие.

Като нямаш 2 лева в джоба и решението става ебаси лесното

Не съм се колебала въобще, надявах се бала да ми стигне за общежитие. От една страна финансово, от друга не познавах София, та търсене на квартира щеше да е сложно, а и за късмет доста съученици кандидатствахме и ни приеха в ТУ и те също се надяваха на общежитие, въпреки че някои от тях бяха от доста заможни семейства. От момичетата в класа само аз отидох в София, та нямаше как да се комбинирам с познат, на случаен принцип където ми дадоха стая там. От целия ми курс само две момчета бяха на квартира, и прекарваха повечето време при нас в общежитията.