На общежитие ли да живея или на квартира?

Общежитието не може да се сравнява с квартира като комфорт, но на 20 човек се адаптира лесно. Ако не е израснал в саксия и е супер разглезен, разбира се. Живях в Студенстски град, докато следвах, и това бяха най-хубавите ми години. Не бих ги заменила с удобството на самостоятелен апартамент, нищо че не всичко беше идеално.

Никога не сме имали кътове за готвене и пералня в общежитието, ако някой не си е занесъл пералня и не разполага с някоя от тези малките стаичка с допълнително заплащане, където да я сложи. Сега са ремонтирани общежитията, с ламинат, сменени легла и пр., и пак няма място къде да сложиш пералня в обикновена стая. Переш на ръка и простираш върху радиатора или на въженце, опънато в стаята,или носиш сокове с мръсни дрехи, като си ходиш, или даваш на платена пералня. В Студентски град има и не са недостъпни финансово. Кътове за готвене - каквито уреди и печки сте си домъкнали със съквартирантите, това е. Поне при нас беше така, за София говоря По време на студентска практика сме преспиване в Пловдив, в общежития на ВИХВП май беше, те имаха общи помещения на етажа с печки за готвене и място за простиране.

Ама най-вече от родителите ти зависи къде ще живееш на този етап. След първи курс често за настаняване в общежитието има значение успех и пр.

Каквото на теб ти харесва.

За първи път в живота си видях хлебарки в общежитието. Много са, повярвай 🙂
Ти умееш ли да си приготвяш храна, переш и гладиш?
Ако имаш и двете опции, си в много добро положение, да си избираш, кое ти харесва повече.

Ако имаш финансови възможности -квартира.
При мен преди 20+ години общежитие изобщо не бе вариант,избрах си квартира,но издържах само 2 години (живеех сама,но при една баба, която я нямаше през повечето време,обаче зимата сметките за ток ме смазваха).В 3 и 4 курс изкарах на общежитие и ми бе много по-добре -бе точно до университета (в случая ВТУ),пак живеех сама(от 3 , понякога и 2 курс там имаше опция да си сам в стая), вече се бях запознала с ММ и нямаше проблем той да идва когато поиска(а бабата не даваше да си водим никой на гости, дори приятелки,затова и втората година съквартирантката, която си бях намерила напусна след два месеца,т.к.си имаше приятел)...

Ако родителите не ти отпуснат много пари и на квартира ще е мизерно. Започни от бюджета, иначе ако само си говорим къде е най-добре, то стая в Хилтън е идеално, храната е добра и чистят всеки ден.

Ходи на общежитие и не го мисли. Повечето вече са ремонтирани, не са чак такива дупки. Ако имаш приятелка, можеш да бъдеш с нея. Моя приятелка от унито, живееше с две нейни приятелки в общежитие и им беше много спокойно.

Да, съобразяваш се, но си близо до всички колеги. Квартирите в момента в София са ужасно скъпи, а вече търсенето започна, защото идва есен. Много трудно ще намериш нещо на добра цена. От общежитието винаги можеш да се откажеш, ползвай го поне в началото. После ако не ти хареса, ще намериш вариант за квартира.

Общежитие, определено! Няма да имаш друга възможност за такова преживяване, има време да си на квартира. Приятели, купони, друга атмосфера, неудобства също има, но всяко нещо си е урок. А и винаги може да отидеш на квартира, ако чак пък толкова не ти харесва. Но се съмнявам. Парите, които ще даваш за квартира и сметки, може да инвестираш в нещо смислено. Че сега цените на апартаментите са ужас, та и там най-вероятно ще трябва да делиш апартамент с някой. Ние често се събирахме по нощите да си помагаме с домашните, хем по-бързо ставаше всичко, хем по-забавно и бързо минаваше времето.

Аз не разбрах в кой университет ще учиш. Това е важно, защото ако си в ТУ или унсс, примерно, ще е много лесно да живееш в Студентски. Ако си на квартира, трябва да търсиш да е близо.

Аз от 2018 насам съм на общежитие. Да не можеш да сравниш общежитие с квартира. Но не бих заменила спомените от общежитието с такива от квартира. Според мен пробвай първо на общежитие пък като не ти хареса по всяко едно време можеш да се изнесеш.

Квартира с излаз на метрото (няма значение на коя станция).

Не е вярно, че само на общежитие ще създадеш контакти, това си зависи от човека.

Егати спомените...
* да спя с едно отворено око, понеже съквартирант 1 се прибира пиян на куче в 3-4 вечерта без да заключва;

* да се карам със съквартирант 2 понеже двуметровият му гъз пак е строшил капака на тоалетната или ми е гепил пастата за зъби преди да замине за Враца, или е разбил кранчетата на мивките отново;

* да се карам с някакви селяндури от стундентския съвет, или квото там беше, понеже съм отказал да им дам 20лв за нещо, което само те си ползват и са ме нарекли еди-как-си, щото просията не им сработила;

* да ми влизат направо с вратата на проверки всеки месец и да се обяснявам как общакът ми не е целия мръсен и мухлясъл заради мен, а защото такъв са ми го дали;

* да ми обясняват как щели да ме изгонят от общаците, щот на дъртата крива клошарка къде спи долу на входа не съм удисал, когато била ядосана за някаква глупост и си е отворила устата баш като ми е бил тегав работния ден;

* после всичките дреболии, като да не можеш на спокойствие да пръднеш, понеже в 12 квадрата са ви заврели 3 човека или пък Х решил да си покани 10 човека за нощувка без никого да попита

Аз нещо ли не съм попаднал на стая преди години или вие всички сте свръх издръжливите животни

Моят опит е преди много, много години, но предпочитанията ми са за квартира
Първата година бях на квартира с приятелка. Тогава беше скъпо да вземеш сам квартира, повечето живееха по двама. Всички, с които общувах бяха на квартири, но моята беше отдалечена (Ем. Марков, последна спирка) и не ми беше много удобна, а и с приятелката се посдърпсхме(битовизми) Във втори курс бях решена да живея в общежитие. Паднах се с две момичета от нашата група, едното много свястно, съобразително, перфектна домакиня. Другата-също мило момиче, но непрекъснато влачеше в стаята гаджето си, който се държеше като бей. Ще яде но няма да донесе нещо, няма да измие чиния. Ако се опитвахме да намекнем нещо, почваха едни завоалирани намеци за завистта (понеже ние с другата нямахме гаджета) Освен това, в общежитието беше много шумно. Стигнах до медикаменти против безсъние. И в 3курс-пак на квартира, като накрая дори родителите ми осигури ха суперлукса да съм сама в стая. И пак имаше хър-мър с хазяин и други квартиранти в другата стая, неудобство с ползване на баня, тоалетна. Но на квартира си е по-хубаво. Особено в днешни времена-без хазяи, без съквартиранти. Ядеш, спиш, когато искаш, гости-когато искаш. Да, голям тренинг е студентският живот, но нямам по-хубави години. Дори малко ме е яд, че синът ми избра да учи в нашия град, няма да има същите изживявания

Много зависи с какви хора си попаднал. С 4 момичета съм била до сега в общежитието. Само с едното не съм се разбирала с останалите 3 бях в страхотни отношения. С едното момиче до ден днешен се виждам и подържам контакт. С другото се засичам доста често в университета. Това което си описано по никакъв начин за почти 5 години не ми се е случвало. Същото може да се случи когато делиш квартира с някого. Така че всичко за мен е доста субективно. Освен ако не си сам всичко може да се случи. Аз от декември миналата година съм сама в общежитието и всичко е наред.

Напълно възможно аз да съм бил крив. Просто реших да споделя, понеже не за всички е розово и готино да си в общак. Най- хубаво ми беше втората година, когато останалите съквартиранти напуснаха/завършиха и най- накрая настана тишина и спокойствие. Пък като си намерих квартира ми стана още по- хубаво Единственият хубав спомен от общака ми беше, че по- добре на общак отколкото на улицата. Не знам кой какво и кога е ремонтирал в студентски, но на СУ до преди 3-4 години стаите си бяха отвратителни повечето. Имаше може би половин етаж с ремонтирани стаи в съседния блок (петдесет-и-нещо си беше), които явно на късмет се взимаха, щото не беше по бал или нещо подобно. Студентските столове съм чувал, че са оферта и храната не е лоша, но никога не съм ходил. През прозореца като погледнех винаги имаше опашки там и дори не съм се замислял да си губя времето в чакане. Ходих да си ям във Фантастикото, та месечните ми разходи пак отиваха към 800-900 кинта само за ядене и съм се прибирал за празници при нашите, ако евентуално останеха пари.

Ако сега трябваше да избирам, по- скоро и аз щях да си остана във Варна и да завърша умрелия технически, където един човек не съм чул да го похвали за каквото и да било. Поне щеше да ми е спокойно и щях да си уча, вместо да се занимавам с глупости, ама Софийски нали беше "университетът" а-у, пък тогава си бях казал, че или ще е "най-доброто" уни, или няма да бъде въобще...

Във всеки случай авторката вероятно няма да има кой знае какъв избор, щот ми се вижда зверски скъпо да те издържат напълно в момента.