- Публикувана: 31 авг. 2023, 21:27 ч.
- Последно мнение: 11 окт. 2023, 17:22 ч.
Септемврийски книжен клуб - 2023
Здравейте!
Преди няколко дни дочетох Мамник и почнах новата, ама чак сега успявам да седна и да споделя впечатления. Аз изчетох всичките мнения и макар че много ми хареса началото на Мамник, очаквах да се "спихне". Така де, ама не се случи това. Прочетох я цялата с неспадащ интерес. Много ми допадна - засукан сюжет, магии и обикновени хора... Покрай оплетената история на сестрата на Лазар на няколко пъти се наложи да се връщам и да си припомням кой какво точно беше.
Хареса ми как авторът не губи нишката на тази плетеница и за всеки засегнат от мамника си има обяснение, както и разказана последователност на събитията. Ако има пропуск, не съм забелязала, но аз сякаш съм по-склонна да пропускам детайли. Специално за героите и тяхното развитие се замислих, защото няколко от вас писаха, че липсва. Замислих се дали на мен ми липсва, т.е. дали очаквам нещо да се развият/променят или просто ги следя като се движат в този лабиринт от смразяващи щуротии. Та, на мен не ми липсваше развитие. Донякъде Митко се промени, макар че продължи да пие по същия просташки начин от сутринта, но отношението му към това, което е около него, някак съзря (ако не е твърде силна дума). Божанчето ми допадна, Лазарчо също...
Това, че авторът дава точен час на събитията е готино, ако човек иска да си направи времева линия и да не се обърква. Също ми хареса как исторически събития са вплетени в този роман. Естествено съм учила, чувала за Ньойския договор и Западните покрайнини, но тъй като ми е супер далеч, не съм се замисляла особено. Затова и литературата ми допада повече от историята - понеже вдъхва живот на дати и места.
Не ми хареса, че Божана е бременна от плътника. Даже се чудя как пък му хрумна на автора да направи такова нещо възможно. Естествено, че фантазията няма граници, ама явно моята има. Разбрахме, че това дете ще носи предимно тъга на близките си. Може би пък е стъпало за втора книга, кой знае.
Диалозите ми звучаха естествени, само диалектът ме тормозеше. И как така някои го ползват, а други не? Например Божана е израстнала с тази майка, дето говори напълно на диалект, а самата тя говори по друг начин... Но това да е кусурът на книгата.
От мен едно Браво на автора
Продължавам с Аристократът и до момента (много е рано още за стабилно мнение) съм съгласна с Cool_Cat, че текстът някак има претенция за ерудираност, но не ме потапя. Може пък нататък да ме потопи, всяка книга си има свой стил и ритмика, затова продължавам и ще видим.
Преди няколко дни дочетох Мамник и почнах новата, ама чак сега успявам да седна и да споделя впечатления. Аз изчетох всичките мнения и макар че много ми хареса началото на Мамник, очаквах да се "спихне". Така де, ама не се случи това. Прочетох я цялата с неспадащ интерес. Много ми допадна - засукан сюжет, магии и обикновени хора... Покрай оплетената история на сестрата на Лазар на няколко пъти се наложи да се връщам и да си припомням кой какво точно беше.
Хареса ми как авторът не губи нишката на тази плетеница и за всеки засегнат от мамника си има обяснение, както и разказана последователност на събитията. Ако има пропуск, не съм забелязала, но аз сякаш съм по-склонна да пропускам детайли. Специално за героите и тяхното развитие се замислих, защото няколко от вас писаха, че липсва. Замислих се дали на мен ми липсва, т.е. дали очаквам нещо да се развият/променят или просто ги следя като се движат в този лабиринт от смразяващи щуротии. Та, на мен не ми липсваше развитие. Донякъде Митко се промени, макар че продължи да пие по същия просташки начин от сутринта, но отношението му към това, което е около него, някак съзря (ако не е твърде силна дума). Божанчето ми допадна, Лазарчо също...
Това, че авторът дава точен час на събитията е готино, ако човек иска да си направи времева линия и да не се обърква. Също ми хареса как исторически събития са вплетени в този роман. Естествено съм учила, чувала за Ньойския договор и Западните покрайнини, но тъй като ми е супер далеч, не съм се замисляла особено. Затова и литературата ми допада повече от историята - понеже вдъхва живот на дати и места.
Не ми хареса, че Божана е бременна от плътника. Даже се чудя как пък му хрумна на автора да направи такова нещо възможно. Естествено, че фантазията няма граници, ама явно моята има. Разбрахме, че това дете ще носи предимно тъга на близките си. Може би пък е стъпало за втора книга, кой знае.
Диалозите ми звучаха естествени, само диалектът ме тормозеше. И как така някои го ползват, а други не? Например Божана е израстнала с тази майка, дето говори напълно на диалект, а самата тя говори по друг начин... Но това да е кусурът на книгата.
От мен едно Браво на автора
Продължавам с Аристократът и до момента (много е рано още за стабилно мнение) съм съгласна с Cool_Cat, че текстът някак има претенция за ерудираност, но не ме потапя. Може пък нататък да ме потопи, всяка книга си има свой стил и ритмика, затова продължавам и ще видим.
Успях да прочета книгата. Елегантно е написана, без съмнение. И разбирам защо се е харесала на американските читатели. Описанията на луксозния хотел, аристократичните спомени на графа за овощни градини, щрихирания нов режим на болшевиките, са все елементи, които разкриват един съвсем различен, все още неразбран и до голяма степен недостъпен за тях свят.
Но не съм сигурна доколко романът е уловил реалния политически, за социален да не говорим, контекст в Русия по това време. Стори ми се, че понякога ситуацията в Русия е описана с малко розови очила. Съмнявам се, че историята на Ростов би могла да се случи изобщо в реалността.
Четох романа някак си на интелектуално ниво. Не ме докосна емоционално въпреки че имаше описание на чувства и на различни видове любов--към жена, любов между родител и дете. Сравнявам го с романите, които скоро четохме от жени автори пишещи на руски в темата ("Симон") или писани от руски емигранти ("Последната любов на баба Дуня"). Там нямах нужда от дълги описания какво правят или какво си мислят героите и нямаше нужда да анализирам дали ги възприемам на емоционално или интелектуално ниво. Емоцията се създаваше органично!
Романът е пълен със сентенции, които на пръв поглед са интересни, но след втори прочит се сещам, че тези житейски истини не са оригинални, и вече ги знаем ако не сме на 18. Ето един пример:
"There are the greatest of conveniences, Anushka--and at one time, I had them all. But in the end, it has been the inconveniences that have mattered to me most".
В един момент се замислих дали не чета "вкусна" книга. Аз лично нямам нищо против да чета какво ястие си е поръчал графът и с какво точно вино го е комбинирал, но предполагам, че на някои хора тези доста чести описания биха им омръзнали бързо.
Ще ми интересно да прочета и вашите мнения!
Но не съм сигурна доколко романът е уловил реалния политически, за социален да не говорим, контекст в Русия по това време. Стори ми се, че понякога ситуацията в Русия е описана с малко розови очила. Съмнявам се, че историята на Ростов би могла да се случи изобщо в реалността.
Четох романа някак си на интелектуално ниво. Не ме докосна емоционално въпреки че имаше описание на чувства и на различни видове любов--към жена, любов между родител и дете. Сравнявам го с романите, които скоро четохме от жени автори пишещи на руски в темата ("Симон") или писани от руски емигранти ("Последната любов на баба Дуня"). Там нямах нужда от дълги описания какво правят или какво си мислят героите и нямаше нужда да анализирам дали ги възприемам на емоционално или интелектуално ниво. Емоцията се създаваше органично!
Романът е пълен със сентенции, които на пръв поглед са интересни, но след втори прочит се сещам, че тези житейски истини не са оригинални, и вече ги знаем ако не сме на 18. Ето един пример:
"There are the greatest of conveniences, Anushka--and at one time, I had them all. But in the end, it has been the inconveniences that have mattered to me most".
В един момент се замислих дали не чета "вкусна" книга. Аз лично нямам нищо против да чета какво ястие си е поръчал графът и с какво точно вино го е комбинирал, но предполагам, че на някои хора тези доста чести описания биха им омръзнали бързо.
Ще ми интересно да прочета и вашите мнения!
На мен ми се чете нещо хелоуинско през октомври. Може би "The only one left" на Райли Сейгър, но не знам дали я има на български. Има добри ревюта.
Имахме 5 гласували за "Аристократът" и аз не бях от тях. Надявам се да се включат още хора с мнения. Четох книгата само заради клуба
Имахме 5 гласували за "Аристократът" и аз не бях от тях. Надявам се да се включат още хора с мнения. Четох книгата само заради клуба
Здравейте и от мен!
Докато бях в София четенето ми вървеше бавно, тегаво, абе никакво го нямаше. Но... отидох на плажа и там успях да прочета книгата. Накрая ми стана интересна, но определено не е моята чаша чай. За пореден път се убеждавам, че американци като пишат книги или правят филми за Русия, не може да им се получи органично и хубаво. Щеше ми се да прочета книга за граф Ростов, написана от някой руски класик. Ееех, тогава каква красота щеше да е. А сега наистина четяхме за храна и напитки и тук таме някакви неща от живота, случващи се някак между другото.
За октомври може да прочетем наистина нещо хелоуинско, защо не "Празникът на Вси Светии" на Агата Кристи. Тъкмо сега я и преиздадоха със заглавие "Призраци във Венеция", защото така се казва екранизацията й, която тръгна по кината миналата седмица, та това е моето предложение.
Хубава вечер на всички!
Докато бях в София четенето ми вървеше бавно, тегаво, абе никакво го нямаше. Но... отидох на плажа и там успях да прочета книгата. Накрая ми стана интересна, но определено не е моята чаша чай. За пореден път се убеждавам, че американци като пишат книги или правят филми за Русия, не може да им се получи органично и хубаво. Щеше ми се да прочета книга за граф Ростов, написана от някой руски класик. Ееех, тогава каква красота щеше да е. А сега наистина четяхме за храна и напитки и тук таме някакви неща от живота, случващи се някак между другото.
За октомври може да прочетем наистина нещо хелоуинско, защо не "Празникът на Вси Светии" на Агата Кристи. Тъкмо сега я и преиздадоха със заглавие "Призраци във Венеция", защото така се казва екранизацията й, която тръгна по кината миналата седмица, та това е моето предложение.
Хубава вечер на всички!
За пореден път се убеждавам, че американци като пишат книги или правят филми за Русия, не може да им се получи органично и хубаво.
Напълно съм съгласна, Elle! За наивния американски читател това е екзотика, върхът на интелектуализма--ами все пак Толстой, Чехов, френски менюта и вина, загадъчния режим на болшевиките, за който са чували нещо. Но все пак някои от нас са чели и книги от руски автори за този период и знаем, че романът на Еймър Тауълс е просто една приказка.
Това, придружено с непрекъснатото желание да се изтъква колко много знае авторът, дори за интелектуален сноб може да е отблъскващо. На една страница, например, само в един кратък параграф, авторът е успял да вмъкне следните внушителни фигури: Пушкин, Достоевски, Сократ, и Христос.
Бебе със зъбоникнене + мъж в командировка = забавена анкета Простете ми, скъпи четящи хора, анкетата ще бъде активна до 1ви вечерта, в зависимост колко бързо успея да се организирам следващата тема ще бъде пусната може би на 2ри или 3ти
Имате още малко време да споделите виждането си относно "Един аристократ в Москва"
Простете ми, скъпи четящи хора, анкетата ще бъде активна до 1ви вечерта, в зависимост колко бързо успея да се организирам следващата тема ще бъде пусната може би на 2ри или 3ти Имате още малко време да споделите виждането си относно "Един аристократ в Москва"
Здравейте:-) Благодаря много за анкетата, гласувах за Агата Кристи, причете ми се като я видях в списъка, а и 2 от другите 3 книги вече съм чела:-)
Да си споделя набързо мнението и аз за "Мамник" и "Един аристикрат в Москва"
"Мамник" не ми хареса..., разбрах го още в началото, но все пак реших да я дочета, защото е от български автор, при това нашумял, а принципно имам желание да съм в час със съвременната българска проза. Та, с две думи, полицейски разследвания, черни магии, селски неща и общо взето все щуротии без послание никак не е моето нещо. Авторът пише добре чисто стилово, наистина са много свежи диалозите и е леко за четене, но няма нужда да повтаря едно и също 100 пъти.
Предпочитам по-дълбоки книги - такива, от които научавам нещо, или имам сходен мироглед и интереси с автора, или просто извикват емпатията или любопитството ми.
Точно затова ми хареса "Един аристократ в Москва". През цялото време докато я четях ми беще изключително приятно в компанията на главния герой. Образът на аристократа съдържа всички качатества, които искрено ме привличат и заради които много харесвам книги и филми за принцеси, крале, кралици:-) Възпитанието, образованието, съвършеното непоказно, но безупречно поведение, все неща, които ме вълнуват и ценя. Естествено, личи си, че авторът не е руснак, ако беше някои от елементите на руската действителност щяха да бъдат доста по-мрачни и груби. Атмосферата в хотела е изградена блестящо, настроението, което носи, меланхолията, и силата на духа да издържи на всичко това, много силно! Книгата илюстрира квинтесенцията на аристократизма (без значение дали в Москва или на друго място), това е, което толкова ме привлече, че си купих още една книга на същия автор. Като я прочета, ще ви пиша дали стилът на писане и в нея ми е допаднал така.
Да си споделя набързо мнението и аз за "Мамник" и "Един аристикрат в Москва"
"Мамник" не ми хареса..., разбрах го още в началото, но все пак реших да я дочета, защото е от български автор, при това нашумял, а принципно имам желание да съм в час със съвременната българска проза. Та, с две думи, полицейски разследвания, черни магии, селски неща и общо взето все щуротии без послание никак не е моето нещо. Авторът пише добре чисто стилово, наистина са много свежи диалозите и е леко за четене, но няма нужда да повтаря едно и също 100 пъти.
Предпочитам по-дълбоки книги - такива, от които научавам нещо, или имам сходен мироглед и интереси с автора, или просто извикват емпатията или любопитството ми.
Точно затова ми хареса "Един аристократ в Москва". През цялото време докато я четях ми беще изключително приятно в компанията на главния герой. Образът на аристократа съдържа всички качатества, които искрено ме привличат и заради които много харесвам книги и филми за принцеси, крале, кралици:-) Възпитанието, образованието, съвършеното непоказно, но безупречно поведение, все неща, които ме вълнуват и ценя. Естествено, личи си, че авторът не е руснак, ако беше някои от елементите на руската действителност щяха да бъдат доста по-мрачни и груби. Атмосферата в хотела е изградена блестящо, настроението, което носи, меланхолията, и силата на духа да издържи на всичко това, много силно! Книгата илюстрира квинтесенцията на аристократизма (без значение дали в Москва или на друго място), това е, което толкова ме привлече, че си купих още една книга на същия автор. Като я прочета, ще ви пиша дали стилът на писане и в нея ми е допаднал така.
Книгата илюстрира квинтесенцията на аристократизма (без значение дали в Москва или на друго място), това е, което толкова ме привлече, че си купих още една книга на същия автор. Като я прочета, ще ви пиша дали стилът на писане и в нея ми е допаднал така.
Коя друга негова книга? Извинявам се за оф топика
Извинявам се, че се намесвам, но понеже знам коя е книгата - “Правилата на доброто възпитание”. И двете книги бих прочела, но в някакъв неопределен бъдещ момент, засега следвам мой план за четене, затова и не мога да се включа при вас, в момента съм на Стивън Кинг и между неговите книги ще вместя и една на Мария Пеева - “Новата съседка”.
Извинявам се, че се намесвам, но понеже знам коя е книгата - “Правилата на доброто възпитание”. И двете книги бих прочела, но в някакъв неопределен бъдещ момент, засега следвам мой план за четене, затова и не мога да се включа при вас, в момента съм на Стивън Кинг и между неговите книги ще вместя и една на Мария Пеева - “Новата съседка”.
Rules of civilty, да, точно тази си взех като начало:-)
Здравейте, случайно попаднах на темата ви и реших и аз да започна да я следя.
Не успях да прочета книгата този месец. Започнах я, минах 1-2 глави.. и толкова. Не ме грабна, нямах желание да я дочета. Бях ѝ хвърлила око преди време, но само дотам.
Жалко, че не съм ви намерила по-рано. "Мамник" и "Симон" (особено Симон), бяха за мен доста по-интересни.
Надявам се да успея да прочета следващата избрана книга за Октомври и да дам по-адекватно мнение.
Не успях да прочета книгата този месец. Започнах я, минах 1-2 глави.. и толкова. Не ме грабна, нямах желание да я дочета. Бях ѝ хвърлила око преди време, но само дотам.
Жалко, че не съм ви намерила по-рано. "Мамник" и "Симон" (особено Симон), бяха за мен доста по-интересни.
Надявам се да успея да прочета следващата избрана книга за Октомври и да дам по-адекватно мнение.
Препоръчани теми