Прибиране или не?

Ако приемем еврото, мафиоти, политици и бизнесмени в кавички ще си купят по още едно ферари. Ерго, стандартът на държавата ще се повиши.

Няма никаква икономическа логика в това. Но ако все пак стане въпреки икономическата логика, ще е защото сами сме си го направили. То като цял народ е убеден, че ще бъде така, пък може и да стане.

Имам наблюдения повече за Германия. Някои отидоха, живеят добре, идват си за ваканции. Или ходят другаде за ваканции. Други не се вписаха, те са много по-малко, върнаха се и тук са по-доволни.
Предполагам, че и с Англия е така, познавам по-малко такива преселници. Моите познати, които са там, са се устроили и са доволни.
Дали ти ще си доволна, ако се върнеш, няма как да се каже. Ако ще се връщаш, първо си осигури добра работа. Не изпускай питомното, за да гониш дивото.

А ако ти е самотно в малкото градче там, има ли вариант да се преместиш в по-голям град в Англия, където примерно имаш познати, но и да си запазиш добрата работа?

Не изчетох всичко в темата, че диагонално видях ТЕЦове, пейки и други периферни доводи, които на мен не мисля, че ми бяха важни, когато взимах подобно решение.

Върнах се преди по-малко от две години “за постоянно” в България след повече от 12 години в чужбина, извън ЕС. Заминах за университет след гимназията, смея да кажа, че постигнах доста, изцяло сама, но ми беше много трудно и с цената на много жертви във всякакъв аспект.

Върнах се основно по емоционални причини. Комбинация от носталгия и “романтика”. Много трудно решение ми беше, защото изоставих изключително добра кариера, която за момента няма как да продължа в РБ. Но финансово тук съм добре, успях бързо да се адаптирам професионално, с доза късмет може би. Но всъщност отвъд това, си давам сметка (вече), че причините да се върна, всъщност ги няма. Има една източна (примерно) приказка “реката никога не е една и съща”. Спомените ми и въжделенията ми са вече въздух под налягане. Местата не са същите, повечето хора по един или друг начин ги няма.

За момента не съжалявам, че се върнах, но мисля, че повечето от факторите бяха случайност/шанс/късмет. Сега съм и бременна и фокусът е съвсем друг. Реалността обаче дразни. Лошо обслужване, беззаконие, съмнителен морал. Генерализирам и това не е ок, но опитът ми извън моя си балон, както по-нагоре някой използва израза, е по-скоро все отрицателен. Имаме хубава природа, но аз все пак поне засега още не живея в гората, тоест повече ме вълнува урбанистиката, която не е много страхотна и ми се струва, че има голямо разделение между “заможни” и “не толкова”, което е навсякъде, но създава пропаст и чувство за вина, тук повече от на други места, защото си е “твоето”. В чужбина не беше “моето”.

За да не пиша до утре, понеже мога, моето заключение е, че навсякъде има проблеми в обществото, на някои места просто са повече като брой и като степен на невъзможност за решаване. Друго заключение е, че пари (повече или по-малко), могат да се изкарват на всякъде, макар и с различни “качества” да кажем. В България трябва да си поне малко “хитър”, за да не те прецакат най-малкото, пък вече следващи степени на “хитрост” си имат своите плюсове и минуси. И последно заключение, ако е важно на авторката - според мен тук в личен план връзките са по-“консервативни” по особен начин, все пак обществото е доста по-хомогенно в сравнение с по-космополитни такива, тоест ако си извън “рамките” с едно или друго, отношенията стават малко по-трудни, не говоря само за партньори, а цялостно, роднински, приятелски, работни, интимни. Генерализирам, но ми е важно да кажа, че има доза завист или поне неразбиране, трудна комуникация и моменти на “паднал от Марс”. Малко сме си коне с капаци българите, включвам и себе си. Мой опит, други може би виждат нещата по друг начин.

Cassiope, много задълбочено написано, но аз повечето неща не ги разбрах, а ми е интересно. Постарала си се да го напишеш сбито, но ми се ще да разбера какво имаш предвид.
Какво искаш да кажеш за пропастта между бедни и богати, която съществува навсякъде, но тук изпитваш вина? Че се чувстваш виновна да имаш пари, докато твои близки нямат, това ли?

"Консервативни" по особен начин - гейове ли имаш предвид и това как не се толерират тук?

И последно: "има доза завист или поне неразбиране, трудна комуникация и моменти на “паднал от Марс”. Малко сме си коне с капаци българите, включвам и себе си. " - За това нямам предположение какво може да имаш предвид.

Cassiope след пет страници “пейки и ТЕЦове” общоприказки и 50 теми “да се връщам ли в България”, най-накрая “уби вожда” по темата и точно в целта😀.

Uncommon, темата е в раздел “Живеещи в чужбина”, предполагам всеки живял активно поне четвърт, една трета или половин живот elsewhere , знае точно какво има тя предвид.

За пропастта - донякъде да, и за близки имам предвид, но не само, дори за непознати - тъжно ми е, че в провинцията нещата са доста по-зле (пак генерализирам), а е нереалистично всички да се изсипят в София и да стават ИТ (примерно).

За консервативното, не само ЛГБТИ имам предвид, но това е добър пример. Други подобни са отношенията към имигранти, роми, хора с физически увреждания, други религии или тези, които просто не изповядват никаква религия (странно им е на някои хора “как така”). Визирам всичко извън “традиционното”, дори различен поглед върху историята ни, например. Всичко извън зазубрените в училище “догми”, които изискват някаква емпатия, критично мислене или лична инициативност по един или друг начин.

За последното - те са може би разнопосочни доводи, но няколко примера - недоумявам как през 2023 или няма ПОС терминал, или нямат стотинки да ми върнат, или ми се зъбят в разни “магазинчета”/заведения/туристически обекти, при положение, че все пак избирам да “им дам пари”. Не разбирам защо се пуши навсякъде, в националната кардиологична болница в двора има голяма табела “място за пушене”. За мен това е безумно. С такива неща се чувствам като паднала от Марс. А за завистта - тънко мое усещане, покрай някакви успехи (не само материални) и някаква моя “адаптивност” да кажем, зад която обаче все пак стоят доста години на драми и жертви, върху които съм стъпила, изразявайки се в чужди езици, умения, сертификати, дипломи и твърда самостоятелност. Общо говоря, но не знам точно дали конкретиките имат значение.

Аз също съм мислила доста за това отхвърляне на различните. Нямам обяснение. Говорят се едни неща наизуст и това е. Има омраза срещу хората, които не отговарят на някаква представа за “нормален” . Много от българите са откровени расисти.

Не е точно в расизма проблемът, а в търсещите по неправилен и често шумен/показен начин "правата" си.
Пример: имам комшийки лесбийки, имам и двойка приятелки. Първите все се карат със съседите от кооперацията, че някой ги дискриминира, а реално си хвърлят боклука през терасата, правят купони по нощите с пиене и викове, заемат умишлено по 3 места на паркинга с колата си и т.н. Приятелките ми са фини и възпитани дами, които не споменават н всяка втора дума какви са и не очакват всичко да им е позволено, защото са с по-различни сексуални предпочитания.
Още един пример: ромка крещи как я тормозят, че е ц...ка, понеже  със съседите я овикахме, че рови в казана до блока и разхвърля всичко наоколо. В същото време любимата лаборантка на цялото ни семейство, при която ходим з всяко взимане на кръв, защото е мила, чист, внимателна и "с лека ръка" - също е ромка и я уважават и харесват всички пациенти.
Та у нас често търсенето на правата е твърде нахално, без да се спазват задълженията, независимо какво е оправданието, но винаги уж има такова.
На други места има основно правило - нарушаваш установения ред, глобяват те и няма значение дали си от малцинство, мнозинство или извънземен.

Пропастта си я има навсякъде. Даже за мен лично в Италия е далеч по-осезаема от България. В Дания и Финландия е далеч по-незабележима. Понеже имам повече наблюдения, затова ги споменавам.

Правата не мисля, че трябва въобще да се търсят, трябва да си ги има без допълнително търсене, за всички.

Със сигурност има тук расизъм, но не само това съм забелязала. Обсъждат се разведени хора, хора със зависимости, “стари моми”, ситуации на домашно насилие - сякаш винаги с лошо - все ситуации, в които всеки някога би могъл (или е можело някога) да бъде - генерално няма емпатия сякаш. Има изключения, разбира се, но такива са ми общите впечатления. Цъкане с език, криене, много whataboutism, доста неизлекувани соц симптоми.

Генерално понякога ми идва прекалено и залитането по конспирации, знахари, хороскопи, всякакви ЕЖК-истории. Няма авторитети никога по никоя тема, никой на никого не вярва, в голяма степен с право.

Но лошите неща лесно се изброяват. Навсякъде ги има. Въпросът е че като си чужденец някъде си (според мен поне), не си е твоето блато, дистанцираш се по някакъв начин - или чрез амбициите си, или чрез промените в живота си, или чрез “борбата” (не че и тук ги няма тези неща, но не са по избор, а по дефолт). Понеже темата е за връщане в България, според мен, връщайки се, виждаш, че царят е гол - тоест това е то - друго няма. Върнал си се вече. Да, пак може да заминеш, но пак дефолтът ще е връщането. Може и да остарееш в чужбина, хубаво. Може и там да си умреш. Но не си тръгнал от там, не си се родил там, и това не можеш да го промениш. Остава си, където и да се местиш, каквото и да променяш. Казвам го като човек, който последен ще се нарече патриот, не заради всичките ми горни критики, а защото ежедневно виждам как криворазбраната принадлежност към едно или друго, руши цели животи заради фалшиви идеали.

Боли повече тук от тези неща, защото вече си бил в позиция да сравняваш, пък дори и полвинчато или частично, с някое “по-добро място”. Може би илюзия, може би утопия, но да, царят е гол

Винаги съм мислила, дори да е кочинка си е  моята кочинка. Дори и банално да звучи, вкъщи и стените помагат.

Сигурно е наивно, но в чужбина хем се чувствам добре (защото повечето от нещата,които сте изброили по горе - етнос, религия,болести, височина, тегло и подобни, не се взимат под такова внимание както в бг) така и в бг си си вкъщи, тогава се елиминира това че близките ти не са тук и си сам.

Според мен обаче ако ти липсва нещо в чужбина - приятели, партньор, самочувствие, развитие, духовност - връщайки се в България няма гаранция, че ще го намериш. Вероятно връщайки се, ще се “успокоиш”, оттам ще се промениш потенциално, оттам и промени в други направления. На теория това и в чужбина можеш да го направиш, а и светът е все по-глобален, дори няма нужда от окончателни решения, много хора вече живеят по-номадски, с гъвкави професии, границите се размиват, нищо не е необратимо в крайна сметка. Днес си тук, утре там. С деца е малко по-различно, но далеч не невъзможно.

Съгласна съм с всичко, написано от Cassiope, с едно уточнение.

Да, българите сме си доста откровени расисти, хомофоби, ксенофоби и т.н.

Но моят опит на Запад е, че и те са такива, но много по-прикрити и личните им нагласи (засега) не влияят на държавната политика и отношенията в социума. Но това е до един момент, когато им прекипява и гласуват масово за Брекзит или Тръмп.

Опитът ми е от Англия. Местни бели англичани от различни социални слоеве — работническа и ниска средна класа до хора от така наречените “професии” (медицина, право) и “свързани” класи, включително такива с аристократично потекло.

По ред причини, някои непонятни и за самата мен, са ме приемали за една от тях и са ми споделяли възгледите си. Неща от сорта на:

“Има хора (мигранти), които заслужават да живеят в цивилизовано общество, и такива, които нямат място в такова.”

“Ти си полезна (разбирай европейка, млада, образована, работи, не е на социални помощи, говори езика добре), но другите...”

“Тук има прекалено много мюсюлмани.”

Разбира се, тези неща се казват само на четири очи и то преди години. В днешно време не знам дали биха се изрекли на глас изобщо. В България поне не е прикрито.

А, също клюкаренето, обсъждането на колеги зад гърба им и подобни не само ги има, а даже май са по-брутални от в БГ. Или поне на същото ниво

Голямата разлика е, че балонът на “нормалността” е много по-голям и може цял живот да си живееш без да се сблъскваш с нещата, които ни дразнят в БГ ежедневно.

Най-изумяващият аргумент за мен, сред стотиците мнения в десетките “да се връщам ли” теми е, че “в България не било прикрито”. Използва се за неща като расизъм, клюкарстване и нефилтрирано изказване на субективни и понякога случайни мнения, а още по-често, таргетирана с цел максимален импакт грубост. Номер 1 в причините ми за нежелание за връщане от ден 0 до ден  25х365.

Нито англичаните, нито някои други, са длъжни да приемат като общество, когото и да е, откъдето и да е. Особено защото от няколко столетия изпитват глобализацията от първо лице и всички тези “ценности”, които притеглят куцо и сакато от Африка до Скандинавия, и от Азия до Франция, се размиват все повече с всяка последваща вълна, която игнорира местните порядки и отива да си пльосне националния балон, в едно с рудиментарните си привички, на британска земя. Не ги защитавам, защото не ме интересуват, а студенината им би ми пречила, за да се установя сред тях, но ги разбирам. На който не му харесва резервираността, може би е добре да си стои с директността на местна почва.

Донякъде при държавите, разграбили колониите си (Англия, Франция, пр) е сигурно още по-лицемерно да се отнасят така с малцинствата, но аз не точно върху това исках да се фокусирам. И клюки си има, естествено, навсякъде си има всичко. Но за мен поне, това че еди си къде има нещо, не значи, че ми е хубаво да го има и тук. Там е спрямо “другите”, тука си го има и спрямо “нас си”. Тоест, да, можем да говорим за дефицитите в България само откъм пътища, плочки, пейки, лампи, корупция, здравеопазване и пр, но мисля, че всички знаем, че не само те са ни проблемът. Манталитетът ни в общия случай е в триъгълника Сърбия-СССР-Ориента, нещо, което си е уникално за тук по другите държави - други уникалности. Онзи ден сядам в “скъпарския” Старбъкс на НДК (кавички, но все пак за “бедния българин” 7 лева за кафе мисля не са малко наистина) - двама чичковци (българи) навън люпят целофани и опаковки на земята директно, няма да си ги сложат в джоба или в кофата, дреме им. Техният център, тяхната столица, тяхната държава. Да, и в чужбина има мръсни градове и идиоти. Но нека се съгласим, че тука е по-очевидно…. Просто всичко е много по-очевидно. Включително и въпросното плюене по различните. Едно е на саме, друго е да е цял национален подход.

А за Брекзита, не се ли оказа, че повечето дори не били разбрали какво е, че после и съжалявали.