С какво ви дразнят хората?

Здравословна доза егоизъм винаги е нужна. Аз пък този безграничен алтруизъм не го разбирам.

Добре де, а защо си мислиш, че ти е приятел? Много тежко преживях поведението на приятелка от детинство, която също толкова си повярва, че реши да ми начуква канчето при всеки възможен случай и да се държи по същият надменен начин. Просто в един момент реших, че това не е поведение на приятел и спрях да й вдигам телефона.

А мен напоследък много ме дразни агресията в непознати. Особено мъже. Не знам защо, но именно мъжете са агресивни и груби с мен, парадоксално. Един баща много грозно крещеше на детето си и притесняваше моите деца (но и други околни) и го помолих да спре, защото наистина беше страшно агресивно. После този човек ме избута в плувния басейн страшно грубо и като му казах, че следващия път направи подобно нещо, ще го избутам аз, той започна да крещи и отиде да се оплаква от мен на спасителя, че сменям коридори.
Да, пълен беше е басейнът, да поведението ми не е било най-коректното възможно, но физически да избуташ някого ми е тотално неприемливо...
Преди време по пандемично време, друг мъж беше заплашил да ме "смели от бой", заради това, че го молих или да стои на дистанция или да си сложи маска в магазина.

Признавам, че всеки път не съм била най-приятната и мълчаливата, но в никакъв случай не съм била аз агресивна, а мъжете са били доста силни и здрави мъже, не са имали вид нито на пияни, нито на бедни, нито нищо.От жени съм имала максимално по някое троскане или подмятане, но никога крещене или агресия .

Следващ случай: Две млади момчета изпускатт автобуса и псуват на майка. Един по-зрял, но не възрастен мъж е на спирката и почва "Ти на кого така ще говориш" с много агресивен тон и тръгна към тях заплашително, като очевидно момчетата изобщо не визираха него, не са го гледали, не са го доближавали. За щастие нещата не ескалираха, момчетата се отдръпнаха и не му реагираха, но беше доста напрегнато.

Още един случай: майка ми разказа как излиза от такси и понеже таксиметровият шофьор, спирайки бил засякал някакъв джип, от джипа изскочили млади момчета, които физически заплашвали шофьора  да го бият и майка ми се потресла. Просто абсолютно ненужна агресия и ескалация от нищото...
Изненадвам се, че не чувам по-често за биещи се хора по улиците с толкова перколяци. Просто абсолютно ненужно вдигат хората от 0 до 100 и веднага физическото.

А какви неща стават заради някакви тъпи маси с пейки между блокове в софийски жк. Една жена с патерици и куче си седи и някаква друга претендира, че много била седяла и ако не искала да получи паве в главата да се махала и да правила място за други. Разбирам , че много хора не ходят на екскурзии уикендите и се субират в компании между блоковете , но да им пречи един човек с патерици, който може да седи отстрани или поне да му предложат един стол и да им освободи масата ... Няма много мисъл.

До пейките ли опряха?! Софиянци поне имат Витоша, че и градски транспорт има до там!

Някои не могат да ползват транспорт, други не са на нужната вълна за природа и разходки, трети и за това нямат средства или време ... но да помислиш , че вместо да се разправяш грозно и да се заяждаш с инвалид за да ползваш някаква маса е достатъчно да му предложиш да му донесеш един стол да си седне настрани и да освободи на компанията ти пейката с масата

от известно време си сдържам ангелите , но днес ме издразни за последно
насрочила съм среща с класната, за да започна по установения ред, но после наред е директорката, където ще искам среща очи в очи
учителката по английски на дъщеря ми- вдигнала й мерника, замеря я с обвинения в час, все тя й е виновна...аз все й казвах да не й дава повод за дисциплинарни действия- да я оставя да си беснее...
знаех си, че я е нарочила
днес й казала, че няма да й пише оценка от последната презентация
и,най- после е изплюла камъчето- заради отсъствията на дъщеря ми е - ходи на физиотерапия , заради операция на коляното

ай, сега вече прекипях!
ще я разнеса до инспектората чак, ако не се върне назад
и всичко това, от учителка, която я оперираха в началото на миналия семестър, и целия ноември + седмица от декември нямаха английски
+ още 2 седмици от този семестър , по други причини

Mamagemelar, разбирам те, но не се ядосвай, те забравят. Имахме подобен проблем с учителката по физическо, но говорихме с нея директно, показахме медицински изследвания, амбулаторни листи и се разбрахме.

 
Помагаме си, чувствам я близка, тя мен също… Но тази жлъч постоянно, дори най-елементарни неща я дразнят, започва да се подиграва, понякога агресира, видиш ли как другите не са като нея най най. И аз като приятелка се натоварвам от този негативизъм и хейт, защото тя с мен го споделя основно. Да спориш с нея няма смисъл, а как мога да ѝ дам малко позитивизъм не знам, мисля, че не мога.

не мога да говоря с нея директно - против правилата е
проблемът е голям- дъщеря ми е в 10ти клас, английският е тригодишна дисциплина, и ще й трябва за балообрауването, а има много големи планове
освен това- не само тя , а цялото училище знае, какво ,що ,как за дъщеря ми- най -малкото преорганизираха два други класа, за да преместят нейния на партера, заради патериците в началото

Обикновено такива животът ги вкарва в релси и им смачква самочувствието по някакъв начин. Но наистина е кофти, когато човек, с когото си прекарал живота си изведнъж се обърне срещу теб (говоря за моят случай), преживях го тежко. Според мен, опитай се да поговориш с приятелката си и да й кажеш, че този негативизъм рефлектира върху нея, а на теб ти е трудно да контактуваш с такъв човек.

Дразнят ме неработещи по желание жени/майки, които се моткат вкъщи и по магазините целогодишно и си позволяват после да критикуват другите майки, че си вземали готова храна, как така пазаруват/готвят/перат/чистят рано сутрин или късно вечер (разбирайте преди и след работа), как така нямали време за себе си, как така това и онова. Една такава жена имам в обкръжението, с която често ми се налага да общувам и намира как да ме издразни абсолютно всеки път, но далеч не е единствената такава жена, която познавам.

А те милите с толкова много задачки се организирали и смогвали.  Сериозно ли?!? С по едно дете, което е на градина/училище 90% от времето и живеейки в една кутийка, която се чисти основно за два часа макс?

И се говори, че стандартът бил нисък в България. Ако беше толкова нисък, нямаше да има толкова безработни по желание хора в едва средната класа семейства.

И аз имам няколко познати, неработещи по желание, но поне не си позволяват да критикуват другите.

А не ви ли дразнят повече родителите, които са прекалено фиксирани на кариера и заплащане и дори да имат възможности и със съкратени доходи не биха изобщо си съкратили раб. време, кариера и доходи дори да има ясни показатели че децата им страдат от лиспа на родителите и от преуморени и изнервени родители ? Т.е. Ако имат децата проблеми то някои с по-лека ръка ги предват на други като роднини, учители, социални раб. психолог или ги подтискат за да се опитват да подтиснат проблема . Т.е. винаги другите са виносвни, но никога не се мисли за промяна и решение.

това много ме дразни!

вече съм споменавала за последният ми разговор за успехите в класа, и как ме гледаха малко накриво, онези, чиито деца не спортуват

дразнят ме и онези, които демонтрират стандарт, пъчат се с тесли / нищо толкова против теслата нямам, но масово са на рентинг, по линия на семейната фирмичка взети с помощ от фондове / , а после децата им търсят транспорт за да идат на мач, или да посетят някое събитие
аз и ММ сме винаги на линия, не съм отказвала на никое дете в рамките на разумното, но напоследък подадох ръка на едно от тях, което дори не ми е в посоката за вкъщи, а се опитват да ми отхапят ръката до лакътя
дразни ме и да виждам опреденлени нужди на децата незадоволени/ например нови очила/, докато родителите висят по барове и ресторанти...и пак с претенции го раздават