Страх от започване на нова работа

Нека си говорят, докато те говорят как се надуваш ти работи - показвай резултати. Особено, ако си ръководен кадър. Този тормоз ще трае няколко месеца, после ще се кротнат и ще потърсят друга жертва около water cooler-a. 

Не ходя с тях обедните почивки защото в това време искам да почина, да се разходя. Иначе се говорят само работните теми. Ако не ходиш обаче ставаш обект на клюки и не си част от групата...

По повод коментара,че не искам да работя 9 часа. Да ви кажа честно не съм виждал някой да работи 9 часа, половината време е висене, стимулиране на работа, разговори и кафе. Виждал съм го при хора с 10 к заплата и отговорна позиция. Абсолютен мит е,че се работи по цял ден..особено в офисите когато не си с клиенти. За мен това е изгубено време, чакаме  да стане 6 и гледаме часовника..

Булшинството хора са клюкари. Навсякъде. Винаги. Обсъждат, кой какво казал, къде го видели и т.н.
Мен ме наблюдават колегите в колко часа ям, колко вода пия, колко чая пия на ден.
След обяд се разхождам за 10 минути. А те седят. Аз не мога, това е офисна работа и при всяко излизане аз използвам времето за движение. И това ги дразни. Но мен тяхното дразнене ме забавлява.
Лични неща не споделям, те са ми колеги. Научила съм се да говоря почти само за работа, а за други неща като цяло си мълча или се включвам в общи приказки.
Дори и това да правя, пак има приказки. Ама те са си свикнали и майчиното мляко да си казват. Какво са готвили, къде са ходели.
Тоест както и да се държиш, на един контигент все ще си черен. Щото споделяш и имат новини за клюки и ти навреждат, а ако не споделяш си надувка.
Вече всеки си решава дали ще истерясва за хора, които не са никакви в живота му.

Пресен пример. Единия ми колега е 40 годишен ерген. Ама смьотльо. Злобен, дребнав човек. Обижда се на хората за много дребни неща. Обаче и подбира на кой да се обижда. Ако е висшеостящ е мазен много.
Наскоро друг колега го видял в центъра и предложил да го откара. Човека е на 50 години, с три деца и жена. На външен вид доста обикновен кротък човек, възпитан.
След един ден същия колега разказа на всички как го видял и го откарал. Няма си живот човека и е свикнал да си разказва всичко от ежедневието си.
В следващите дни си позволи да го нарече чехльо на няколко пъти. Не пред него, зад гърба му. Някои хора му направиха забележка за този изказ. А човека нищо лошо не му е направил, даже добро,но той завижда, вика си как може тоя смьотльо да има жена и деца, па аз сам. Правел е намекващи коментари. Подразбира се.
Мен ме сваляше пред колегите доста грубовато и естествено беше отблъснат веднага. Което му промени отношението и се опитваше мръсни номера да прави, но на краставичар краставици не може да продаваш.

Разбира се, това е хубво по принцип, но до какви промени ще доведе не е ясно. Наблюдават се много странни тенденции напоследък - първо хората смятат, че това да работят по някакъв начин им се полага, един вид каквито и да са като личности и каквато и квалификация да имат или нямат, трябва някой да ги наеме, търпи и да им плаща пари. Второ, независимо, че уменията и квалификацията са в много пряка връзка с размера на заплатата, редовно се иска стандарт, който предполага по-високи доходи, с обяснението "ама аз нали работя, следователно имам право на това, това и това".

Почасова работа за квалифицирани кадри и високи позиции има много рядко, защото заради разминаването в работното време планирането и спазването на срокове стават много трудни. Нормално човек осъзнава влиянието и приноса на неговата работа към общото цяло и че точно затова получава пари. Но много млади хора не искат да се съобразяват с работно време, почивки, вътрешнофирмени правила и какво ли още не, което не им изнася, и не им пука изобщо какви проблеми би породило това нататък по веригата. Подобно отношение се усеща и няма как да бъде прието добре. Авторката е идеален пример - не иска да се преквалифицира, държи си на образованието и да работи това, което и досега, ама на 8 часа - не, мерси, не издържам.

Винаги е възможно да се поддържа приятелско отношение и без да влизаш в лични детайли. Едно е да се появи лъчезарен човек, да говори приятелски, да се помайтапи, чат-пат и на обялд/кафе да излезе. За всичко това не е необходимо да навлизаш в лични детайли.
Друго е да се появи нов служител, да се усмихва сковано, да смята, че другите са му под нивото, това се усеща. Винаги дружелюбното отношение, умението да се адаптираш, да работиш с хора, някои от които са ти крайно неприятни, се цени високо. Това е, което наричат soft skills и на което все повече се набляга. Ако това умение куца, проблемът ще се появява и в България, и в чужбина. В чужбина/с чужденци се наслагват и междукултурните различия и става нелеко за неадаптивните.

В описания от мен случай няма как да скриеш нещо, защото в бранша те познават. Представи си сега, че Левон Хампарцумян загуби всичките си пари и му се наложи да си търси работа, никой няма да го вземе за директор, а ако реши да се кандидатира за касиер как според теб да си преправи CV-то?

За второто съм съгласна, но не за това ставаше дума в забележката ми. Когато човек апострофира конкретно изказване не се очаква да прави пълен разбор.

Еднорогче, те и корпоративните структури не са цвете за мирисане, да ти кажа. Евтини трикове за много неща, на които могат да се вържат точно пък млади хора без опит. Аз умирам от смях като почнат да ми говорят как сме семейство и за бенефити, които са пълен въздух, да ми разказват невероятните истории на успеха разни директори, с които работя и им знам реалния път на издигане и т.н., и т.н.

Да, много младите хора нямат изградени още професионални качества, но и зад работохолизма на някой старши, често стои абсолютна липса на реализация в личен живот, страшни комплекси и прочее. Изобщо цялата картинка е много цветна.

Лично аз, въпреки че съм на висока позиция, минавам за черна овца, защото не ходя да целувам ръце на високопоставените хора във фирмата, не пуша по сто пъти, за да клюкаря, че да се харесам на ЧР директорката, да речем и като стане 6 си тръгвам, тръгва си е екипа ми, когото винаги насърчавам да си ползва отпуските, обедните почивки и да има хоби.

Последните коментари са абсолютно точни!

Аз се убедих едно, въобще няма значение какво си завършил, колко работа вършиш и дали харесваш работата си. Важно е дали си любимец на шефа и дали участваш в групичките с клюки и интриги. Видях да повишават абсолютни некадърници, само защото станаха приятели и се комбинираха в интригите. Аз не коментирам хората, не искам да коментирам външния им вид и дрехите, нито кой какво яден и дали си е пуснал водата в тоалетната, но офис културата е такава. И да, сега ще започна поредната нова работа, със същата такава култура. На 40 ще съм на тежки антидепресанти, но ще изпълня изискванията на средата..

Авторке, ако в България не можеш да свикнеш с комуникацията в офиса, в чужбина ще е още по- трудно. Малко или много има културни различия, клюки има навсякъде. Това със споделянето на лични неща... за мен кой какво е готвил, коя каква нова спирала за мигли е открила, в кое кино дават хубав филм не е нещо лично, влиза в графата small talks. На работа не сме да създаваме приятели, но и с пънове трудно се работи. Все пак щом клюките са проблемът, търси мъжки колектив, обикновено са по- малко интригите.

Има го и това, но основно в държавните фирми. Отиди в конкурентния частен бизнес и няма да го има.
От друга страна и в чужбина в кариерата не се напредва само със скромно и тихо бачкане. Във всякакви курсове се преподава, че е еднакво важно и да постигаш резултати, и да умееш да "продаваш" тези резултати на горестоящите. Това се отнася първо за индивида, а по-нагоре и за средния мениджър, който трябва да "продава" успехите на подчинения му екип.
Има и нашенска, не толкова изискана поговорка - не е важно какво яйце ще снесеш, а как ще го окрякаш

Стой си безработна тогава!
Най-младата, най-умната, най-красивата, най-работливата... хем много млада, хем с много опит на най-високите и най-добре платените позиции... А всички останали са едни такива гадни, завистливи...
Българите всички били гадни, ама за чужбина не знаела език...
Кой мислиш, че ще ти повярва?

Първо навсякъде били гадни и завистливи и затова напускала, после всъщност тръгвала за повече пари, последно в предните места хората били супер, само тука гадни и затова пак ще сменя. Върти като латерна общи лафчета, на въпроси не отговаря, чуден трол, пуска само тригъри, да държи дискусията.

Наистина трол.
Интересно кои са тези толкова много големи български фирми с офисна работа. Аз работя в такава и се целя във вносни фирми, силно нереално ми е кадърна, нахъсана, млада и хубава мацка с претенции на тема народопсихология да успява да се вреди само в български фирми при положение, че вносните мрат за точно този профил служители (е, без народнопсихологическата част, де).
Е*ава се авторът/ката, кой/ято и да е.

Борис Бекер спира да играе тенис, губи всичките си пари , губи огромни суми заети от други хора , отнемат му всичко което има и го слагат в затвора ... излиза от затвора и го зариват с пари от разни предавания да участва , плащат му със седмици ваканции по екзотични острови ... само и само да участва в предавания при тях и да разказва историите си и какви да е истории и човека е си е супер . Продава каквото има

Somebody12, в клетка можеш да се чувстваш само в собствената си глава и мисли. Човек сам се прави роб, не работата, не шефът, не колегите, не 8-те работни часа, не чуждите изисквания. Само и единствено самият човек, неговите мисли, неговата настройка към живота, отношението му към него самия.