Страх от започване на нова работа

  • 8 175
  • 140
  •   1
Отговори
  • Мнения: 141
Здравейте, накратко.

Имам добро образование, няколко години опит, млад човек.

Последните ми няколко работи бяха ужас. Злобни колеги, интриги, офиси, его, ужасни шефове.
Сега съм без работа, изведнъж дойдоха няколко нови предложение, но изпитвам ужас отново да започна. Умирам от страх, че пак ще има злоба, интриги, затваряне в офис от 9-6 и живот в порочен кръг. Отделно от няколко години съм в борба с депресивни мисли и когато се затворя в офис нещата не стават по-добре. В порочен кръг съм, какво да правя? Дали работа от вкъщи помага? За обществото работата от 9-6 в офис и с добра заплата е перфектното нещо, а аз съм в клетка и сякаш изпълнявам чужди изисквания.

Сега дойдоха няколко оферти за работа изведнъж, това ме обърка още повече, ако ги откажа, ще се обвинявам, ако приема и после изпадна в същата ситуация и поредната ужасна среда, всичко се повтаря...

Последна редакция: чт, 14 сеп 2023, 00:34 от Не се сърди, човече

# 1
  • Melmak
  • Мнения: 3 173
Ако не ти се отразява добре работата в офиса, защо не потърсиш нещо по-динамично, което не те затваря на едно място за 8 часа?

# 2
  • Мнения: 141
Ако не ти се отразява добре работата в офиса, защо не потърсиш нещо по-динамично, което не те затваря на едно място за 8 часа?
Защото работа ми е квалифицирана и е от офис. Сферата ми харесва, обичам работата си,но липсата на гъвкавост ме задушава. Попадах все на ужасни колеги и интриги.

# 3
  • Мнения: 430
Свиквай,навсякъде е така,научи се да си борбена и да не позволяваш да те пречупват.

# 4
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 16 295
Ами не си търси работа в офис. Стани ватман, чистачка, билетопродавачка, сигурно и още има ако потърсиш.

# 5
  • Мнения: 141
Ами не си търси работа в офис. Стани ватман, чистачка, билетопродавачка, сигурно и още има ако потърсиш.
Няма да получа тази заплата. А и инвестицията за образование беше голяма. Разкъсвам се от вътре...

# 6
  • Мнения: 2 924
А ти какво очакваш? Да ти плащат висока заплата, ама да не ходиш на работа? При хоум-офис пак ще си затворена от 9 до 6, ама сама вкъщи. Това не значи, че няма да трябва да говориш с колеги или че ще можеш да си правиш каквото си искаш. Повечето хора го намират за по-депресиращо, особено ако нямат обособен кабинет вкъщи. А и все повече компании искат връщане в офиса.
Ако не можеш да издържиш на пълен работен ден си търси нещо на половин. Не знам какво работиш, ама е много малко вероятно всичките ти колеги да са злобни. По-скоро търси проблем в себе си. Научи се да поддържаш професионални отношения с колегите си. Не е нужно да сте приятели и те не са длъжни да те харесват. Ако не се разбирате - говорите си само по работа и щом излезеш от офиса ги забравяш.

Последна редакция: чт, 14 сеп 2023, 10:25 от bboiko

# 7
  • Мнения: 6 869
bboiko го е написал. И според мен хоумофиса не е решение. Съвсем затваряне в себе си, отдалечаване от хората и ненавикване на контакти ... като си учил пак същото ? Като чета така ми се струва . Ами аз бих казала, че има специалисти, които биха могли да поговорят с теб и да помогнат. Важно е сам да прецениш дали имаш нужда и да намериш добър.

# 8
  • Мнения: 468
Съгласна съм с предходните мнения - хоумофисът не ти решава проблема. А и оттам ще работиш с колегите - дистанционно, без да ги виждаш.
Виж гледната точка на фирмата - търсят човек, който да поеме част от работата, да се справя, да се впише в екипа. Те също не искат интриги, но да, навсякъде има хора и хора. Затова е важно да поддържаш учтиви професионални отношения с колегите.
Избери едно от предложенията и пробвай.
Ако проблемът е така дълбок, потърси още сега професионална помощ.
Ако не се чувстваш добре в офиса, помисли за смяна/преквалификация/малък собствен бизнес.
Опитай непременно и дано попаднеш в добър екип и приятна атмосфера за работа!

# 9
  • Мнения: 2 929
Млад човек говори за последните няколко работи, колко са тези работи и за какъв период? Какво е налагало смяна, стандартно изпитателният срок е 6 месеца, изкарвала ли си ги някъде, задържала ли си се след това? Самата работа харесва ли ти, само за пари ли се занимаваш с това? Сферата предполага ли определен тип поведение и характер и просто да не успяваш да се впишеш, защото типажите са подобни в различните фирми? Това подскачане  между фирмите би могло да ти изиграе лоша шега в очите на бъдещи работодатели. Все някога трябва да погледнеш на света като пораснал човек и да си поемеш отговорностите. Ако навсякъде се задушаваш, вероятно наистина имаш нужда да поработиш върху себе си (което не е упрек, а съвет).

# 10
  • София
  • Мнения: 7 998
От написаното излиза малко като "на крива ракета и космосът й е крив". Моят съвет е да се обърнете към психолог, за да видите как да оправите проблемите със социалното общуване. Прекалената чувствителност, мнителност, докачливост не се толерират много в офисна среда, което също може да е причина за проблемите в общуването.

# 11
  • Мнения: 18 621
Хоумофисът ще задълбочи депресивните мисли, десоциализацията и всичко останало, което и досега е било проблем.

Ако казусът е реален и наистина се търси съвет - работете върху себе си, върху психическата устойчивост, меките умения и т.н.

# 12
  • Мнения: 433
На мен  темата ми звучи като това меме...

# 13
  • Мнения: 41 323
От написаното излиза малко като "на крива ракета и космосът й е крив". Моят съвет е да се обърнете към психолог, за да видите как да оправите проблемите със социалното общуване. Прекалената чувствителност, мнителност, докачливост не се толерират много в офисна среда, което също може да е причина за проблемите в общуването.

+1
Аз ще и го кажа още по-директно - авторката се глези. Как щяла да изпълнява чужди изисквания??? Ми нали затова е наемен служител, да и казват какво да прави, да си уплътнява работното време, тя да изпълняваш и те да и плащат.  Колегите са всякакви, но как ще се впише човек зависи и от конкретния човек все пак. И ако е сладка и добре платена работа е нормално да има интриги, ама нали това си е избрала? Някога щяха да и кажат да не мрънка и да се стяга, сега има психолози. Но решението все едно е в нейните ръце.

# 14
  • Мнения: 14 942
Темата я разбирам така - не ми се работи, окуражете ме да откажа работата.
Ами не, сама трябва да си решиш като анализираш кой, с колко и докога може да те издържа.
Чак пък толкова интриганти по този свят няма.

# 15
  • Германия
  • Мнения: 3 437
Търсиш си друга сфера с друг тип работа

# 16
  • Мнения: 8 918
Според мен също трябва да получиш някаква консултация със специалист.
Ти имаш нереалистични очаквания, може и да си леко невротична, да си склонна да се фокусираш само върху негативното и да се самосаботираш. На всяко работно място се формира мини общество, в което едни са приятелски настроени, други не толкова, между трети има напрежение и прочее. Това се получава когато хората работят в група и няма как да го избегнеш освен ако не станеш овчар, да речем.

Подобна нагласа ще ти попречи да израснеш професионално и ще те тормози психически. Ако пък толкова работата в офис не е твоето, имаш време да се преквалифицираш - млада си, нищо не те спира.

# 17
  • Мнения: 14 942
Посока извън офиса обикновено е деквалифициране. А и тя си каза, малко пари се изкарват. Няма пълно щастие.

# 18
  • Мнения: 8 918
Посока извън офиса обикновено е деквалифициране. А и тя си каза, малко пари се изкарват. Няма пълно щастие.
Стана ми любопитно. Защо да е деквалифициране?
Не целият свят работи в офис, в крайна сметка.

# 19
  • Мнения: 141
С работата си винаги се справям, нямам проблем. Средно се задържам година, година и половина във фирмите, След това винаги получавам по-добра заплата и оферта. Обичам да работя, нямам проблем с това, но просто не мога по 9 часа и това да ангажира целия ми ден. Разбира се, че има и проблем в мен, не го отричам, работя върху себе си, но не се получава. И да, хората за злобни, народопсихологията ни е такава.

За това исках да пробвам с хоум офис, поне няма да има колеги до мен..

И да, работа извън офиса е деквалифициране, няма как да се лъжем. За това дилемата в мен е тежка, от една страна сигурността, от друга липсата на воля за нещо мое и страха дали това ще ми донесе приход. Честно плача, тъжно ми е, объркано....

# 20
  • Мнения: 32 009
Ми недей да работиш и си стой вкъщи като толкова те е страх. Стой си гладна и без пари Joy
Аман...
Винаги, абсолютно винаги, запомни го, където и да отидеш има един малък % хора, които няма да те харесват.
Това са дребни души, завистливи, комплексирани. На работа си да работиш, не да завързваш някакви лични отношения - любовни или приятелски. И бъди по обрана. Не споделяй много за себе си, къде ходиш, какво правиш, не споделяй лошите си преживявания, не споделяш и успехите си. Не споделяш къде ходиш, с кого ходиш и какво правиш в извънработно време. Освен ако нещо не трябва да уточниш за някоя отпуск, болничен и т.н.  Многото споделяне и добро и лошо, предизвикват клюки, завист, обсъждане.
Да променяш хората не можеш, трябва да промениш себе си, начина на поведение към хората, и да не се връзваш на глупости.

И няма как където и да си работила всички да са лоши и зли хора. Няма начин.
Може би е време да се замислиш дали пък ти не си твърде дребнава, твърде емоционална и чувствителна, докачлива. Или пък се мислиш за твърде извисена и всички са ти под нивото.

# 21
  • Мнения: 6 869
Търсиш си друга сфера с друг тип работа

Точно и на мен така ми звучи. че е учила и цели заплата, но не и комфорт и призвание и от там се получава конфликт. т.е. нещо като удовлетворяване на публичните изисквания за престиж и пренебрегване на собственото си чувство за хармония и комфорт.
Т.е. може би и трябва гайдед преоценка и то отвъншен човек без амбиции за нея ... като родител например - той не става/.
ЧС не е лигавщина това а съвсем реален дискомфорт и объркване и търсене на себе си. По мое мнение . Това не винаги е лесен процес, особено при млади хора при които е имало изисквания и очаквания ... от други хора

# 22
  • Мнения: 41 323
ЧС не е лигавщина това а съвсем реален дискомфорт и объркване и търсене на себе си. По мое мнение . Това не винаги е лесен процес, особено при млади хора при които е имало изисквания и очаквания ... от други хора

Дискомфортът е реален, така е. Не оспорвам, ама то и една кифла да си супи нокът пак дискомфортът и ще е съвсем реален, нищо че на другите им е смешно.  Глезене е отказът да се приемат нещата, да се стегне и да се бори, защото ЖИВОТЪТ Е ТАКЪВ. Имам преки наблюдения над щерка ми с много подобни оплаквания - ама все едно и също, ама не е фън, ама този живот такъв и онакъв... Ми, гледам, че го преодоля. Май е типично за днешните млади, когато напуснат образованието и се сблъскат с реалността. При нас някога май не беше така, защото имахме друга настройка.

Последна редакция: чт, 14 сеп 2023, 11:51 от Черна станция

# 23
  • Мнения: 6 869
Черна станция  въпроса е как се реагира на реалния дискомфорт и как се възприема той. Дали счупеният нокът е вид саботаж от конкуренцията или е - ужас, но я да видя как да го замаскирам докато се оправи. Защото и за двата персонажа двата им проблема може да са им еднакво жизненоважни. Т.е. не е лигавщина, а е липса на ресурс и неспособност да възприеме реално ситуацията и да реагира адекватно. Но това се учи в семейството или по-късно с много опит и грешка ... а сега дали ще те срине е въпрос на устойчивост, самочувствие  и самооценка
Това според мен.

Like_Smoke някои хора имат нужда от помощ за да се ориентират и да започнат такъв път. Затова същ. някои професии ... хората които помагат при дефицити.

# 24
  • Мнения: 1 747
Според мен си интроверт. Просто прекалени контакти с хората за този тип са уморителни. И се изисква време да привикнеш, по-дълго, отколкото за другите. Ти си започвала на няколко места, но за кратко. Това означава, че само си имала възможност да преминеш през етапа на въвеждане в работата и изискванията й, но не и да улегнеш. Повечето интроверти са чувствителни хора и наистина се нагласяват по-трудно към сравнително стандартни ситуации. Не се връзвай прекалено много на какво казват другите. Търси подходите в комуникацията, които работят най-добре за теб - имейл може би е за предпочитане, когато имаш избор. Може би също друга държава да ти се отрази добре, където и мениджмънта и законите и организационната култура са по-стриктни към определен тип неприемливи работни взаимоотношения, които е вероятно да се толерират в държави с по-нервен темперамент. Образовай се малко по отношение на типа характер, който си и си дай време да поработиш върху нещата, които ще ти помогнат да се адаптираш. Няма нищо лошо в това, да си по-чувствителна, ако го осъзнаеш и работиш по въпроса как да си направиш живота по-лесен сред хора, които са по-дебелокожи.

# 25
  • Мнения: 6 869
metal.vixen да ти се счупи нокътя при положение че си подсигуряваш живота с външния си вид ... бих казала че е не по-малко важно от това , че нямаш способности за работа в екип, а това е изискване на професията ти ... Т.е. и в двата случая резултира в начин на живот собствено осигуряване.
За рязане на крака къде пък стана дума ? Съвсем се обърках.

# 26
  • София
  • Мнения: 7 998
Авторке, година-година и половина задържане на едно място не говори добре на пртенциалния работодател. В момента може да се обясни с това, че си млада, търсиш още, но го имай предвид занапред.
Също така опитният интервюиращ ще те попита каква е причината за тази относително честа смяна, защото той също ще е застрашен да те наеме, да имаш период на адаптация и след това да си тръгнеш.
Вместо да се настройваш колко лоши и нетърпими са всички, опитай да видиш дали имаш повтарящи се оплаквания, ситуации и дали ти нямаш проблеми с адаптацията. Вместо да подскачаш от работа на работа, преразгледай собственото си отношение към работния екип и отношентята в него. Не зная колко работи си сменила, но да твърдиш, че в България всички са лоши и заради това не намираш място, е малко странно.

# 27
  • Германия
  • Мнения: 3 437
Лекарите също не работят по 8 часа в офиса… май май това не е баш деквалификация?

От друга старана супер, че някой бил квалифициран и изкарвал пари, ама ако е супер нещастен от цялата работа и е вечно депресиран.. дали не е по-добре да си намери нещо, което да го прави щастлив? Парите не са всичко в тоя живот

# 28
  • Мнения: 14 942
Разбирам какво имаш предвид, но не мога да се съглася - казвам го от личен опит.
Имам занимание, което съчетавам с редовната работа. То е свързано със сериозно обучение, което е напът да стане няколкогодишно. Планирам да остане само то в даден момент и по сметки, които си правя, носи доста по-приличен доход от средна работна заплата на среден офисен работник. Както и да е, ако човек има желание, има и възможности. Ако е мързелив, е мързелив навсякъде - и в офиса, и извън.
Всичко това означава, че си в групата на тези, за които извън офис не е равно на път надолу И по никой начин не означава, че аз не съм права.

Лекарите също не работят по 8 часа в офиса… май май това не е баш деквалификация?
Както казах, има професии, които не са деквалификация,може и да не си стигнала до следващото изречение, където го казвам.
Като сме тръгнали, от офис служител да отделиш тепърва 10 години с нисък/никакъв доход, за да се преквалифицираш на 30 от финансист в лекар - ми може да е преквалификация, ама някой трябва да те издържа. Иначе да, парите не са всичко, особено когато не се налага да ги изработиш лично.

# 29
  • Мнения: 937
Авторке, търси работа на по малко часове и едновременно с това се квалифицирай за работа, която е по-гъвкава и не е в офис. Например учителите са с много по- гъвкаво работно време и имат повече свободно време.
Също виж в медицинската сфера, преподаватели във ВУЗ, психолози.
Има много информация в нета и всичко е на клик разстояние.
Щом си млада и отсега не ти се работи в офис, помисли за преквалификация.
Имай предвид, че работата в офис също би могла да е динамична. Но 8 часа, са си 8 часа.
Нарциса, хайде малко помисли гъвкаво. Медицински лаборант деквалификация ли е? Учи се 3 години, като последната се работи. И всички останали в мед сферата. А преподавател във ВУЗ деквалификация ли е?
И нищо не пречи на авторката да се преквалифицира от финансист в лекар. Липсата на пари също. Може да работи и да се издържа, за под 35 годишни има студентски кредит със средства за месечна издръжка и семестриални такси.

Последна редакция: чт, 14 сеп 2023, 12:37 от Tina*

# 30
  • Мнения: 14 942
За мисленето се иска и четене. Авторката иска добра заплата и да не работи цели 9 часа. Предвид заплащането, някак не мога да си представя да стане преподавател в каквото и да е УЗ и да води лекции/часове и уикендите, за да върже доход. Лаборантите също не са добре платени и се изисква квалификация, която не всеки има капацитет да придобие.

От друга страна, ако се търси всеки удобен повод за мрънкане и драчене, то качеството на матряла си е такова и никакви обяснения и насоки не помагат.

# 31
  • Мнения: 10 906
Лекарите също не работят по 8 часа в офиса… май май това не е баш деквалификация?
Ами да вземе да стане лекарка тогава 😄

Сигурно си е скъсала задника да учи някоя престижна професия и сега не й се ще да ходи в мола като продавачка. Разбирам я, че не й се бачка по 8 часа, на кой му се работи толкова въобще? Ама честно? Но няма как, това е. Иначе търсиш друго. И, авторке, не навсякъде има интриги и лоши колеги/ шофове. Може би ти търсиш лошото в хората.

# 32
  • Мнения: 937
Не знам защо не успявате да осъзнаете, че работа всеки ден по 8 часа е съвсем различно от работа на смени  или с гъвкаво работно време и не всеки може да свикне с това.
Още една идея - може да станеш военна. Ще имаш дежурства, но повече свободно време. Виж с твоята професия, може да търсят в някое поделение.
И да, има път отвъд офиса. Квалифициран!

Последна редакция: чт, 14 сеп 2023, 12:50 от Tina*

# 33
  • Мнения: 6 869
според мен колкото по-добре си квалифициран, толкова повече възможности имаш. Или поне така би трябвало да е.

# 34
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 16 295
Няма да получа тази заплата. А и инвестицията за образование беше голяма. Разкъсвам се от вътре...
Стани кранист, те вземат доста.

# 35
  • Мнения: 41 323
според мен колкото по-добре си квалифициран, толкова повече възможности имаш. Или поне така би трябвало да е.

Освен ако не стигнеш етап, когато си "овъркуолифайд" за повечето работни места, а много малкото, които са ти по мярка, са недостъпни по някаква причина (заети са, имали сте сблъсъци и други). И тогава човек увисва...

# 36
  • Мнения: 14 942
Авторката не иска да отделя 8 часа дневно за работа в офис (нейни думи) , да изпълнява задачи (нейни думи), вложила е много пари в образование (нейни думи), не се задържа на работно място (нейни думи), иска да получи добра заплата (нейни думи). Не знам каква гъвкавост търси (нейни думи), ако не е склонна да отделя дори стандартното за един служител време за работа.

# 37
  • Мнения: 18 621
Аз разбрах чуденето така - как да вземе максимума като заплата, пакет и т.н., но да даде от себе си минимума - да не е 8 часа, да не е в офис, да не е с други хора, да не изпълнява "чужди изисквания" и пр. обичайни за един наемен работник неща.

# 38
  • Германия
  • Мнения: 3 437
Ако не иска да е наемен работник, използва квалификацията си и започва собствен бизнес. Ако не - преквалификация. Ако и това не иска - продължава както и до сега

# 39
  • Мнения: 141
Не не разбирайте погрешни. Винаги отивам с позитивна нагласа на нова работа. С изключение на сега. Винаги кипя от щастие, ново колеги, нова среда,но след няколко месеца започват интригите, клонките, шуробаджанащината. Аз не харесвам тези неща, не се оплаквам, но се оказва, че ако си позитивен,не се вписваш.
Пример за това са и част от коментарите тук, веднага ме нападнаха с редовните неща: вината е в теб, мързи те, отиди на лекар. Същото е и на работното място, просто е част от народопсихологията на българина. Вече нямам сили, всеки път тръгвам с положителна нагласа и успяват да ме смачкат. Една от причините е завист. Върша си добре работата и винаги съм ок със заплащането,хората искат да си негативен и вече и аз съм сред този тип. Sad

# 40
  • Melmak
  • Мнения: 3 173
Ами емигрирай! Това е начин да се справиш а народопсихологията на българите!

Изглежда си мрънкало и все намираш проблеми. Каквото и да те посъветваме, няма да ти хареса.

Създай собствен бизнес. Така ще си бизнес дама с престижно образование и ако те мързи, ще ти фалира бизнеса.

# 41
  • Мнения: 14 942
Такава демонстративна 🌈 позитивност 🌈 , а реално пасивна агресивност и невротичност AF винаги ме изправя на нокти.

# 42
  • Мнения: 6 869
според мен колкото по-добре си квалифициран, толкова повече възможности имаш. Или поне така би трябвало да е.

Освен ако не стигнеш етап, когато си "овъркуолифайд" за повечето работни места, а много малкото, които са ти по мярка, са недостъпни по някаква причина (заети са, имали сте сблъсъци и други). И тогава човек увисва...
Увисва само ако цели още напредък. Ако до този момент е успял да си оправи положението и семейството ... то не му трябва много повече от положението плюс спокойствието да си живее и да се грижи най-после за себе си , а не за финансите си.

те. ако нямаш чувство за мярка и вътрешен стоп ... можеш да увиснеш с бърнаут и в кариерата на метач тьй да се каже.

EmmaT има възможности за подобни конфигурации ... но въпроса е да избереш правилното. Един геодезист например ... Но ако си се занимавал с амбициите на вашите и си станал икономист, счетоводител или данъчен консултант ...  и т.н.  си седиш на бюрото или виждаш си грешката, пишеш загуба и  я забравяш и се преквалифицираш.

Somebody12 не отиваш на работа за да спреш нехаресваните от теб неща. Това все едно да си върло набожна и на 4 тата седмица да се опиташ да покръстиш всичко живо в офиса. Ти си в екип, а екип е сбор от различни хора с обща задача, като задачата е общия знаменател. Ако не успееш да го разбереш ...

Последна редакция: чт, 14 сеп 2023, 14:17 от bella-ciao

# 43
  • Мнения: 41 323
Именно, ако е останал без работа и местата на нивото му са заети, човек не може да заеме по-ниски, защото за тях е овъркуолифайд. Това е капанът на високата квалификация - понякога те вкарва в тупик.

# 44
  • Мнения: 8 918
Не не разбирайте погрешни. Винаги отивам с позитивна нагласа на нова работа. С изключение на сега. Винаги кипя от щастие, ново колеги, нова среда,но след няколко месеца започват интригите, клонките, шуробаджанащината. Аз не харесвам тези неща, не се оплаквам, но се оказва, че ако си позитивен,не се вписваш.
Пример за това са и част от коментарите тук, веднага ме нападнаха с редовните неща: вината е в теб, мързи те, отиди на лекар. Същото е и на работното място, просто е част от народопсихологията на българина. Вече нямам сили, всеки път тръгвам с положителна нагласа и успяват да ме смачкат. Една от причините е завист. Върша си добре работата и винаги съм ок със заплащането,хората искат да си негативен и вече и аз съм сред този тип. Sad
1. Дай пример за интриги, които толкова те притесняват
2. Как успяват да те смачкат
3. Завист за какво?

# 45
  • Мнения: 6 869
Именно, ако е останал без работа и местата на нивото му са заети, човек не може да заеме по-ниски, защото за тях е овъркуолифайд. Това е капанът на високата квалификация - понякога те вкарва в тупик.
Значи не знаеш как се пишат св та Simple Smile Някои персонални отдели правят консултации за тази работа. Но няма сега да уча никого . Да се научи сам.

Другото е , че ако е стигнал чак такова ниво се предполага да го е ползвал добре за да се подсигури добре и може да маневрира или да започне нещо ново и то без стрес или зависимост.

# 46
  • Мнения: 2 924
Обичам да работя, нямам проблем с това, но просто не мога по 9 часа и това да ангажира целия ми ден.
Обичаш да работиш, ама без да работиш. Или с две думи - мързи те. Щом е така, търси си работа на половин ден.
Написаното от теб до тук показва проблем с отношението ти към работата и това е което всички ти казват. Може да не ти харесва, но начина по който реагираш само го потвърждава. И при такова отношение е съвсем нормално да се създава напрежение между теб и колегите ти.
Ако си щастлива на половин ден може и напрежението да изчезне.

# 47
  • Германия
  • Мнения: 3 437
Обичам да работя, нямам проблем с това, но просто не мога по 9 часа и това да ангажира целия ми ден.
Обичаш да работиш, ама без да работиш. Или с две думи - мързи те. Щом е така, търси си работа на половин ден.
Ако си щастлива на половин ден може и напрежението да изчезне.

Мда, на половин ден е много хубаво. Но и парите са като за половин ден работа 😁

# 48
  • Мнения: 957
Типично за младите хора. Огромно самочувствие и нищо насреща. В много сектори съществува опасението, че се предпочитат основно млади хора и от една възраст нататък намирането на работа може да стане трудно. Обаче и аз вече имам колеги на по 24-25 и като гледам какво идва, съм много спокойна.

Една от причините е завист. Върша си добре работата

Само ти си вършиш добре работата, всички други, включиетлно и тези с години повече от твоя опит, мързелуват или не знаят какво правят, и в момента, в който се появиш, започват да завиждат и да ти въртят интриги? И това не в една, а в няколко фирми? Не може да си сериозна. Очевидно имаш голям проблем и щом не искаш и психолог да посещаваш и да работиш върху себе си, животът рано или късно ще ти намести чакрите.

# 49
  • Мнения: 1 747
Значи... преди, като започвах да чета във форума се ядосвах как редовните посетителки правеха някоя заблудена бяла птица на мат и маскара, вместо да ѝ съчувстват. След известно време почнах да разбирам.

Какво значи последното изречение? С първата част съм съгласна. Così fan tutte? - по Моцартов пример?🙂😉

# 50
  • Мнения: 32 009
Не не разбирайте погрешни. Винаги отивам с позитивна нагласа на нова работа. С изключение на сега. Винаги кипя от щастие, ново колеги, нова среда,но след няколко месеца започват интригите, клонките, шуробаджанащината. Аз не харесвам тези неща, не се оплаквам, но се оказва, че ако си позитивен,не се вписваш.
Пример за това са и част от коментарите тук, веднага ме нападнаха с редовните неща: вината е в теб, мързи те, отиди на лекар. Същото е и на работното място, просто е част от народопсихологията на българина. Вече нямам сили, всеки път тръгвам с положителна нагласа и успяват да ме смачкат. Една от причините е завист. Върша си добре работата и винаги съм ок със заплащането,хората искат да си негативен и вече и аз съм сред този тип. Sad

Милата тя. Дойде и във форума, ама и тука много лоши хора бре.
Ти си мързелива и фалшиво позитивна.
Хайде. Ако ти стиска обясни подробно какво се случи на последната ти месторабота, че трябваше да напуснеш.
И на предишната също.
Стиска ли ти? Или ще си останеш на общи приказки, как ти си единствено най-красивата, мила и добра в целия свят, а всички останали са зли.

Обичам да работя, нямам проблем с това, но просто не мога по 9 часа и това да ангажира целия ми ден. Разбира се, че има и проблем в мен, не го отричам, работя върху себе си, но не се получава. И да, хората за злобни, народопсихологията ни е такава.

Айй, пропуснала съм тоя оксиморон.
Ами мързелива си.
Явно колегите са възмутени от мързела ти и явно част от интригите са и за това.
Напълно ги разбирам.
Ако намериш работа за 5 хилки и 2 часа на ден - свирни да си пусна св.
Всъщност що не ходиш да станеш депутат. Те са като теб. Малко работят, чат пат ходят в парламента да ги снимат и взимат големи заплати. И може да промениш кодекса на труда на 3 часа на ден. Вярваме в теб, дерзай.

# 51
  • Мнения: 8 918
Поколенията се сменят, начинът на живот също, така че е нормално да има разлика в отношението към трудовата заетост.
Лично на мен никога не ми е харесвал моделът на бумър поколението - много на брой години на едно място, роболепно мислене, трупане на недолство и т.н. Така че, харесвам освободеността на последните поколения, които не съгласни на всичко и на всяка цена. Разбира се, всичко има някаква скала и крайностите не са никога окей.
Просто социалните мрежи много изкривиха очакванията - всеки иска за година-две да почне да печели много пари, ако може без съобразяване с авторитети, нещо като не ти е на кеф и айде - чао. На някои им се получава, на повечето не.

# 52
  • Мнения: 1 612
+1 Unicorn88
Somebody12, Много им пука на колегите ти колко си позитивна, и колко си инвестирала в обучението и колко си красива и отворена, да, сигурно. Въобразяваш си сериозно. И въобще get a life и остави другите хора да си живеят техния живот. Отиваш на работа да работиш, а не да фантазираш и да си измисляш проблеми.

# 53
  • Мнения: 6 869
Like_Smoke ... не може еднозначно да се каже, че при тях е било по-зле. Първо семействата повече си помагаха т.е. баби за децата и пр. Второ имаше по-малка концентрация и по-фиксирани кариерни пътеки. Пък и се пенсионираха на 52 , а и почивките при предприятията бяха осигурени, както и ученическите лагери, спорта за децата беше без пари и с организирани лагери  ... т.е. доста неща и логистика, с която сега се справяме като още една диня под мишницата бяха решени. Но пък имаше други недостатъци /... Нищо не е едножначно и само хубаво няма. Както се казва във филма Белите не могат да скачат ... не можеш само да печелиш. Печалбата и загубата са в кръговрат Simple Smile

# 54
  • Мнения: 2 929
Аз пак да попитам, колко работи смени и за колко време? Все едно си склонна да хвърлиш всичко за 200 лева отгоре и да скочиш на следващия клон. Такова мислене е до време и балонът ти ще се спука. Звучиш надменно, 100% това излъчваш и в офиса, и си въртиш филмите в твоята глава. Грам не ти се работи това, което си избрала, нямаш мотивация, нямаш хъс да се развиваш, предаваш се, като трябва да положиш усилия, за сметка на това умираш да се самосъжаляваш и да го играеш жертва. Това отблъсква много хората. Очевидно не си щастлива, но спри да търсиш причината извън себе си.

# 55
  • Мнения: 8 918
На 20 и няколко няма лошо да сменяш работа. Горе долу 1-1,5 максимум 2 се задържат хората около 22-26 на едно и също място. Това работодателите си го знаят и си е в реда на нещата.
Отделно смяната на работно място остава действително начин за увеличение на дохода, какъвто в самата фирма може и да не получиш за времето на престоя си.
Вече по някое време като откриеш какво ти пасва, е хубаво да почнеш да задълбаваш и да работиш в посока изграждане на задълбочени знания.

# 56
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 16 295
Вече нямам сили, всеки път тръгвам с положителна нагласа и успяват да ме смачкат. Една от причините е завист.
За какво мислиш, че ти завиждат? Като новопостъпил служител вероятно си на най-ниското ниво заплащане.

# 57
  • Мнения: 18 621
Още не съм видяла човек, отхвърлен от колегите си заради позитивите му, все е било заради недостатъци. Само дето отхвърлените придават ореол на минусите си и за тях са невероятни и неповторими плюсове Simple Smile

# 58
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 16 295
Още не съм видяла човек, отхвърлен от колегите си заради позитивите му, все е било заради недостатъци.
Очаквам питащата да каже, как й завиждат защото е млада и хубава 😂

# 59
  • Мнения: 433
Всъщност тук ти дадоха и изключително добри съвети (обобщавам) като това да НЕ привличаш вниманието към себе си, да не споделяш твърде много – нито добро, нито лошо. Ако някой любопитства много, кажи любезно, че сега си доста заета и ще поговорите някой друг път за това.
Дръж се уважително и професионално. Нека говорят, ти работи! Гледай си добре работата! Не скатавай! Бъди винаги пет минути преди началото на работният ден и пет минути след края. Така ще спечелиш тяхното уважение.
Не разнасяй клюки. Избягвай стаите за почивка. Не ходи да обядваш с колегите си.
Не си там за да създаваш приятелства, а за да работиш. Винаги ще има хора, които няма да те харесват. Преодолей го! Живота е такъв.
Обобщено е това. Хората ти го казаха.
Офис средата понякога е токсична, ама трябва да се работи. Респект не се печели лесно. Проблема обикновено е двустранен. Както ти казаха - виж първо тоя в огледалото.
Изработи твоята част, другите не ги мисли. Нека си живеят. И това ще мине.

# 60
  • Мнения: 141
Не не разбирайте погрешни. Винаги отивам с позитивна нагласа на нова работа. С изключение на сега. Винаги кипя от щастие, ново колеги, нова среда,но след няколко месеца започват интригите, клонките, шуробаджанащината. Аз не харесвам тези неща, не се оплаквам, но се оказва, че ако си позитивен,не се вписваш.
Пример за това са и част от коментарите тук, веднага ме нападнаха с редовните неща: вината е в теб, мързи те, отиди на лекар. Същото е и на работното място, просто е част от народопсихологията на българина. Вече нямам сили, всеки път тръгвам с положителна нагласа и успяват да ме смачкат. Една от причините е завист. Върша си добре работата и винаги съм ок със заплащането,хората искат да си негативен и вече и аз съм сред този тип. Sad

Милата тя. Дойде и във форума, ама и тука много лоши хора бре.
Ти си мързелива и фалшиво позитивна.
Хайде. Ако ти стиска обясни подробно какво се случи на последната ти месторабота, че трябваше да напуснеш.
И на предишната също.
Стиска ли ти? Или ще си останеш на общи приказки, как ти си единствено най-красивата, мила и добра в целия свят, а всички останали са зли.

Обичам да работя, нямам проблем с това, но просто не мога по 9 часа и това да ангажира целия ми ден. Разбира се, че има и проблем в мен, не го отричам, работя върху себе си, но не се получава. И да, хората за злобни, народопсихологията ни е такава.

Айй, пропуснала съм тоя оксиморон.
Ами мързелива си.
Явно колегите са възмутени от мързела ти и явно част от интригите са и за това.
Напълно ги разбирам.
Ако намериш работа за 5 хилки и 2 часа на ден - свирни да си пусна св.
Всъщност що не ходиш да станеш депутат. Те са като теб. Малко работят, чат пат ходят в парламента да ги снимат и взимат големи заплати. И може да промениш кодекса на труда на 3 часа на ден. Вярваме в теб, дерзай.

Благодаря за коментара. Точно това имам в предвид. Такъв тип като теб, това са хората които не искам да срещам на работното място. Озлобени, всезнайковци, категоризиращи хората без да ги познават... Ти му казваш колко обичаш да работиш и никога не си имал проблем с обема на работа или заплащането, то ти казва, че те мързи.. Laughing

Благодаря и за адекватните мнения по-горе. Има хора които разбират за какво говоря. И да, в България си мразен когато си щастлив, харесваш работата си, заплатата си и фирмата си. Винаги са ме посрещали с думите "ти знаеш къде попадна, тук всички напускат" и това са същите дребни душици които са от 15 години там и все "напускат". Кажете на колегите си, че харесвате работата, шефа и заплатата си гледайте какъв негативизъм и злоба ще се излее върху вас, докато не си тръгнете. Българи не обича някой да е щастлив и ще направи всичко възможно да го смаже, всичко го казвам от опит. Имам опит с високи позиции и високо заплащане. Разберете, че не всички сме хора на комунизма и сме 50+ и сме се примирили, че живота е работа в токсична среда и интриги.

Моля ви не категоризирайте, без да знаете повече, нека не доказваме клишетата за този форум, как всички са експерти по всичко тук. Мерси! Simple Smile

# 61
  • Мнения: 18 621
Звучиш като ходещ проблем - колегите, работата, комунизма, българите, не ми се работи колкото часа съм подписала, трябва ми голяма заплата, ама съм с депресивни състояния и не мога да изпълнявам чужди изисквания на работа...
Пак да кажа - ако е реален казус, какъвто едва ли е, няма да прогресираш, докато не поработиш върху себе си, във всеки колектив ще повтаряш същата грешка.

# 62
  • Мнения: 8 918
А в какъв тип фирми си работила досега?
Аз примерно в българска фирма съм работила точно 2 пъти, преди повече от 15 години и оттогава не бих припарила до семеен модел бизнес. В международните компании също са предимно българи, но атмосферата е малко по-различна.

# 63
  • Мнения: 14 942
И ние не искаме колежка като теб.
Абсолютно ЗА съм младите амбициозни деца да искат повече пари, а не да се задоволяват с трохички, понеже още се учели.
Обаче мързеливи келемета, които ама просто не могат да работят толкова - айде не. Изниква ми една алтернатива с работа по половин-един час и съответният начин на заплащане, но там за хубав доход трябва да се вложи като за ОКС от Амстердам.

# 64
  • Мнения: 6 869
Somebody12 ако идеш на консултации при някой, който разбира и може да ти помогне да преодолееш някои неща, той ще ти обясни и за използването на генерализациите. Аз няма да се занимавам.

# 65
  • Германия
  • Мнения: 3 437
Кажи сега каква ти е квалификацията, какъв опит имаш на високи позиции, дай нещо конкретно.

Пък като не искаш да работиш с българи, за високо квалифициран човек с опит като теб сигурно няма да е трудно да си намериш работа в чужбина 👍🏼

# 66
  • Мнения: 141
И ние не искаме колежка като теб.
Абсолютно ЗА съм младите амбициозни деца да искат повече пари, а не да се задоволяват с трохички, понеже още се учели.
Обаче мързеливи келемета, които ама просто не могат да работят толкова - айде не. Изниква ми една алтернатива с работа по половин-един час и съответният начин на заплащане, но там за хубав доход трябва да се вложи като за ОКС от Амстердам.

Ужас, от тук личи колко токсичен човек си.

Към другите въпроси: само в български фирми имам стаж. Големи компании. Опитах за работа в чужбина,но само с английски  - трудно. Последните години работя много над себе си, но средата влияе ужасно много.

# 67
  • Мнения: 6 869
Само където Нарцùса не е токсична и май трябва да поработиш още или постигнатото от теб ти е целта? Уж не звучиш така , но пък последното ...

# 68
  • Мнения: 10 906
Избягвай стаите за почивка. Не ходи да обядваш с колегите си.
Не си там за да създаваш приятелства, а за да работиш.

Не съм съгласна с това. Егати, ние не сме роботи, да бачкаш 8 часа и да не си вдигнеш главата. Ако няма да ходиш в кътовете за почивка и няма да обядваш с колегите, ами по-добре си работи хоум офис. Едни от най-близките ми приятелки са ми от стари работни места. Живели сме даже заедно, знаем се от над 10 години. Отделно това пък да си тръгваш 5 мин след работа си е чисто натегачество за мен. Някои даже прекаляват, че висят и с часове след края на работния ден да си бъркат в носа и да симулират работа.. Баланс трябва, work-life balance му казват. Може да си добър служител и да си си свършил работата и пак да изпиеш едно кафе с колегите. А, че все ти се струват кофти колегите, това е друг въпрос.

# 69
  • Мнения: 2 929
Каква я тая работа, дето само в български фирми можеш да я вършиш? Толкова чужди фирми има, дори и само с английски.

# 70
  • Мнения: 1 747
Съвет от мен - прочети какво е написала по-горе Метал Виксен. Добронамерена е. Провери за работа в Ирландия ако си само с английски, или както ти писа Like Smoke, търси мултинационални компании. Заключи си темата и си живей живота.

# 71
  • Мнения: 433
Избягвай стаите за почивка. Не ходи да обядваш с колегите си.
Не си там за да създаваш приятелства, а за да работиш.

Не съм съгласна с това. Егати, ние не сме роботи, да бачкаш 8 часа и да не си вдигнеш главата. Ако няма да ходиш в кътовете за почивка и няма да обядваш с колегите, ами по-добре си работи хоум офис. Едни от най-близките ми приятелки са ми от стари работни места. Живели сме даже заедно, знаем се от над 10 години. Отделно това пък да си тръгваш 5 мин след работа си е чисто натегачество за мен. Някои даже прекаляват, че висят и с часове след края на работния ден да си бъркат в носа и да симулират работа.. Баланс трябва, work-life balance му казват. Може да си добър служител и да си си свършил работата и пак да изпиеш едно кафе с колегите. А, че все ти се струват кофти колегите, това е друг въпрос.

Виж сега, тук говорим за избягване на токсична среда. Ако приемем, че офисната култура където ще иде е токсична. Тогава е най-добре да поддържаш low profile. Освен това,  най-много интриги се заплитат на тея места. Там където се пие кафе и се пуши. Обсъждат се хора и т.н. Хубаво е, че имаш добри социални умения, но за тези, които ги нямат говоря. Защото "клюкарките" се опитват да ти свалят гарда в началото. Да ти намерят слабите места, да те забъркат в интрига и това пак е добро място да се случи това. Разбира се,  може да дойде някой до бюрото ти да ти говори лични неща, но винаги можеш да си сложиш слушалките и да кажеш, че чакаш важен call.  Дали обясних правилно? Твоята гледна точка е абсолютно валидна, но в друг случай.

Аа да, за петте минути е за да докажеш работна етика в началото. Пет минути не са кой знае какво. Говоря когато си нов в колектива.

Последна редакция: чт, 14 сеп 2023, 17:14 от metal.vixen

# 72
  • Мнения: 32 009
Хм, не можела да работи по 9 часа, пък била работлива.
Плюс както се видя истеричка с необосновано високо самочувствие.
Ама животът ще я научи.

И аз Нарци не искам такава за колежка Grinning
Нали се сещаш, че ако наистина имаше адекватна и реална причина за напускане, щеше да я разкаже.
Само хвърля нон стоп общи приказки за завист, злоба и народопсихология. Не дава реален пример, нищо не казва. Ясна е работата.
Ама има хора им е трудно да се видят те какви са.
Как толкова хора си работят години на едно и също място, нямат драми и не напускат. Познавам и напускащи, но не заради колегите. Даже си продължават комуникация. Само горката авторка не може да намери нормална работна среда.
Ми да ходи в чужбина. Не знам там да работят в големи мулти компании по пет часа за 10 бона.
Тамън и тяхната народопсихология ще опознае.

# 73
  • Мнения: 141
Избягвай стаите за почивка. Не ходи да обядваш с колегите си.
Не си там за да създаваш приятелства, а за да работиш.

Не съм съгласна с това. Егати, ние не сме роботи, да бачкаш 8 часа и да не си вдигнеш главата. Ако няма да ходиш в кътовете за почивка и няма да обядваш с колегите, ами по-добре си работи хоум офис. Едни от най-близките ми приятелки са ми от стари работни места. Живели сме даже заедно, знаем се от над 10 години. Отделно това пък да си тръгваш 5 мин след работа си е чисто натегачество за мен. Някои даже прекаляват, че висят и с часове след края на работния ден да си бъркат в носа и да симулират работа.. Баланс трябва, work-life balance му казват. Може да си добър служител и да си си свършил работата и пак да изпиеш едно кафе с колегите. А, че все ти се струват кофти колегите, това е друг въпрос.

Пробвах и тази стратегия - без социални мрежи и обяд с колеги. Говорене само по работа. Беше проблем защото мислеха, че се надувам и съм нещо повече.. В другите места винаги се сближавахме, говорехме лични неща и пак в един момент започваше напрежението..

# 74
  • Мнения: 10 906
Факт е, че ако ходиш и ставаш обект на разпитвания и клюки. Ако не ходиш, пак те обсъждат, че не ходиш при тях и се правиш на интересен Grinning За интригантите няма почивен ден. За това ходи, ама по-рядко. Абе не знам, като те нарочат и трудно има спасение. Патила съм си на стара работа, защото не пуша и шефката, дето пуши ми вгорчи живота. 6 месеца тормоз, ама ми трябваха пари и изтърпях. После ми стана "приятелка", каза, че е възхитена как съм издържала гадното й отношение, други да са напуснали. Още я помня с неприязън тая тъпа овца..

# 75
  • Мнения: 433
Нека си говорят, докато те говорят как се надуваш ти работи - показвай резултати. Особено, ако си ръководен кадър. Този тормоз ще трае няколко месеца, после ще се кротнат и ще потърсят друга жертва около water cooler-a. 

# 76
  • Мнения: 141
Факт е, че ако ходиш и ставаш обект на разпитвания и клюки. Ако не ходиш, пак те обсъждат, че не ходиш при тях и се правиш на интересен Grinning За интригантите няма почивен ден. За това ходи, ама по-рядко. Абе не знам, като те нарочат и трудно има спасение. Патила съм си на стара работа, защото не пуша и шефката, дето пуши ми вгорчи живота. 6 месеца тормоз, ама ми трябваха пари и изтърпях. После ми стана "приятелка", каза, че е възхитена как съм издържала гадното й отношение, други да са напуснали. Още я помня с неприязън тая тъпа овца..

Не ходя с тях обедните почивки защото в това време искам да почина, да се разходя. Иначе се говорят само работните теми. Ако не ходиш обаче ставаш обект на клюки и не си част от групата...

По повод коментара,че не искам да работя 9 часа. Да ви кажа честно не съм виждал някой да работи 9 часа, половината време е висене, стимулиране на работа, разговори и кафе. Виждал съм го при хора с 10 к заплата и отговорна позиция. Абсолютен мит е,че се работи по цял ден..особено в офисите когато не си с клиенти. За мен това е изгубено време, чакаме  да стане 6 и гледаме часовника..

# 77
  • Мнения: 32 009


Виж сега, тук говорим за избягване на токсична среда. Ако приемем, че офисната култура където ще иде е токсична. Тогава е най-добре да поддържаш low profile. Освен това  най-много интриги се заплитат на тея места. Там където се пие кафе и се пуши. Обсъждат се хора и т.н. Хубаво е, че имаш добри социални умения, но за тези, които ги нямат говоря. Защото "клюкарките" се опитват да ти свалят гарда в началото. Да ти намерят слабите места, да те забъркат в интрига и това пак е добро място да се случи това. Разбира се може да дойде някой до бюрото ти да ти говори лични неща, но винаги можеш да си сложиш слушалките и да кажеш, че чакаш важен call.  Дали обясних правилно? Твоята гледна точка е абсолютно валидна, но в друг случай.

Аа да, за петте минути е за да докажеш работна етика в началото. Пет минути не са кой знае какво. Говоря когато си нов в колектива.

Булшинството хора са клюкари. Навсякъде. Винаги. Обсъждат, кой какво казал, къде го видели и т.н.
Мен ме наблюдават колегите в колко часа ям, колко вода пия, колко чая пия на ден.
След обяд се разхождам за 10 минути. А те седят. Аз не мога, това е офисна работа и при всяко излизане аз използвам времето за движение. И това ги дразни. Но мен тяхното дразнене ме забавлява.
Лични неща не споделям, те са ми колеги. Научила съм се да говоря почти само за работа, а за други неща като цяло си мълча или се включвам в общи приказки.
Дори и това да правя, пак има приказки. Ама те са си свикнали и майчиното мляко да си казват. Какво са готвили, къде са ходели.
Тоест както и да се държиш, на един контигент все ще си черен. Щото споделяш и имат новини за клюки и ти навреждат, а ако не споделяш си надувка.
Вече всеки си решава дали ще истерясва за хора, които не са никакви в живота му.

Пресен пример. Единия ми колега е 40 годишен ерген. Ама смьотльо. Злобен, дребнав човек. Обижда се на хората за много дребни неща. Обаче и подбира на кой да се обижда. Ако е висшеостящ е мазен много.
Наскоро друг колега го видял в центъра и предложил да го откара. Човека е на 50 години, с три деца и жена. На външен вид доста обикновен кротък човек, възпитан.
След един ден същия колега разказа на всички как го видял и го откарал. Няма си живот човека и е свикнал да си разказва всичко от ежедневието си.
В следващите дни си позволи да го нарече чехльо на няколко пъти. Не пред него, зад гърба му. Някои хора му направиха забележка за този изказ. А човека нищо лошо не му е направил, даже добро,но той завижда, вика си как може тоя смьотльо да има жена и деца, па аз сам. Правел е намекващи коментари. Подразбира се.
Мен ме сваляше пред колегите доста грубовато и естествено беше отблъснат веднага. Което му промени отношението и се опитваше мръсни номера да прави, но на краставичар краставици не може да продаваш.

# 78
  • Мнения: 957
Така че, харесвам освободеността на последните поколения, които не съгласни на всичко и на всяка цена.

Разбира се, това е хубво по принцип, но до какви промени ще доведе не е ясно. Наблюдават се много странни тенденции напоследък - първо хората смятат, че това да работят по някакъв начин им се полага, един вид каквито и да са като личности и каквато и квалификация да имат или нямат, трябва някой да ги наеме, търпи и да им плаща пари. Второ, независимо, че уменията и квалификацията са в много пряка връзка с размера на заплатата, редовно се иска стандарт, който предполага по-високи доходи, с обяснението "ама аз нали работя, следователно имам право на това, това и това".

Почасова работа за квалифицирани кадри и високи позиции има много рядко, защото заради разминаването в работното време планирането и спазването на срокове стават много трудни. Нормално човек осъзнава влиянието и приноса на неговата работа към общото цяло и че точно затова получава пари. Но много млади хора не искат да се съобразяват с работно време, почивки, вътрешнофирмени правила и какво ли още не, което не им изнася, и не им пука изобщо какви проблеми би породило това нататък по веригата. Подобно отношение се усеща и няма как да бъде прието добре. Авторката е идеален пример - не иска да се преквалифицира, държи си на образованието и да работи това, което и досега, ама на 8 часа - не, мерси, не издържам.

# 79
  • София
  • Мнения: 7 998
Винаги е възможно да се поддържа приятелско отношение и без да влизаш в лични детайли. Едно е да се появи лъчезарен човек, да говори приятелски, да се помайтапи, чат-пат и на обялд/кафе да излезе. За всичко това не е необходимо да навлизаш в лични детайли.
Друго е да се появи нов служител, да се усмихва сковано, да смята, че другите са му под нивото, това се усеща. Винаги дружелюбното отношение, умението да се адаптираш, да работиш с хора, някои от които са ти крайно неприятни, се цени високо. Това е, което наричат soft skills и на което все повече се набляга. Ако това умение куца, проблемът ще се появява и в България, и в чужбина. В чужбина/с чужденци се наслагват и междукултурните различия и става нелеко за неадаптивните.

# 80
  • Мнения: 41 323
Именно, ако е останал без работа и местата на нивото му са заети, човек не може да заеме по-ниски, защото за тях е овъркуолифайд. Това е капанът на високата квалификация - понякога те вкарва в тупик.
Значи не знаеш как се пишат св та Simple Smile Някои персонални отдели правят консултации за тази работа. Но няма сега да уча никого . Да се научи сам.

Другото е , че ако е стигнал чак такова ниво се предполага да го е ползвал добре за да се подсигури добре и може да маневрира или да започне нещо ново и то без стрес или зависимост.

В описания от мен случай няма как да скриеш нещо, защото в бранша те познават. Представи си сега, че Левон Хампарцумян загуби всичките си пари и му се наложи да си търси работа, никой няма да го вземе за директор, а ако реши да се кандидатира за касиер как според теб да си преправи CV-то?

За второто съм съгласна, но не за това ставаше дума в забележката ми. Когато човек апострофира конкретно изказване не се очаква да прави пълен разбор.

# 81
  • Мнения: 8 918
Еднорогче, те и корпоративните структури не са цвете за мирисане, да ти кажа. Евтини трикове за много неща, на които могат да се вържат точно пък млади хора без опит. Аз умирам от смях като почнат да ми говорят как сме семейство и за бенефити, които са пълен въздух, да ми разказват невероятните истории на успеха разни директори, с които работя и им знам реалния път на издигане и т.н., и т.н.

Да, много младите хора нямат изградени още професионални качества, но и зад работохолизма на някой старши, често стои абсолютна липса на реализация в личен живот, страшни комплекси и прочее. Изобщо цялата картинка е много цветна.

Лично аз, въпреки че съм на висока позиция, минавам за черна овца, защото не ходя да целувам ръце на високопоставените хора във фирмата, не пуша по сто пъти, за да клюкаря, че да се харесам на ЧР директорката, да речем и като стане 6 си тръгвам, тръгва си е екипа ми, когото винаги насърчавам да си ползва отпуските, обедните почивки и да има хоби.

# 82
  • Мнения: 141
Последните коментари са абсолютно точни!

Аз се убедих едно, въобще няма значение какво си завършил, колко работа вършиш и дали харесваш работата си. Важно е дали си любимец на шефа и дали участваш в групичките с клюки и интриги. Видях да повишават абсолютни некадърници, само защото станаха приятели и се комбинираха в интригите. Аз не коментирам хората, не искам да коментирам външния им вид и дрехите, нито кой какво яден и дали си е пуснал водата в тоалетната, но офис културата е такава. И да, сега ще започна поредната нова работа, със същата такава култура. На 40 ще съм на тежки антидепресанти, но ще изпълня изискванията на средата..

# 83
  • Мнения: 437
Авторке, ако в България не можеш да свикнеш с комуникацията в офиса, в чужбина ще е още по- трудно. Малко или много има културни различия, клюки има навсякъде. Това със споделянето на лични неща... за мен кой какво е готвил, коя каква нова спирала за мигли е открила, в кое кино дават хубав филм не е нещо лично, влиза в графата small talks. На работа не сме да създаваме приятели, но и с пънове трудно се работи. Все пак щом клюките са проблемът, търси мъжки колектив, обикновено са по- малко интригите.

# 84
  • Мнения: 41 323
Аз се убедих едно, въобще няма значение какво си завършил, колко работа вършиш и дали харесваш работата си. Важно е дали си любимец на шефа и дали участваш в групичките с клюки и интриги. Видях да повишават абсолютни некадърници, само защото станаха приятели и се комбинираха в интригите. Аз не коментирам хората, не искам да коментирам външния им вид и дрехите, нито кой какво яден и дали си е пуснал водата в тоалетната, но офис културата е такава. И да, сега ще започна поредната нова работа, със същата такава култура. На 40 ще съм на тежки антидепресанти, но ще изпълня изискванията на средата..

Има го и това, но основно в държавните фирми. Отиди в конкурентния частен бизнес и няма да го има.
От друга страна и в чужбина в кариерата не се напредва само със скромно и тихо бачкане. Във всякакви курсове се преподава, че е еднакво важно и да постигаш резултати, и да умееш да "продаваш" тези резултати на горестоящите. Това се отнася първо за индивида, а по-нагоре и за средния мениджър, който трябва да "продава" успехите на подчинения му екип.
Има и нашенска, не толкова изискана поговорка - не е важно какво яйце ще снесеш, а как ще го окрякаш Simple Smile

# 85
  • Мнения: 2 924
И да, сега ще започна поредната нова работа, със същата такава култура. На 40 ще съм на тежки антидепресанти, но ще изпълня изискванията на средата..
Стой си безработна тогава!
Най-младата, най-умната, най-красивата, най-работливата... хем много млада, хем с много опит на най-високите и най-добре платените позиции... А всички останали са едни такива гадни, завистливи...
Българите всички били гадни, ама за чужбина не знаела език...
Кой мислиш, че ще ти повярва?

# 86
  • Мнения: 2 929
Първо навсякъде били гадни и завистливи и затова напускала, после всъщност тръгвала за повече пари, последно в предните места хората били супер, само тука гадни и затова пак ще сменя. Върти като латерна общи лафчета, на въпроси не отговаря, чуден трол, пуска само тригъри, да държи дискусията.

# 87
  • Мнения: 14 942
Наистина трол.
Интересно кои са тези толкова много големи български фирми с офисна работа. Аз работя в такава и се целя във вносни фирми, силно нереално ми е кадърна, нахъсана, млада и хубава мацка с претенции на тема народопсихология да успява да се вреди само в български фирми при положение, че вносните мрат за точно този профил служители (е, без народнопсихологическата част, де).
Е*ава се авторът/ката, кой/ято и да е.

# 88
  • Мнения: 6 869
Именно, ако е останал без работа и местата на нивото му са заети, човек не може да заеме по-ниски, защото за тях е овъркуолифайд. Това е капанът на високата квалификация - понякога те вкарва в тупик.
Значи не знаеш как се пишат св та Simple Smile Някои персонални отдели правят консултации за тази работа. Но няма сега да уча никого . Да се научи сам.

Другото е , че ако е стигнал чак такова ниво се предполага да го е ползвал добре за да се подсигури добре и може да маневрира или да започне нещо ново и то без стрес или зависимост.

В описания от мен случай няма как да скриеш нещо, защото в бранша те познават. Представи си сега, че Левон Хампарцумян загуби всичките си пари и му се наложи да си търси работа, никой няма да го вземе за директор, а ако реши да се кандидатира за касиер как според теб да си преправи CV-то?

...
Борис Бекер спира да играе тенис, губи всичките си пари , губи огромни суми заети от други хора , отнемат му всичко което има и го слагат в затвора ... излиза от затвора и го зариват с пари от разни предавания да участва , плащат му със седмици ваканции по екзотични острови ... само и само да участва в предавания при тях и да разказва историите си и какви да е истории и човека е си е супер . Simple Smile Продава каквото има Simple Smile

# 89
  • Мнения: 1 259
Somebody12, в клетка можеш да се чувстваш само в собствената си глава и мисли. Човек сам се прави роб, не работата, не шефът, не колегите, не 8-те работни часа, не чуждите изисквания. Само и единствено самият човек, неговите мисли, неговата настройка към живота, отношението му към него самия.

# 90
  • Мнения: 32 009
Наистина трол.
Интересно кои са тези толкова много големи български фирми с офисна работа. Аз работя в такава и се целя във вносни фирми, силно нереално ми е кадърна, нахъсана, млада и хубава мацка с претенции на тема народопсихология да успява да се вреди само в български фирми при положение, че вносните мрат за точно този профил служители (е, без народнопсихологическата част, де).
Е*ава се авторът/ката, кой/ято и да е.
И аз не и се вързах на логореята колко била успешна и как за има няма дни се издига до ръководни постове.
За ръководни длъжност си трябва бая опит с хора. Тази в екип не може да работи.
Дребнаво истерична е.
Може и да не е трол. Има и такива хора.
Животът ще и го начука и ще стопли. Ако не стопли и развие елементарна самокритика, много ще пати.
Дано по-скоро, че в един момента такава вечно сменяща си работата през 1-2 години няма да направи добро впечатление.
Има фирми си искат хора за дългосрочна работа, а тя не е способна.
На предишната ми работа даже на ниските длъжности обучението траеше три месеца. Говорим за международна компания.
Всичките началници на отдели са с доста годинки опит в сферата /и фирмата/ и то дългосрочен. Доказали са се, разбират от естеството на работата.
Не съм чула, ни видяла там да наемат някого и да става шефче почти веднага.
Всъщност имаше 2-3 такива случаи, но това са хора, които на предишната си работа са изпълнявали години същата дейност, та са преценили, че ще се справят.

# 91
  • Мнения: 141
За красота никога не се е споменавало  в постовете ми

Никъде не се е споменавало напускане заради повече пари.
Големи фантазии и украсяване.

Всъщност стереотипите за този форум ще се окажат истина. Пишеш нещо и една камара експертни лели, разбиращи от всичко те нападат.

А на въпроса кой щял да ми завиди? Ами прочетете си коментарите, вече някой го направиха, само защото казах,че имам образование и позициите са добри и то без да ме познавате. Само чакате някой да сподели нещо за да започне хейта.

Последна редакция: чт, 14 сеп 2023, 21:26 от Somebody12

# 92
  • Мнения: 14 942
Чудесно, а сега вазирай, както вазираш и от работа, щом сме такива.

# 93
  • Мнения: 141
Чудесно, а сега вазирай, както вазираш и от работа, щом сме такива.
Спри да търсиш вниманието ми, не избивай комплексите си. Мога да си представя живота ти, няма да взема съвет от теб. Успех. 🙃

# 94
  • Мнения: 8 918
Ехей, реших, че се е стигнало до някакво интересно решение, пък те нещата станали бая грозни.
На мен ми е интересно да чета хора от различни възрасти с различен житейски опит и не разбирам защо трябва да се стига до обиди. Обикновено имаме доста оскъдна информация един за друг, така че да се правят генерални заключения е много смело.

# 95
  • Мнения: 32 009
Абе не знам кой избива комплекси. Видно е, че не е Нарциса.
Мда, тук примираме за твоето внимание.
Киснем тук от години с голямата надежда да се появи Някоя си 12-ка и да освети пътя ни, ежедневието ни.
Смея се Joy

# 96
  • Мнения: 141
Абе не знам кой избива комплекси. Видно е, че не е Нарциса.
Мда, тук примираме за твоето внимание.
Киснем тук от години с голямата надежда да се появи Някоя си 12-ка и да освети пътя ни, ежедневието ни.
Смея се Joy
Ами....всъщност няма да се учудя. Колежка, една от най-големите интригантки и клюкарки и силно негативен човек беше огромен фен на форума и раздаваше акъл на всички. Беше жена с наднормено тегло и малък социален кръг. 🙃

# 97
  • Мнения: 14 942
Позитивно, та дрънка.
Всъщност, Елора е права. Не е пързалка, а специфичен матрял. Сериозният ми съвет към матрял с такива специфики е немедлено посещение на турска естетична клиника, инвестиция в добър колорист и после намиране на състоятелен съпруг.

# 98
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 16 295
Всъщност стереотипите за този форум ще се окажат истина. Пишеш нещо и една камара експертни лели, разбиращи от всичко те нападат.

А на въпроса кой щял да ми завиди? Ами прочетете си коментарите, вече някой го направиха, само защото казах,че имам образование и позициите са добри и то без да ме познавате. Само чакате някой да сподели нещо за да започне хейта.
В работата ти завиждат, във форума ти завиждат, що така където влезеш все привличаш конфликт?

# 99
  • Мнения: 722
Ако темата е истинска и авторката не е трол, то налице са няколко възможности:

1. Сферата, в която работи, не е "нейната", но тя продължава да дълбае там, тъй като е инвестирала значително време и средства в придобиване на съответното образование, а вече и няколко години в придобиване на практически опит. Затова 8-9 часа на ден са мъчителни за нея, което няма да се промени занапред. Решението тук е радикална промяна към друг сектор.

2. Тъй като още в първия пост споменава депресивни мисли, ако наистина страда от депресия, тя просто няма достатъчно енергия за да издържи на стандартния ритъм, особено ако работата е по-динамична. Решението тук е лечение.

3. Започва всяка нова работа с прекомерен ентусиазъм и раздути очаквания. Когато се сблъска с реалността, бързо и рязко губи интерес, работата се превръща в мъчение и всичко ѝ изглежда черно, вкл. колегите, които иначе не е изключено да са напълно нормални хорица. Решението тук е вътрешна пренастройка.

4. Авторката е от онези хора, които считат, че околните следва да се адаптират към тях, а не обратното. Никога не намират недостатъци у себе си, съответно не предприемат стъпки за промяна. В такъв случай оправия обикновено няма.

И в заключение - това, че навсякъде било така, са пълни глупости. Отровна атмосфера обикновено се създава на места, които предлагат dead end позиции с ниско заплащане и скромни/никакви перспективи. Хората там рядко са доволни от живота си, съответно клюките и интригите против ближния служат като своеобразен отдушник.

Последна редакция: чт, 14 сеп 2023, 23:13 от Khufu

# 100
  • Мнения: 1 035
Моето мнение е, че просто не си харесваш/обичаш достатъчно работата, и заради това не ти се седи 9ч. Аз също съм пробвала, само че по 12ч. Ами, не е моето. Когато открих моето, започнах да правя и по 18-20ч. Времето си тече без да го усетиш, а и хорското мнение е нищо. Важно е, ти да се чувстваш добре в кожата си, а другите... Всеки е свободен да чупи главата си, както намери за най-добре.

# 101
  • Мнения: 6 869
Според мен темата е пързалка. Неможе толкова активно да води дискусия все едно и също и всякакви коментари за квалифиц. помощ да пропуска много хладнокръвно ... и нататък едно и също нон стоп. Това е една пързалка . Но пак се пуснахме Simple Smile

# 102
  • Мнения: 12 857
Ще се опитам да подходя позитивно.
Първо, стоенето на работа го преценяваш като загуба на време.
Това може да се погледне от различна страна - как ще е загуба на време, след като ти плаща сметките?
Но очевидно скучаеш в работно време, не си уплътняваш осемте часа работа (предполагам, че деветият час е обедна почивка). По някаква причина явно не ви възлагат достатъчно задачи.
Като позитивно решение виждам да намериш нещо полезно, може да е свързано с работата или не (ако е допустимо), с което да си уплътняваш времето.

Второ, прави ти впечатление, че хора, които са по-близки с шефа, се издигат, другите, които се свиват настрани, не ги издигат (ти в това число). Ако си представиш, че ти си шефа, не би ли издигнала човека, когото малко или много си опознал и който умее да представя добре резултатите си, или би издигнала еееей оная колежка, която страни от всички и ги гледа странно? Позитивното решение може да е да се поотвориш малко, да си по-общителна поне в разговорите с висщестоящите, да се представяш като компетентна и точна (което иначе може да остане скрито).

Трето, връзваш се на дребни подмятания, клюки и коментари. Може да изглеждаш лесна мишена, но позитивно решение има само, ако докажеш, че не си лесна мишена. Не вкарвай душа и сърце в дребни свади с дребни хора, гледай по-генерално и като не им се поддаваш, ще те оставят на мира.

Има нещо много сериозно, което възприемам като твоя лична грешка - тезата за народопсихологията. Разбирам, че така ти се защитаваш, защото ако такава е народопсихологията, тогава атаките не са лично срещу теб. Но се опасявам, че зад това твърдение се крие страхът, че всъщност клюките, дребнавостите и гадориите са насочени именно лично срещу теб и ти не можеш да се справиш. Донякъде е и така - ти не се справяш с общуването в най-нормална офис среда, където очевидно попадаш, след като едно и също се повтаря 5-6 пъти. Има само два варианта за решение: да се затвориш вкъщи и да не общуваш с хора - и защо не, стига твоята работа да може да се работи от вкъщи. Или да преодолееш нещо в своето поведение, което провокира колежките да те кълват. Как да стане това, можеш да обсъдиш с психолог.

Успех ти желая, и дано се справиш. И с другите, но първо със себе си.

# 103
  • Мнения: 6 970
В интерес на истината не всеки е направен за 9ч/ден в офис. Наистина си има хора, за които е мъчение и реално вината не е в тях. За това, ако човек иска едновременно да има гъвкаво работно време, а да не е "заключен" в офиса 9 часа, но и да изкарва добри пари - отговорът е да се стегне наистина за определен период от време и да стартира собствен бизнес. Това е особено възможно, ако притежава добра квалификация и има добре развити умения в някаква сфера (както твърди авторката на темата). Не, че това е по-лесно от стандартната работа с шеф - дори напротив, в пъти по-трудно е и накрая отделяш много по-голямо време в работа, НО действително е по-гъвкаво, сам си определяш ежедневието и сам преценяваш на какво да дадеш приоритет. В момента, в който се разрасне бизнеса, ти си избираш хората и бъдещите колеги. Въпросът е, че за подобна стъпка е необходима малко смелост и винаги съществува риска да се провалиш. Все пак, на мястото на авторката, ако се чувствах така потисната от ежедневната работа с нормирано време, бих поела риска и бих се опитала да стартирам нещо свое.

# 104
  • Мнения: 32 009
За да имаш собствен бизнес си трябват повечко от 9 часа. Особено в началото.
После може би наемаш повече служители да ти вършат почти всичко, а ти си вееш байряка.

# 105
  • Мнения: 6 869
Елора  идеята е , че може да не е в офис. Но има и други варинати да не е в офис. Аз даже сега мисля за подобни, защото ще имаме тази година абитуриент и той не е много - много лесен . За сега има няколко насоки човека . Да го видим накрая.

# 106
  • Мнения: 6 970
Може и фрийланс, но организацията е по-трудна и ако не си много старателен, ще затънеш. Освен това там сам се занимаваш със счетоводители и фирмените сметки, осигуровки и тн. Ако много му отпуснеш края, твърде вероятно е да имаш периоди без заплащане, а не всеки е готов на това.

Лично аз съм ОК с 9-часовия ден, защото седмицата ми е гъвкава и имам дни хоум офис, както и дни на място. Когато съм хоум офис пак са си 9 ч, понякога дори са по-плътни откъм работа тези дни, отколкото дните във физическия обект. Ноо аз си харесвам колегите, винаги е забавно на работа и макар че се изморявам, в повечето случаи съм ОК с натоварването. Ако не се харесвахме подозирам, че щях да напусна - времето на работа е голям % от времето изобщо и прекарано в нерви и интриги би било истинска мъка. Затова при търсене на работа освен условията и заплатата се опитвам да хвърля едно око на атмосферата доколкото може да се прецени отстрани.

# 107
  • Мнения: 1 612
Най-високо квалифицираните ни инженери са 90% от работното време по клиенти, извън офиса. Говоря за много високи технологии.

# 108
  • Варна
  • Мнения: 5 306

1. Разбира се,че винаги е имало и страхотни хора с които сме се сприятелявали. Винаги и на всяко едно място.

2. Ако си чела изследванията, почти всички от генерация з и милениалите имат проблем с 8-9 часовия, стандартен работен ден. Аз съм от тях. Всъщност най-мързеливите хора са в офиси, има хора които не стават дори за кафе. Имам опит.

3. Почти всичко квалифицирано е в офис. Целият мениджмънт. Офис секретарките не са сами в офисите си, а заедно с ръководителите на отдели, екипи и т.н

1. Значи няма какво да те е страх от започване на нова работа и темата е излишна. А половината ти постове излизат неверни, щом не всички са злобни и щом народопсихологията на всички не е една и съща. Нали не очакваш всички хора да са свестни и да се сприятеляваш с всички? Не си на 12, нали?

2. Аз също съм от твоята генерация и нямам проблем да работя яко. Може би защото винаги съм си харесвала работите и съм ходила с желание на работа. Приятелите ми също са от моята (и твоята) генерация. Повечето сме си изиграли добре картите и не приемаме работата си като наказание или като място, на което ходим само за да изкараме пари.
Повечето офисни работи са си на пълен работен ден. Ако искаш да работиш по-малко, потърси друга сфера - нещо на терен, по-динамично. Но знай, че почти винаги в работите, които не са от 8 до 5 или от 9 до 6, често се работи и през уикенда и през официалните празници.

3. Мениджърите работят на пълен работен ден, а често и допълнително извън старндартното работно време.

В крайна сметка не разбрах искаш или не искаш да работиш в офис?
И какво работиш понастоящем всъщност?

# 109
  • Мнения: 1 725
Щом си млада, всичко е наред. Дай си още някоя и друга проба. Има фирми и фирми, колеги и колеги. Най-вече зависи от шефовете за това какъв климат ще създадат съзнателно и несъзнателно, най-вече от това какви личности и управленци са самите те. Затова подбирай шефовете първо и ако можеш, проучвай предварително фирмите. Има в нета сайтове за отзиви за работодатели и фирми. Ако след 1-2 години продължаваш да се чувстваш зле поради ред фактори, млада си, запиши да учиш друго, междувременно докато работиш. Новото начинание ще те окриля. Но не се примирявай до края на живота си, ако не се чувстваш добре с реализацията, която имаш. Пропиляни години в учене няма - не ги мисли, защото те винаги са полезни, дори и само като житейски опит от самото учене (развиване на памет, на способност за анализ и разсъждение), от опита в общуване с хора и ситуации.

# 110
  • Мнения: 155
Всъщност тази и подобни теми извън личностната конкретика поставят интересни теми за дискусия като, например, токсичната работна среда. Реално независимо, колко добри комуникационни умения има човек, съществуват екипи, в които просто не можеш да се оправиш.
Отново подчертавам, говоря общо, нямам идея, какъв е проблема на авторката, но и в реалността, и тук, във форума съм срещала мнения и коментари на хора, които споделят за проблеми в работната среда, свързани със злоба, вмешателство в личния живот и личното пространство, непрофесионално отношение и тн

# 111
  • Мнения: 141
Аз все по-рядко чувам друга причина за напускане на работа, различна от токсична работна среда, интриги, клюки и луд шеф.

Аз лично положих всички усилия. Преглътнах обиди, клюки, пренебрегване, крадене на работа, подигравки..Ами не става. Когато шефа има фаворити и одобрява тази среда е пълен кошмар. Ако не сте попадали на шеф нарцис - това е нещо страшно.

# 112
  • Мнения: 141
Ъпдейт.
Приех оферта за работа която не е това което търся,но..е добре платена. Няма хоум офис което беше мой приоритет.
С наближаване на стартовия ден обаче съм в депресия, паник атаки..и имам чувство, че отново влизам в матрицата. Много се притеснявам. Трудно ми е да го владея.

Последна редакция: чт, 05 окт 2023, 12:22 от Не се сърди, човече

# 113
  • Мнения: 6 869
Твоя си работа дали ще търсиш помощ или ще си мислиш, че като ти пожелаем тук във форума доста хора успех
това решава всички неяа. Бъдещите, но  Вкл. както ги описваш текущите ...
Но твоя воля.

# 114
  • Мнения: 468
Не се сещам точно за възрастта ти, по спомен - млада си - можеш да опитваш!
Аз  ти желая успех и сплотен, поддържащ се, приятен екип!
Един от начините за преборване на страх е целенасоченото поставяне в ситуацията и осъзнатото противодействане - както ти сега с новата раб. без опция хоум офис. Дано се получи!
Дотогава мисли положително, стягай гардероба с подходящи дрехи и се разсейвай с книжка, кино, хоби или разходка сред природата!

# 115
  • Мнения: 6 970
Ъпдейт.
Приех оферта за работа която не е това което търся,но..е добре платена. Няма хоум офис което беше мой приоритет.
С наближаване на стартовия ден обаче съм в депресия, паник атаки..и имам чувство, че отново влизам в матрицата. Много се притеснявам. Трудно ми е да го владея.

Моля заядливите коментаторки да пропуснат темата, наистина не ми е до това.
Чакай сега, не бързай така да се настройваш. Матрицата може да се окаже нещо хубаво, не знаеш предварително. Може колегите ти да се окажат печени и да искаш да ги виждаш, да ти вкарат положителна емоция. Може самата работа да се окаже приятна и като навлезеш, да искаш да я вършиш. Добре платена значи, че в свободното време ще можеш да се поглезиш. Липсата на хоум офис е минус, да, но не значи, че промяната не е за добро. Simple Smile Иди си с хубава настройка пък, ако се окаже, че не става - ще напуснеш.

Аз не бях работила на 8-9 ч ден н-и-к-о-г-а преди сегашната ми работа и на първия ден отидох със свито сърце, изобщо не се виждах да издържа... 4 години по-късно понякога ходя на работа в деня за хоум офис. Grinning

# 116
  • Мнения: 45
Здравейте ,и аз изпитвам ужас при започване на нова работа !
Опарих се с предишната ,аз ли не мога да държа ,колегите ли ме провокирана не знам!
Добронамерена личност съм,и мисля ,че ,и другите са такива ,но уви!
Сега видях колко съм слаба ,а  с тежка работа съм  се справяла  ,но сме работили почти винаги със съпруга ми в екип!
И аз съм свикнала да се облягам на него ,и се справям!
Имам също ,и депресия,която при промени ,и стрес се активира ,и е ужас!
Чувствителена съм,и това ми пречи !
Не съм  се научила да се справям сама ,а съпругът ми е прав в повечето неща ,признавам си !
Трябва да си признаем,че сме  слаби ,и това е!
Надявам се да има,и други ,като мен ,да не се чувствам ,като извън земна!

# 117
  • София
  • Мнения: 825
Розалин, до настройка е.
Какво значи, че си слаба, че си депресирана и т.н. Ако си чувствителна - ми опитай да се пребориш и да не си слагаш на сърце всеки поглед накриво.

Приеми новата работа е ново начало.  Нов шанс да научиш нещо, нов шанс да срещнеш хора, нов шанс да ти се случи нещо хубаво. С такава настройка ще ти е далеч по-лесно. Ако всеки път си вглъбена дали ще се справи, дали ще е там съпруга ти, за да се облягаш на него - ми не, няма да се справиш. Ще започнеш да се справяш като повярваш сама на себе си. И се пребориш с демоните си. Знам, че на приказки е лесно, но това изисква упорита работа и постоянство.

Смяната на работата според психолози е третото по ниво на стрес нещо, което се случва чисто житейски - първите две са загуба на партньор/близък и раздяла. Нормално е да се притеснява човек, но ти си буквално обсебена. Работи да се приемаш такава каквато си и се опитай да изградиш увереност. Тогава слънце ще изгрее и на твоята улица.

# 118
  • Melmak
  • Мнения: 3 173
Аз от написаното от авторката разбирам, че мъжът й е вършил част от работата, а тя повече мрънка и се оплаква. И сега като трябва да се оправя сама, не може. Неволята учи.

# 119
  • Мнения: 6 869
И аз успявам да разбера, чебавторката не работи каквото и е по страст и способности и за да покаже ниво е разчитала на мъжа си да и помага. Сега въпроса е дали ще свали целта си за ниво спрямо възможностите си и ще се примири; дали ще се опита да види дали все пак не бърка и дали все пак няма да и е интересно да се справя сама - с предварително калкулирано известно количество проба и грешка или дали ще реши да смени областта .
Т.е.  за мен не би било добре за вътрешен мир да се опитваш да достигаш непривични за себе си цели в непривична за себе си област. Все пак се работи дестеки години и ако от сега играе на психиката ... Също според мен не би било добре да се самоподценява сравнявайки се с някой "непогрешим" и не смееки да опита своите възможности от тсрах от грешка и по-бавно начало.
Така че и двете посоки е добре да се опитат.
И не , не сме слаби, просто понякога  се опитваме да се сравняваме на неправилни основи
Успех.

# 120
  • Мнения: 45
Средата на работното място е много важна !
Въпреки ,че звучи клиширано "токсични колеги,или среда".
На мен работната среда ми влиае доста (чувствителна натура съм ,и трудно понасям фалша!
Аз все по-рядко чувам друга причина за напускане на работа, различна от токсична работна среда, интриги, клюки и луд шеф.

Аз лично положих всички усилия. Преглътнах обиди, клюки, пренебрегване, крадене на работа, подигравки..Ами не става. Когато шефа има фаворити и одобрява тази среда е пълен кошмар. Ако не сте попадали на шеф нарцис - това е нещо страшно.
[/quote]

# 121
  • Мнения: 141
Средата на работното място е много важна !
Въпреки ,че звучи клиширано "токсични колеги,или среда".
На мен работната среда ми влиае доста (чувствителна натура съм ,и трудно понасям фалша!
Аз все по-рядко чувам друга причина за напускане на работа, различна от токсична работна среда, интриги, клюки и луд шеф.

Аз лично положих всички усилия. Преглътнах обиди, клюки, пренебрегване, крадене на работа, подигравки..Ами не става. Когато шефа има фаворити и одобрява тази среда е пълен кошмар. Ако не сте попадали на шеф нарцис - това е нещо страшно.
[/quote]
Много точно мнение! Все по-рядко някой напусна заради ниска заплата или развитие. Винаги в основата е токсичната среда. Ужасно озлобен народ сме.
Въобще не ме интересува колко работи ще сменя.  Няма да стоя в токсична среда, живея един живот.

# 122
  • Мнения: 734
Аз се чувствам по същия начин, задушаване и депресия. Но:
Вече доооста време съм в тази фирма
Комуникацията ми на ден е с точно 3ма човека
Опитвам как ли не да се преквалифицирам, учих за представител, мениджмънт, развивах си творчеството
Притисната съм от ежемесечните си разходи - дете, кредити, сметки...
Да, работата на бюро може да докара доста хора до хапчета ако са творчески личности или имат нужда от движение. Не е за пренебрегване това, изобщо. Опитвайте нови неща докато не сте притисната от разходите и не намерите вашето!

# 123
  • Мнения: 169
Разбирам авторката 😔 Заради токсична работна среда и нагло и неблагодарно отношение от висшия мениджмънт аз напуснах последната си работа и не мисля че ще започна нова постоянна. Просто хората в България , и злобата и   лицемерието са с приоритет пред колегиалното отношение и човечността, даже жените са по- криви и злобарки и ако са 50+ страхливки да не ги уволнят 😃 Момиче, моя съвет е да си потърсиш друга работа, най добре извън БГ, защото колкото и офиси да сменяш , населението на тази страна е кофти, не е в теб проблема ✌️

# 124
  • Мнения: 10 906
Като почнете така да генерализирате.. Ами аз от 15 години работя, сменила съм доста работни места и съм срещала повече свестни хора, отколкото кофти. А знаем, че всяко стадо си има мърша. Може би зависи от сектора на работа. В чужбина само вас чакат...

# 125
  • Мнения: 2 929
И щото пък в чужбина хич няма скатавки, злобари и некадърници. Това само човек, който не е работил пряко дългосрочно с чужденци може да го каже, масово са брутално лицемерни и надменни, дори и да се държат възпитано.

# 126
  • Мнения: 10 906
Работила съм и работя с чужденци от така обичаната Западна Европа. 80% от тези хора са били и са мега тъпи и неадекватни. И не, гроздето не ми е кисело.

# 127
  • Мнения: 12 857
Разбирам авторката 😔 Заради токсична работна среда и нагло и неблагодарно отношение от висшия мениджмънт аз напуснах последната си работа и не мисля че ще започна нова постоянна. Просто хората в България , и злобата и   лицемерието са с приоритет пред колегиалното отношение и човечността, даже жените са по- криви и злобарки и ако са 50+ страхливки да не ги уволнят 😃 Момиче, моя съвет е да си потърсиш друга работа, най добре извън БГ, защото колкото и офиси да сменяш , населението на тази страна е кофти, не е в теб проблема ✌️
MadameD, ти самата към населението на коя страна се причисляваш? А твоите близки - кофти хора ли са?

# 128
  • Мнения: 2 924
Тия дето навсякъде им е токсично, всъщност те носят токсичността.

# 129
  • Мнения: 1 747
Да де, щот всички са на едно ниво навсякъде и по-отношение на чувствителност, безхаберие, работохолизъм….Всички сме точно посредата - златната българска среда, извън която не съществува “другост”. Харесваме едни и същи неща, не харесваме точно подобни работи, въобще еднакви сме във всяко отношение, народопсихология и токсичност в България не съществува и всички чужденци са скатавкаджии, за разлика от нетоксичните българи.

Песимисти сме и все другите са виновни. А може би, ако уважавахме другостта, и токсичност по-малко щеще да има.

# 130
  • Мнения: 1 612
Работила съм и работя с чужденци от така обичаната Западна Европа. 80% от тези хора са били и са мега тъпи и неадекватни. И не, гроздето не ми е кисело.
Работила съм с чужденци от Западна и Северна Европа от 2002 до сега, включително. Също с унгарци, чехи, румънци, хървати, словенци, сърби , македонци, гърци, турци, китайци, корейци, и американци, да не пропусна... Супер са, никакви забележки нямам, нормални, интелигентни, специалисти в работата.
Има една приказка за пчелата и мухата. Едната търси цвят и аромат, и навсякъде ги намира. Мухата търси боклуци, смрад и л@#на, и навсякъде ги намира.

# 131
  • Мнения: 10 906
Ами аз и с такива българи съм работила. И определено българите са много по-компетентни от чужденците, с които съм имала допир. Явно съм имала голям късмет.

Иначе наистина е смешно като някой българин се изцепи "тия българите са ужасни", щото явно този човек е от Марс.

# 132
  • Мнения: 169
Разбирам авторката 😔 Заради токсична работна среда и нагло и неблагодарно отношение от висшия мениджмънт аз напуснах последната си работа и не мисля че ще започна нова постоянна. Просто хората в България , и злобата и   лицемерието са с приоритет пред колегиалното отношение и човечността, даже жените са по- криви и злобарки и ако са 50+ страхливки да не ги уволнят 😃 Момиче, моя съвет е да си потърсиш друга работа, най добре извън БГ, защото колкото и офиси да сменяш , населението на тази страна е кофти, не е в теб проблема ✌️
MadameD, ти самата към населението на коя страна се причисляваш? А твоите близки - кофти хора ли са?
Говоря за другите българи, които не са като нас , авторката и всички които не са лицемерни и подмолни, злобни в отношенията си с хората. Знаете че българите не се определят като щастлив и доволен народ, затова аз се изключвам и макар и българка, не намирам общо с кривите и ядни хорица в тази държава 😶

# 133
  • Мнения: 18 621
Колегата го е формулирал добре:
Тия дето навсякъде им е токсично, всъщност те носят токсичността.

# 134
  • Мнения: 12 857
Навсякъде има подмолни и лицемерни, некомпетентни, а също и добри, честни и "такива като нас".
Думи като подмолност, лицемерие, некомпетентност съществуват във всички езици и следователно такива хора има навсякъде, нищо не сме изобретили ние.

Но добре, ако на някого му олеква от идеята, че работата не му спори, защото всички останали българи без него са кофти хора, какво пък, стига това да го прави щастлив, защо не.

# 135
  • Мнения: 141
Ако намерите западна страна в която по цял ден се пушат цигари, коментират се колеги и се говори за промоциите в Лидъл, елате и ми се обадете. Тук още от комунизма са останали тези неща, имам опит и с чужденци, разликата е огромна. Тук мързела и негативизма са номер 1.

# 136
  • Мнения: 722
И пак обобщения на едро. 🙂 С този начин на мислене няма да ти е лесно и занапред.

# 137
  • Мнения: 2 924
Еййй, спомних си как Бай Тошо говореше за промоциите в Лидл...
Satisfied

# 138
  • София
  • Мнения: 825
Ако намерите западна страна в която по цял ден се пушат цигари, коментират се колеги и се говори за промоциите в Лидъл, елате и ми се обадете. Тук още от комунизма са останали тези неща, имам опит и с чужденци, разликата е огромна. Тук мързела и негативизма са номер 1.

Somebody12,  съжалявам, че ще го кажа, но с тази настройка няма да си щастлив никъде. Ми те хората те дразнят само, защото дишат!
Понеже доста работя с Германия, мога да ти кажа следното: цигари се пушат точно толкова, колкото и в България. Те също си говорят и по непрофесионални теми. Сега, не знам дали точно за промоцията в Лидъл, но не си говорят само по работа. Обедната почивка е закон, но в същото време грам не им пречи да забравят часовата разлика и да блокират цялата моя. Съвсем не им пречи да скатават и то здраво, както и да се оплакват на мениджмънта, че съседа по бюро не им отговаря на мейла. Същото мога да кажа и за Унгария, подобно е положението и в Щатите, щото и това видях с очите си.
И ей сега ще те учудя на макс - доста германци са ми казвали, че искрено завиждат за екипа и начина, по който сме организирали нещата тук. Чудят се какво да измислят, за да идват до Бг.

В България изобщо не е зле, ама никак даже.

# 139
  • Мнения: 1 747
Авторе, живеем във време, в което е лесно да си събереш багажа и опиташ другаде, ако в България не ти харесва. Истината е, че ако си образован, има смисъл да опиташ навън и да видиш как ще ти хареса. Колкото и работещи с чужденци онлайн да ти обясняват, друго е, ако отидеш и опиташ сам. При нас се напълни с индийци, защото не могат да намерят квалифицирани кадри от Европа. Не си губи времето, опитай, докато си още млад. После ще останеш само със съжалението.

# 140
  • Мнения: 546
Не съм чела цялата тема, но е напълно нормално това, което изпитваш. Наистина опитай в чужбина. Там е интересно, динамично. Има опции да работиш 3 дни в седмицата, по 4 часа и т.н. Това , че си учила за нещо си, не означава, че си длъжна да го правиш или да търпиш някакви ограничени хора, с които никога не би общувала. Има варианти, но наистина помисли за опция да напуснеш България.

Общи условия

Активация на акаунт