Хипохондрички, сладки шматки, тормозят доктори с неравностойни схватки 3

Здравейте и от мен. Аз също съм една от вас. Отключи се преди седем години, когато почина баща ми от тежка болест. Разликата е че аз се страхувам, но не ходя по никакви лекари и не пия абсолютно никакви лекарства. Това обаче хич не ми пречи да търся в себе си най различни симптоми и то на тежки, смъртоносни болести. За себе си се страхувам, успокоявам се и ако почувствам дискомфорт, отново започвам да се страхувам. Но за близките около мен, направо изпадам в дива паника. Сега отново съм така. Роди ми се внуче и когато на втория месец казаха, че още има жълтеница и трябва да го заведат на гастроентеролог, направо изпаднах в шок. Естествено, специалистът каза, че нищо му няма и изобщо не е жълто бебето. Но аз влязох в дивашка паника, че може нещо с черния дроб да не му е наред. Изчисти се нацяло детето от тази физиологична жълтеница и точно се успокоих и влязох отново в драма. След секциото дъщеря ми имаше голяма афта отстрани на езика, която мина за около десет дни. Но там остана нещо като белег, по скоро червено петно. Тя изцяло забрави за него. Нито я боли, нито се променя, но там си стои. Ходи на зъболекар, профилактично, след бременността и раждането, който й казал, че му прилича на хемангиом и ако реши, може да го махне с лазер. Оттогава съм в луда паника, от стрес да не е нещо страшно, отслабнах, боли ме корема, стяга ме сърцето, нямам никакъв апетит. Имам приятели лекари, които попитах, един казва, че не е спешно, но трябва да се наблюдава и да го махне, ако й пречи, друг казва, че на всяка цена трябва да се махне. Стоматолога й е много добър и тя ходи при него от години. Успокоявам се уж, че ако е нещо страшно, щеше веднага да я изпрати. Нямам мира от тогава и не мога да се успокоя. За тези, които имат усещане за буца в гърлото - не се тревожете. Осем месеца и повече бях така. Състоянието се нарича Глобус Хистерикус - нервна топка в гърлото. Получава се от прекалена тревожност и безспокойство. Всъщност там няма нищо, просто вашите усещания са че там има бучка. Когато се успокоите достатъчно, това чувство изчезва.
Моля ако някой знае нещо или  има познания свързани с хемангиоми или каквото и да е там, да даде мнение по въпроса, че ще се побъркам направо.

Здравейте!
ММ е хипохондрик и с времето явно се засилва.
Лошото е, че с времето и аз все повече загубвам своята търпимост към измислените му проблеми. Самата аз изпаднах в невероятна дупка заради "приятната" апокалиптична атмосфера, която от години цари у нас.
Някоя от вас постигнала ли е някакъв напредък по отношение на хипохондрията или няма спасение от това нещо??????????????
Когато отмине даден здравословен проблем и мине време, той най-сетне сякаш започва да вярва, че всичко е наред и наистина да се чувства добре психически. Покрай него и цялото семейство взима глътка въздух. За съжаление този прозорец продължава не за дълго, до следващото нещо, което ще го преболи. И се почва нова драма на нов глас и всичко започва от начало, но вече за друг здравословен проблем. Образно казано последните десет години имам чувството, че живеем истински само, когато на него всичко му е наред, после сме на пауза докато отмине тревогата. Да, но животът си тече, случват се неща и отминават, няма наистина пауза, която да натиснеш, без значение дали на теб ти е притеснено или не.

utro77 здравей. Все едно мен ме описваш.
От време на време и аз изпадам в подобни "дупки", когато съм преуморена, изнервена... или скучая?!?
Накарай го да си измисли някакво хоби, което да го развлича. Да живее здравословно, за да е спокоен, че няма да се "разболее" от нещо.
За мен поне хипохондрията си е признак на депресия - изпадам в подобни кризи, когато душевно ми е тежко.

От няколко месеца имам световъртеж. Обиколих всякакви лекари
 Имам витаминозна недостатъчност и проблеми с вестибуларния апарат според отоневролог. Но тъй като световъртежът продължава, въпреки лекарствата (да, има подобрение, но не е изчезнал), съм си втълпила, че имам нещо на мозъка, което лекарите не могат да установят само с преглед. И искам ЯМР, неврологът и отоневрологът твърдят, че няма нужда. И се чудя сега, ако имаше нещо притеснително все пак, дали щеше да има индикации при прегледа. Какво мислите?

Здравейте! Аз съм бивш хипохондрик, страхуващ се от физически болести. През какво ли не минах, няма смисъл да изброявам, много добре знаете.
Оправих се, общо взето, когато смених средата и започнах да се срещам със страховете си - например, като почне сърцебиене или мисъл за рак или еди какво си - си казвам: Еми, хайде, да става каквото ще. Или примерно, меря кръвно, виждам, че всичко е наред и си казвам - паник атака е или хипохондрия е и физическите симптоми изчезват или казвам - ето, видя ли. Последно имах страх за рак на дебелото черво, бях готова за ходене за колоноскопия,.като преди това реших да си взема тест за проверка за кръв в изпражненията. Тъкмо да си направя теста и се ядосах на себе си и си казах - пак затъваш в хипохондрия, нищо ти няма. Ако имаш рак, имаш, все ми е тая. И магически на другия ден се оправих, както и симптомите ми изчезнаха. А ме мъчеше този въпрос с месеци.

Да, обаче малко след това се започна с друго. Този път страх за дали не съм в депресия или дали нямам биполярно разстройство или някакво друго психично заболяване или пък нещо в химията на мозъка ми да се е променило и един ден просто да изключа или да не издържа на натрапливите мисли или толкова да се отчаям, че да се самоубия. Правя си проверки дали намирам смисъл в бъдещето, дали наистина пък не искам вече да се самоубия. То това си е вече и ОКР (натрапливи мисли и ритуали). Обаче пиша в тази тема, защото хипохондрията също е вид ОКР, страх от физически симптом (натраплива мисъл) и ходене по лекари, за успокоение или мерене на кръвно и т.н. (ритуал). Това, което ме плаши най-много, обаче е че методът ми с физическите симптоми не работи - тоест да установя, че това е паник атака или хипохондрична мисъл и да си кажа - споко, това е и да си продължа. Може би, защото няма как да "измеря". Как да измеря дали имам депресия или промени в мозъка, които да ме накарат да се самоубия или как да измеря дали наистина искам да се самоубия или дали наистина не намирам смисъл в бэдещето. Другото, което ме плаши е и, че ми минава през мислите темата за самоубийството. Терапевтът ми казва, че това е една от най-популярните теми н ОКР (страх от смърт, независимо дали от болест или самоубийство), обаче аз откъде да знам дали това е само страх.... Няма къде да отида да проверя и това ме побърква
Дали някоя от вас е имала подобни хипохондрични страхове? Много ще се радвам да си помогнем взаимно.

Здравейте,
включвам се с нещо странно което ми се случва, но не и непознато за мен.
Преди 4 години след тежка депресия отключих страх и постоянна тревожност, която ми повля на храненето. Всяка хапка буквално ми засягаше в гърлото. Не можех да се храня нормално- само с течни храни и това се задълбочаваше. Започнах да ходя на психолог и на психиатър, който ми изписа антидепресанти. Те подействаха много бързо при мен и за 2 седмици, всичко отшумя. Преди 1,5 ги спрях, защото реших, че вече съм ок и не са никак безопасни и ще мога сама да се справя. Да, ама не! Преди около месец, отново след стрес, свързан с болест на родител и Слава Богу се оказа нищо сериозно, аз буквално се сринах. Не знаех къде се намирам от притеснение и драмата с храненето се повтори. От 2 седмици изпитвам оновачувство на притеснение в стомаха. Гърлото буквално ми се затваря, защото постоянно имам позиви да заплача и се храня на сила.
Как да си помогна? Имам семейство и дете за което да се грижа, а аз постоянно съм притеснена. Не мога да си изпълнявам обичайните задължения, потънала в мисъл, следващата хапка дали пак ще ми застане в гърлото! Имал ли някой моя проблем?

Здравейте , 2023 г е една от тежките ми години в личен план и хипохондрията изостря ... Страдам от онкофобия, много ме е страх от тази болест, лекарите ги страх от моите страхове,хахаха .Колко от вас ги е страх като мен ?

Здравейте.Миналата година ходих да ми вадят зъб, и от страх явно отключих нещо.Две седмици почти бях спрял да се храня от страх да не замърся раната и да не стане нещо.Бях станал кожа и кости от страх.И от тогава до сега имам постоянен страх,че имам кариеси,плупити и там каквото се сетите.Въпреки уверението на няколко зъболекаря на който ходя постоянно,че зъбите ми са здрави.Някой да е страдал от подобно нещо? Чувството е ужасно и незнам какво да правя

Аз имам подобна фобия като вашата, отново свързана с храната. Преди години пак ми се беше случило! 2 месеца не се бях хранила нормално. Всяка хапка ми заставаше в гърлото и ме беше страх да не се задавя. Тогава започнах да пия АД, които в последствие спрях. 2 години по-късно, т.е сега пак се повтаря същия сценарии. От 3 седмици съм на супи и смутита, пак с фобия от твърда храна.
Ти сега по-добре ли си? Започна ли да се храниш? Преживяла ли си в детството травма свързана със зъбите?

Има ли мами където имат хипохондрия? Как се справяте? Аз вече не издържам… постоянно си пускам изследвания и излизат нормални, но аз измислям нова болест. В момента съм бременна и имам ужасен страх тъй като ми предстоят кръвни изследвания и постоянно имам лоши мисли, че ше излезе нещо ужасно.

Здравейте! Последно време много ме мъчи хипохондрията и едва издържам. Лятото имах здравословни проблеми и ходене по лекари, после се поуспокоих, но след стресови ситуации всичко започна с нова сила. Минах през автоимунни заболявания, проблеми с бъбреците, още какви ли не диагнози, като последното, което измислих е хив (въпреки че шансът за това наистина е много малък). От вчера имам температура около 37.4 и толкова ми трябва, за да ми се завъртят всички филми в главата. 😭 Вече ме е срам да споделям с хората, защото излиза, че постоянно ми има нещо и все търся доктори, чета диагнози и тн. Опитвам се да се разсейвам, но само за кратко успявам и после пак започвам да чета за болестите. Вие как се справяте в такива кризи, има ли нещо, което ви помага?

Автоимунните заболявания не са ли хроничен здравословен проблем? Ако взимате хормони за щитовидната жлеза, периодчно дозата трябва да се променя ,та субфвебрилната темп. може да е вследствие на това.Успокоявам ви,че при реален проблем не са точно хипохондрия честите изследвания.

Здравейте, може ли да препоръчате психотерапевт, който ви е помогнал при хипохондрията?

Самотата ми изостря хипопондрията и преумората - сега съм и пред цикъл и ще полудея.
Опитвам се да си отклоня натрапчивите мисли както винаги, чрез хобитата ми... но просто не става. Днес ми беше почивен ден, може би и за това се вглъбих така - не бях на работа и не правех нищо, което да ми разсейва мислите.
Много е кофти да си сам, самотата може да те побърка. Не говоря за липса на партньор, говоря за липса на среда.

И аз имам голям страх от онкологични заболявания. Все ми казват, че съм млад човек, храня се добре, движа се, да не го мисля, но много хора с добър начин на живот си заминаха така покрай мен...
Не помага и това, че почти всеки ден засичам благотворителни кампании за болни от еди-какъв-си вид онкологично заболяване. В медиите също са доста, събират се някакви баснословни суми за лечение в Турция и болните са основно все млади хора. Трябва да платят много пари, за да имат някакъв шанс за живот. И покрай мен така някои се споминаха, нямаха финансовата възможност да си позволят добро лечение. Много ми е мъчно.

Здравейте! Аз от една крайност изпаднах в друга. По принцип при хипохондричните кризи се оправям като си пусна изследвания/посетя доктор. Но сега наистина се налага да си правя изследвания и толкова ме е страх какви ще са резултатите, че само като се замисля и изпадам в ужас. Чувствам се много ненормална на фона на останалите хора около мен...

Здравей. Много ми е познато това чувство. Винаги като пусна изследвания и се окажат добри се успокоявам. Като трябва пак да пускам изпадам в ужас, страх, паника просто е ужасно. Аз лични не знам какво да те посъветвам, но те разбирам отлично.

Здравейте!
Чудих се къде да се посъветвам, но накрая се спрях на тази тема, нищо, че мястото ми не е тук всъщност. Не страдам от хипохондрия. В момента съм болна от ковид за 4- ти път и се лекувам. Заради куп хронични болести, които имам, и най-вече заради това, че повече от 15 години взимам имуносупресори за лечение на автоимунно заболяване, вирусните болести минават трудно и бавно при мен. Не  ми е нещо ново, но този път не знам какво ме прихвана. Мъжът ми заминава утре за 3 дни  и оставам сама. Страх ме е да остана  сама, докато съм болна, защото сутрин като стана ми е много зле. Тази нощ към 4 часа се събудих потна и ми беше лошо, не можах да заспя. На крачка съм да настоявам довечера мъжа ми да отложи пътуването, докато оздравея.  Много е хипохондрично такова поведение  и искам да питам как да се успокоя. Не мога да взимам успокоителни, взимам много лекарства. Просто искам с някаква техника за успокоение да си върна равновесието. Някой практикува ли нещо? Не знам откъде са тези изблици, но се притеснявам да не се влоша много, докато го няма. Тъпо е, но ми се е набило в главата.

Съжалявам, че се чувствате толкова стресиращо. Важно е да се справите с тревогата, особено когато ще сте временно сама и се борите със здравословни проблеми. Периодът е труден и е разбираемо да се чувствате безпомощно.
Има ли някой близък, с когото можете да общувате по-често докато мъжът Ви го няма? Хубаво е да има такъв човек наблизо, в случай, че се почувствате зле, а и според мен би Ви помогнало само знанието, че има на кого да разчитате при нужда.
Имала съм подобни периоди, с паник атаки, когато не съм могла да се съсредоточа върху нищо. Предполагам не е нищо ново за Вас, но на мен медитацията ми помагаше. Като почна да прегарям, сядам и медитирам за 10-15 минути, просто се опитвам да не мисля за нищо. Дълбокото дишане също помага за успокояване на нервната система. Контакт с приятели или семейство по време на такива периоди е още един метод за разсейване от всякакви проблеми. Най-вече контакт с някой, който не Ви напряга, проявява разбиране и се чувствате добре с него.

Как не се сетих за медитацията? Ама като се сдуха човек и всичко му се изпарява. Мерси! Ще пробвам да видим....

Здравейте
Преди може би два месеца почина братовчедка на баща ми
Отидох там за малко , но не видях нищо само роднини които бяха събрани и ме хвана страх започнах да треперя и си тръгнах. 
След това разбрах , че я е боляло от лявата страна и ръката
И започна и мен да ме боли лявата страна също и ръката
После започнах да си мисля някакви лоши неща след това ходих да ми леят куршум
После и на църква отидох
Тъкмо се оправих и сега започна да ме боли пак от лявата страна и някакви бодежи също под лявата гърда все едно ме сърби и гърба и под врата и леко ръката имам болки от ляво и бодежи в дясната гърда болят ме гърдите притеснявам се ходих на кардиолог преди месец и ми каза , че ми няма нищо
Сега пия чай успокоителен и валидол вече не издържам така по този начин с тези притеснения постоянно

И аз съм така и паника ме обзема! Утре ми предстои час за преглед при мамолог и още от днес започвам да се паникьосвам. Изпадам в ужас и какви ли не сценарии ми минават през главата. Как се справят нормалните хора? Как???

Преди много се страхувах точно от този преглед, майка ми си замина от рак на гърдата. Но последните години изобщо, ходя през 5-6 мес. и така живея по-спокойно. Преди години една докторка ми каза така: ти като ходиш през 6 мес. какво точно очакваш да се случи? И да има нещо се маха и толкова, ранен стадий. Та, сега съм спокойна, макар, че съм хипохондрик за всичко останало.

Здравейте! Извинете, че не съм по темата, но не знам къде да питам. В този форум има ли тема за хора с дългогодишни депресии? Нещо като темата “искам да се оплача”, но конкретно за депресия? Защото не се чувствам окей да пиша там насред другите житейски оплаквания на хората, а имам нужда някъде да пиша за депресията си. Благодаря…

Да, темата е Паническо разстройство - 60. Там всички сме с депресии, паник атаки и т.н.

Здравейте. Много се радвам, че намерих хора като мен с които мога да споделя проблемите си без да се притеснявам. Хипохондрията ми се отключи през 2017г при  първото ми раждане, което беше много тежко. Накратко забравиха плацента и се наложиха 3 операции-две неуспешни и последната успешна. От тогава съм на периоди. Има моменти в които нищо ми няма, но има и моменти, в които започвам да се вглеждам във всичко-бенка, нокти, коса, очи, език, лимфни възли. Чудя се на какви лекари да ходя и какви изследвания да пускам. Подлудих мъжа ми и близките ми. Мислят ме вече за луда. Нещо малко да ме заболи някъде и веднага е р..Това не е живот, а всеки ден едно мъчение всеки ден. Не спя, не ям, нищо не ме радва.Потърсих най-накрая психолог в началото на седмицата. Изписа ми хапчета, които се насявам да ми помогнат.

И аз така съм от година, май две ще станат.След травматично вадене на зъб нещо се отключи и от тогава съм в постоянен страх,че имам кариеси които зъболекарите не виждат и постоянно ходене при различни зъболекари.Имам някакви периоди на спокойствие ама не са чести.

Пиша тук да се оплача, защото вече никой не иска да ме слуша.  Попринцип съм здрав човек и никога не съм имала здравословни проблеми, аз съм и млада де. От месец и половина ме боли кръста и въпреки обезболяващите и физиотерапията продължава да ме боли. Правиха ми рентген, диагнозата е начална остеохондроза,  но моята прекрасна глава вместо да си мисли как я чака сватба за организация, си е втълпила, че има я някой тумор, я някой сарком на гръбнака и затова ме боли. Утре отново съм на ортопед и съм в паника, че ще ми назначи ЯМР и ще се види нещо подобно.
Никога не съм се притеснявала от болести, докато 2020 не изкашлях кръв на едни ски и не се озовах в спешното, много патова ситуация беше, от студа ми се беше спукал капиляр в носа, докторите голям смях му удариха, но от тогава съм се травмирала на тема онкозаболявания и всичко, което не е  спортна травма, успявам да му намеря диагноза, която автоматично завършва с химиотерапия и/или смърт.

.                                                                                     Здравейте. Искам да Ви успокоя, че и аз съм така. Всяка болка и всяко неразположение А мен е думата с р. Не знам какво да правя. Ходя на психиатър, пия от скоро лекарства.Но пак си втълпявам, че съм болна  от нещо страшно🥺

Синът ми преболедува вече вирусна инфекция ,слава Богу ... Обаче не ми се коментира как го преживявам, изплаках си очите ,защото имах неблагоразумието да чета за симптомите по Интернет-а Крия се ,гледам да не натоварвам никого ,добре,че я има темата във форума.

И аз съм от тези страхуващи се от думата с р. Откакто баща ми мина операция, слава Богу не от тази болест. Мислехме, че е нещо сериозно, а то не се оказа чак така. Някак си от тигава трепнах и се започнаха едни болки в дясната гърда. Пращаха ме на мамограф и нищо. Болката отмина, но после премина в рамото, мишницата и ръката. Постоянно се гледам в огледалото и се страхувам. От вчера съм на деанксит и се чувствам добре. Мъжа ми казва, че съм ненормална и се чувствам ужасно. На всичкото отгоре оперираха позната онзи ден от такова нещо и съм луднала. Да посетя ли психиатър?