Хипохондрички, сладки шматки, тормозят доктори с неравностойни схватки 3

  • 2 273
  • 31
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 501
Здравейте , 2023 г е една от тежките ми години в личен план и хипохондрията изостря ... Страдам от онкофобия, много ме е страх от тази болест, лекарите ги страх от моите страхове,хахаха .Колко от вас ги е страх като мен ?

И аз имам голям страх от онкологични заболявания. Все ми казват, че съм млад човек, храня се добре, движа се, да не го мисля, но много хора с добър начин на живот си заминаха така покрай мен...
Не помага и това, че почти всеки ден засичам благотворителни кампании за болни от еди-какъв-си вид онкологично заболяване. В медиите също са доста, събират се някакви баснословни суми за лечение в Турция и болните са основно все млади хора. Трябва да платят много пари, за да имат някакъв шанс за живот. И покрай мен така някои се споминаха, нямаха финансовата възможност да си позволят добро лечение. Много ми е мъчно.

# 16
  • Мнения: 71
Здравейте! Аз от една крайност изпаднах в друга. По принцип при хипохондричните кризи се оправям като си пусна изследвания/посетя доктор. Но сега наистина се налага да си правя изследвания и толкова ме е страх какви ще са резултатите, че само като се замисля и изпадам в ужас. Чувствам се много ненормална на фона на останалите хора около мен...

# 17
  • Мнения: 198
Здравейте! Аз от една крайност изпаднах в друга. По принцип при хипохондричните кризи се оправям като си пусна изследвания/посетя доктор. Но сега наистина се налага да си правя изследвания и толкова ме е страх какви ще са резултатите, че само като се замисля и изпадам в ужас. Чувствам се много ненормална на фона на останалите хора около мен...
Здравей. Много ми е познато това чувство. Винаги като пусна изследвания и се окажат добри се успокоявам. Като трябва пак да пускам изпадам в ужас, страх, паника просто е ужасно. Аз лични не знам какво да те посъветвам, но те разбирам отлично.

# 18
  • Мнения: 8 804
Здравейте!
Чудих се къде да се посъветвам, но накрая се спрях на тази тема, нищо, че мястото ми не е тук всъщност. Не страдам от хипохондрия. В момента съм болна от ковид за 4- ти път и се лекувам. Заради куп хронични болести, които имам, и най-вече заради това, че повече от 15 години взимам имуносупресори за лечение на автоимунно заболяване, вирусните болести минават трудно и бавно при мен. Не  ми е нещо ново, но този път не знам какво ме прихвана. Мъжът ми заминава утре за 3 дни  и оставам сама. Страх ме е да остана  сама, докато съм болна, защото сутрин като стана ми е много зле. Тази нощ към 4 часа се събудих потна и ми беше лошо, не можах да заспя. На крачка съм да настоявам довечера мъжа ми да отложи пътуването, докато оздравея.  Много е хипохондрично такова поведение  и искам да питам как да се успокоя. Не мога да взимам успокоителни, взимам много лекарства. Просто искам с някаква техника за успокоение да си върна равновесието. Някой практикува ли нещо? Не знам откъде са тези изблици, но се притеснявам да не се влоша много, докато го няма. Тъпо е, но ми се е набило в главата.

# 19
  • Мнения: 501
Скрит текст:
Здравейте!
Чудих се къде да се посъветвам, но накрая се спрях на тази тема, нищо, че мястото ми не е тук всъщност. Не страдам от хипохондрия. В момента съм болна от ковид за 4- ти път и се лекувам. Заради куп хронични болести, които имам, и най-вече заради това, че повече от 15 години взимам имуносупресори за лечение на автоимунно заболяване, вирусните болести минават трудно и бавно при мен. Не  ми е нещо ново, но този път не знам какво ме прихвана. Мъжът ми заминава утре за 3 дни  и оставам сама. Страх ме е да остана  сама, докато съм болна, защото сутрин като стана ми е много зле. Тази нощ към 4 часа се събудих потна и ми беше лошо, не можах да заспя. На крачка съм да настоявам довечера мъжа ми да отложи пътуването, докато оздравея.  Много е хипохондрично такова поведение  и искам да питам как да се успокоя. Не мога да взимам успокоителни, взимам много лекарства. Просто искам с някаква техника за успокоение да си върна равновесието. Някой практикува ли нещо? Не знам откъде са тези изблици, но се притеснявам да не се влоша много, докато го няма. Тъпо е, но ми се е набило в главата.
Съжалявам, че се чувствате толкова стресиращо. Важно е да се справите с тревогата, особено когато ще сте временно сама и се борите със здравословни проблеми. Периодът е труден и е разбираемо да се чувствате безпомощно.
Има ли някой близък, с когото можете да общувате по-често докато мъжът Ви го няма? Хубаво е да има такъв човек наблизо, в случай, че се почувствате зле, а и според мен би Ви помогнало само знанието, че има на кого да разчитате при нужда.
Имала съм подобни периоди, с паник атаки, когато не съм могла да се съсредоточа върху нищо. Предполагам не е нищо ново за Вас, но на мен медитацията ми помагаше. Като почна да прегарям, сядам и медитирам за 10-15 минути, просто се опитвам да не мисля за нищо. Дълбокото дишане също помага за успокояване на нервната система. Контакт с приятели или семейство по време на такива периоди е още един метод за разсейване от всякакви проблеми. Най-вече контакт с някой, който не Ви напряга, проявява разбиране и се чувствате добре с него.

# 20
  • Мнения: 8 804
Как не се сетих за медитацията? Ама като се сдуха човек и всичко му се изпарява. Мерси! Ще пробвам да видим....

# 21
  • Мнения: 1
Здравейте
Преди може би два месеца почина братовчедка на баща ми
Отидох там за малко , но не видях нищо само роднини които бяха събрани и ме хвана страх започнах да треперя и си тръгнах. 
След това разбрах , че я е боляло от лявата страна и ръката
И започна и мен да ме боли лявата страна също и ръката
После започнах да си мисля някакви лоши неща след това ходих да ми леят куршум
После и на църква отидох
Тъкмо се оправих и сега започна да ме боли пак от лявата страна и някакви бодежи също под лявата гърда все едно ме сърби и гърба и под врата и леко ръката имам болки от ляво и бодежи в дясната гърда болят ме гърдите притеснявам се ходих на кардиолог преди месец и ми каза , че ми няма нищо
Сега пия чай успокоителен и валидол вече не издържам така по този начин с тези притеснения постоянно

# 22
  • Мнения: 246
Здравейте! Аз от една крайност изпаднах в друга. По принцип при хипохондричните кризи се оправям като си пусна изследвания/посетя доктор. Но сега наистина се налага да си правя изследвания и толкова ме е страх какви ще са резултатите, че само като се замисля и изпадам в ужас. Чувствам се много ненормална на фона на останалите хора около мен...
И аз съм така и паника ме обзема! Утре ми предстои час за преглед при мамолог и още от днес започвам да се паникьосвам. Изпадам в ужас и какви ли не сценарии ми минават през главата. Как се справят нормалните хора? Как???

# 23
  • На планетата земя
  • Мнения: 758
Здравейте! Аз от една крайност изпаднах в друга. По принцип при хипохондричните кризи се оправям като си пусна изследвания/посетя доктор. Но сега наистина се налага да си правя изследвания и толкова ме е страх какви ще са резултатите, че само като се замисля и изпадам в ужас. Чувствам се много ненормална на фона на останалите хора около мен...
И аз съм така и паника ме обзема! Утре ми предстои час за преглед при мамолог и още от днес започвам да се паникьосвам. Изпадам в ужас и какви ли не сценарии ми минават през главата. Как се справят нормалните хора? Как???

Преди много се страхувах точно от този преглед, майка ми си замина от рак на гърдата. Но последните години изобщо, ходя през 5-6 мес. и така живея по-спокойно. Преди години една докторка ми каза така: ти като ходиш през 6 мес. какво точно очакваш да се случи? И да има нещо се маха и толкова, ранен стадий. Та, сега съм спокойна, макар, че съм хипохондрик за всичко останало. Simple Smile

# 24
  • Мнения: 2 053
Здравейте! Извинете, че не съм по темата, но не знам къде да питам. В този форум има ли тема за хора с дългогодишни депресии? Нещо като темата “искам да се оплача”, но конкретно за депресия? Защото не се чувствам окей да пиша там насред другите житейски оплаквания на хората, а имам нужда някъде да пиша за депресията си. Благодаря…

# 25
  • Мнения: 246
Здравейте! Извинете, че не съм по темата, но не знам къде да питам. В този форум има ли тема за хора с дългогодишни депресии? Нещо като темата “искам да се оплача”, но конкретно за депресия? Защото не се чувствам окей да пиша там насред другите житейски оплаквания на хората, а имам нужда някъде да пиша за депресията си. Благодаря…
Да, темата е Паническо разстройство - 60. Там всички сме с депресии, паник атаки и т.н.

# 26
  • Мнения: 4
Здравейте. Много се радвам, че намерих хора като мен с които мога да споделя проблемите си без да се притеснявам. Хипохондрията ми се отключи през 2017г при  първото ми раждане, което беше много тежко. Накратко забравиха плацента и се наложиха 3 операции-две неуспешни и последната успешна. От тогава съм на периоди. Има моменти в които нищо ми няма, но има и моменти, в които започвам да се вглеждам във всичко-бенка, нокти, коса, очи, език, лимфни възли. Чудя се на какви лекари да ходя и какви изследвания да пускам. Подлудих мъжа ми и близките ми. Мислят ме вече за луда. Нещо малко да ме заболи някъде и веднага е р..Това не е живот, а всеки ден едно мъчение всеки ден. Не спя, не ям, нищо не ме радва.Потърсих най-накрая психолог в началото на седмицата. Изписа ми хапчета, които се насявам да ми помогнат.

# 27
  • Мнения: 74
И аз така съм от година, май две ще станат.След травматично вадене на зъб нещо се отключи и от тогава съм в постоянен страх,че имам кариеси които зъболекарите не виждат и постоянно ходене при различни зъболекари.Имам някакви периоди на спокойствие ама не са чести.

# 28
  • Мнения: 12
Пиша тук да се оплача, защото вече никой не иска да ме слуша.  Попринцип съм здрав човек и никога не съм имала здравословни проблеми, аз съм и млада де. От месец и половина ме боли кръста и въпреки обезболяващите и физиотерапията продължава да ме боли. Правиха ми рентген, диагнозата е начална остеохондроза,  но моята прекрасна глава вместо да си мисли как я чака сватба за организация, си е втълпила, че има я някой тумор, я някой сарком на гръбнака и затова ме боли. Утре отново съм на ортопед и съм в паника, че ще ми назначи ЯМР и ще се види нещо подобно.
Никога не съм се притеснявала от болести, докато 2020 не изкашлях кръв на едни ски и не се озовах в спешното, много патова ситуация беше, от студа ми се беше спукал капиляр в носа, докторите голям смях му удариха, но от тогава съм се травмирала на тема онкозаболявания и всичко, което не е  спортна травма, успявам да му намеря диагноза, която автоматично завършва с химиотерапия и/или смърт.

# 29
  • Мнения: 4
Пиша тук да се оплача, защото вече никой не иска да ме слуша.  Попринцип съм здрав човек и никога не съм имала здравословни проблеми, аз съм и млада де. От месец и половина ме боли кръста и въпреки обезболяващите и физиотерапията продължава да ме боли. Правиха ми рентген, диагнозата е начална остеохондроза,  но моята прекрасна глава вместо да си мисли как я чака сватба за организация, си е втълпила, че има я някой тумор, я някой сарком на гръбнака и затова ме боли. Утре отново съм на ортопед и съм в паника, че ще ми назначи ЯМР и ще се види нещо подобно.
Никога не съм се притеснявала от болести, докато 2020 не изкашлях кръв на едни ски и не се озовах в спешното, много патова ситуация беше, от студа ми се беше спукал капиляр в носа, докторите голям смях му удариха, но от тогава съм се травмирала на тема онкозаболявания и всичко, което не е  спортна травма, успявам да му намеря диагноза, която автоматично завършва с химиотерапия и/или смърт.
.                                                                                     Здравейте. Искам да Ви успокоя, че и аз съм така. Всяка болка и всяко неразположение А мен е думата с р. Не знам какво да правя. Ходя на психиатър, пия от скоро лекарства.Но пак си втълпявам, че съм болна  от нещо страшно🥺

Общи условия

Активация на акаунт