“Днешните млади хора съсипаха нашите ценности. Те не се интересуват от нищо. Те ще доведат света до упадък и разруха,” започнал лекцията си професорът. Всички родители го слушали в захлас и го аплодирали на всяко изречение, защото той всъщност огласявал от катедрата техните мисли и опасения. Но след това, за тяхна изненада, професорът им казал, че това са думи, които са били написани на египетски папирус - няколко хиляди години преди Новата ера…
Тази история ни разказа психологът Людмил Стефанов, когато го потърсихме с въпрос защо младите хора в България изглежда са все по-демотивирани и лутащи се. А често се чуват и гласове, че новите поколения са чисто и просто мързеливи.
Психологът Людмил Стефанов консултира безплатно онлайн в BG-Mamma като част от инициативата ни "Специалистите говорят". Задавайте своите въпроси към него ТУК
Втренчени в екраните на телефоните си, живеещи с родителите, безразлични към избора на професия и кариера… Такива ли са наистина поколенията, които идват след нас? И ако наистина са толкова инертни и не правят нищо, за да се развиват, каква вина носят родителите?
Освен Людмил Стефанов, за разговор по тази тема поканихме и кариерния консултант Ели Мантовска, както и Петър Шарков, изпълнителен директор на Училищна Телерик Академия.
И тримата консултират безплатно наши потребители в рамките на инициативата “Специалистите говорят”, а също така имат богат практически опит в работата с млади хора.
Донякъде изненадващо, и тримата споделиха по-скоро оптимистична визия за днешните млади българи. Изненадващо, защото според данни на Института по пазарна икономика над 331 000 млади хора в България на възраст 15 – 34 г. нито работят, нито учат. През 2020 г. делът им надвишава 18% от населението в тази възрастова група.
Както подчертава Петър Шарков обаче, всеки човек има свой уникален потенциал и числата не бива да ни карат сляпо да генерализираме.
Животът на младите българи не се свежда до стратегии за оцеляване
Новото поколение у нас не носи белезите на тежкия преход и избира да живее по нови правила, вместо да се придържа към оцеляващите стратегии на родителите си. Това смята Людмил Стефанов, психолог с над 30 години опит в работата с деца, възрастни и семейства.
ТУК можете да следите форумните теми на родители с деца на възраст 7 –18 г. и да се включите в дискусиите
“Падането на предишната обществено-политическа система на 10 ноември 1989 година предизвика огромна социална, икономическа и психологическа криза. Животът беше съпътстван от чувство за несигурност. Имаше моменти, в които дори се задаваше призракът на недоимъка и глада. И съвсем естествено се създаде нагласата хората в активна възраст да издигнат на преден план оцеляващите стратегии,” припомня психологът.
“Стигна се до свръхмобилизация на поколението на родителите на тези днешни младежи, за които говорим. Техните родители и прародители преживяха морални и психологически рани, които трудно се забравят. Затова е нещо съвсем естествено предходното поколение да се чувства разтревожено, когато децата не споделят тези опасения и не искат да живеят в оцеляващите стратегии. Живот без грижа за оцеляването, без такава свръхмобилизация изглежда безцелен, едва ли не е пропилян. Но дали това е така? Аз бих се усъмнил. Защото заедно с отказа от споделянето на ценността на оценяващите стратегии, които са свързани с това да целеполагаш и стъпка по стъпка да вървиш към целта, можем да видим и наченките на едно по-глобално мислене, което може и да не води към толкова усърдие и отдаденост на дейността, но все пак създава предпоставките за изграждането на един по-различен и, надявам се, по-добър свят.”
Психологът Людмил Стефанов: Не крийте проблемите си от децата! Несподелянето изостря детските фантазии и ги прави негативни
Ролята на бързо променящата се дигитална реалност
Дигиталното настояще е изключително динамично, нови професии се раждат непрекъснато, стари професии отмират. Дали това не представлява спирачка за младите хора? Защото, когато всичко се променя твърде бързо и сякаш няма нищо трайно, е логично да загубиш ориентация кои умения са всъщност важни и върху какво да се фокусираш в развитието си.
Ели Мантовска, кариерен консултант за младежи, е склонна да се съгласи с това.
“Възможно е да води до известно объркване. Все повече се говори за това как изкуственият интелект променя работната сфера. Тези дискусии създават известно напрежение у младите хора, които консултирам, защото те така или иначе се изправят пред стрес да вземат решение, което определя бъдещето им. И когато това бъдеще се говори, че ще е застрашено и несигурно, стресът нараства и може да действа като спирачка. Да не могат да вземат каквото и да е решение и да отлагат до последно.”
Ели Мантовска е част от "Специалистите говорят" и съветва как да помогнем на децата и младите хора в избора на професия. Проследете нейната тема ТУК и задавайте въпросите си
Като цяло обаче наблюденията на Ели върху младите хора в столицата и в по-големите градове е, че повечето са достатъчно мотивирани и самостоятелни. “Имам привилегията да консултирам младежи, които имат амбиция и цел. Дори да не са наясно с точната професия, към която да се насочат, те полагат усилия да открият пресечна точка между интересите и уменията си,” споделя тя.
Същото потвърждава и Петър Шарков, който казва, че интересът към Училищна Телерик Академия бележи стабилен ръст с всяка следваща година. Освен това много често по-големите деца идват по своя инициатива и без да са подтиквани от родителите си.
“Когато ученици се записват за първа година при нас и са във възрастовите групи 3 – 7 клас, често родителите са водещи при вземането на решение. От друга страна, знаем, че има ученици, които са разбрали за академията от техни съученици и сами провокират родителите им да ги запишат. При по-големите от 8 – 12 клас наблюдаваме, че учениците са водещите. Много по-рядко родителите се намесват. Дори понякога родителите разбират в последния момент, че детето им иска да се запише за обучение при нас”, казва Петър.
Петър Шарков: Не е задължително да си математик, за да си успешен в IT сферата
ТУК можете да зададете на Петър Шарков своите въпроси, свързани с дигиталното образование и професиите на бъдещето
Да не прибягваме до дисциплина, която ни раздалечава и разделя
Призивът е на Ели Мантовска и касае нас, родителите. Но все пак какво да правим, ако искаме да вдъхновяваме децата си да развиват себе си и своите умения?
“Може би бих започнала с това – да запазим връзката си с нашето пораснало дете”, съветва Ели. “Да помислим как дисциплинираме и дали не използваме дисциплина, която ни раздалечава? Може би това бих препоръчала да НЕ правим – дисциплина, която разделя. Също да не мислим, че щом нещо вълнува нас или е важно за нас, то автоматично ще е такова и за младия човек.”
“Всеки човек си има своя уникален потенциал,” добавя Петър Шарков. “Ролята на обществото и най-вече родителите и учителите, е да открие този потенциал и да го развива. Отново бих свързал темата с мотивацията – когато човек не осъзнава важността от нещо и няма добра основа (т.е. увереността, че може да се справи липсва) – то мотивацията е ниска и често хората го тълкуват като “мързел”. А то не е така. Младите хора са пълни с енергия, наша е ролята да канализираме тази енергия в правилната посока.”
Посланието на психолога Людмил Стефанов е свързано с това да не притискаме грубо децата. И да имаме вяра в тях и в способността им да намерят пътя си.
“Струва ми се, че в стремежа си да направят децата по-активни, родителите могат да постигнат обратния ефект, като по-скоро им събудят съпротивите. Защото така децата са притискани да живеят според ценности, които не отговарят на света, в който те се чувстват призвани да живеят.
С една дума: изглежда ми важно като родители да сме по-спокойни за бъдещето. Нека приемем простия факт, че то ще бъде по-различно от нашите представи и че децата ни ще са толкова адекватни за идващите предизвикателства, колкото и ние за нашето настояще.”
Споделете в коментар вашите наблюдения по темата!
С какво от казаното от специалистите сте съгласни? А какво бихте допълнили?