Oнлайн консултации с детско-юношески психолог – задайте въпрос на Антоанета Георгиева

Здравейте! Напоследък все по-често си изпускам нервите. Ситуацията е следната и ми е ужасно дразнеща - насилствен и изкуствен смях на голямото дете (4.5), подкокоросва и малкото (1.9), ама то се смее искрено. Случва се, когато им се караме, когато им казваме да не правят дадено нещо (например, пият вода, задържат я в устата си дълго време или я изплюват ). Или по време на хранене. Например, оригва се, обяснили сме, че не е възпитано и след това следва смях. Изобщо много често и много изкуствен и насилен смях. И на двамата с мъжа ми ни действа ужасно изнервящо и често из изпускаме нервите. Как трябва да реагираме? Нормално ли е това детско поведение? Период ли е? Ще мине ли? Трябва да запазим самообладание и да обясним със спокоен тон, за хиляден път ли? Нашите реакции ли провокират това поведение? Къде какво сме пропуснали във възпитанието, че нещо толкова елементарно като "Не задържай вода в устата си" е прието на игра и няма никаква чуваемост? Или пък и двамата в момента се забавляват ужасно много да плюят. Хайде, малкото е още малко да речем, макар, че не пропускаме всеки път да му обясним, но дете на 4 и половина не трябва ли да разбере, че НЕ е НЕ и да не го прави повече?

Здравейте! Детето ми на четири и половина години. Момче добър,мил, любознателен. Проблемът е следния от известно време не слуша изобщо иска да става на неговата само. Отговаря само. Като му се скараш започва да плаче и казва ще слушам и започва отново да си прави каквото иска.  Когато му кажеш,не  не приема за отговор. Когато му обясняваш за други неща разбира. Моля за съвет не знам как да постъпя оттук нататък. 

Здравейте, г-жо Георгиева!
Благодарности за помощта, която оказвате!
Моля за съвет какъв е правилният подход към дете момче на 1 годинка и 3 месеца, което се тръшка и крещи, когато не се случи каквото си я наумило. Не дава по никакъв начин да му се направи забележка. При най -лека смяна на тона се разсърдва и започва да реве.
Когато прави нещо опасно и го отклоня силен рев. Да кажем качва се върху стол или маса, махам го от там и пищи.
Реакциите са същите и с бащата, бабата...
Опитвахме и с мил, но категоричен тон. Тогава пък просто си продължава да прави, каквото си прави. Не зная как правилно да го възпитаваме при такива негови реакции.
Включително забелязах на няколко пъти само да си удря главата в пода, когато се изнерви от нещо. Да кажем играе с конструктор, не успява да сглоби някой елемент и се ядосва и си удря главата в килима на пода. Това ми се струва много обезпокоително, в случай че се запази занапред. Обясняваме му разбира се, че не трябва да прави така и го успокояваме.
Като цяло е динамично, игриво, любознателно дете. Дори доста динамично.
Ще съм благодарна за Ваш коментар.
Поздрави 💐

Здравейте и от мен!
Пише Ви една обезпокоена майка .
Имам дъщеричка точно на две години.
Започна да посещава ясла от преди няколко седмици. За сега е до обяд . Не е отделяна до сега ,гледала съм си я само аз ,много привързана е към мен.
Нормално,доста плаче в яслата ,но я успокояват ,прегръщат ,започва да свиква и да се заиграва .
Проблемът дойде преди 4 дни със едно зверско пищене малко след като заспа вечерта(може би два часа по-късно) .
Опитах се да я успокоя ,да я гушна ,да и говоря тихо ,нищо не помага. Крещя ,рита и говори несвързани неща почти 30 минути ,накрая явно осъзна какво се случва и заспа .
Снощи пак се случи същата история на два пъти . Малко след заспиване стана със страшен рев , говори някакви неща че ме няма ,че иска сок,че кучето бяга и други . Едва я успокоих ,заспа ,след час пак се събуди неутешима . Иска са бяха по стаите ,да отваря вратите ,объркана е. Опитвам се да не й говоря ,само да я успокоя ,но не се получава . Принудих се да светна лампата ,да я седна срещу мен и да й покажа ,че съм аз ,да ме види,да се свести малко. Имам чувството ,че това помогна ,защото се поуспокои след това .
Изключвам това нещо да я боли,да е гладна ,жадна и тн ,питам я дали иска водичка,казва да,после при даването на шишето пак започва пищене и крещене : Не искам ,махай го  …
Прочетох ,че най-вероятно  става въпрос за нощни терори . Отдавам го на новия период в яслата и на евентуалния стрес без мен .
Сутрин се събужда сякаш нищо не е станало, комуникира си ,играе си . Е..естествено ,малко недоспала и мрънкаща ,но при условие ,че не е спала през цялата вечер …мисля ,че е нормално.
Много съм объркана ,тъжно ми е ,рева постоянно, не знам дали постъпвам правилно. Обвинявам се ,че не съм добра майка . Според Вас да я спра ли от яслата ? Или вече е късно?
Ще се радвам да споделите . Страх ме е да не би този стрес да вземе да повлияе и на дневното и състояние и изобщо на нейната психика като цяло. 🥺
На ръба на силите съм си…старая се да не показвам ,че ми е тъжно и мисля постоянно ,но не се получава вече .
Благодаря Ви предварително 🙏