Oнлайн консултации с детско-юношески психолог – задайте въпрос на Антоанета Георгиева

Здравейте,

Синът ми е на 3 г и половина и сега тръгва на детска градина. Не е ходил на ясла, гледаше го основно баба му с моето и на баща му активно участие. Всеки ден е навън, играе, търси и комуникира с деца, понякога, играейки, дори забравя за нас. От възрастните (които не познава) се притеснява/срамува.
С детската градина обаче е просто катастрофа. Въпреки, че отдавна говорим колко е хубаво там, как децата си играят и учат, че всички деца ходят и той трябва да ходи и т.н., той постоянно заявява, че не иска да ходи. Защо? Защото не било хубаво там. Заведохме го първия ден. Още вечерта, като видя раницата, разбра, че ще ходим. Казах му, че само ще отидем да се запознаем и да дадем цветя на госпожата. Но през нощта се беше напишкал - за пръв път от месеци насам (без памперс е). Събуди се супер притеснен, че е напишкан, а вероятно не само от това. Отидохме в детската градина, помолих да вляза с него, защото му бях обещала. Застанах в ъгъла до вратата, въведоха го госпожите, но той се дърпаше и искаше да вляза и аз. Други дечица вътре също плачеха и това беше много потискащо. В един момент затвориха вратата и останах навън. При което синът ми се разпищя ужасно. Не съм го чувала досега да пищи така и отворих вратата. Беше се разтреперил целият. Прегърнах го и казах, че го вземам. Продължаваше да трепери и беше изпотен целия. Уплаших се да не направи нервна криза. Спрях го да не ходи 1 седмица, но сега пак предстои да тръгва и се чудя какво да предприема. Няколко нощи подред плаче насън (досега не се е случвало).
Около мен познати ме уверяват, че всички деца плачат и после свикват, но на мен не ми се вижда нормално това. Трябва да има някакъв плавен преход, някакъв подход, който да не създава стрес или поне да го свежда до минимум. И това би било добре и за двете страни - и за педагозите, и за детето (семейството му).
Какво бихте ме посъветвали? Живеем в София и тук проблемът с детските градини е огромен, би трябвало да съм щастливка, че детето ми е прието. Но ако нещата продължат така, съм склонна да го спра изцяло.

Здравейте,Имам син на 5год с късно проговаряне и със сензорни проблеми.Няма проблем с това да е на ново място но с децата нещо не му се получава все казва(Понеже вече говори много и може да разказва всичко)казва че го дразнят децата те само викат.Децата в ДГ са наистина много около 27деца и можете да си представите колко е шумно запушвайки си ушите влиза и сяда в един ъгъл и не мърда.Преди това ходеше на частна градина и там децата бяха 10 грижите и вниманието уж беше повече но въпреки това не виждам никави наченки на общуване седне ли някое дете до него на люлка направо става не ги доближава преди не беше чак така пързаляше се люлееше се общо взето не е имало проблем но вече тотално ги избрягва.Времето си минава а той все така е сам по принцип аз съм същата не съм никак социална от малка съм такава и до ден днешен нямам никакви социални контакти може би и най вероятно и това му е повлияло да сме си все сами.😔
Преди няколко дена психиложката от градината попита ме дали искам тя да влиза да му подпомогне защото виждала че и е трудно казах няма нужда поговорих с директорката и тя ми каза че ако преценя че ще мога да му помогна да влизам с него в групата и се чудя сега дали е добра идея.Плаши ме това че незнае как и неможе да общува.Страх ме е някой ден да не стане като мене да няма приятели не искам това да се случва.Нямам семейство и буквално само мен вижда това дете от бебе е така тъжно не тъжно не си го избираме.Живеем във малък град и тук няма където да го водя преди бяхме във Варна.Там ходихме на психолог много добър тя работи с него продължение на 3месеца по два пъти в седмично и все казваше да го събирам само с едно дете и му покажи как се общува да но няма такова дете. И се чудя какво мога да направя времето си минава с той е все същия сам😔
Иначе е най доброто възпитано мило дете умно съобразително.И много чувствително.
Моля ви за съвети

Здравейте, РРР! Разбирам безбокойството ви, но за съжаление, няма универсална рецепта за това, как да се постъпи в подобна ситуация. Всяко дете е различно, но по-чувствителните и емоционални деца имат нужда от индивидуален подход. Все пак е добре, че не сте оставили детето в градината, а сте го взели веднага, защото очевидно то е било много уплашено и е преживяло голям стрес, имайки предвид  емоционалните, поведенческите и физиологичните реакции и последствия. Не бих искала да правя предположения за причините, без да познавам в дълбочина семейната ви история. Затова ви препоръчвам да се обърнете към детски психолог, за работа с цялото семейство и да се открият причините за това поведение, защото тук възникват много въпроси, отговорите на които могат да  дадат обяснение за реакциите на детето.
Всяко дете възприема света по различен начин, но има определени фактори, които влияят на това, като семейната среда, отношението и поведението на родителите, социализацията, наследствени фактори, и още много други.  
Тук определено  на първо място трябва да се изследват адаптацията, страховете и доверието на детето, към околните, в това число и към родителите.
При лична среща с детски психолог и последваща работа с детето, ще можете да разберете повече за вътрешния свят на сина си, за неговите  възприятия, индивидуални нужди, потребности и ще можете да откриете, както причините за трудното отделяне на детето, така и правилния подход, който да приложите. Желая ви успех!

Здравете, Brizeida7! От поста ви разбирам, че синът ви е със сензорни проблеми, което предполага индивидуален и по-различен подход, в случая и работа със специалисти.
Казвате, че вие не общувате много и нямате социална среда, което от своя страна затруднява социализацията и на сина ви. Децата се учат от нашите действия, затова ще прави това, което вижда от вас. Може би е добра идея психоложката да влиза в групата и да помага за социализацията на сина ви и след това да ви информира за резултатите. Другият вариант е вие да влизате и да му помагате да общува. Може да опитате и двата варианта и да прецените кой е по-работещ.
Препоръчвам ви да продължите работата с психолог, който да работи с детето, но и с вас. Ако няма възможност да се работи с детето, поради липсата на детски психолог в града ви, то поне вие можете да се запишете на онлайн терапия.
Понякога тревожната майка несъзнателно може да "провокира" у детето защитно поведение, като дистанцираност, например, затова работете със страховете си, релаксирайте, разхождайте се навън, запишете се на спорт или на йога, погрижете се за своето спокойствие, това ще помогне и на детето ви. Пожелавам ви успех!

Здравейте,детето ми е на 6г половина изключително стеснително,добро мило и чувствително,на 2г 6 м в закарах на психолог тъй като в яслата ми казаха детето ви е много срамежливо и не говори,плачеше когато госпожата се кара на някой дете ,посетихме няколко пъти но психолога каза много е малка няма нужда,на 4 г тръгна при друг психолог веднъж седмично до ден днешен ходи с цел да стане по уверена,не срамежлива ефект има но минимален,скоро и предстой да бъде първи клас тревожи ме факта че е по затворено дете и ще и бъде трудно,играе с познати деца не общува с възрастни ако я попита някой възрастен нещо отговаря кратко,казвали са ми че е меланхолик дете,в градината играе с едно момиченце,на ясла също е ходила,не умее да се защитава,пасивна е в игрите с деца,на градина никога нв прави бели изпълнява всичко,общо взето като войник дете мечта на градина,моля за съвет как да стане по уверена да завързва разговор дори и с възрастни често гледа мен а не човека а който говори,говори тихо иначе на тържество в детската градина казва стихче малко се притеснява но отново доста тихо и неуверено,всеки ден се стремя след градина да е с деца от блока чак тази година е по отпусната в игрите с тях,притеснява ме факта че ще седи сама на чина и няма да се опита да завърже приятелство в училище и ще бъде аутсайдер, благодаря за съветите,в градината също посещава психолог,дори днес се случило в градината че детето с което играе и казало повече не искам да сме приятелки,и моето дете ми го сподели това и адски много плака,тя изживява всяко нещо,обясних и че ще си намери друго приятелче,тя казва ако не ме иска никой,децата често се случва я отхвърлят не я искат все едно е усещат че е по затворено дете,моля ви за съвет как да и помогнем,изморих ме се с баща и има братче на 3 ю което и се отразява за сега много добре.БЛАГОДАРЯ!

Здравейте, Petq Vargova 655361! Прочетох поста ви и ще се спра на няколко неща, които казахте, защото са ключови във вашата ситуация:

1. "Детето е послушно, никога не прави бели и е като войник, дете- мечта".
Аз тук бих казала, че децата не бива да са послушни, особено пък да изпълняват всичко като войници. Едно дете би следвало да може да се отстоява, да показва недоволство, когато не е съгласно с нещо, да има мнение и да умее да го изразява, защото е здравословно за него. Ако се подчинява, то има причина за това, обикновено тя е свързана с някакъв страх. Това може да е: страх, че ще спрат да ме обичат, ако не съм такъв, какъвто очакват да бъда; да не ми се карат; да не ме отхвърлят или да не ме изоставят. Отхвърлянето може да се изрази в липса на достатъчно внимание, а изоставянето може да е свързано с това, да ме оставят на детската ясла. Детето в тази възраст още е много свързано с мама, то няма представа за време и за него оставянето в детската ясла може да е равносилно на изоставяне, дори на "емоционална смърт", защото то не разбира, че има после, че мама ще дойде и ще го вземе, то знае, че мама я няма сега и преживява това много трагично.

2. "На 2г 6 м сте я завели на психолог, тъй като в яслата е била много срамежлива и не е говорила, плачела е, когато госпожата се е карала на друго дете".
Тук е важно да отбележа, че една от първите кризи на развитието и всяко дете би следвало да премине през нея е във възрастта от 1г6м до около 3 години. Този период се нарича "криза на ината", или на "ужасното дете"...има различни наименования, но това е период, през който детето се учи да отстоява  себе си, позицията си, да проявява воля и това става през т.н инат, като се съпротивлява на правилата и на границите, които родителите му поставят, в този период, децата често казват "не" и "няма" на всичко.
Изключително важно е тук, родителите да позволят на детето да прави това, без да го пресират и потискат, например като му се карат или показват недоволството си от поведението на детето. Всеки човек има нужда от уважение, децата не правят изключение. Ако в този период не му се "позволи" да изрази тези свои нужди, да тропа с крак, да отказва да направи нещо, да крещи, да изрази емоциите  и чувствата си...то няма да успее да развие умение да се отстоява, да изисква, да се защитава, да бъде уверено. Такива деца, често влизат в ролята на жертви: "аз не мога", "не съм способен", "другите са по-добри, по-силни, по-можещи...."
Върнете се мислено назад в този период и си спомнете своите и на съпрута ви реакции, при опитите на детето ви да изразява "инат" и съпротива, може би ще ви изплуват някакви спомени, които ще ви дадат обяснение какво се е случило.

3. Когато възрастен разговаря с нея, тя гледа към вас. Това означава, че или търси вашето одобрение, или помощта ви. Децата търсят одобрение от родителя, когато той или е критичен и изискващ или е свъхобгрижващ.
Когато сме в крайности, обикновено детето развива дефицити, които се отразяват на поведението му.

4.Хубаво е, че посещавате психолог, но казвате, че не виждате големи резултати. Тук бих искала да попитам, психологът работи ли с вас, или само с детето? Семейството е система и никой от членовете не е отделен от нея, което означава, че работата е с цялото семейство, а не само с детето. От друга страна, за да има по-бързи резултати, вие трябва да „позволите” на детето да греши, да страда, да се пари, защото само през опита се учим.
 
От думите ви ми става ясно, че искате да я предпазите и се тревожите за нея, но ролята на родителите не е да пазят децата си от трудностите, а да ги научат да оцеляват, а това във вашия случай ще отнеме време. Може да потърсите групи за деца, където да я запишете, може да са психологически, спортни или други, дори няма значение какви ще са, но е важно да участва в динамиката на групата, за да развива нови умения. В началото ще е плаха, но с вашата подкрепа ще се справи. Подкрепа, означава да я изслушате, да и кажете, че сте до нея, да усеща това, да знае, че не е сама, а не да правите нещата вместо нея.
Трежовността на родителите винаги се предава на децата и те също стават тревожни. Ако искате да се научите да плувате, не го правите в локва, нали, а влизате на дълбокото, но имате пояс или дъска, и когато напреднете те вече те не ви трябват. Бъдете за детето си като пояс, до момента, в който стане по-уверена и после я оставете да плува, но й се радвайте от скамейката.

Благодаря ви за отговора и още няколко въпроса как може да помогнем на детето бъде по уверено и да говори по силно,тоест им страх да не греши,когато е неуверена тя говори тихо и плахо дори мънка  под носа си а не е малка на 6г и половина

Здравейте,
имам дете на 1.9
Живо, здраво много жизнено и диво в общо приетите стандарти. Определено дете с характер.
от март 2023 посещава ясла.
Адаптира се и вече ходи без проблеми.
Последните 3 месеца мнгоо често има епизоди на тръшкане, плач, налагане, упорство.
Все още не говори и е труно да разберем какво иска и какви нужди има. Засега не разбира Не и искам да знаем как да помогнем и да го научим.
Не толерирал боя като възпитание и търся нормални методи и подход как да го разбера и помогна. Много е тежко , коагто е в такива серии.
Трябва ли да се потърси лична консултация, въждате ли проблеми?

За да се развие увереност е нужно да се създават умения, затова учете детето си на нови неща, позволявайте му да греши, да трупа опит, да наблюдава света, защото мълчанието понякога е свързано с наблюдаване и изучаване на околната среда. Някои деца имат нужда от това, за да успеят да се адаптират. Не го критикувайте за мълчанието и имайте търпение, защото развиването на умения и в последствие увереност е дълъг процес и не става за няколко дни. 
Не сравнявайте детето с други деца и не го засрамвайте пред други хора, като споменавате за тихото говорене или като му правите забележки.
Когато детето говори, му дайте цялото си внимание, не го прекъсвайте и не пренебрегвайте това, което ви казва. Винаги подхождайте към него с уважение.

Може да използвате и някои от следните начини, за да помогнете на детето си, но имайте предвид, че всички деца са различни и не е задължително да проработят за вашето:

1. Помогнете на детето си да развие страст към четенето и изговаряне на историята на глас. Идеята е преразказвайки любимата си история, да упражнява различните гласове на героите, колко силни или меки трябва да са те. Можете да запишете детето, докато разказва и после заедно да слушате записа.

2.Същото може да се направи и през разиграване на куклен театър, с кукли, като детето влиза в различните роли, а вие с бащата, в последствие и други близки, гледате и го аплодирете. Така постепенно ще започне да се отпуска и да развива увереност.

3. Силата на гласа на детето може да бъде свързана с тревожност и нервност. Различни техники за дишане могат да помогнат в случая. Например, няколко дълбоки коремни вдишвания, веднага след като почувства тревога или нервност могат да успокоят нервната система на детето.
Децата имат нужда от цялата помощ, която могат да получат от родителите си, за да растат и да се развиват правилно, затова е важно да отделяме достатъчно време, внимание и търпение за тях.
 Желая ви успех!

Здравейте! На тази възраст вашето дете иска да изследва света.То през по-голямата част от времето ще тества ограниченията- собствените, вашите и на околната среда. Когато прекрачват границите и биват спирани или ограничавани, децата на тази възраст често реагират с гняв и чувство на неудовлетвореност, могат да пищят, удрят, хапят... Те още нямат контрол върху емоционалните си импулси и това е единственият начин, по който могат да се справят с трудностите. Това е важно да знаете на първо време, за да не мислите, че нещо не е наред с детето ви.
От друга страна, децата от 1г 6м приблизително, до около 3 год. възраст, преминават през първата възрастова криза, в която се научават да развиват волята, да се отстояват и заявяват. Родителите го наричат "инат", но това е нормален етап от развитието на детето.
Ако детето плаче и не успявате да го успокоите, първо преценете от какво има нужда. Всички деца плачат, когато са гладни, уморени, разочаровани, тъжни, ядосани, когато чувстват болка. Но понякога плачат, защото имат нужда от обич или утеха, или от страх да не бъдат отхвърлени от мама или татко. Но понякога може да е трудно да разберете причината, особено ако все още не говорят. Това, което не бива да правите е да се карате и да викате на детето, да го наказвате или да го насилвате да прави нещо, което не иска.
Няма универсална рецепта, която да помага на всички деца, но в такива ситуации единственото, което работи е да отвлечете вниманието на детето с нещо, което ще му е интересно. Например, да направите видеочат с баба и дядо или с друг любим човек. Може да му предложите вана с пяна и плаващи играчки, да пуснете музика и да потанцувате и пеете, да отидете на разходка навън... В тази възраст креативността и търпението на родителите е от изключителна важност, затова съберете информация за разсейващи и забавни неща, които да са ви подръка като първа помощ и ги прилагайте при нужда. Пожелавам ви успех!

Здравейте,имам следния казус.
Синът ми е първокласник на 7 г .
В сряда на 4 октомври е с нова учителка по занималня. Госпожата е "лоша"- така я определя той за времето от 1 час в който е с нея и решава да избяга от училище.
И го прави без проблем .
Няма го в училището около 3 часа.
Като цяло е общителен,умен,своенравен. Не се притеснява от случилото се. Разбира,че е направил нещо нередно,но не чувства вина.
Как да подходя към ситуацията? Аз съм в шок от случилото се.
Ще се радвам ако ми дадете някакви насоки.
България!

Здравейте! Имам син на 2г. и 1 месец още не говори, казва някои думи, а ако иска нещо предпочита да обесни показвайки.Последните два месеца е доста инатлив. Ако нещо не се случва както иска той веднага започва да плаче да се тръшка и да ляга на земята. Трудно мога да го успокоя  ако не получи това което иска. Старая се да му обяснявам без да повишават тон. Но това което най-много ме притеснява последните 3 дни, защото от тогава го прави е честото въртене на главата налято и на дясно бързо, според мен нещо като тик. Възможно ли е на тази възраст да развие нервен тик? Това нещо моментно ли е? Той е много палачинки и доста често пада понякога си удря и главата може ли от удряне на глава да е развил тик или по скоро е нещо като нервен тик заради емоционалното му състояние в момента. Колко време може да продължи това въртене на главата?  Предварително Ви благодаря!

Здравейте!
Имам син на 2;9г. Не ходи на ясла, гледаме си го вкъщи. Като цяло за развитието му - говори много, включително абстрактни неща, помни и разказва основните моменти от приказки, дори вече спори и " философства" ,когато е на друго мнение, доста е активен, щурее. Проблемът ми е, че моята баба и свекърва ми ( ясно, че са живяли в друг век по друг начин,но ме жегват коментарите им)  смятат, че е много разлигавен. Мъжът ми, който винаги е на мнението на майка си, започна да повтаря същото като нея и няколко пъти го шляпва по дупето като " не слуша", което не одобрявам. Явно представите ни за " лигавене" и " възпитание" са различни, но от тяхното натякване вече се чудя кой крив, кой прав. Ще бъда максимално неутрална....
Пример: решил е ,че иска да готвим. Аз го включвам във всяка моя дейност от малък. Вади паници, бъркалка, брашно,яйца и тн и почва... От там който е наоколо, започва коментари  "Това не е детска работа, има си играчки, защо му угаждаш?! Детинска му работа, той пък ще казва какво да правите" и тн... съгласна съм ,че не може да съм ок с всичко, което хване, но ако не е опасно за него защо не?! И всички ме обвиняват, че не знае какво е отказ. Аз като съм сама с него ,се разбираме и го разсейвам с нещо друго. А те почват да му повтарят Не та не, ти ли ще се налагаш? И почва да се тръшка естествено.
Аз виждам детето си като разумно за възрастта си. Никога не е плакал на публично място , защото иска нещо, никога не се тръшка в магазин за сладко/ сок и тн, като му кажа Това няма да купуваме и си тръгва ... Никога не е имало сцени с рев и бойкот навън,ама никога. Играе много премерено и внимателно с други деца, никога не бута, удря и тн.Тръшка се само на определени хора вкъщи. Отстоява си неговото , като е казал червения панталон ,значи той трябва да е. И аз го оставям, защото мисля, че така децата се чувстват емоционално по- добре. Голям инат е, вярно е - иска да избира дрехите си, къде да се разхождаме и тн..Искам да му осигурявам емоционален комфорт , което според околните е глезене. Децата, които " слушат" и са " примерни" малко ме притесняват, моето си е щуро, тича, дивее- вярно , но го поощрявам да има мнение и избор. Пак според околните не е правилно толкова малко дете да се учи да избира, да се налага и като цяло трябва да ме слуша безропотно ...
Моля, кажете ми кое е правилното? Другия ми въпрос е според вас разглезване ли е детето да участва в готвене, пране, чистене( по негова воля,не го карам!) ,а не да играе с играчки? Те просто са му интересни буквално минути....защото не правели нищо. Има си чук,трион - не ги иска, били " наужким", търси си истински чук и вчера например ми е счуквал орехи за кекса. Извинявам се, че стана дълго, но искам професионално мнение,защото най - вече с мъжа ми и свекървата ще имам проблеми явно.

Здравейте,момчето ми е на 5г. Посещава детска градина.
От известно време прави...(срамни неща....ляга по корем и...)Днес и госпожата ми го каза. Попитах я дали е слушал,дали е спал. И тя ми отговори,ще цитирам "не е спал,той да не спи,но поне да не прави други неща)и извъртя поглед, глава,стана й явно срамно,неудобно,за ковто не я виня. И на мен разбира се ни стана неудобно.
И разбира се като тръгнахме,започнах да му обяснявам,че не е редно това,особено пред децата,пред госпожата,не се прави и пред други хора,че не е редно.
Прави го и вкъщи,предимно вечер като легне,преди да заспи.
През другото време през деня, не. Играе си,мниго обича да играе с конструктори,много обича да рисува.
Аз го отдавам ма това,че го прави от скука,защото не му спи.
Незнам, психологически проблем ли,трябва ли да потърся специалист? Да се притеснявам ли.А се притеснявам?
Благодаря! Лека вечер!

Здравейте и благодаря за въпроса!
Бягството от училище е сериозен казус, въпреки, че в очите на детето това обикновено е нещо безобидно. От оскъдната информация, която ми давате не става ясно, например, каква е точната причина за бягството, къде е отишъл и какво е правил, по време на отсъствието си, сам ли е бил...?
Тук възникват много въпроси, които би било добре да се изяснят. Както и:
1. Как детето се държи с възрастните и с вас, като родители. Показва ли ви уважение? Проявява ли уважение към авторитети по принцип.
2. До колко е социален, има ли достатъчно приятели? Как общува с децата?
3. Има ли поставени граници у дома и спазва ли правила? Кой ги поставя и как?
За да се разбере какъв да е и вашия подход, е нужно да се запозная с историята на семейството, за да се разбере конкретната причина за подобно поведение, но това което никога не е подходящо е да се караме на детето, да го критикуваме, да го поучаваме или да го наказваме. Първото, което е добре да направите е да разберете конкретната причина за това, с въпроси, като например: Какво се случи? Ти как се чувстваше? От какво имаше нужда? Какво ти се искаше...?
Това са въпросите, които е важно да задаваме на децата си често, особено когато са постъпили неправилно.
Всяко дете има нужда първо да бъде уважено, като не бъде критикувано, второ, да са зачетени неговите чувства и трето, неговите нужди и това обикновено е достатъчно, за да се успокои и да се почувства подкрепено, нещо от което реално се нуждае. Тогава ще е много по-лесно да ви се довери и да сподели истинските си подбуди, които много често в основата си са някакъв вид страх. Но понякога самото дете може да не разбира истинската причина, защото тя може да е неосъзната.
Затова ми е трудно да ви дам по-конкретни насоки в този случай, защото подобни казуси обикновено се нуждаят от по-задълбочена работа с психолог. А за тази цел би следвало той да се запознае по-подробно със семейната ви история, което не може да се случи в този формат. Затова ви препоръчвам да направите лична консултация с детски психолог. Поздрави и успех!

Здравейте и благодаря за въпроса!
Детето ви се намира във възраст, в която преживява първата си криза и тя се нарича, "Криза на ината".
Това може да е обяснение за тръшкането и лягането по земята. От друга страна, обаче въртенето на главата е нещо, което е добре да се изследва. Препоръчвам ви да направите консултация с клиничен детски психолог.
Желая ви успех!

Здравейте и благодаря за въпроса!
Разбирам притеснението ви, но добрата новина е, че този тип поведение не означава, че нещо не е наред с детето ви. Мастурбацията при децата, всъщност е „нормално поведение”. Тук е важно вие да запознаете детето със здравословните граници за тази форма на докосване. Което означава да обясните на детето, че това е нещо интимно, а то означава, че може да се прави само когато е само и няма други хора или деца около него, без значение къде се намира, у дома, в детската градина или на друго място.
 Понякога децата в възрастта от 4 до 8 год. използват мастурбацията като самоуспокояващо поведение. Препоръчвам ви да не избягвате темата и да разговаряте за това, защото в противен случай, позволяваме на детето да развие чувство за вина и срам, което ще се отрази разрушително върху психиката му.
Тези разговори не бива да са описателни, но да са достатъчно ясни, за да може детето да разбере за какво говорите.
Говоренето за мастурбациата с естествен и спокоен тон и простото обяснение, как докосването на определени части от тялото може да го накарат да се чувства добре, ще помогне да проправите път към открити и честни разговори с детето си и занапред. А така ще изградите взаимно доверие и спокойствие.
Избягвайте осъждането, етикетите, не е добре да реагирате с ужас или плач или да казвате: „Никога не прави това”. Никога не бива да наказваме детето, под каквато и да е форма, за това, че мастурбира.
По-скоро го попитайте как се чувства и от какво се нуждае. Детето може да е самотно или да се чувства отхвърлено или уплашено, защото на тази възраст „Самоуспокояващото поведение” е свързано и често компенсира нещо друго.
При нужда може да потърсите и психологическа помощ. Поздрави и успех!

Здравейте и благодаря за въпроса!
От разказа ви до тук разбирам, че имате едно здраво и активно дете, което е нещо прекрасно.
От заявката ви, обаче става ясно, че имате нужда да ви кажа дали вашето възпитание е правилно и кой е прав в случая, вие или другата страна- съпругът и майка му. От професионална гледна точка не мога да ви дам подобна оценка, но мога да ви насоча вниманието върху няколко неща, които смятам за важни.
Първо, това е вашата гледна точка, а всеки човек си има своя призма, през която възприема нещата и всеки е прав за себе си.
Второ, няма безгрешни родители, което означава, че както съпругът ви, така и вие в дадени моменти няма да сте прави и ще правите грешки. Да се греши е човешко и естествено. Кой прав и кой крив е нещо много субективно и е трудно да се измери.
И третото, върху което бих искала да се фокусирам е, че от разказа ви до тук,  по-скоро виждам една прикрита вражда и съревнование /и от двете страни/ за „добрия и правия” родител, което с нищо не помага на детето.
А на въпроса ви дали е разглезване детето да участва в готвене, пране, чистене, мога да отговоря с категорично НЕ. Дори бих препоръчала на всички родители да включват децата си в подобни дейности. Всичко, което е интересно на детето и е безопасно за него му помага да развие нови умения и опит и не е добре да го спираме да ги развива, като го ограничаваме и не му позволяваме да прави неща, които му харесват.
Препоръчвам ви да поговорите открито и добронамерено със съпруга си и взаимно да си изясните нуждите и страховете по отношение на възпитанието. Ако разговорът не се получи,  може да посетите и семеен терапевт, което със сигурност ще ви помогне, както да си изясните ситуацията, така и вашите лични взаимоотношения, за да създадете повече спокойствие и баланс както между вас като партньори, така и в семейната среда.
Поздрави и успех!

До всички потребители!
Ако имате личен казус и се притеснявате да го споделите тук, може да ми пишете на: psiholozi.hibara@gmail.com
Ако реша, че темата може да е полезна и на други родители ще я споделя тук, но без да посочвам източника, т.е никой няма да разбере кой е задал въпроса.

Госпожо Георгиева много Ви благодаря за отговора и за обяснението! Ще говорим с детето както обяснихте. Много Ви благодаря!

Въпрос:
Здравейте!  Синът ми е на 5г. много  будно,любопитно и добро дете, също и много чувствителен.
Преди година и половина се роди сестра му и той започна да се държи нетипично за него, да пищи силно да плаче с часове като си реши за нещо и нищо не може да го накара да спре. Мина врвме и нещата се успокоиха, сега просто като види,че редя лего с нея пита може ли дажсе включа и ме обсебва. Никога не му отказвам да се включи, обръщам му внимание. Тази есен за пръв път тръгна на детска градина, като още от август с наближаването на градината започна да се държи много странно.  Запопна да ходи по голяма нужда, дори когато не му се ходи, напъва се, мрънка седи много дълго време там ( направихме прегледи и изследвания и всичко е наред) Започва да мрънка, искам да стана искам да съм готов но няма и седи и мрънка( като мучене или хипервентилира) а след  това започна с храненето - гладен съм, но няма да ям. Много съм гладен, но не ми се яде и пак така над час. Тръгването на градина не подобри нещата, страхува се от лелката много и по цял ден не пие вода докато е там за да не му се скара тя. Госпожите казват за него,че е добър, но не обича правилата.
Винаги съм успявала да стигна до него и чрез говорене да се разберем,но това вече не е така. Сега е болен и не разрешава да му слагам капки за нос(което никога не е било проблем преди) пищи, бяга, удря ме. Баща му го гушна за да успея да ги сложа и той пищеше ужасно, както и ме риташе с всичка сила. Като днес забелязах, че тайно се усмихва докато с баща му се суетим около него и го уговаряме да сложим капките...
Не иска да спи в стаята си, ако успея да го приспя там, се буди и идва при нас. От две години, две вечери е спал в леглото си цяла нощ. Иска да седя на леглото до него цяла нощ и да го гледам, като ме хване че съм излязла от стаята идва и ми казва - ето, хванах те как ме мамиш да заспя и си отиваш да си легнеш. Забравих да кажа, че от два месеца някъде ми казва че съм грозна, като го питам защо ми говори така ми казва да се погледна в огледалото. Странно ми е защото за малките деца мама е най-хубава, най-добра....а пък аз съм грозна за него.
Дали всичко това е провокирано от промяната в живота му и ще отмине или трябва да се обърна към психолог.
Благодаря!


Отговор:
Здравейте! Факт е, че поведението на детето има връзка с промените в живота му. Първо, раждането на сестричката му, после тръгването му на детска градина. Вероятно детето преживява тези факти като отхвърляне или изоставяне или като двете. Въпреки, че вие не сте го изоставили и реалността е различна, всяко дете има собствени възприятия, които понякога се различават от тези на околните.

Поведението на детето когато е у дома, ми прилича на стачка, бойкот, която ви е обявило негласно. Според мен може да прави същото и в детската градина /като не пие вода/. Често децата по този начин показват своето недоволство, дори гняв към семейната ситуация, решенията или поведението и отношението на единия или двамата родители към него или един към друг.

Казвайки, че "мама е грозна", вероятно иска да ви накаже /не, че наистина мисли, че сте грозна, напротив/, защото може да ви обвинява за „своите страдания”, например, че го водите в градината, а сестра му остава у дома с вас. Просто детето ревнува и се страхува, че може вече да не го обичате и думите му са защитна реакция.
За ревността при децата към по-малките братя и сестри, може да прочетете и тази моя статия:
https://psiho-terapevti.com/blog/revnostta-pri-po-golemite-bratya-i-sestri-5648

Това виждам на първо четене, но е важно да се изследва по-задълбочено динамиката на семейните роли, границите и взаимоотношенията, за да се разбере конкретната причина и да се открие правилния подход към детето. Затова ви препоръчвам да се обърнете към клиничен детски психолог. Поздрави и успех!

Здравейте, дъщеря ми е на 6 и половина, синът ми почти на 5. Ние сме в Израел. Ние сме в центъра, но все пак ежедневието ни е далеч от нормално - учим през зуум, излизаме основно до магазина, ходим рядко в парка. Баща им (женени сме и си живеем заедно) е запасняк и за последните 10 дни го видяхме само за два пъти за половин - един час. Дъщеря ми не желае да излиза. Предпочита да е вкъщи. Случва се брат й да направи нещо малко и тя да започне да крещи. Тук за съжаление не можем да се вредим за консултация при психолог - децата от засегнатите райони са с предимство (и така е редно). За наш късмет почти нямаме семейство тук и нямаме убити познати. Все пак се тревожа за децата. Казват, че искат да върнат децата в центъра на училище, но не се очаква баща им да се прибере поне още седмица. От една страна колкото повече си стоят вкъщи - по-зле, от друга страна - войната не е свършила все още.  Консултация през зуум или уатсап (ако въобще намеря психолог, готов на това) дали ще бъде от полза?

Здравейте и благодаря за въпроса!
Съжалявам за трудната ситуация в която се намирате. Понякога животът ни изправя пред различни предизвикателства, а вашето определено е доста голямо.
Имайки пред вид ситуацията в която се намирате, страхът от неизвестността, несигурността, стресът и отсъствието на съпруга ви, неминуемо се отразяват на цялото семейство. За съжаление децата са малки и поне аз не мисля, че има начин психолог да работи онлайн с тях, защото методиките за деца са практически, свързани с игри, рисуване, движения и не могат да се провеждат онлайн, поне аз не съм опитвала и не мисля, че ще има някакви положителни резултати. Единственото, което ми хрумва е, вие да направите консултация с детски психолог и той да ви даде насоки как вие да помогнете на децата да се освобождават от напрежението, да изразяват емоциите си. Ще помисля какво мога да ви дам като идеи и ще ви го напиша в друг пост. Поздрави!

Понякога родителите неволно минимизират чувствата на детето, казвайки „Не се разстройвай толкова. Не е голяма работа”, "Не плачи", "Успокой се". Всичко това учи детето ви, че чувствата му са погрешни. Чувствата са ОК - дори ако смятате, че изглеждат крайни или нередни.
Независимо дали мислите, че детето е ядосано, тъжно, разочаровано или засрамено, назовете това. След това покажете, че разбирате как се чувства и бъдете съпричастни.
В същото време помогнете на детето си да разбере, че емоциите могат да бъдат мимолетни и начинът, по който се чувства сега, няма да продължи вечно или дори непременно повече от няколко минути.
Осъзнаването, че чувства, както и сълзите, идват и си отиват, може да помогне на детето да остане малко по-спокойно в разгара на емоционалния момент.
Децата трябва да се научат да разпознават, разбират и да се справят с това, което преживяват, и чувството, че са „видени“ и приети, може да помогне изключително много.
Ето някои полезни умения, на които да научите детето си, за да може да се научи да управлява емоциите си:
Практикувайте дълбоко дишане. Научете детето си как да вдишва бавно и тихо през носа и след това да издишва през устата. Може да го накарате да си представи, че помирисва цвете и след това надува балон. 
Бройте, за да се успокоите . Научете детето си да се разсейва от разстройващите мисли, като брои. Броенето на играчките, на плочките на пода, броенето до 10 или обратно,... са само няколко умствени задачи, които могат да намалят тяхното страдание.
Създайте комплект за успокояване . Напълнете кутия с предмети, които помагат на детето ви да се успокои (или развесели). Книжки за оцветяване и пастели, стикери, картинки, на които детето ви се радва, и успокояваща музика. Това са само няколко неща, които могат да ангажират сетивата и да им помогнат за управляване на емоциите.
Говорете с детето си за нещата, които обича да прави, когато се чувства щастливо, като да играе навън, да чете книга с вицове или да пее любимите си песни. Запишете тези неща и му кажете, че това са неговите „повдигачи на настроението“. Когато се чувства зле, насърчавайте го да направи едно от тези неща, за да му помогнете да се справи с чувствата си.
Играта е един от най-добрите начини децата да се научат да разбират и управляват своите емоции. Ето идеи за вашето дете:
Рисувайте и пишете. Това са чудесни начини да управлявате и изразявате емоции като разочарование или тъга.
Забавлявайте се с музика, танцувайте, пейте.
Куклен театър или разиграване на различни истории. Това позволява на детето ви да изпробва различни ситуации и емоциите, които ги съпътстват, като например да бъде смел пожарникар или изгубен изследовател.
Прочетете истории , които включват герои, които преминават през емоции, които вашето дете също изпитва. Това може да помогне на детето ви да разбере новите емоции.
Надявам се някои от идеите да проработят.
 Поздрави и успех!

Здравейте.
Имам дете на 2г.5м. Още на година и нещо започна да иска и да търси само мен. Много говори. Гледаме го сами с мъжа ми. Преди повече от месец започна да посещава детска ясла и сякаш всичко се задълбочи. Търси само майка си, като не дава на баща си дори да го гушка. Всичко трябва да направи мама. Говоря за най-елементарни неща от ежедневието като например да му се сложи престилката за хранене - не може тати, а трябва мама да я сложи. Иска вода, но трябва мама да я даде, иначе блъска шишето и не го взема от друг.
   Навън не иска да ходи и постоянно ме кара да го нося(а преди яслата всеки ден си ходеше с мен по 1-2км, като гледах да го разсейвам и така да издържа по-дългия път). Е, вече след 200-300 метра се почва хленчене и отказ да върви, а иска само да го гушкам и нося. Вече не издържам. Не ми се излиза никъде, като знам какво ме чака - ревове и циркове.
   В яслата по цял ден седи на една пейка, плаче за мен и ме чака. Иначе яде всичко, спи - къде малко, къде - повече. Обаче си седи, чака ме и поплаква. Не дава на госпожите да го гушкат. Със сигурност проблемът не е в тях, защото ги познавам и са много мили и внимателни. Детето не ги допуска до себе си и по цял ден е тъжно за мен. Вече мина месец и половина.
   Кажете ми, моля Ви, какво да направя? Бъркам ли някъде? Нормално ли е да има такива предпочитания само към единия родител и да не допуска никой друг? Как да постъпвам? Нормален етап ли е да е така вкопчено в мен? Дали проблемът е заради яслата - да има страх, че ще го оставя и затова се държи така? Преди яслата също предпочиташе аз да правя всичко, но сега определено всичко се засили. Чувствам се безсилна.
   Ще съм благодарна да споделите мнението си.

Здравейте и благодаря за въпроса!
От разказа Ви, не ми става ясно каква е Вашата семейна история, за да Ви дам обратна връзка и за евентуалната причина за поведението на детето Ви, но ще ви изложа най-вероятните, за които се сещам.
Всяко дете преминава през различни етапи на развитие, така наречените възрастови кризи, и във всеки етап то има различни потребности. Вашето дете се намира в кризата на "ината", която започва след 1 г. и 6 мес. и приключва най-късно до 5-тата, понякога и до 6-тата година. Продължителността може да е различна при различните деца. Потребността на детето в тази възраст е да развие умение да се отстоява, да се заявява, да се съпротивлява, най-често когато казва "Не" на всичко. По този начин детето развива волята си, от една страна, а от друга - заявява себе си. Понякога, ако родителите са показали, че не толерират подобно поведение от детето и показват своето недоволство, детето може да не успее да се научи да се заявява, отстоява и да поставя граници. Тези деца могат да станат по-плахи и дори тревожни поради страх, че ако продължат да се отстояват, могат да загубят любовта на единия или на двамата родители. От друга страна, децата до 3-годишна възраст все още са емоционално свързани с майка си, дори се възприемат като едно цяло с нея, и ако майката е по-тревожна или прекалено обгрижваща и свързана с детето, то може да има голямо затруднение да се отдели от нея. Ако детето не се е социализирало, не е общувало с други деца или възрастни, като братовчеди, деца на приятели, баби и дядовци, това също ще допринесе за силната свързаност към майката. Тогава детето може да се чувства изоставено или отхвърлено от родителя, когато го оставят в детската ясла, поради затруднената социализация, но от друга страна, моето лично мнение е, че детската ясла не се отразява много добре на голяма част от децата, поради недостатъчното им съзряване и неготовност да се отделят от родителите си до 3-год. възраст. Друга причина за трудното отделяне може да е неосъзнатото желание да „пазя” мама от татко, ако в семейството има конфликти или някакъв вид насилие.
Препоръчвам Ви да направите една консултация с детски психолог, за да се уточни причината за страха на детето и да се открие най-подходящият подход в случая, конкретно за Вашето дете.
Желая Ви успех!

Здравейте! Прочетох последния Ви отговор и, тъй като имам дете на 3 години, се породиха някои въпроси, които сега ще Ви задам. Пишете, че детето на тази възраст се учи да се отстоява и да се заявява и ако родителите не го оставят да го прави, то ще израсне плахо и неуверено. Аз бях привърженик на тази теза, но при нас ефектът от това да оставям детето ми да се отстоява е много "лиготии" и незачитане на мен като родител. В последно време забелязвам, че детето ми явно ме възприема като че съм наравно с нея и се държи с мен неуважително. Само че моята работа не е ли и да възпитавам? Как аз да науча детето ми къде е допустимото ако го оставям да се отстоява във всяка ситуация? Другото, което мисля е, че то все пак е дете и не знае какво е добро за него. Затова аз съм отговорна и е редно да взимам решения, които на нея може и да не й харесат, но все пак са за нейно добро. Как да зачитам детето си без да му позволявам да ми се "качи на главата"? Ще съм благодарна да дадете малко повече насоки!

Здравейте, момче на 4 години от няколко дена започна да повтаря последната сричка от думата, която казва. Например казва тоалетната, и повтаря 2 пъти съвсем тихо "та", "та".... Според вас какво може да е това?

Здравейте! Благодаря за въпроса и за това, че обръщате внимание на тази важна тема.
Ще се опитам да дам по-подробни обяснения и насоки по въпроса.
Точните думи, които съм използвала в предния пост са, цитирам: „Понякога, ако родителите са показали, че не толерират подобно поведение от детето и показват своето недоволство /тук бих добавила като уточнение,... чрез викове, наказания или шамари/, детето може да не успее да се научи да се заявява, отстоява и да поставя граници. Тези деца могат да станат по-плахи и дори тревожни, поради страх, че ако продължат да се отстояват, могат да загубят любовта на единия или на двамата родители."
Това означава, че детето неосъзнато може да започне да се страхува, че мама и татко ще спрат да го обичат, ако не отговаря на техните очаквания, които са: да бъде послушно, да не крещи, да не плаче, да не показва емоции като гняв, недоволство, да не се инати и т.н. и тогава може да започне да потиска потребността да се изразява, да спре да показва „лошите” /според реакциите на родителите си/ емоции и така бавно и постепенно може да стане плахо и неуверено.
Всички тези процеси, които се случват, са неосъзнати за детето, но ако родителите често действат агресивно към него, това се впечатва в подсъзнанието и се отразява по някакъв начин на детската психика.

Как да зачитате детето си, без да му позволявате да ви се "качи на главата"?

Всеки човек, без значение от възрастта, има нужда да бъде уважаван, затова е важно да показваме уважение на децата си и да не ги унижаваме.
2-3-годишните деца тестват границите, за да разберат какво и доколко им е позволено, затова могат да скачат, викат, да хапят, хвърлят, да се катерят. Когато родителят иска да постави граници, на първо място трябва да го направи със спокоен и категоричен тон. Понякога е трудно да сме спокойни, ако детето например виси с главата надолу от катерушката, но показването на спокойствие е най-важното умение, което трябва да развиете при поставянето на граници, в противен случай ще си изпуснете нервите и детето може да стане още по-неконтролируемо.

Ако детето откаже да направи нещо (или спре да го прави), истинският проблем обикновено е в контрола. Когато е възможно, дайте малко контрол на детето, като му предложите ограничен набор от възможности за избор. Добре е изборът да е ограничен, специфичен и приемлив за вас. Например,  вместо да нареждате на детето  да слезе веднага от катерушката, може да го попитате: "От коя страна искаш да слезеш, от тази или от другата?"
Ако не желае да си прибере играчките, попитайте го: „Кое искаш да прибереш първо, книжките или кубчетата?“

Ако детето е разстроено, то ще се се почувства по-добре, когато знае, че е било чуто, така че винаги, когато е възможно, потвърждавайте чувствата му и покажете, че разбирате притесненията на детето си. Това може да не реши непременно проблема, ако няма безопасно или логично решение (например ако не иска да закопчавате колана на столчето му в колата), но поне може да намали гнева му и да разсее конфликта. Може да кажете, "Ти си ядосан в момента и имаш право да се сърдиш и да плачеш, разбирам те." И му позволете да изрази емоциите си. После може да го попитате от какво има нужда, от прегръдка или иска да го оставите?

Ако детето  хленчи в магазина за хранителни стоки, защото не му позволявате да отвори пакетчето с бонбони, което си е взело от рафта, може да кажете нещо като: „Звучиш, сякаш ми се сърдиш, защото няма да ти позволя да отвориш бонбоните, докато не се приберем. Добре е да си ядосан, но не е добре да хленчиш или да крещиш." Може да му предложите друг начин да изразява недоволството си, например като говори за това, вместо да хленчи.

След 3-годишна възраст децата вече разбират причината и следствието, така че може да заявите последствията от поведението, например: „Зъбките трябва да бъдат измити. Може ти да ги измиеш сам или аз мога да ги измия вместо теб. Ти решаваш. Колкото по-дълго се бавиш, толкова по-малко време ще имаме да играем с кубчетата или да четем книжка..." Друг вариант: "Време е да си измиеш зъбките. Може да ги измиеш сега или след пет минути. Ти решаваш." И покажете на детето часовник със стрелки, къде ще е стрелката след 5 мин. За да може да разбере по-добре.

Ако кажете на 3-годишно дете, че не може да остави тротинетката си в коридора, то може да започне да спори. По-добрият подход е да кажете: „Ако преместиш тротинетката си на терасата, няма да има опасност някой да я надраска или повреди.“

Уверете се, че тонът и думите Ви не намекват, че вече не обичате детето си. „Не понасям, когато се държиш така“ звучи като упрек към детето. А от друга страна: „Не ми харесва, когато събаряш играчките от рафтовете в магазина”, показва на детето, че не харесвате конкретното поведение, а не него.
Вместо да кажете: „Не е мило да не  споделиш играчките  с най-добрия си приятел“, опитайте „Знам, че е трудно да споделяш играчки, които наистина харесваш. Искаш ли да опиташ да споделяш с приятеля си?

Не задължавайте децата в тази възраст да споделят играчките си, ако не искат, те не са длъжни да го правят. Това не ги прави лоши. Всички деца на тази възраст са егоцентрични и това е нормално. Просто ги насърчавайте да го правят ненасилствено и само ако го искат.

Две-, тригодишните деца обикновено не разбират защо трябва да спрат да правят нещо, което намират за забавно, като хапане, удряне или грабване на играчки от други деца например. Фокусът върху емпатията може да помогне на детето Ви да види, че поведението му пряко засяга другите хора и да го насърчи първо да мисли за последствията.
Може да кажете: „Когато хапеш или удряш другите, това ги наранява“ или „Когато взимаш играчки от другите деца, те се чувстват тъжни, защото все още искат да играят с тези играчки“.

Ако детето Ви удари своя брат или сестра с твърда играчка, или със сабя, меч, пистолет... ограничете използването на играчката и после покажете на детето как да я използва безопасно. Докато  не  покаже, че вече знае как да я използва и да спазва правилата. Ако започне да удря отново, играчката изчезва за деня и няма да получи друг шанс до утре.

Когато искате детето Ви да спре да бъде агресивно с другите, предложете му безопасни начини да изрази чувствата си - например като удари възглавница или удари нещо с играчка чук. То трябва да научи, че  емоциите и импулсите са приемливи, но има определени начини за изразяването им, които не са приемливи.

Много малко вероятно е детето Ви винаги да прави каквото му кажете. Нормално е децата да се противопоставят на контрола, особено когато ги молите да направят нещо, което не искат. Когато се държат подобаващо, помислете дали да им дадете малка награда (понякога).

Разумното използване на специални награди – както и вербално положителна подкрепа – е начин да покажете на детето си, че осъзнавате и уважавате чувствата му. Това, повече от всичко, дава доверие на вашите изисквания за дисциплина.
Следващият път, когато детето Ви си прибере играчките, без да се оплаква, похвалете го и му кажете, че тъй като е прибрало играчките веднага щом  сте го помолили, сега имате време да играете заедно на специална игра след вечеря.

Колкото и да сте разочаровани от лошото поведение на детето си, не го разказвайте пред него. „Ако служителите чуят шефа си на работа да казва: „Не знам какво да правя, чувствам се безсилен, защото служителите ми  управляват фирмата ” тогава те ще загубят уважение към шефа си.
„Същото е, когато децата чуят родителите си да говорят за тях по безнадежден или негативен начин. Те няма да имат добра представа за вас като техен шеф и в крайна сметка ще повторят поведението си.“

Всеки родител се чувства раздразнен от време на време. Ако стигнете до този момент, вместо да говорите за това пред детето си, обърнете се към партньора си и говорете, когато детето не е там, или се обърнете към приятел. Професионалната терапия също е полезна опция.
Поздрави и успех!

Здравейте!
За да отговоря на въпроса Ви, ми е нужна повече информация, но ако това поведение продължава, може да се консултирате с детски психолог.
Факторите, които влияят върху поведението, психиката и емоциите на децата са много и най-различни, затова е важно да се изследва индивидуално какви са въздействията върху конкретното дете. Една и съща ситуация може да бъде възприета и да се отрази на всяко дете по различен начин, затова и съществува психодиагностиката, която помага за изследване на динамиката на определените психични процеси, които въздействат на емоционално, когнитивно и поведенческо ниво. А психодиагностика се извършва само от квалифициран детски психолог.
Поздрави!

Здравейте, дъщеря ми е на 13 г. Постоянно е нервна ,като и се зададе въпрос отговаря нервно с повишен тон, после съжаляваш че си питал, способна е да ги развали настроението за секунди. Вчера например ми се развика 3 пъти за един ден ,като и направя забележка тя се прави или че не чува или тя се прави на сърдита. Баща и не иска да има конфликти и не дава да се караме ,а при нас всеки разговор прераства в кавга. Характера и е такъв ,самата тя е раздразнена от най-малкото и се дразни на всичко. Моля да ми помогнете как да реагирам . Опитвам се да медитирам ,чета позитивни истории ,спортувам ,но тя е способна да ми развали целия ден само за няколко секунди.

Какви съвети и насоки може да дадете към родителите, чиито деца тръгват на ясла. Моето е на 1 г и 6м и другата седмица тръгва на ясла. От предните Ви коментари разбирам, че сте "против" ранното тръгване на ясла. Ще се радвам за съвети.

Здравейте и благодаря за въпроса!

Пубертетът сам по себе си носи драматични промени в мозъка на тийнейджърите. Мозъкът на юношата се развива бързо на този етап, но префронталната кора (частта на мозъка, която взема решения, която обмисля последствията от действията) все още е в процес на изграждане. Префронталната кора не завършва развитието си до зряла възраст. Ето защо много тийнейджъри са по-импулсивни и емоционални от 12 до 18-годишна възраст, отколкото през другите етапи на развитието си. Те действат, преди да помислят, и крещят, без да обмислят последствията, и могат да изразят гнева си необуздано, без филтър.
Не че Вашият тийнейджър иска да си изпусне нервите. Просто още не знае как да предотврати това.

По време на юношеството тийнейджърите започват психологически процеси на отделяне и индивидуация. Стартира се процес на отдръпване от родителите в стремежа си да станат самостоятелни личности и да придобият независимост. Това напрежение често води до конфликт. Тъй като родителите правят всичко възможно да запазят контрола над своя подрастващ, докато той пък се опитва усилено да се откъсне, нещата могат да се нажежат и да ескалират в пълноценни, гневни спорове.
Как да подходите към вашия тийнейджър? Няма еднозначен отговор, но може да прочетете тази статия, която съм писала преди време, където давам повече светлина към тази трудна възраст и насоки към родителите:

https://psiho-terapevti.com/blog/prostotiyneydjar-4049

Поздрави и успех!

Здравейте и благодаря за въпроса!
Децата са различни, живеят в различна семейна среда с различни ценности, култура, модели на поведение, отношение от близките и т.н. Има деца, които нямат проблем със социализацията и се чувстват добре в детската ясла, но има и други, които приемат това като акт на изоставяне. Изхождайки от Вашето заключение, че вероятно съм „против” ранното тръгване на децата на ясла, бих уточнила, че съм със заострено внимание, защото всяко дете е различно, тъй като факторите, които му влияят, са различни.

Така например дете, което е развило страх от отхвърляне или изоставяне (причините за това може да са много и най-различни), е добре да започне да ходи на ясла, чак след като родителите са работили с психолог за преодоляването на тези страхове, които са така наречени травми, защото при отделянето от родителите тези страхове могат да се засилят още повече. Затова всичко е много индивидуално, но все пак мога да дам някои общи насоки, които да са от полза. Наблюдавайте детето как се чувства, плаче ли, общува ли, дистанцира ли се, виждате ли резки промени в поведението му, и ако има такива  и продължават повече от две, три седмици поне, консултирайте се с детски психолог.

За да направите прехода по-лесен за Вашето дете, важно е да започнете да го подготвяте за детската ясла в седмиците преди големия ден.
Помолете персонала от яслата да Ви изпратят снимки от детската стая, в която ще се грижат за детето Ви. Споделете ги с детето. Това ще му помогне да се запознае с околната среда, децата, играчките и персонала и може да помогне за изграждането на вълнение за първия му ден.

Намерете приказки с животни или измислете такива, в които малките животни тръгват на детска ясла. Споделянето на тези истории с Вашето дете предоставят чудесна възможност да говорите за героите, за техните чувства и за това как се чувства Вашето дете.

Ако е възможно и се позволяват посещения, организирането на такива в детската стая преди  деня е много важно, когато става въпрос за запознаване на детето Ви със средата и с новите му другарчета и персонала.
За плавен преход препоръчвам да направите поне 3 посещения за период от 2 седмици и да отделите време за допълнителни посещения, ако смятате, че детето Ви ще има полза от тях.

Естествено е детето да има въпроси или притеснения относно започването на детската ясла, а невербалните деца може да започнат да показват признаци на разочарование и безпокойство.
Това е нормално и е важно да реагирате на това по начин, който кара детето Ви да се чувства чуто, разбрано и успокоено.

Не забравяйте да бъдете търпеливи и отделете време, за да изслушате  мислите и чувствата му.
Ако можете, прекарвайте време с детето си в групи за игра и класове, за да може то да свикне с непознати лица. Приемете предложението на приятелите си да гледат детето за час тук и там, така че то да започне да разбира, че можете да го оставите, но и че винаги ще се връщате.

Ако познавате други родители от детската ясла, направете среща с тях и техните деца и Вашето или се сприятелете с други родители по време на посещенията, помислете дали да организирате срещи за игра, за да помогнете на детето си да се сприятели, преди да отиде в детската ясла за цял ден.
Да имаш познато лице е обнадеждаващо и успокояващо и може да помогне за адаптацията.

Каквато и да е реакцията на малкото Ви дете при посещение на яслата за първи път, важно е да останете спокойни. Децата са много възприемчиви към реакциите на родителите си, така че е вероятно да го разберат, ако третирате преживяването им като събитие, което предизвиква безпокойство.

Като родител Вие сте човекът, към когото Вашето дете търси увереност и Вие сте неговото „сигурно място“. Да запазите спокойствие, независимо как реагира детето Ви, да демонстрирате, че сте там, за да го подкрепите. Говоренето за детската стая по положителен начин също може да помогне на Вашето мъниче да разбере, че ходенето на ясла е приключение, което трябва да очаквате с нетърпение, а не е негативно преживяване, от което да се страхувате.

Ставайте по-рано и тръгвайте навреме за яслата. Животът с деца е непредсказуем, но докато детето Ви свикне с живота в детската ясла, е препоръчително сутрешното оставяне да е с възможно с най-малко стрес. Така и двамата ще пристигнете в детската стая спокойни и без да бързате безумно, за да стигнете навреме.

По време на вземане важат същите правила, така че е добра идея да се уверите, че няма да закъснеете да вземете Вашето малко дете, особено първия път. За да се чувстват сигурни в детската градина, децата трябва да знаят, че ще се върнете да ги вземете, точно когато сте казали, че ще го направите.

Докато подготвяте Вашето дете за ясла, не забравяйте да подготвите и себе си. Това е голям крайъгълен камък и за Вас, така че не забравяйте да бъдете нежни със себе си и да се подготвите за първия ден.

След като детето Ви е в детската ясла, може да откриете, че изведнъж имате твърде много време! Дръжте тревожните мисли настрана, като възродите любовта си към старите хобита, наваксвате с приятели и семейство и си давате малко заслужена почивка.
Подкрепата от Вашите приятели и семейство е безценна, особено по време на фаза на преход и промяна. Не се колебайте да се свържете с хората, които обичате, дори само за да си поговорите! Говоренето за мислите и чувствата  успокоява ума.

Напълно нормално и естествено е да изпитвате родителска вина, когато Вашето малко дете тръгне на детска ясла и се отдели от Вас, но не се обвинявайте и не се стресирайте прекалено в опити да направите това перфектен, безпроблемен и без стрес преход, защото, честно казано, това не е възможно ! Всяко дете е различно, всеки родител е различен и всяко преживяване е  различно.
Помнете; децата са издръжливи и с Вашата любов, подкрепа и насърчение детето Ви ще се установи в детската ясла, ще се сприятелява и ще усвоява нови умения за цял живот.

Чудесен отговор. Благодаря 😊

Благодаря Ви.

Здравейте:)

Дъщеричката ми е почти на 3 години, но заради набора тъкмо тръгна на ясла, втора яслена група е.
Говори много добре, разказва. Адаптира се, за сега относително добре.
Подготвихме я за тръгването и тя го очакваше, бяхме посетили детското заведение, показвахме и много снимки от всяка стая, запознах я предварително с няколко деца.
Никога не плаче когато влиза, нито по път за там. Понякога вкъщи сутрин мрънка, че не и се ходи, но рядко.
И сега проблема - следобед като я вземем, някои дни е много, много драматична. Тръшка се, за нещо дребно обикновено (което обичайно не би я ядосало).
Четем с мъжа ми много по темата и знаем, че е нормално след градина децата да са по-емоционални в сигурна среда, след като цял ден са спазвали правилата. Не знаем обаче как да преценим кога е нещо повече, кога е сигнал, че нещо не е наред?
Тя съвсем естествено е във възрастта, когато децата се тръшкат и отстояват себе си, разбирам това. Но от както тръгна на градина това се засили много. Знам че трябва да и дадем свобода да изрази емоциите си, да валидирам чуваствата и...и т.н.
Но колко време е ''нормално време'' за това?
Единия ден плака и крещя един цял час. През това време не иска нищо, не е съгласна с нищо, избира си нещо абс.невъзможно - като ''да спре да вали дъжда'' или ''да сглобя счупената бисквита'', ''да и върна обратно забърсаните сълзи'' и крещи за това нещо без оглед какво и говорим или какво правим. Това се случва може би веднъж седмично.
През другите дни тя се бунтува, тръшка се и отстоява себе си, но е по-скоро сговорчиво дете и отнема няколко минути, после се гушка, обсъждаме, говори зряло за възрастта си.
В тези редки случаи обаче когато трае час...или повече, тя не иска да я пипам или гушкам, нито приема разсейване, нито някакво предложение, просто крещи и повтаря това което иска. Поспира, малко по-тихо, пак по-силно, но дъъълго. Какво е редно да правим ние през това време?? Да правим ли обичайни ежедневни неща, да седя ли до нея, колко време е нормалното време? Ние се тревожим, че това е твърде дълго, че правим нещо грешно, че не знаем как е правилно да се държим.

Здравейте,  имам дъщеря на 15 г.,  която страни от хора. Казва, че не общува със съучениците си. Когато излизаме да се разхождаме, трябва да е по улици където се предполага, че има по малко хора, за да не я видел някой. Кой, и защо не можем да я разберем. Какво ще ме посъветвате?

Здравейте и благодаря за въпроса!
От разказа Ви разбирам, че имате едно здраво, жизнено и емоционално дете, което обаче има прекалено загрижени родители. Правя подобно обобщение, като изхождам от думите, които използвате, цитирам: "Четем с мъжа ми много по темата..."  "Не знаем обаче как да преценим кога е нещо повече, кога е сигнал, че нещо не е наред? " "...колко време е ''нормално време'' ..."
Понякога родителите искат да са "идеални родители", но това е невъзможно, а и често не е полезно нито за тях, нито за детето. Когато се опитваме да правим всичко по най-добрия начин, обикновено ставаме напрегнати и тревожни от страх, че може да сбъркаме, но да се греши е полезно. А и детето е живо същество и е нормално да има периоди на недоволство и гняв. Когато това се случи и въпреки усилията Ви, не успявате да я разсеете, просто я попитайте от какво има нужда: Да сте до нея, да я гушнете или да я оставите сама и ако ви каже, просто го направете. Децата в тази възраст още очакват родителите им да отгатват техните нужди и желания, без да се налага да говорят и ако родителят не успява, детето се ядосва. Напомняйте на детето, когато е спокойно, разбира се, че вече може да говори и сама може да казва от какво има нужда, учете я да разпознава нуждите и чувствата си. Може да използвате примери от приказките с животни или да го направите под формата на игри, например- куклен театър или размяна на роли, или чрез други нейни любими игри. Децата се учат най-лесно през игрите.
А Вие се отпуснете и си позволете да правите грешки, защото така децата стават по-устойчиви и адаптивни.
Всяка крайност е вредна, както прекалената загриженост, така и липсата на грижа, затова се опитайте да има от всичко по малко.
Но ако все пак решите и продължавате да си задавате въпроси дали има нещо, което не е наред, потърсете детски психолог и направете една консултация.
Поздрави и успех!

Здравейте!
Не зная как да отговоря на въпроса Ви, защото ми е нужна повече информация, за да направя някакви предположения, но е възможно да става въпрос за изолация поради някакви страхове, които може да са свързани със занижена самооценка например. Може би ще е добре да направите консултация с детско-юношески психолог.
Поздрави и успех!

Здравейте! Нашият случай е следния - малката ми дъщеря е на 4г. и половина. Вече е втора група в детската градина, но още от записването й на градина не общува с никое от децата. Сяда си някъде и чака да дойде тате да я вземе. На госпожите отговаря само с  "да" и "не", понякога дори само с  кимане.
Записахме я миналата година в частна градина, защото бях си навила на пръста, че е време да започна работа. Кандидатсвах за такава като не се надявах особено да ме извикат на интервю, но ме извикаха и аз приех да започна след 2 седмици. Съответно трябваше да запишем малката на градина, и да я пуснем същия ден, в който аз започвам работа. Баща й я вземаше първите няколко дни на обяд, за да се адаптира. Храни се и спи там, не плаче, но не играе и не говори с децата. Така продължава и до днес.По-късно я приеха в държавна детска градина, където ходи другата ми дъщеря - тя е на 5 и половина.Наясно съм, че на децата трябва да им се даде време да да преодолеят раздялата, и такава раздяла трябва да се прави плавно. Особено, когато не са се отделяли за секунда от нас.Въпросът ми е как да й помогнем да преодолее срама и притеснението? Давам си сметка, че вината за това е изцяло моя като така бързо се стекоха обстоятелствата. Искам да й вдъхна увереност и да го преодолее тоя срам. Аз също не съм много социална и ми е трудно да общувам с нови хора. Градината се намира доста далеч и съответно само баща им ги води и взема, защото шофира. Да добавя само, че вкъщи малката е активна - пее, танцува, играе. С непознати деца й трябва повече време да се отпусне. Същото е ако ходим на гости или те идват при нас-гушка се в мен и трябва да минат 20-30 мин да се "климатизира". Другото е че тя доста се разболява и съответно отсъства от градината. Дори да забележим някакви наченки да започне да се отпуска и хоп - 1-2 седмици си е вкъщи, след което всичко започва отначало. Благодарна ще съм, ако ми дадете някакви насоки!

Здравейте. Имам казус за разрешаване със синът ми на 13г. Страшен проблем с концентрацията има и постоянно мрънка за всичко. Като казвам проблем с концентрацията говоря за сериозен дефицит, не за нещо периодично или когато не си е доспал. Първоначално си го обяснявах с постоянната игра на игри, късното лягане и постоянното зяпане на Тик Тоци и всякакви шортове в youtube. Oт началото на учебната година обаче са ограничени напълно всякакви компютърни или телефонни изяви, регулиран му е графика т.е ляга си преди 23ч, яде повече от прекрасно, но мрънкането и липсата на концентрация продължават с пълна сила. Ще дам пример с разговорите които водя с него: когато дойде при мен той има идея в главата си явно какво иска да ми каже, но докато го формулира минава деня и аз се изнервям. Не се концентрира дори да изкаже каквото има. Помолила съм го да идва при мен с ясно формулирани въпроси и да ми ги казва, а не да ми се чеше и мънка насреща. Това е най-елементарния пример. Всяко нещо трябва да повторя минимум по два пъти за да го запомни, дори когато трябва да го свърши в непосредствено близък момент. За мрънкането да не говорим. всяко нещо започва с "Офффффф". Това не го оправдавам с тинейджърството, защото е част от характера му. Моля ви да ме посъветвате как да се боря с недоволството му и разсеяността? Благодаря и хубав ден

Здравейте и благодаря за въпроса!

Срамежливостта е много често срещана! Много деца се чувстват срамежливи в нови ситуации или сред непознати, още повече, когато майката не е много социална и трудно общува с нови хора. Родителите са пример за подражание на детето, дори и да не го желаят, от друга страна, поведението ни има връзка и с типа висша нервна система, който онаследяваме от родителите, затова на първо място е важно да приемете, че вашето дете вероятно носи голяма част от вашите гени.

Обикновено тези деца са много умни, самоосъзнати и предпазливи. Те лесно се засрамват, затова е важно да не споделяте с други хора пред детето, че то е срамежливо, защото това ще го засрами още повече и ще се почувства неудобно. Не е нужно да се оправдавате или да коментирате поведението на детето си в присъствието на други хора, особено на непознати.

Тъй като детето подражава на Вашето поведение, се опитайте пред нея да бъдете по-общителна  и щастлива. Когато покажете, че сте уверена, приятелски настроена и общителна, тя ще започне да възприема тези поведения. Децата се учат от средата си. Така че, ако първата ѝ реакция е да се отдръпне от непознат или приятел, можете да се намесите, да поемете инициативата и да покажете на детето си как се прави!

В някои ситуации децата стават срамежливи, защото родителите им са склонни да налагат мнението си и да не изслушват детето. Те говорят вместо тях и могат да бъдат прекалено настоятелни. Така че естествената реакция на детето е да седне и да мълчи. Оставете му достатъчно време да говори и да се изразява пред Вас. Слушайте детето, без да го прекъсвате. Дайте му времето, от което се нуждае.
Най-важното е да не настоявате твърде много, когато изпробвате тези съвети. Важното е, че я предизвиквате да излезе извън зоната си на комфорт, за да предизвика себе си.

Ето още няколко неща, които могат да помогнат:

•   Признайте чувствата на детето си. Това ще му покаже, че го разбирате. Може да кажете нещо като: „Трудно ти е да кажеш ”чао”. Не ти харесва, когато татко си тръгва. Разбирам. Да кажеш „чао” понякога е трудно.“
•   Ангажирайте детето си с дейност у дома, която му харесва. Например можете да седнете на пода и да започнете да обличате куклите с детето си или да прочетете отчасти книжка, която можете да завършите по-късно. (Това може да бъде полезна стратегия за преодоляване на времето между момента, в който се разделите, и момента, в който се свържете отново.)
•   Показвайте обичта си към детето. Като му казвате, че го обичате, го показвате и с действия.
•   Избягвайте етикетите. Да кажеш на някой, който бавно се адаптира, „опитай се да не бъдеш толкова срамежлив“, е като да кажеш „Опитай се да не бъдеш себе си“.
•   Когато детето е в нова социална ситуация, е важно да действате бавно. Не очаквайте незабавно да се включва  в действия. Вместо това отделете няколко минути, за да я подготвите преди събитието. Говорете с нея за това кой ще бъде там и какво може да се случи. Това може да помогне да започне да се чувства по-комфортно със ситуацията.
•   Когато отивате на ново място, например на парти, рожден ден, където има непознати..., се опитайте да пристигате по-рано. По този начин детето Ви може да се адаптира малко преди да пристигнат другите. След това я запознайте само с един или двама души наведнъж, като ѝ дадете шанс да обработи новите имена и лица.
•   Също така, позволете на детето си да прекарва известно време, наблюдавайки какво се случва. Нека гледа как си взаимодействат другите. И останете с тях, ако е възможно, за да знае, че сте до нея.
•   Просто казано, оставете детето си да води. Ако изглежда заинтересована да се присъедини, насърчете я да опита. Просто я дръжте под око и се намесвайте само, ако има нужда от Вас. Ако не желае да участва и да се включва, например в игрите с децата, това е ОК! Децата трябва да знаят, че понякога имат право да откажат.
•   Отделете време да играете заедно, като правите неща, които детето Ви харесва.
•   Ролевите игри са чудесен начин да помогнете на Вашето срамежливо дете да се подготви за нова социална ситуация. Преди да започнете да играете, говорете за някои различни преживявания, при които детето Ви трябва да взаимодейства с другите.
•   Обмислете възможно най-много сценарии. Например Вашият списък може да включва поръчка на храна в ресторант, ходене на рожден ден на приятел или представяне на ново дете в детската градина.
•   След като имате няколко идеи, насърчете детето си да избере един сценарий, с който да започне. След това ѝ помогнете да разиграе ситуацията. Преструвайте се на човека, с когото общува, и накарайте детето Ви да отговори така, както би реагирало в реалния живот.
•   Това ще ѝ помогне да опита и да разбере как да действа и да реагира в различни социални ситуации и да използва тези важни социални умения .
•   Ако детето Ви се затруднява, сменете ролите. Оставете я да бъде другият човек, а Ввие се преструвайте на нея. След това превключете отново и вижте как тя реагира.
•   Когато приключите с ролевата игра, говорете за преживяването. Обсъдете как се чувства във всяка ситуация. Разберете дали нещо я е накарало да се почувства уплашена или притеснена. Без значение какви чувства изразява, нека знае, че са нормални.
•   Също така, осигурете удобни възможности за развитие на социални умения.  Тези възможности могат да включват време за игра с едно или две други деца. Може да попитате  госпожата в детската градина, която се грижи за детето Ви, за препоръки за деца, които биха паснали добре на Вашето дете. Може да поканите това дете и майка му да излезете заедно или да Ви дойдат на гости у дома.
•   Осигурете редовни възможности за социално взаимодействие във Вашия дом. Събирането със семейството и приятелите дава възможност на децата да практикуват социални умения в позната, безопасна обстановка.
Може да четете книжки за приятелството, най-добри за възрастта са приказките с животни.   
Поздрави и успех!

Първото нещо, което ми прави впечатление, е Вашето недоволство към сина ви. Може би оттам е добре да започнете. Децата са такива, каквито са, и е важно да ги приемаме такива.
По принцип, разсейването може да идва от външни или вътрешни източници. Вашият син може да бъде разсеян от собствения си емоционален свят. Независимо дали става въпрос за обработка на конфликт с някого, или за притеснение за това как другите го възприемат. Вътрешните разсейвания понякога може да изглеждат като липса на фокус. Но е възможно да има и друга причина за разсейването, което може да се открие само след консултация с детско-юношески психолог. В случая Ви препоръчвам да направите такава консултация.
Поздрави и успех!

Здравейте! Имам близнаци на 1 година и 3 месеца, момче и момиче.
Правим консултация с терапевт по хранене - логопед и жената ме посъветва да ги разделям колкото може повече, защото близнаците имали проблем с концентрацията   понеже постоянно си дърпат играчки и не могат да се заиграят с нищо. Каза ми също в детската градина да ги разделя в различни групи, после класове. Така щели да се развият като отделни личности. Какво мислите за тази практика с разделянето?  
За момента момчето е по комуникативно, а момичето дори го е страх и някой път срам, примерно ако мъж влезе вкъщи тя се крие и плаче в някой ъгъл с главата към ъгъла или другия вариант стиска очи, за да не го вижда . Мисля, че най- вече от мъже я е страх, не зная от къде идва това. Тя играе повече сама, това също ме притеснява, защото някак няма толкова контакт с мен. Момчето е буквално залепено за мен и виждам, че започна да разбира повече като му говоря. А някак имам усещането, че момичето изостава, заради по малкото контакт. В същото време, като опитвам да играя с нея, тя просто бяга от мен, намира си друга играчка и потегля на някъде, не мога да ѝ задържа вниманието в нещо.  Заради това ми е много трудно и да я науча на нещо. Опитвам се поне  събота и неделя, таткото да излиза с момчето, за да успявам на нея да обърна повече внимание. Моля дайте съвети за отглеждането, както и разделянето на близнаци, какво мислите по въпроса?

Здравейте! Дъщеря ми е на 14 години- тийн, който преминава през промените доста трудно! Смяна на настроения, мнения. В началото на учебната година ( тази година е 8 клас), доста плака преди първия учебен ден. Каза, че не иска да се запознава с нови деца, срамува се.
 В училище си намери среда, деца сходни с нейната емоция. От известно време забелязвам, че от време на време говори превъзбудено, емоционално, и в тези моменти виждам как ръцете и потреперват. Това доста ме притесни, незнам, с който и да говоря казват, че пубертета за децата е най-трудния период на промени, емоции и хормони.  Спрямо останалите деца не виждам промяна, просто е по-притеснителна ( което мнозина казват, че ще премине). Но като майка искам най-доброто за своето дете!
У дома е растяла в спокойна среда, никога не сме се карали, не сме спорели- всичко се решава с приказки.
Тя има цялата ни подкрепа!
Моля споделете техники, за личностна подкрепа!

Здравейте и благодаря за въпроса!
Разбирам объркването Ви, което вероятно идва от разминаването в съветите и препоръките, които сте получавали от различни източници. Всяко дете, без значение дали е близнак, или не, е уникално само по себе си и трябва да се отнасяте към него като към такова. А на въпроса Ви дали е добре да ги разделите, ми е трудно да Ви дам конкретен отговор, защото всички деца и семейства (с близнаци) са различни и понякога имат нужда от индивидуален подход. По-скоро бих Ви насърчила да наблюдавате дали и как се променят реакциите, поведението и емоционалното им състояние по време на раздялата. Ако усетите, че момиченцето е по-спокойно и момченцето, от своя страна, не показва крайности в емоциите, значи това е работещо за Вас и е добре да ги разделяте в определени ситуации.
Ако обаче забележите, че раздялата засилва тревожността при някое от децата, означава, че това не е подходящият подход. Затова ви препоръчвам да  започнете постепенно да ги разделяте и наблюдавайте какво се случва, така сами ще разберете кое е работещо във Вашия случай.
Поздрави и успех!

Ами за момента разделени, са много по спокойни, направо са различни деца. За жалост нямам много опции за разделяне на този етап, иначе мисля че е полезно за тях. Не съм сигурна единствено за разделянето в детската градина, защото ще е голяма промяна раздялата с мен, те са много привързани и дори с баща си плачат, като ме няма , а  като са заедно на детска градина/ясла ще се заиграват и успокояват. От друга страна ме е страх да не са си самодостатъчни в градината и да не искат да контактуват с останалите деца.... Общо взето, притеснението ми е, да не им дойде в повече, едновременната раздяла с мен и близнака, на веднъж. Много ще е трудно решението!

Благодаря за отговора!

Здравейте и благодаря за въпроса!
Хващам се за това Ваше изречение: „Спрямо останалите деца не виждам промяна, просто е по-притеснителна (което мнозина казват, че ще премине).” И тук възниква въпросът дали отскоро е станала притеснителна, или от малка е така.
В зависимост от отговора на този въпрос може да се разбере дали това притеснение е свързано с пубертета, или е от типа висша нервна система на дъщеря Ви, която се предава генетично от родителите, по-скоро от единия родител.
Такъв тип притеснителност не преминава от само себе си, а е нужно да се работи с нея.
От професионалния ми опит, а и не само, съм разбрала, че по-чувствителните деца, растящи в любяща среда, без спорове, без сериозни граници и ограничения, се адаптират по-трудно и по-трудно се справят със стреса и с промените.

Както всеки път, тук отново ще подчертая, че не съществува универсална рецепта, която да работи за всички, но все пак мога да дам някои насоки, които да Ви бъдат от полза:

Насоките са и към двамата родители, защото и двамата са отговорни по равно. Майките често пренебрегват значимата роля на бащата, а тя е точно толкова важна, колкото и майчината роля.

Изслушвайте дъщеря си, когато говори, без да я прекъсвате.
Опитайте се да не давате съвети, ако не ги е поискала.
Старайте се да не давате негативни оценки или критики.
По-скоро я питайте как се чувства и от какво има нужда.
Не се опитвайте да ѝ помагате, ако не го е поискала от вас. Често тийнейджърите имат нужда да опитат сами да се справят, дори и да е непосилно за тях. Ако разбере, че не може, сама ще потърси помощ.

Вместо да се фокусирате върху безпокойството, можете да подчертавате положителните качества на дъщеря си. Например правете комплименти за нейната внимателност, доброта или внимание към другите. Ако тя има силни интелектуални черти или черти на характера, които я карат да се откроява като личност, напомняйте ѝ го.

Посочете, че уникалността е нещо, което трябва да я радва, вместо да се чувства така, сякаш не се вписва.
Можете също така да ѝ напомните колко време е посветила на учене и подготовка например. Това ще ѝ покаже стойността на усилията, които е положила, за да успее, вместо винаги да се тревожи за резултата.

Ако дъщеря Ви има особен интерес или склонност към изкуство, музика или атлетика, можете да използвате това, за да поддържате мотивацията й. Показването на това колко се гордеете с нея и признаването на нейната отдаденост ще укрепи  увереността ѝ.
Овладяването на нови и различни умения ще изгради самочувствие и ще отклони вниманието ѝ от тревожните мисли. Не забравяйте, че тук не става дума за опит да бъде перфектна, важно е да ѝ напомняте това; целта е да положи най-добрите  усилия, на които е способна, и да се фокусира върху процеса, а не върху резултата.

Бъдете наясно с очакванията, които поставяте. Тийнейджърите често могат да се чувстват претоварени от високи очаквания и натиск да успеят.

Покажете стойността на това да се помага на другите. Включването в полезни дейности, които помагат на другите, може да повиши самочувствието на дъщеря Ви и да бъде продуктивно, здравословно разсейване от безпокойството ѝ. Насърчете я например да търси възможности за доброволчески труд в общността за каузи, към които биха ѝ допаднали.

Имам наблюдения върху мои клиенти (тийнейджъри) и резултатите са очевидни. Когато помагаме на другите, ние се чувстваме стойностни и значими хора и това повишава не само самооценката, но и нивата на допамин, ендорфин, серотонин, т.е. хормоните на щастието.  

Присъединяването към група или клуб с други тийнейджъри, които споделят общи интереси, също може да подобри социалните умения и да осигури чувство за принадлежност.
И не на последно място, погрижете се за себе си, защото спокойните родители имат по-спокойни деца и тийнейджъри.
Поздрави и успех!

Благодаря Ви! Винаги я насърчаваме и подкрепяме. Да, тя има изразена пристрастност към рисуването и ходи на рисуване с момиче от класа. Никога не сме я натоварвали с отговорността да е отлична ученичка- тя се справя сама и то успешно.
Това притеснение го усетих от около година назад, но нямам представа какво го е породило.
Взема участие в часовете, говорих с учителите и казват, че там е спокойна, но това ще отмине. Надявам се да е така, а ние ще бъдем до нея и ще я подкрепяме.
Ще последвам и Вашите съвети! Благодаря Ви!❤

Благодаря за отговора!

Бих Ви препоръчала да се погрижите и за собственото си спокойствие, защото притеснението на родителите се отразява негативно и на децата. Опитайте различни варианти, но ги правете плавно, за да могат децата да се адаптират по-лесно. При нужда може да направите консултация и с детски психолог, който, когато се запознае по-подробно със семейната история и индивидуалните нужди на децата, ще може да Ви даде по-конкретни насоки как да подходите към всяко дете поотделно.

Здравейте,

Бихте ли коментирали кой би бил възможно най-добрият вариант при "въвеждането" на нов мъж (партньор на майката) пред детето? Разделени родители от 2 години, детето (момче) е на 4.5г., добри/нормални взаимоотношение между родителите, детето прекарва време редовно с всеки родител.

Как влияе появата на нов мъж?
Има ли правилен момент за запознанството между мъжа и детето?
Как се представя мъжът?

Благодаря!

Здравейте и благодаря за въпроса!
Да запознаете детето си с нов партньор невинаги е лесна задача. Моите наблюдения показват, че голяма част от децата  не приемат лесно новия партньор на майка си, разбира се, има и изключения, а и това много зависи и от мъжа. Въпреки това, ако смятате, че моментът във връзката ви е подходящ да запознаете детето с новия си приятел, следващите стъпки ще Ви дадат някои насоки как да направите запознаването по-лесно за Вас, Вашето дете и приятеля Ви.

Първо се уверете, че Вие и Вашият партньор имате стабилна и щастлива връзка с потенциал за бъдещето, преди да правите каквото и да е представяне. Смяната на партньори и запознаването им с детето Ви може да бъде емоционално вредно и объркващо за него. Ако връзката е нестабилна и партньорът Ви напусне, детето Ви също ще понесе загубата. Бъдете сигурна във връзката си, преди да вземете каквото и да е решение.

Преди да запознаете детето с новия мъж, може да започнете да споменавате името му в разговор. Така детето ще разбере, че имате нов приятел, с когото прекарвате времето си. Освен това, може да му позволите да говори с него по телефона от време на време, така че детето  да започне да свиква с този нов човек, макар и само на вокално ниво като начало .

Изберете внимателно мястото за представяне. За да улесните запознаването на детето, дръжте мястото неутрално и в зона, където детето се чувства спокойно и щастливо. Например в парка или на площадката за игра, където детето ще бъде спокойно в социална среда, и срещата на хора е нормална, което прави запознаването свързано със забавление. Няма да е добра идея още на първата среща да поканите партньора у дома си.

Представете гаджето си като Ваш приятел. Когато представяте детето на партньора си, вероятно е най-добре да го представите като приятел в началото, докато детето свикне с него.  

Направете прехода възможно най-лесен за вашето дете. Опитайте се да поддържате нещата възможно най-прости, особено в началото. Излизайте тримата и се забавлявайте заедно, но ограничете физическия контакт между Вас и приятеля Ви около детето и сведете до минимум нощите, в които той остава. Не забравяйте, че участието на новия партньор в живота и на двама Ви може да накара детето да се чувства несигурно и уплашено, особено ако смята, че времето му с мама е компрометирано.

Помогнете на приятеля си да се свърже с детето Ви, като му кажете предварително какво харесва и какво не харесва Вашето дете. По този начин той може да даде чудесен старт на разговора с нещо, което е интересно за детето. Опитайте се навлизането в живота на новия мъж да става плавно и постепенно за детето.
Надявам се тези насоки да Ви бъдат от полза. Поздрави и успех!

Здравейте!
Дъщеря ми е на 10 г. и имаме огромен проблем с храната. Тотално отказва готвена храна (с изключение на тестени храни и сладкиши, от месните - кюфтета и кебапчета). Предпочита т.нар. "джънк фууд". Говоря, обяснявам - глас в пустиня. А вече е с инсулинова резистентност и повишена пикочна киселина. Отчаяна съм тотално - писна ми всеки ден да водя тази борба! А у дома винаги има домашна храна. Отделно и поведеднието и е отвратително (това го отдавам на настъпващия пубертет - спори, не слуша, държи се нагло и арогантно). Моля, дайте ми някакви насоки, не издържам вече!

Здравейте! Нормално ли е дете на 3 години да има въображаеми приятели? Често детето ми се прави, че си играе с цяла компания от анимационни герои, които гледа. Освен това редовно вкарва мен и мъжа ми в играта като ни кара да им казваме разни неща. Има ли нещо притеснително в това?

Здравейте и благодаря за въпроса!
Въпреки че е голямо предизвикателство да накараш дете, обичащо джънк фууд, да се откаже напълно от текущия му навик на хранене, това наистина може да се подобри с известно търпение и последователност.
Важно е Вие да се чувствате добре с дългосрочните си цели и да се стремите към малките победи всяка седмица. Ако детето Ви се движи в тази посока, тогава не е нужно да се притеснявате!

1.Изпразнете шкафа с лакомства и пакетирани храни
Ако искате детето Ви да се храни със здравословна храна, е нужно всички вкъщи да се храните така. Важно е нашите деца да ни виждат как купуваме пресни храни в магазина. Всъщност това е страхотна дейност, с която Вашето дете може да помогне. Когато сте в хранителния магазин, помолете я да отиде да вземе домати или банани например и да ги натовари в количката.
Накарайте я да Ви помогне да разопаковате чантите, когато се приберете у дома, и ѝ покажете къде отиват тези храни. После се уверете, че няма да пуснете никакви коментари като: „Ще опиташ ли тези банани днес? Мама ги купи за теб!“.  Това ще провали цялото Ви усилие и детето ще откаже да опита каквато и да е предложена от Вас храна. Не й предлагайте и не я притискайте.

2. Бъдете модел за подражание, който се храни със здравословни храни
Вие също яжте храните, които сте купили, и е важно да избягвате всякакви коментари като: „Този банан е толкова вкусен. Искаш ли да опиташ една хапка?“  
Коментари като тези ще имат негативен ефект, просто оставете детето Ви да стане свидетел как ядете храната и без никакъв натиск, можете да говорите за храната само неутрално. Нещо като: „Този банан е сладък и понякога хората го слагат в бисквитки заради вкуса и сладостта му. Освен това е много мек и лесен за дъвчене.“ Не изтъквайте качествата на храната, не казвайте колко е полезна, какво съдържа и т.н. Не говорете за болести или здраве, нито за външен вид като килограми, красота и т.н. Тук трябва да сте много внимателни.

3. Сервирайте здравословни опции
Без да принуждавате детето си да яде други храни, започнете да му сервирате здравословни храни заедно с нездравословната храна, която предпочита. Не правете никакви коментари, просто сервирайте храната. Започнете само с една здравословна храна, поддържайте малко количество и кажете на детето си, че не е нужно да я яде.
Ако тя напълно отказва, сложете я в отделна чиния, докато започне да свиква с нея. Ако не я опита, просто я отсервирайте, без да правите коментари. На следващото хранене повторете процедурата. Това може да отнеме няколко хранения или няколко седмици, ще е необходимо търпение!

4. Купувайте по-малко нездравословна храна
Ако детето Ви постига известен напредък в яденето на здравословни храни, опитайте се да намалите количеството нездравословна храна, която купувате, когато я няма в къщата е по-лесно. Ако детето Ви не яде нищо друго освен нездравословна храна, ще трябва да сте много внимателни тук, защото то наистина трябва да яде нещо!
Много е важно при всяко хранене да ѝ сервирате поне една храна, която очаква да яде.


5. Купувайте „по-здравословна“ нежелана храна
Друг трик е да купувате „по-здравословни“ нездравословни храни, сега има много марки, които дублират най-популярните нездравословни храни, но внимавайте за хранителните оцветители и консерванти.
Потърсете ги, като прочетете гърба на опаковката. Някои преработени храни имат само цели съставки и могат да бъдат много по-здравословен вариант. Може да ги потърсите в диетични или биомагазини.
В същото време можете да направите свои собствени здравословни версии на нездравословни храни с рецепти, които може да намерите в изобилие в Гугъл.
Разберете кои са здравословните заместители на храните, които детето ви обича, и ги направете да изглеждат привлекателни и вкусни.

6. Пригответе храна или лека закуска заедно
Не очаквайте детето Ви наистина да яде храната, това ще Ви спести много разочарования, но я накарайте да изплакне зеленчуците или да накълца някои храни.
Ако откаже да помага, уведомете я по-рано през деня, че това е нещо, което ще правите заедно, и ѝ напомняйте често през целия ден. Направете го забавно, пуснете малко музика. Всяко взаимодействие със здравословни храни е прекрасна възможност и ще помогне по начини, които може да не видите веднага, но ще има дългосрочни печалби.

Резултатите не идват веднага, но е важно да се въоръжите с търпение.
Ако не можете да се справите, потърсете помощта на диетолог и детски психолог.
Пожелавам Ви успех!

Здравейте и благодаря за въпроса!
Обикновено не е нужно да се тревожите за детето си, ако има измислен приятел. Когато децата достигнат втората и третата година от живота си, тяхното въображение се разширява и те могат да играят на преструвки. Много деца знаят, че тези приятели всъщност не съществуват, но се чувстват комфортно благодарение на това измислено приятелство.
Проучванията показват, че около 65% от децата са имали въображаеми приятели в някакъв момент, преди да навършат седем годишна възраст.

Но кога въображаемите приятели може да са сигнал за проблем? Предупредителните знаци, че въображаем приятел може да повлияе негативно на развитието на вашето дете, може да изглеждат така:

•   Ако детето преживява изключително безпокойство, когато сте около други деца;
•   Ако детето многократно разказва на своя въображаем приятел за травматични преживявания в детайли;
•   Ако детето постоянно има нараняващи или неприемливи действия, за които обвинява мнимия си спътник или неговото/тяхното влияние;
•   Когато детето се страхува от  въображаемия си приятел;
•   Когато настъпи необяснима промяна в навиците за хранене или сън на вашето дете;
•   Да имаш въображаем приятел след 12 годишна възраст е признак на психологичен проблем.

Само ако детето показва тези или други тревожни признаци, е нужна консултация с детски психолог.
Поздрави и успех!

Здравейте и от мен!
Не зная дали въпроса ми е за тук- може би поведението на мъника ми е напълно нормално,но реших да се посъветвам .
От около две три седмици насам ,детето ми (на 1.7 месеца почти) , крещи със всички сили и реве много ,ако изгуби баща си от поглед дори. Плаче
дори когато той отиде до тоалетна . Няколко пъти го вижда как тръгва сутрин на работа (7ч) в просъницата си ,събужда се и почва да реве ,опитвам се да го успокоя по всякакъв начин,говоря му че ще си дойде ,опитвам се да го разсея ,получава се,но за много кратко. Сеща се отново и почва силен рев и крещене Таттииииии ,Таттиииииии . Отива до входната врата и започва да го вика и търси. Вече не знам какво да правя и как да реагирам. Опитах се да го оставя да се нареве ,не се получава ,жално ми става и отивам да го гушна ,макар да не иска . Моля за съвет какво може да е това поведение ,нормално ли е ,как да реагирам и какво да правя в такава ситуация . Благодаря !

Здравейте.Детето ми е на 3г и 2 м момче.
Не се научи да излезем пеша и да не бяга и аз да го гоня по улиците като луда през целият път.Постоянно е навън от малък сред хора, по площадки,магазини и т.н. Не зачита коли нищо добре че, сме в малък град. и става невъзможно излизането, само с колата.Не иска да се вози в триколка отдавна.
Не слуша прави си каквото иска.
Има всякакви играчки с нищо не се занимава за повече от 10 мин.
Говорим,обесняваме той си знае неговото.
На характер ли да го отдам или че, нищо не му се отказва да не плаче.Какво бихте ме посъветвали?Благодаря.

Здравейте, дете на 4 години трябва ли да може правилно да държи молив/химикалка? На каква възраст е необходимо да може да го прави? В детската градина на сина ми непрекъснато ми казват, че държи молива/химикалката с цяла ръка, още откакто беше на 3 и половина.... защото трябвало да се подготвя за училище....

Здравейте,
От каква възраст е подходящо да започнем да говорим с дъщерите се за половото съзряване, менструален цикъл и всички промени , които настъпват в пубертета, в това число и истината “ от къде идват бебетата” . Имате ли предложения за подходяща литература ?

Здравейте,
малката ми дъщеричка на почти 3 години често се държи груо с брат си. Само с него и много рядко с баща си.
Никога с други деца, нито с мен.
Понякога удря батко си, той е доста по-голям и я пази, не отвръща никога, най-много да и хване ръката.
Понякога му крещи силно, казва му да се маха, не му дава да гледа в книжката.
Понякога си играят заедно и всичко е супер, но значително по-рядко, а и той повечето време е на училище.
Как е най-правилно да реагирам? И защо само него?
Чета различни съвети в книгите - да обръщам внимание на удареното дете, не на удрящото; да валидирам емоциите; да хващам ръката всеки път (но това е неизпълнимо, защото правя нещо в другата стая или съм в банята например); да наказвам; да съм строга; да не съм.

Изчерпвам се, никой подход не помага и не знам какво да правя и как е най-редно.

Здравейте и благодаря за въпроса!

Тревожността при раздяла при децата е функция на нашата култура. В други общества, където детето се отглежда в голяма група и грижите често се прехвърлят от един член на семейството на друг, детето рядко реагира на отсъствието на родител. Има много антропологични изследвания, които отразяват това.

Въпреки че детето още е малко, то все пак вече разбира, затова може да опитате да следвате някои от следните препоръки:
Първо, важно е бащата да не се “измъква”, без детето да го види или да се опитва да излезе незабелязано.  Редовното „измъкване” може да доведе до проблеми с изоставянето. Казвайте "Чао" на детето и го научете да разпознава, „Чао” „Довиждане” и „ Сбогом”. След като татко казва, „ЧАО” или "Довиждане", означава, че ще се върне.
Веднага след като бащата излезе, започнете да правите неща, които детето обича, например, игра с кубчета, четене на книжки, каквото и да е... разбира се, ще получите  писъци и недоволство, защото всичко, което  детето ще иска да прави в момента, е да плаче. Но вие не спирайте да обяснявате спокойно: „Татко отиде на работа, ще се върне по-късно, но тук имаме интересна книжка или пъзел, който можем да нареждаме“.
Важно е да не оставяте детето само в тези моменти, а да играете с него.

Това, което работи най-добре при повечето деца, е не да извинявате отсъствието на бащата, а да го обяснявате. Включете например лампата и обяснете, че ако татко не отиде на работа, светлината може да не работи много дълго. Направете любимото ястие на детето и му кажете, че няма да може да хапва от тази храна, ако татко не работи. Номерът е да не всявате някакво безпокойство у детето, то не трябва да се тревожи за това. Нека бащата да разкаже на детето за работата си, да показва картинки, свързани с работата му и всичко, свързано с това.

Подготвяйте детето за това, което предстои да се случи, като разкажете близкото бъдеще по начин, който детето може да разбере, например: "мама/татко ще си играе с теб сега, а след това мама/татко ще те прегърне силно и ще те целуне три пъти и ще излезе по работа, например. Ти ще останеш с татко/мама и когато навън се стъмни, мама/татко ще се върне".
Важно е да следвате разказа възможно най-близо и да напомняте на детето какво следва, напр. "сега отивам..., ще се върна, когато навън се стъмни".
Урокът, който можем да извлечем от други култури, е стойността на запознаването на децата си с много други хора. Можете да определите дати за игра за време, когато татко не е вкъщи, или да излезете за друга социална дейност. По този начин можете да позволите на детето да гледа на бащата, който отива на работа, не като на страшна загуба, а като на възможност за повече взаимодействия.

Пожелавам Ви успех!

Здравейте и благодаря за въпроса!

Хващам се за думите Ви:  "...нищо не му се отказва да не плаче." Това показва, че няма ясно поставени граници, което е един от факторите за подобно поведение. Ще Ви дам някои насоки, които може да изпробвате, но ако не проработят, направете консултация с детски психолог.

Поставете граници
Децата се нуждаят – и дори искат – ограничения, така че ги поставете и се уверете, че детето Ви знае какви са те. Например: „Ние не удряме. Ако си ядосан, използвай думите си, за да кажеш, че искаш играчката обратно или вместо това удари тази възглавница или разкъсай този лист“ или „Запомни, винаги трябва да  ми държиш ръката, когато пресичаме."

Бъдете конкретни и реалистични и не забравяйте да отделите време, за да обясните наистина какво означава всяка граница. (Това включва да го уведомите, че няма никакви изключения или преговори.) И след това продължете, например: „Виждам, че ти е трудно днес да не хвърляш играчките или моливите си. Ще ги приберем за известно време. Сега, искаш ли да почетем книга заедно или да оцветяваме книжка?"

Подкрепете доброто поведение
Вместо да обръщате внимание на вашето дете само когато му е трудно, опитайте се също да го хвалите да действа правилно. Похвални изявления като: „Благодаря, че прибра играчките и подреди книжките си!“ или "Толкова е хубаво, когато споделяш с малката си сестра или братовчед/ка!" ще допринесе много за насърчаване на детето Ви да прави повече от същото.
Не забравяйте да запазите похвалата си възможно най-точна и конкретна и да се съсредоточите върху УСИЛИЯТА, които детето Ви е положило, а не върху крайния резултат.

Въпреки че може да се изкушите да набиете детето си словесно, когато то участва в лудории, които не са желателни, опитайте се да помислите, преди да говорите. Важно е да сте сигурни, че думите ви са насочени към поведението и не критикувайте детето си като личност. Стойте далеч от коментари като: "Ти си толкова лош!" или "Винаги си непослушен."
Също така имайте предвид, че дисциплинирането на вашето непокорно  дете не означава да го контролирате. Това означава да го научите да се контролира. Не мислете за дисциплината като за наказание, а за начин да научите малкото си дете на правилното от грешното – важно умение, което ще му помогне да функционира в обществото по-късно.

Използвайте таймаути – положително
Когато видите, че детето Ви се разстройва и е готово да избухне, защото не постига желанията си, спрете действието и му помогнете да се успокои. Вместо наказателно прекъсване, заведете го на удобен стол, тихо място, на детската площадка или любимо кътче от спалнята, където може да се успокои. Запазете спокойствие и подкрепа и останете наблизо и на разположение за комфорт.

Не мислете за таймаут като за наказание – мислете за него като за време, в което можете да помогнете на детето си да се успокои и да си вземе почивка от поведението, което причинява неподчинение. Изчакванията не са твърди и не е необходимо да задавате време за тях; вместо това се съсредоточете върху успокояването и помагането на детето да изгради свои собствени инструменти за саморегулиране. За да направите това, вие също трябва да сте настроени, спокойни и чувствителни.

Дайте възможност на детето си
Предоставянето на възможности на вашето малко дете да прави собствен избор му позволява да упражнява своята новооткрита автономия в контролирана среда. Когато порасне, ще трябва да взема по-трудни решения; можете да му помогнете да започне сега, като му дадете избор.
Вместо да изисквате да обуе дънките, които сте избрали например, оставете го да избере между два чифта, които сте изложили. Попитайте го дали иска грах или зелен фасул с вечерята и го оставете да избере кои две истории иска преди лягане.

Разсейвайте и отклонявайте
Ако попаднете в трудна ситуация, използвайте здравословни разсейвания с детето си. Например, ако се разхождате из търговския център и видите магазин за играчки, който е склонен да накара детето ви да полудее, бързо го отклонете или отклонете вниманието му. („Леле, виж този стол за масаж! Ще ми помогнеш ли да разберем как работи.“ ) Опитайте се да измислите или да намерите готови разсейващи отклонения, за да не ви се налага да ги мислите в момента, което обикновено се оказва трудна задача.

Пожелавам Ви успех!

Здравейте и благодаря за въпроса!

Децата обикновено развиват това умение на възраст между 4 и 6 години. Най-добрият начин да помогнете на дететето е спокоен и забавен подход. Триъгълните пастели са чудесен начин за насърчаване на зряло хващане - те обикновено са по-дебели от обикновените пастели и тяхната триъгълна форма създава повърхност, върху която да поставите всеки пръст.

По-слабият захват и лекият натиск могат да бъдат признаци на мускулна слабост в китката и пръстите – мускулите, които използваме, за да пишем. Има многобройни забавни дейности за деца, които помагат за развитието на тези мускули, като строителни блокчета, играчки за навиване, рязане на хартия с безопасни ножици. Играта с глина за моделиране или месене на тесто за хляб също са отлични начини за насърчаване на силата на пръстите и китките. Когато дойде време за почистване, насърчете детето си да вземе играчки само с показалеца и палеца си.

Можете да насърчите детето си да натиска по-силно, като му покажете различните нюанси на един и същи цвят, които може да направи само с един пастел или цветен молив. Демонстрирайте, като засенчвате леко, засенчвате с по-голям натиск и след това засенчвате със силен натиск. Помолете детето си да определи кой нюанс върви с какъв натиск и след това го накарайте да опита да създаде различните нюанси, когато оцветява.

Има и забавни начини за намаляване на натиска, който детето може да използва, когато рисува или пише. Вместо да пишете, както обикновено правим, върху твърда повърхност, опитайте да използвате строителна хартия върху мека повърхност, като например покривка за маса (такава, върху която нямате нищо против да оставите няколко петна).  Тук твърде големият натиск ще доведе до разкъсване на хартията, а целта е да НЕ се разкъса хартията!

Най-важното е да се забавлявате! Оцветете, свържете точките и играйте ... Да се научи да пише не трябва да бъде стресиращо преживяване за Вашето дете (или Вас!). Ако детето Ви се съпротивлява, не се забавлява - или ако предизвикателствата продължават въпреки забавлението - насочването към ерготерапевт трябва да бъде следващата Ви стъпка.

Пожелавам Ви успех!

Здравейте, дъщеря ми е в първи клас и от началото на учебната година забелязвам, че си гризе ноктите и моливите. Дори и някои химикалки са  толкова " изядени", че са счупени в горната им част и с цел безопасност на детето/ за да не се нарани/, ги хвърляме. Този навик преди не съм го забелязвала- в детската градина никога не е гризала каквото и да е. Сега го отдавам на стреса от средата и новото място. Говорено е с детето, казва, че няма притеснения от децата и не се оплаква от нищо. Как да я отучим?

Здравейте!
Синът ми е на 3,6 год. захранен по метода ЗВБ, мисля доста успешно.
Хранеше се с всички групи храни, но след сериозно разболяване (пневмония, отказваше всичко освен тестените храни) на около 2 годишна възраст спря почти всичко.
В момента
 плодове всякакви, рядко яде банан само.
Зеленчуци само краставица и то не всеки път.
Месо рядко- само под формата на кренвирш или луканка. Млечните най-вече - к.мляко, кашкавал, сирене.
Ноо най-любимо му е тестените изделия -баници, торти, хляб и пържени картофи.
Може това само да яде...
Но от там идва и проблема със запека, който вече стана хроничен според мен. От година и половина пие все някакви прахчета или свещички за разхлабване, защото като го боли и категорично отказва да се изходи, тръшкане , рев. Ходили сме на гастроентеролог няма физиологичен проблем каза тя.
Обясняваме ВСЕКИДНЕВНО за храненето, имаме много книжки на тази тема, даваме личния пример с баща му чрез яденето на плодове и зеленчуци.
Имах консултации с детски хранителен терапевт, тя ни даде насоки за вкарване на плодове и зеленчуци- чрез игра и прочие, но успеха не беше голям. Той въобще не желае да ги пипа, защото те цапат, а за ядене абсурд. На сила не желая да го карам, защото ще стане още по-зле.... и вече съм просто отчаяна с изхожданията , с малкото разнообразие на храни....
Моля за съвет.

Благодаря предварително!

Здравейте! Имаме момченце на 1г и 4м и в началото на декември окончателно махнахме бибата, с която заспиваше. От тогава се е вкопчил в баща си и всяка нощ се буди на интервали от 30-40-50 минути и започва да мрънка и плаче, но допуска само баща си да го успокоява. Уточнявам, че баща му му обясни, че трябва да махнем бибата, а не аз.
 Нещата обаче се влошават, защото вече не иска да заспива с мен, ако се събуди е изключено аз да го успокоя, а понякога и през деня държи елементарни неща като обличане или миене на зъби да ги прави само баща му и изпада в истинска истерия ако той не е там и аз не се отдръпна.
Моля ви за насоки как да преодолеем проблема?
Благодаря ви!

Здравейте!
Синът ми (10год.) има психологически проблем с приемането на лекарствени таблетки. Дори вит.Ц не може да преглътне - първо го сдъвква. Способен е да плаче един час и да не се накани дори да сложи таблетката в устата си.
Има ли техники, с които да му помогна да го преодолее или е нужна подкрепата на психолог?

Здравейте! Как да помогна на дъщеря ми (в тийнейджърска възраст) да преодолее проблем с храненето, който самата тя осъзнава и за който ми сподели наскоро?! Отказва да хапне каквото и да било сладко или нездравословно нещо, защото после мислела за това постоянно, усещала го върху тялото си. Води си записки какво е яла през деня. Постоянно се самонавива, че от утре няма да яде толкова (а тя се храни съвсем нормално). После все пак яде, защото й става лошо, но на моменти не се чувства добре от това, после спира да се тормози за храна, после пак започва, като омагьосан кръг. Аз съм забелязала, че е прекалено стриктна към това, което яде, много държи и да спортува и то няколко неща, но някак не се тревожа, защото виждах, че яде - закусва, обядва, вечеря каквото съм сготвила (всеки ден има прясно сготвена и разнообразна храна вкъщи). Искам да й помогна, за да не се задълбочи проблема. Аз самата в младежките години страдах от хранително разстройство, което преодолях сама. Страхувам се да не съм й повлияла негативно, защото коментирам понякога моя външен вид. На нея никога не съм си позволявала, защото тя изглежда чудесно и без много да сме коментирали излишно, понякога сме й казвали (когато се е съмнявала в това), че изглежда чудесно.

Мислите ли, че ОНЛАЙН психо терапии могат да бъдат подходящи да деца на 8-10 г?

Здравейте ! Имам момченце на 4 години. Учителките в детската градина многократно ни споделят и ни молят да поговорим с детето относно поведението му. По-конкретно за това, че е трудно да го накарат да стои мирно,когато трябва да извършват занимания, много енергичен е и не се влияе от забележките, когато му се правят такива. Днес разговарях с психолога към детската градина. Според него, детето е хиперактивно и съответно трябва да се работи върху овладяване на това състояние. Насочи ни към консултация с детски невролог. Може ли да ми дадете насоки от къде трябва да започнем? Как се потвърждава или отхвърля тази диагноза ?Дали трябва да потърсим първо, лекар или психолог. Всяка информация ще ми е полезна.Благодаря предварително.

Здравейте и преди съм писала прилагам вашите съвети,детето ми след два месеца прави 7г проблема ни е че е по затворено,тихо чувствително дете, в детската градина госпожата постоянно ми повтаря че говори тихо,обесняваме с баща и резултат никакъв,притеснява ме че септември ще започне 1 клас и ще имаме същия проблем,ходили сме на психолог казват темперамет,моля и от вас някви съвети отново,тя като цяло е затворено и притеснително дете

Здравейте и благодаря за въпроса!
Ако гризането на ноктите е започнало внезапно, помислете дали детето Ви може да изпитва потисната тревожност или стрес. Имайте предвид, че някои положителни събития предизвикват вълнение при децата, могат да бъдат и стресиращи за тях. Например нов клас, нови приятели, нова среда, нова играчка и т.н.
В случая могат да помогнат разговори за чувствата и емоциите. Давайте възможност на детето да говори за своите емоции, като го изслушвате, без да го прекъсвате. Може да задавате въпросите: Как се чувстваш?, Как се почувства, когато... От какво имаш нужда? От какво имаше нужда, когато...? Мога ли да направя нещо, за да ти помогна? В случая е важно да оставите детето да говори, а не Вие!
Дори и гризането на ноктите да започне като средство за справяне с напрежение или стрес, то лесно може да прерасне в навик. Затова може да опитате да следвате следните насоки:
1.   Режете ноктите ежедневно, за да може да ги поддържате чисти. Така ще избегнете замърсявания да попаднат в устата на детето.
2.    Намерете заместител. Потърсете нещо здравословно, което детето Ви може да сложи в устата си. Това може да е редовно похапване на хрупкави пръчици от целина и моркови. Просто се уверете, че не заменяте гризането на ноктите със сладки закуски или ще замените един лош навик с друг.
3.   Дайте на детето си нещо друго, върху което да се съсредоточи. Намерете нещо, което ще поддържа пръстите на Вашето дете активни. Например гладък камък за стрес, който може да държи в джоба си, да стиска малка стрес топка или играчка. Така ще може да се съсредоточи върху текстурата и усещането на това, което е в ръцете му, вместо върху звука и усещането от гризането на ноктите.
4.   Измислете си сигнал между Вас. Когато видите детето да си гризе ноктите, леко го докоснете по ръката или използвайте кодова дума, която ще го предупреди, без да го съобщава на всички останали. Това ще му помогне да осъзнае по-добре кога го прави - в крайна сметка толкова много от тези нервни навици се правят подсъзнателно.
5.   Запазете маникюр. Вашето дете може да се вълнува да си лакира ноктите. Не само може да се превърне във време за свързване между Вас и детето, но и комплиментите, които ще получи за ноктите си, може да обезсърчат навика да ги гризе.
6.   Опитайте лак за нокти, предпазващ от гризане. Те имат ужасен вкус или леко парят, когато детето Ви гризе ноктите си. (Внимавайте обаче, тъй като някои съдържат ацетон или лют червен пипер, което може да навреди доста, ако детето Ви потърка очите си.) Говорете с лекаря на детето си или фармацевта, за да научите за най-безопасните варианти. Лошият вкус поне ще накара детето Ви да осъзнае по-добре този навик.
7.   Позволете естествени последствия. Имайте предвид, че естествените последствия могат да бъдат добри учители. Така че, ако детето ви от време на време разранява пръстите си от гризане на ноктите си твърде късо, болката може да го мотивира да спре да гризе ноктите си в бъдеще.

Избягвайте да влошавате навика
Обръщането на твърде много внимание на лошите навици на детето Ви вероятно ще имат обратен ефект и гризането на ноктите може да се задълбочи. Да наказвате детето си или да го засрамвате за това, че си гризе ноктите, също няма да му помогнете да промени навиците си.
Помогнете на детето си да се справи с гризането на нокти, но не се увличайте твърде много в това да го накарате да спре. Викането или обидите няма да помогнат.
Пропуснете дългите лекции за всички причини, поради които поставянето на пръсти в устата е отвратително - това също няма да работи.
Да помогнете на детето си да сложи край на гризането на ноктите си ще бъде много по-ефективно, ако то се присъедини към плана. Ако не е особено мотивирано да се откаже, няма вероятност усилията Ви да бъдат успешни. Така че бъдете търпеливи и ако то не иска да спре, може да се наложи да изчакате, докато го направи.
Може да повдигате темата от време на време, като кажете нещо като: „Забелязвам, че си гризеш ноктите много. Децата в училище изобщо забелязват ли?“. Споменаването, че други хора може да я видят да прави това, може да я направи малко по-наясно как другите я възприемат.
По същия начин можете да я попитате: „Изглежда, че пръстите ти понякога се разраняват, когато гризеш ноктите си толкова много. Някога искало ли ти се е да не правиш това?“
Ако детето Ви е инвестирано в това да се откаже от навика, работете заедно, за да измислите план, който да му помогне. Може да кажете, че ще дадете конкретна награда, ако успее да остави ноктите си достатъчно дълги, за да се наложи да ги отрежете (вместо да ги дъвче, преди да могат да пораснат).
Бъдете търпеливи.
Гризането на ноктите може да се подобри понякога и след това отново да се влоши. Това често е част от процеса на отърваване от лош навик. Въпреки това, с течение на времето, гризането на ноктите на детето Ви вероятно ще отшуми.
Лошите навици се отказват трудно, но напомнете на детето, че сте заедно в това. И преди да се разочаровате твърде много, напомнете си също – това вероятно е само фаза.


Пожелавам Ви успех!

Здравейте и благодаря за въпроса!

Разбирам притеснението Ви, аз като родител имах същия проблем с моя син, когато беше малък. Ще се опитам да Ви дам някои идеи, които при мен са проработили, както и такива от световно известни консултанти по детското хранене и се надявам да имат успех и при Вас.

Не крийте, подкупвайте или „образовайте“ малки деца да ядат плодовете и зеленчуците!
Много изследвания показват, че по-високият натиск за хранене води до по-ниски нива на прием на храна и тегло на децата и по-високи нива на придирчивост. Така че натискът има обратен ефект. И може би можете да се свържете с това, че все още мразите определени храни само защото сте били принудени да ги ядете като дете!

 Избягвайте похвалите или наградите!
„Гордея се с теб, че опита този нов плод.“
„Какво голямо момче или момиче.“
„Браво, ти изяде зеленчуците си – добави стикер към таблицата си със стикери.“
Що се отнася до похвалата – ако детето Ви знае, че сте супер щастливи, защото е яло зеленчуци, то знае, че сте нещастни, ако не яде зеленчуци. Дори и да не му го казвате.
Децата ни не трябва да ядат за награда или одобрение, а защото са гладни. Изследванията показват, че наградите и похвалите водят до това, че децата все пак се наслаждават по-малко на тази храна.

Подкупите имат обратен ефект!
Ако детето Ви трябва да довърши зеленчуците си, за да получи десерт, това му казва, че зеленчуците са гадни и издига десерта на пиедестал, а той така става още по-желан. Така може да се създаде пристрастяване към сладкото, вероятно за цял живот – не е желаният от нас резултат!

Обучението по хранене не работи!
„Попай яде спанак и е силен!“
„Морковите ти помагат да виждаш по-добре!“
„Имаш нужда от витамин С, за да си здрав, ето в този портокал има много вит С!“
Всички сме го правили... Предполага се, че казвайки на дете, че нещо е добро за него, ще го насърчи да го изяде. Но изследването показва точно обратното. Децата в предучилищна възраст ядат по-малко моркови и ябълки например и ги оценяват като по-малко вкусни, когато възрастните им казват, че яденето на тези храни ще помогне за постигането на конкретна здравна цел. Така че не се занимавайте!

Избягвайте да криете пюрирани зеленчуци в други храни!
Промъкването на пюрирани зеленчуци в храната на вашите деца е често срещана тактика, за да ги подмамите да ги изядат. Страхотно е да увеличите хранителните вещества в храната със зеленчуци. Но скриването на храната не позволява на детето Ви да опита тази конкретна храна и да се научи да я харесва. Освен това, вероятно в някакъв момент ще разбере какво има в пюрето и ще откаже да го яде, както и ще стане  предпазлив към всички храни, които предлагате.

Ето идеи, които обикновено работят:

1) Направете зеленчуците по-лесни за ядене
Децата обичат пържени картофи и чипс! Така че сервирайте зеленчуци, оформени като чипс или пържени картофи. Можете да използвате сладки картофи, пащърнак или цвекло. Полейте ги с олио и сол и ги запечете.
Можете също да опитате да сервирате зеленчуци с различни степени на „готовност“. Някои деца може да предпочетат царевицата им да е замразена от торбата, морковите им да са само сурови, грахът да е сварен на каша или картофите да се пюрират например.

2) Добавете вкус
Целината е по-вкусна с фъстъчено масло, а морковите са по-вкусни с дип. Разбира се, може да накарате детето си да оближе дипа… поне слага зеленчука в устата си! Хумус, дип от кисело мляко или дори кетчуп.
И опитайте да печете зеленчуци, за да подчертаете сладостта. Децата няма да пипнат брюкселско зеле, но ако е изпечено с масло и кленов сироп, може да им хареса!

3) Дайте забавни имена на зеленчуците
Ако дадете запомнящо се име на плод или зеленчук, е по-вероятно децата да ги ядат. И яжте повече от тях. Плодова салата супер сила, мощен грах, супергеройски спанак или броколи като „минидървета“ може да предизвикат известен интерес.

4) Играйте с храната
Играта с храна може да бъде особено полезна, ако имате сензорно чувствително дете, което не харесва определени текстури. Това им дава възможност да играят и да усетят храната. И това е още един начин да изложите детето си на храна – без натиск да я яде, тъй като не е време за ядене!
Сензорните свойства свързват всички храни и забавните дейности им помагат да извървят „стъпките към храненето“. От присъствие с храна до взаимодействие с нея, помирисване, докосване, вкусване и ядене.

Моят син обичаше да яде храната, направена на отделни хапки под формата на влакче с вагони и така всеки път се хранеше с удоволствие. Всяка хапка може да е оформена като от кетъринг с различни продукти, може да са с различни формички и на клечка, ако предпочита.

5) Не се отказвайте!
Децата могат да изпитват страх от нови неща, наречен „неофобия“. Те също имат променящи се вкусове. Може да отнеме до 15 (или повече!) опита, преди детето Ви да избере да яде храната. Затова предлагайте храната винаги, когато я ядете. И не го отписвайте като „той не харесва това, така че повече няма да му го сервирам“.

6) Сервирайте зеленчуци, когато детето е най-гладно!
Както всеки от нас – храната е по-вкусна, когато сме гладни! Оставяйте детето да огладнява, не му предлагайте пакетирани храни, „за да е яло нещо, все пак”.

7) Отглеждайте градина и пазарувайте с детето си!
Включването на децата в процеса на отглеждане или закупуване на зеленчуци се счита за положително свързване с храната! И ще ги насърчи да опитат храната.
Отгледайте градина (или дори саксия на перваза на прозореца) със зеленчуци. Посетете фермерския пазар и говорете с фермер за това как отглеждат морковите си например.  Или помолете детето си да избере нов зеленчук, който да опита в магазина за хранителни стоки.

Гответе с детето си!
Създаването на ястия в кухнята дава на децата чувство на гордост и собственост върху храната. По-вероятно е вашето дете да опита нова храна, която е помогнало да направи.  
Много деца не харесват усещането за определени текстури или разхвърлянето им, ако са сензорно чувствителни. Готвенето с Вашето дете го запознава с храни, които обикновено избягва по време на хранене. Но не е време за хранене..., така че няма натиск да яде. Както при играта с храна, готвенето дава на детето ви допълнителна експозиция и то може да е по-склонно да докосне тези съставки, които обикновено не би докоснало на масата.
Можете  да опитате да предлагате нова храна, когато има други деца наоколо, тъй като децата обичат да копират едно от друго.

Притесненията на родителите често са един от факторите децата да са капризни в храненето.
Затова е важно да проявите търпение и спокойствие, за да има положителен резултат.
Поздрави и успех!

Здравейте,
Моля за съвет.Дете на 10 години плюе по тениската си, плюе по бюрото и казва, че не му пречи о отказва да почисти. Мие си ръцете с вода от шишето за пиене като излива върху килима, защото нямал време да отиде до банята-играел, бил във битка на компютъра. Това аутизъм ли е и как да се справя по мирен начин.

Здравейте.Детето ми е на 3г и 2м.Вече е на градина.Ясно е ,че не е от най - редовните.Ходи 3-4 дни,после по две седмици в къщи.Късно махнахме памперса.Но от месеци в къщи няма произшествия.Много много рядко се случва ,да се изпусне в гащите.От както ходи на градина , постоянно ми връщат напикани дрехи.Понякога и по 2 пъти на ден.В началото беше само докато спи,а сега дори и както стои и си играел.
Смятам ,че прави напук ,защото само като му кажа че ще ходи на градина и той с един ехиден поглед ми казва ,, аз ще пиша в гащите,защото съм бебе,,.Как ли не му говорим ,да казва като му се ходи в тоалетната,но няма ефект.
Като цяло той е много активно дете,не се спира за секунда.Последно време в къщи започна да отговаря,да посяга дори.

Здравейте! Дете на 4 години, което послъгва от време на време. Понякога реагираме спокойно като я "хванем", но понякога се ядосваме и реагираме по-остро. Понякога й казваме, че няма да си говорим с нея докато ни лъже. Знам, че това е абсолютно грешно, но не знам как да подходим.

Благодаря Ви предварително

Здравейте, дъщеря ми е на 5 и половина и от малка е по-притеснителна, но вече това започва да ѝ пречи. Когато учим нещо ново - тя направо блокира, защото има страх да не обърка нещо и започва да трепери и отказва дори да се пробва да го каже. Днес отказа да ходи на градина, започна да плаче, защото имат да учат стихче което сме научили вкъщи, но се притеснява да го каже на градината. Може ли да се "моделира" това притеснение и чувствителност?

Здравейте.Пише ви майката на момче на 16год.с което имам сериозен проблем.Допреди 2-3 години детето ми си беше съвсем обикновено и лъчезарно дете,но откакто влезе в пубертета стана много различен.Зная че възрастта си повлиява но при него става нещо притеснително.Затвори се в себе си ,не общува с никого и в клас също.Сега е в 9клас и в класа му има още 2 деца с които бяха в една компания до 7клас.Не иска да общува с никого.Учителите му са притеснени и постоянно ме викат в училище да разговарят с мен.Искат да го пращат на психолог.И той като се прибере в къщи не излиза никъде.По цял ден се забива на компютъра.Не учи.Не иска да ходи на училище.Напоследък като се прибере от училище и ляга да спи.Не мога да го събудя цял ден и след това цяла нощ е на компютъра.Това го разбрах скоро като класната му ми каза че спи в час.Аз като си легна и той си ляга и както разбирам по-късно той ме лъже че си ляга и след мен става и сяда на компютъра.Аз съм торкова уморена че заспивам веднага и баща му също.Но един ден го издебнах и се събудих към 3часа.Той беше на компютъра и каза че понеже цял ден е спал не може да заспи.Видях че не играе игри а си пише с някой.Попитах го какво е това и той ми каза че си пишел с някакви деца от Америка защото него никой не го разбирал а само тия деца с които си пишел имали сходни интереси.Опитвам се по спокоен начин ад изкопча повече информация от него,но той ме успокоява че не вършел нищо лошо а просто си пишел с тях защото му било забавно.Много съм притеснена какво се случва с него.Моля за съвет от вас.Н|е зная как да разговарям с него.Дали със спокоен тон или да му се разкрещя да прекрати това.Не зная дали това няма да има обратен ефект.

Здравейте. Дъщеря ми скоро навършва 6г. С какви методи мога да ѝ помогна да спре да си чопли кожата около ноктите и да си навива косата около пръстите? Извършва тези действия, когато е концентрирана в нещо или когато се развълнува.

Здравейте!Синът ми е на 15г.Съпругът ми е заклет фен на Левски и съответно синът ми расте такъв.Лятото го заклещили момчета от ЦСКА и му съблекли тениската.Лошото е че моето момче много се е уплашило да не го набият и се е напикал.Снимали са го с телефон и клипа се завъртял в социалните мрежи.Няма как да  предотвратим разпространението.Как да помогна на детето да не се чувства унижен?
Ние съответно подадохме жалба.Хулиганите са разпознати и  привикани в детска-педагогическа стая.Фанелката ни е върната.