Във дома, но не в живота

Моля Ви се четете с разбиране! Изобщо никого не оправдавам или защитава . Ако кажа, че всеки ден ме обижда или всеки ден се караме, ще е лъжа. Това не значи, че ако карането се случва 1 път в месеца, но тегленето за абсолютно всичко го правя всеки Божи ден сама, не ме натоварва психически. Както казах - ако не повдигам темата за неговото нищоправене - той просто си съжителства с нас без драми. Но аз няма как да не я повдигам и само да мълча и да се прегърбвам 24/7. Щом повдигна темата - ответната реакция е да ме обиди, да ме накърни. Ако не я повдигам, ако не мърморя, че не прибира след себе си, ако не мърморя за нищо - просто съжителстваме мирно, не се караме. Кое точно приемате за защита не разбирам наистина. Да, мърморя си, да искам и му казвам, че имам нужда от ПОМОЩ, за него това е упрек, той не смята, че не прави нищо и от там се започва скандала.
Отделно аз да не работя, а той да изкарва парите е НЕГОВО желание и за жалост стечение на обстоятелствата, защото децата ми са болни почти непрестанно, когато са на детска. Моят проблем не е с това, че ще работя, напротив - нямам търпение да имам възможност да работя. Просто не мога да Ви обясня целият ми семеен живот в няколко реда. Изобщо не е така както се опитвате да го изкарате. Искате да ми кажете, че щом работи това значи, че трябва да оставя всичко, което яде където го яде? Че не може да си вдигне дрехите от пода? Не може да изведе детето в парка? Как си представяте аз да готвя, чистя, подреждам, гладя, пера, да извеждам децата, да ги водя по лекари, да ги уча да карат колело, вкъщи да се занимавам само и изцяло аз с тях и на всичкото това да работя без грам помощ от никого? Второто ни детенце не беше планувано и аз като знаех какво ме чака исках не го исках признавам си, той тогава настоя, че ще ми помага, да не се притеснявам за работата и т.н., аз като всички патки на този свят и със своята явно наивност се реших. Стоенето ми у дома вярвайте ми - не е защото ме мързи или защото не искам, моля Ви се. Изобщо не знаете за какво става въпрос. Ако за Вас нон-стоп мрънкане е просто да искаш партньорът ти да ти помогне поне с това да не се превръща в 3-тото ти дете, то наистина няма как да ме разберете. Това да не се разбира, че аз съм перфектна и нямам своите трески. Просто моето мърморене е в следствие на това, че аз върша ВСИЧКО. Заменям своето ежедневие за абсолютно всяка работа - ще ми се види като почивка, гарантирам Ви.  Единственото, което не върша аз е да ходя на работа..
Проблемът ми с излизането е, че не искам после да ме погнат за отвличане на децата и да си влоша положението.

И добавям за предните коментари - не стоя по цял ден, всеки ден да му мърморя, нито очаквам от него да си дойде от работа и да му връча децата. Искам просто като почива вместо да се затвори в стаята и цял ден да зяпа телевизия - да слезе и да погледне децата. Вместо да ми стои до никое време да следи биткойн и барели - да отдели 5 минути на ден за собствените си деца. Не искам от него да бърше и чисти, а просто да не ми създава допълнително работа и най-вече - просто да е татко. В редките случаи, в които е гледал децата за няколко часа ако трябва да ходя по лекари или да водя едно от децата в спешното, съм била адски на тръни. Заспива и няма будене, малкият беше излязал в двора, добре, че не се е сетил да излезе на пътя. Детето беше с фрактура на крачето, по такъв начин беше сложен гипса, че нямаше как да го заведеш в парка и да го люляш например, за да не плаче един месец стоях вкъщи с детето, разнасях го напред-назад, няма да казвам колко тежеше. Таткото понеже много му мърморя - този един месец не изведе другото детенце нито веднъж, стоя с мен затворено. Добре, че тогава детската поне беше наблизо и не разнасях малкия много, за да закарам баткото на детска. И допълнително с това върша абсолютно всичко. С първото ми дете нямах проблеми, с второто имах здравословни проблеми цялата бременност, след прекаран Ковид ми се влоши здравето и пак сама като куче съм се оправяла. Никога не съм получила помощ. И ми казвате, че да я искам е много мърморене и на него много му е писнало? Ами извинявам се, не съм съгласна. Никой не иска да кара 24 часови смени. От него се иска само и единствено да изведе децата докато изчистя, да се занимава с тях докато измия. Както казах - детенцето ми рисува нашето семейство като мен, брат си и себе си. Да подчертая - никога не съм ги карала, не съм им говорила лошо за татко им, или съм ги карала да не го считат за такъв. Сами си направете сметката за колко присъстващ татко говорим.

Много често, когато някой стартира подобна тема е разстроен или в афект и когато човек е завихрен изказва нещата по един краен и силно емоционален начин…
Когато си спокоен, можеш да се самонаблюдаваш и да си по-обективен. Можеш да се огледаш като в спокойно езеро.
Когато си под афект нищо не е обективно. Можеш ли да се огледаш във вряла вода? Когато сте в спокоен период ще напишеш нещо друго.

А и Няма как да се види цялата картина от няколко поста.

После потребителите захващаме подклаждането на огъня. Махни го тоя, не става, развеждай се и подобни…

Други пък размахват пръста и съдят, тъй сякаш те държат най-високи морални стандарти.

Да, понякога ситуацията е неспасяема, но друг път не. Често жените, които пишат, искат просто да им олекне,  да „се изповядат“ да получат подкрепа. Проблемът е, че тук подкрепа трудно се получава.

Но Е каквото е. Форумът е умален модел на нашето общество.
Обикновено има мятане на камъни и сочене с пръст.
Няма дискусия.
Хубаво е да има дискусия и подкрепа.

Към авторката:
Разбирам, че имаш план. Следвай го. Бъди търпелива и стискай зъби. Измисли и план Б, ако трябва. Не прави нищо прибързано. Мисли какви са приоритетите на теб и децата ти.
Скатавай и заделяй тайно всяка стотинка, която успееш защото може да ти потрябва.
Опитай да се погрижиш за здравето си и външният си вид, за да възвърнеш самочувствие и сила.
Всичко ще се нареди. Бъди търпелива и премисляй ходовете си. Пожелавам ти късмет!

Авторке, обърни палачинката - не му мрънкай. Просто не прави нищо за него. Като се върне да няма ядене, нека си сготви. Като не си раздигне масата, ти я остави така, като са му дрехите по пода, нека стоят. Стига да можеш да търпиш неразбория. Като минат два-три дни и почне да пита защо това и онова, кажи - заета съм с децата, нямам време и възможност да подредя/сготвя/изпера, занимай се с тях, аз ще го направя. Ако не, ти сготви/изпери/подреди...  Ако откаже, отново нищо не прави. Нещата или ще се подобрят, или ще се влошат. Обаче промяна ще настъпи.

Моля Ви се, да купиш 3 самолетни билета не е същото като да си пренесеш целият живот някъде и да издържаш деца. Като казвам, че нямам пари не означава, че нямам нито един лев. Нямам достатъчно за да грабна децата и да замина имам предвид.

Дали е подготвена за лошият вариант?  Какъв би бил следващият й ход?

Децата разбират български, но отговарят и говорят предимно на италиански. Не знам защо, наистина. Вкъщи изключително рядко се говори на италиански и то само някоя конкретна дума, говорим си на български.

Ясно. Щом разбират поне, няма да има проблем с адаптацията. Мои познати заминаха в една от скандинавските държави без да знаят и дума от езика. Децата им бяха точно на 3 и 5 г., още на  втория-третия месец проговорили. Трудно било за родителите, за децата не.


Ами, готова или не, може ли да продължава така?
Ако може, ще търпи и това е. Ще пише във форума, ние ще ѝ съчувстваме и до там....
Ако не може, прави нещо, за да се променят нещата. Към добро или лошо, промяна е. Пък и всяко зло - за добро.

Въпросът беше по-скоро към нея или пък е риторичен, знам ли. Доста избирателно отговаря и не става ясно какви са плановете й поне по отношение на частична финансова независимост.

Не знам, на мен ми се струва, че си се изнервила от стоенето вкъщи. Над 5 години не ходиш на работа, щом голямото е на толкова. Освен това самочувствието ти е сринато заради килограмите. Не си провал, как ти дойде на ума? Грижиш се за децата, но това не ти е достатъчно. Просто се хвани да си търсиш работа интензивно. И вземи направи нещо за тези килограми. Мъжът ти в случая няма значение, ти си важна, направи го за себе си!

И не изисквай от този мъж неща, които ти си представяш, че трябва да прави като баща, но на него не му идва отвътре. От сърце ти казвам - само се тормозиш така. Няма смисъл! Не знам си кой баща може и да излиза със сина си в парка, но ти виждаш ли всички онези стотици и хиляди бащи, които не излизат? Какво да ги правим тях, да ги уволним от бащи? В по-късен период като момчета и мъже може да се посближат с баща си, или не, все пак бащите са различни. Недей да имаш розови очаквания, защото това води до големи разочарования.

Мъжът е класически токсичен нарцис социопат. По-лошо ще става. Спасявайте се, ще ви съсипе децата, а вие като нищо ще стигнете до хоспитализиране от изтощение.
Поискайте помощ от социални грижи. Аз не разбирам какво правите при мъж, който посяга на децата ви.
Инстинкти нямате ли? Така ли са ви малтретирали и унижавали, че дори го защитавате, че не било често? Ако сте израсла с родители насилници, България за вас и децата ще е ад.
Този е изрод. Зле ми стана.
Той не може да се държи като баща, защото не е нормален. Прочетете малко специализирана литература, и ще ви просветне. Възможно е да сте расла между такива, и затова да не сте се усетила навреме.
Целта на тези индивиди е пълно унищожение и контрол върху жертвите. Но първо симулират нормалност, докато се появи поне едно дете. Със следващото вече се проявяват, защото си мислят, че няма къде да бягаш.

Бащата, че не е свестен не е, но и че авторката добре оправдава стоенето вкъщи с децата е факт. Доколкото съм запозната всички деца боледуват в тази възраст. Ако няма право на много болнични ползва детегледачка. Подозренията ми обаче са, че тя не е особено квалифицирана, съответно ползването на детегледачка може да излиза по- скъпо от нейното стоене вкъщи. Каквото и да си говорим на запад поне децата се дават под една година на ясла и жените се връщат на работа. Ако не са със специални нужди, сополите са оправдания.

Последно. Нали притеснението ти от това беше свързано с отвличане, а не финансово. Имаш или нямаш, май и жилище с "условия" можеше да купиш.

Не знам дали аз не се изразявам правилно, Вие ли не ме разбирате. Казвам, че финансово не съм стабилна - защото нямам средства да се грабна и да замина, все пак децата ядат, имат нужди, които не се равняват на 3 самолетни билета по 20-30€. Да хвана децата и просто да замина без негово знание може да го приеме като отвличане на децата и не искам да ми доведе още проблеми на главата. Тези проблеми също изискват да имаш финансова стабилност, за адвокати най-малкото. Жилище свое нямам. Изобщо не знам дали ме разбирате - имам средства да замина още утре, не знам защо мислите, че съм съвсем на нула, може би така съм го написала, но децата имат нужда от много неща, не е само до заминаването. Докато ги запиша на детска, да ги стегна за детска, докато намеря работа, докато получа заплата, нали това изисква време. Отделно и дела да водя, също трябват средства. Не знам дали става по-ясно така. Ако беше само до самото заминаване щеше да е супер. И отделно аз не мога да си разкажа цялата история в коментари.  Просто много хора пишете, питате и не смогвам.

Тези теми станаха вече прекалено много.Че бащата не е стока,не е!
Но и авторката не блести с интелект.След първото дете се бил променил,ама тя родила второ да довърши картинката.Стореното -сторено.Няма как да промени свраката в бял гълъб.
Децата на ясла и градина,тя тръгва на работа и си събира пари да има незевисимост.Ако има кой да помогне в България,да се връща.

Никъде няма да отидеш, нито нещо ще промениш. Изпускаш парата просто. Не мисля, че ти е зле. Повечето майки на малки деца ходят на работа, а като се върнат вършат работата, която вършиш ти.