Здравейте. Ще се опитам да бъда максималлно кратка. Омъжена съм от 10 години имам и дъщерипка на 7 години. От две три години насам с съпруга ми сме в лоши отношения. Той е маниакален ревнивец и да отбележа винаги е бил ревнив,но просто в началото явно не е била изразена в такава степен,че чак да ме задушава и да не ми дава право на самостоятелни решения и излизания. Той чувства себе си свободен да прави каквото си поиска,да излиза,да взема решения,не бил длъжен да се обяснява. Не е постоянно така има и периоди,в които е добър мирен и изведнъж стъпя на криво,направя нещо което не му харесва и се почва с съмненията. До този момент не съм изневерила никога,но той така и не ми повярва. Лъжела съм го много пъти,но само от страх от неговата реакция. Дойде и деня,в който на мене вече ми писна от всичкото това нагаждане и угаждане и взех да си казвам все по често мнението и вече станах неудобна явно. Ядосва се,гони ме,псува ме и когато реша да си ида ппчва да пее друга песен. Да си дадем последен шанс до след две три седмици и пак започва. Детето ни сега започна да учи,още свиква с новия режим и мисълта че трябва да я местя в друго училище,понеже ще се наложи ме притеснява,но и така да живеем няма как. Единствения начин всичко да е наред е да мълча аз и да правя каквото иска той и както го иска,но не знам защо вече не мога просто се уморих,нямам желание. Страх ме е от новото начало и от последствията,но и това въртяне в кръг ме изморява и не мога да взема решение.
- Публикувана: 27 септ. 2023, 12:19 ч.
- Последно мнение: 23 окт. 2023, 18:15 ч.
Не мога да взема решение и става все по зле.
За съжаление не виждам бъдеще с този човек.
По-добре се разделяйте и местете докато детето още е на 7, не е свикнало с училището и приятелите.Иначе след година вече ще е по-кофти за него.
Ако имаш възможност да се справиш сама, няма смисъл да се мъчиш с този мъж.
По-добре се разделяйте и местете докато детето още е на 7, не е свикнало с училището и приятелите.Иначе след година вече ще е по-кофти за него.
Ако имаш възможност да се справиш сама, няма смисъл да се мъчиш с този мъж.
Ново начало след такъв тормоз не ми звучи плашещо, а прекрасно.
Какъв е въпроса? Повтаряш едни и същи действия и очакваш различен резултат. Мъжа ти няма да се промени, без значение ти колко “послушна” ставаш. Но пък за сметка на това с твоето бездействие ще превърнеш своята дъщеря в перфектна жертва за някой насилник. Ако това не ти е достатъчна мотивация, почакай вербалния тормоз да прерастне във физически.
Събирай му багажа и да го няма. Първите месеци ще ти е трудно. Свикнала си поне малко да разчиташ на него. А и навика си е навик. След няколко месеца, най- много година, ще съжаляваш, че не си се разделила с него по-рано.
Събирай му багажа и да го няма. Първите месеци ще ти е трудно. Свикнала си поне малко да разчиташ на него. А и навика си е навик. След няколко месеца, най- много година, ще съжаляваш, че не си се разделила с него по-рано.
Направо на въпроса:
Чие е семейното жилище?
Чие е семейното жилище?
Ами махай се тогава. Това е психически насилник, който няма никога да се оправи, а ще става все по зле.
Върви си и не се връщай. Повтарям - не се връщай.
Няма да става по- добре, все по- зле ще е.
Няма да става по- добре, все по- зле ще е.
Моя извод от опит с ревнив насилник. Те не се кефят толкова на скандалите, колкото на прошките. Готови са всичко да обещаят, само да им простиш. Но това е единствено и само, за да могат да направят още по-голямо лайно следващия път. Без извинение.
в голям процент ревнивците са изневерители самите те
Направо на въпроса:
Чие е семейното жилище?
Чие е семейното жилище?
Много е хубаво, че имаш собствено жилище. Предполагам и работа имаш.
Намери добър адвокат и се посъветвай с него/нея.
Имате дете! А може би и общо имущество. Важно е да знаеш какви варианти имаш относно родителските права и с какви опции и ограничения разполагаш.
Изчакай да се успокоиш и добре премисли всичко. Не вземай импулсивни решения.
Би ли се съгласил съпруга ти на семейна терапия, в която да се изясни от къде идва недоверието между вас? Способен ли е на промяна? Виждаш ли някаква надежда за брака ви или е непоправимо счупен?
Ако е приключило всичко, състави план и действай.
Няма смисъл да живееш в тихо отчаяние.
Намери добър адвокат и се посъветвай с него/нея.
Имате дете! А може би и общо имущество. Важно е да знаеш какви варианти имаш относно родителските права и с какви опции и ограничения разполагаш.
Изчакай да се успокоиш и добре премисли всичко. Не вземай импулсивни решения.
Би ли се съгласил съпруга ти на семейна терапия, в която да се изясни от къде идва недоверието между вас? Способен ли е на промяна? Виждаш ли някаква надежда за брака ви или е непоправимо счупен?
Ако е приключило всичко, състави план и действай.
Няма смисъл да живееш в тихо отчаяние.
Твоето жилище в същия град ли е?
Направо на въпроса:
Чие е семейното жилище?
Чие е семейното жилище?
Няма вариант да разбереш какво ще е ако не го направиш.
Децата са адаптивни, ще се справи детето и с новото място и с новото училище.
Живота е кратък, важно е всеки да е щастлив в него. Да се измъчваш само за да запазиш детето или защото така си свикнала, аз лично смисъл не виждам.
Успех!
Твоето жилище в същия град ли е?
Направо на въпроса:
Чие е семейното жилище?
Чие е семейното жилище?
На твое място бих се изнесла незабавно. Не виждам смисъл детето ти да расте в непрекъснати конфликти и с болно ревнив баща. Връзката ви е непоправимо развалена и седейки с него само удължаваш агонията - твоята, неговата и тази на детето.
Няма ли начин да се преместиш в твоето жилище,но да водиш детето в училището, в което учи до края на годината.
Сега прочетох, че жилището ти е в друг град. Не може да спираш детето от училище. А ревнивецът не може ли да гледа детето през седмицата до края на учебната година, а ти да я взимаш в петък и в понеделник да я водиш на училище?
Направо на въпроса:
Чие е семейното жилище?
Чие е семейното жилище?
На твое място бих се изнесла незабавно. Не виждам смисъл детето ти да расте в непрекъснати конфликти и с болно ревнив баща. Връзката ви е непоправимо развалена и седейки с него само удължаваш агонията - твоята, неговата и тази на детето.
Няма ли начин да се преместиш в твоето жилище,но да водиш детето в училището, в което учи до края на годината.
Сега прочетох, че жилището ти е в друг град. Не може да спираш детето от училище. А ревнивецът не може ли да гледа детето през седмицата до края на учебната година, а ти да я взимаш в петък и в понеделник да я водиш на училище?
И аз гласувам "за" напускане по бързата процедура.
За училището, наистина, пробвай да говориш с директорите на трите училища. Не знам дали е о.к. детето да пропусне годината и примерно ти да си я подготвиш вкъщи като частна ученичка. Бих питала в Министерство на образованието какви са вариантите.
Има и друго нещо: детето с кого ще стои цяла година, ако не ходи на училище, а ти си на работа?
Все сериозни въпрси, дай си малко време да си отговориш.
За училището, наистина, пробвай да говориш с директорите на трите училища. Не знам дали е о.к. детето да пропусне годината и примерно ти да си я подготвиш вкъщи като частна ученичка. Бих питала в Министерство на образованието какви са вариантите.
Има и друго нещо: детето с кого ще стои цяла година, ако не ходи на училище, а ти си на работа?
Все сериозни въпрси, дай си малко време да си отговориш.
Парите вървят с ученика,няма как да откажат да го вземат,освен ако искате в точно определена паралелка.Ако е областен център,питай е Инспектората и веднага ще намерят място за детето.
Твоето жилище в същия град ли е?
Не е нужно да чакаш. Достатъчно си чакала и давала, разбирам притесненията ти. Заслужаваш много повече. Бъди смела, ще се справиш.
Ако директорите ти отказват с предлог, че за тази учебна година няма места, отиваш в съответното РУО и им обясняваш, ще ти съдействат със сигурност.
Как пък единственото решение, което ти дойде на акъла, е да спреш първолак от училище, защото 10 години не си взела решение да се изнесеш от мъжа си и да си оправиш живота, та точно сега това е решението? Имаш собствен дом, детето иска да е с теб, уреждаш нещата в съответното училище, дали са ти адекватни съвети, и започваш да мислиш повече за детето си и по-малко за себе си.
Как пък единственото решение, което ти дойде на акъла, е да спреш първолак от училище, защото 10 години не си взела решение да се изнесеш от мъжа си и да си оправиш живота, та точно сега това е решението? Имаш собствен дом, детето иска да е с теб, уреждаш нещата в съответното училище, дали са ти адекватни съвети, и започваш да мислиш повече за детето си и по-малко за себе си.
Още не е свикнало детето с новия клас, така че го премести възможно най-скоро и си събирай багажа за другия град.
Ревнив, обиждащ, правещ, каквото си иска......и 10 години що го търпя?
Събирай си нещата, че да не влезеш в крииналната хроника! (сори, ама явно ти трябва нещо да се опомниш)
Ревнив, обиждащ, правещ, каквото си иска......и 10 години що го търпя?
Събирай си нещата, че да не влезеш в крииналната хроника! (сори, ама явно ти трябва нещо да се опомниш)
Не съм решила да я спра,но ми казват да чакам до следващия месец,тогава ще се освободи едно място. ...
Snqs9216, учебната година започна, няма как да не е записано детето, защото образованието е задължително. Някои директори не са запознати с надплановия прием, или не им се занимава, затова съвета ми е да посетиш съответното РУО.
Snqs9216, учебната година започна, няма как да не е записано детето, защото образованието е задължително. Някои директори не са запознати с надплановия прием, или не им се занимава, затова съвета ми е да се посетиш съответното РУО.
Понеже не съм в България и не съм запозната, но при положение, че ходенето на училище е задължително, то ако дете се премести в друг град, не трябва ли да се отпусне съответната бройка за детето в най-близкото училище по новото местоживеене? Ако не може, то поне в някое училище в града въобще.
направо набелязвате училище, сваляте заявление за прием от сайта им, попълвате и го входирате в администрацията на съответното училище.. до 3 дни трябва да ви отговорят от дирекцията с официален документ..
те може по телефона да казват, че няма места, а да има..няма да се учудя
те може по телефона да казват, че няма места, а да има..няма да се учудя
По новите правила /колко да са нови, поне от 6 г/ ученик не се "отписва".
Когато го запишеш в новото училище, прехвърлянето става автоматично!
Ако случайно спреш детето от училище за месец, без основание, ще те подгонят социалните. А това въобще не е в твой интерес!!!
Когато го запишеш в новото училище, прехвърлянето става автоматично!
Ако случайно спреш детето от училище за месец, без основание, ще те подгонят социалните. А това въобще не е в твой интерес!!!
Моя извод от опит с ревнив насилник. Те не се кефят толкова на скандалите, колкото на прошките. Готови са всичко да обещаят, само да им простиш. Но това е единствено и само, за да могат да направят още по-голямо лайно следващия път. Без извинение.
Не съм казала че изобщо няма да ходи,а дали временно ще е проблем,смисъл да е отписана за две седмици например и тогава да постъпи в следващо училище.
Гъбаркаш ли се?
Замисли се защо седя с него толкова години, през които детето не е ходело на училище и си могла да го преместиш лесно, а няма и две седмици след първия учебен ден се сещаш да се изнасяш с детето в друг град! Май не си готова ментално да напуснеш мъжа, търсиш извинения да продължаваш да седиш с него, надяваш се да ти кажем да седиш заради училището на детето и търсиш валидиране на временно решение, което вече си взимала няколко пъти.
Не си готова да го напускаш. Местене от жилище, в което си живяла 10 години е трудно, тежко, опаковането и разопаковането е сложно, скъпо е, защото някои вещи се губят и чупят, а други изобщо не могат да бъдат отмонтирани или в новото жилище има същите и няма място. Това ако си без дете. С малко бебе очаквахме и разопаковахме цял месец, а с две деца още по-дълго, като майка и свекърите дойдоха да помагат и наехме и фирма да разглобява, пренася и сглобява големите мебели. Можеш ли да вземеш отпуск? Има ли кой да ти помогне? Има ли кой да гледа детето в извънредни ситуации? Детето ще има ли обзаведена стая? Все пак е вече ученик.
По-добре си дай още малко време, осигури помощ от родители, роднини, приятели и чак тогава се изнеси, но завинаги и без да мислиш дали!
Важно!!! Ако той е насилник, може да не те пусне в апартамента, да ти прави сечено, да ти изхвърли важни вещи. Важните документи, вещи с емоционална стойност като албуми, някои книги, както и най-необходимото за първите дни ги изнесли тайничко още преди да му съобщиш, че се изнасяш. Също дрехи за тебе и детето за поне 2 седмици. Убеди се, че в новото жилище имаш работеща пералня, готварска печка, та да не се окажеш в трудно положение. Зареди с ориз, макаронени, изсушени нахут, бакла, боб и леща! Малко консерви риба, домати, сушени плодове и зеленчуци и ядки, брашна, захар, какао, шоколад, кафе ще ти помогнат да не се налага да тичаш да купуваш тонове неща наведнъж. Четки за зъби, тоалетна хартия, сапун и паста или прах за зъби, дезодоранти, продукти за дамска хигиена, аптечка за първа помощ и лекарства за хронична болест (ако имате) е добре да заредиш.
Можеш да вземеш стари, непотребни дрипи от приятелки и да ги сложиш по закачалките в гардероба, а да си пренесеш повечето дрехи. Мъжете не забелязват, че дрехите са различни и не твоя размер.
Не съм казала че изобщо няма да ходи,а дали временно ще е проблем,смисъл да е отписана за две седмици например и тогава да постъпи в следващо училище.
Гъбаркаш ли се?
Замисли се защо седя с него толкова години, през които детето не е ходело на училище и си могла да го преместиш лесно, а няма и две седмици след първия учебен ден се сещаш да се изнасяш с детето в друг град! Май не си готова ментално да напуснеш мъжа, търсиш извинения да продължаваш да седиш с него, надяваш се да ти кажем да седиш заради училището на детето и търсиш валидиране на временно решение, което вече си взимала няколко пъти.
Не си готова да го напускаш. Местене от жилище, в което си живяла 10 години е трудно, тежко, опаковането и разопаковането е сложно, скъпо е, защото някои вещи се губят и чупят, а други изобщо не могат да бъдат отмонтирани или в новото жилище има същите и няма място. Това ако си без дете. С малко бебе очаквахме и разопаковахме цял месец, а с две деца още по-дълго, като майка и свекърите дойдоха да помагат и наехме и фирма да разглобява, пренася и сглобява големите мебели. Можеш ли да вземеш отпуск? Има ли кой да ти помогне? Има ли кой да гледа детето в извънредни ситуации? Детето ще има ли обзаведена стая? Все пак е вече ученик.
Не не се гъбаркам. Знам че са минали само две седмци от учебната година,но лятото,когато беше времето да се изнеса преди да е започнала учебната година нямах пари,а и жилището го нямаше и все пак имах надежди,че нещо ще се промени най накрая. Наивността ми и немотията ми тогава ми кзвъртя лоша шега осъзнавам го,но понякога човек е притиснат от обстоятелства. Сега имам всичко нужно,но сега проблема е друг. Наясно съм че проблем винаги ще има,пречки винаги ще има,но тогава без пари и място за живеене нямаше къде да тръгна.
Какво ти пречи да започнеш да подготвяш изнасянето си, евентуално търсене на нова работа и т.н, докато чакаш седмица- две или дори три, за да уредиш училището? Може да съм наивна, но това не става с магическа пръчка. Подготви и детето за предстоящата промяна, не е в нейна полза всичко да се случи в рамките на 24 часа.
Въпросът с училището ще се реши. Важното е обаче имаш ли пари да издържаш себе си и детето, докато смениш работата и започнеш да вземаш заплата?
Твоето жилище в същия град ли е?
Здравейте. Ще се опитам да бъда максималлно кратка. Омъжена съм от 10 години имам и дъщерипка на 7 години. От две три години насам с съпруга ми сме в лоши отношения. Той е маниакален ревнивец и да отбележа винаги е бил ревнив,но просто в началото явно не е била изразена в такава степен,че чак да ме задушава и да не ми дава право на самостоятелни решения и излизания. Той чувства себе си свободен да прави каквото си поиска,да излиза,да взема решения,не бил длъжен да се обяснява. Не е постоянно така има и периоди,в които е добър мирен и изведнъж стъпя на криво,направя нещо което не му харесва и се почва с съмненията. До този момент не съм изневерила никога,но той така и не ми повярва. Лъжела съм го много пъти,но само от страх от неговата реакция. Дойде и деня,в който на мене вече ми писна от всичкото това нагаждане и угаждане и взех да си казвам все по често мнението и вече станах неудобна явно. Ядосва се,гони ме,псува ме и когато реша да си ида ппчва да пее друга песен. Да си дадем последен шанс до след две три седмици и пак започва. Детето ни сега започна да учи,още свиква с новия режим и мисълта че трябва да я местя в друго училище,понеже ще се наложи ме притеснява,но и така да живеем няма как. Единствения начин всичко да е наред е да мълча аз и да правя каквото иска той и както го иска,но не знам защо вече не мога просто се уморих,нямам желание. Страх ме е от новото начало и от последствията,но и това въртяне в кръг ме изморява и не мога да взема решение.
По повод детето не вменявайте такива неща, как ще се преместит в друго училище и т.н. Това възпитание води само негативи, утре почва робота и предава модела от детството си, ще си стоя тук, защото сридата ми е позната, хората, шефа и т.н. Това са ваши страхове, които не водят до нищо. Което моето дете от детска градина, тръгна на училище, ясно обясних, че отива в училище по-долеч от вкъщи, защото учището е много по-хубаво, старите му приятели, ще ги вижда пак, но там ще има и нови, след няколко години заминаваме за чужбина, преди да заминем околните ама как ти си свикнал тук, как ще се местиш, чужд език, никакви приятели. Заминахме ново училище още познанства, приятели. Днес с лекота сменя училище, отбори, работа просто става и тръгва и така трябва да бъде.
Мислете за детето си, че то расте в такава отровна среда и това е проблема, а не че ще смени училището.
Никакъв проблем не трябва да има с преместване на детето, НО не забравяйте едно - детето има 2-ма живи родители, чиито права по отглеждането са равни. Тоест бащата може да предяви права чрез адвокат, че сте напуснали града без негово съгласие. Задължително! преди преместването на детето да се посъветвате с адвокат. Иначе чисто административно - отивате в дирекцията на досегашното училище и казвате, че отписвате детето, защото напускате града. От училище 2, след като видят "освободеното дете" в системата, го записват в своята институция. Няма как да ви откажат прием в нито едно от трите училища. Изберете най-близкото до новия дом.
Здравейте. Ще се опитам да бъда максималлно кратка. Омъжена съм от 10 години имам и дъщерипка на 7 години. От две три години насам с съпруга ми сме в лоши отношения. Той е маниакален ревнивец и да отбележа винаги е бил ревнив,но просто в началото явно не е била изразена в такава степен,че чак да ме задушава и да не ми дава право на самостоятелни решения и излизания. Той чувства себе си свободен да прави каквото си поиска,да излиза,да взема решения,не бил длъжен да се обяснява. Не е постоянно така има и периоди,в които е добър мирен и изведнъж стъпя на криво,направя нещо което не му харесва и се почва с съмненията. До този момент не съм изневерила никога,но той така и не ми повярва. Лъжела съм го много пъти,но само от страх от неговата реакция. Дойде и деня,в който на мене вече ми писна от всичкото това нагаждане и угаждане и взех да си казвам все по често мнението и вече станах неудобна явно. Ядосва се,гони ме,псува ме и когато реша да си ида ппчва да пее друга песен. Да си дадем последен шанс до след две три седмици и пак започва. Детето ни сега започна да учи,още свиква с новия режим и мисълта че трябва да я местя в друго училище,понеже ще се наложи ме притеснява,но и така да живеем няма как. Единствения начин всичко да е наред е да мълча аз и да правя каквото иска той и както го иска,но не знам защо вече не мога просто се уморих,нямам желание. Страх ме е от новото начало и от последствията,но и това въртяне в кръг ме изморява и не мога да взема решение.
По повод детето не вменявайте такива неща, как ще се преместит в друго училище и т.н. Това възпитание води само негативи, утре почва робота и предава модела от детството си, ще си стоя тук, защото сридата ми е позната, хората, шефа и т.н. Това са ваши страхове, които не водят до нищо. Което моето дете от детска градина, тръгна на училище, ясно обясних, че отива в училище по-долеч от вкъщи, защото учището е много по-хубаво, старите му приятели, ще ги вижда пак, но там ще има и нови, след няколко години заминаваме за чужбина, преди да заминем околните ама как ти си свикнал тук, как ще се местиш, чужд език, никакви приятели. Заминахме ново училище още познанства, приятели. Днес с лекота сменя училище, отбори, работа просто става и тръгва и така трябва да бъде.
Мислете за детето си, че то расте в такава отровна среда и това е проблема, а не че ще смени училището.
Никакъв проблем не трябва да има с преместване на детето, НО не забравяйте едно - детето има 2-ма живи родители, чиито права по отглеждането са равни. Тоест бащата може да предяви права чрез адвокат, че сте напуснали града без негово съгласие. Задължително! преди преместването на детето да се посъветвате с адвокат. Иначе чисто административно - отивате в дирекцията на досегашното училище и казвате, че отписвате детето, защото напускате града. От училище 2, след като видят "освободеното дете" в системата, го записват в своята институция. Няма как да ви откажат прием в нито едно от трите училища. Изберете най-близкото до новия дом.
Първо се намира училище и директорът потвърждава, че ще вземе детето. След това по служебен път си разменят информацията. Но трябва да има приемащо училище преди да бъде отписано детето.
Аз искам да попитам, или авторката да се запита сама, каква роля играе бащата в ежедневието на детето? Води ли го и взима ли го от училище, преди това от ясла? Води ли го на лекар, домакинства ли за него и цялото семейство? Остава ли у дома да го гледа, когато е болно? Ако е активен в това отношение, ще има ли кой да помага на авторката така и на новото място? Много ежедневни казуси възникват за сам родител. Отделно въпросът с режима на лични отношения на бащата и детето ще следва да се уреди. Тук не ми се спира, че въпросът е много личен и само авторката може да знае какво да очаква от мъжа си. Но да го обмисли добре!
да чака да се стигне до бой ли?
явно градът е наблизо, щом тя работи там.. не е като да излиза извън държавата..
да го уведоми къде са, като има адресна регистрация там, не може да я обвини, че укрива детето..
той като толкова иска да ходи там и да прекарва време с детето..
не е нужно да чака съдебно споразумение и развод, ако обстановката вкъщи е нажежена..
днес я нарича "свиня" и тормози психически, утре може да е по-лошо..
явно градът е наблизо, щом тя работи там.. не е като да излиза извън държавата..
да го уведоми къде са, като има адресна регистрация там, не може да я обвини, че укрива детето..
той като толкова иска да ходи там и да прекарва време с детето..
не е нужно да чака съдебно споразумение и развод, ако обстановката вкъщи е нажежена..
днес я нарича "свиня" и тормози психически, утре може да е по-лошо..
Патологичната ревност не се лекува никак. С времето ще става все по-зле. Изчезвай докато още сте цели с детето. Но това няма да е лесно никак, имай си психична готовност за дебнене и преследване, за натиск и празни обещания. Не е лесно да се спасиш от такъв човек, но не е и невъзможно.
Въпросът с училището е много лесен. Първо се прави адресна регистрация на новото място и след това с адресната регистрация и заявление за записване се отива в училището. Директорът е длъжен да го запише. Ако няма свободно място, директорът иска разрешение от министъра на образованието да отпусне бройка. Като дойде разрешението, детето се записва. До тогава продължава да посещава старото училище.
Аз искам да попитам, или авторката да се запита сама, каква роля играе бащата в ежедневието на детето? Води ли го и взима ли го от училище, преди това от ясла? Води ли го на лекар, домакинства ли за него и цялото семейство? Остава ли у дома да го гледа, когато е болно? Ако е активен в това отношение, ще има ли кой да помага на авторката така и на новото място? Много ежедневни казуси възникват за сам родител. Отделно въпросът с режима на лични отношения на бащата и детето ще следва да се уреди. Тук не ми се спира, че въпросът е много личен и само авторката може да знае какво да очаква от мъжа си. Но да го обмисли добре!
Аз искам да попитам, или авторката да се запита сама, каква роля играе бащата в ежедневието на детето? Води ли го и взима ли го от училище, преди това от ясла? Води ли го на лекар, домакинства ли за него и цялото семейство? Остава ли у дома да го гледа, когато е болно? Ако е активен в това отношение, ще има ли кой да помага на авторката така и на новото място? Много ежедневни казуси възникват за сам родител. Отделно въпросът с режима на лични отношения на бащата и детето ще следва да се уреди. Тук не ми се спира, че въпросът е много личен и само авторката може да знае какво да очаква от мъжа си. Но да го обмисли добре!
А как стои въпросът с местеното от едно училище в друго. Трябва ли подпис и на бащата? Може ли така да я спре? Още не съм се сблъскала с училище и не знам, а ми се струва, че никой не даде информация.
Сега имам друго притеснение. В момента получавам обещетение за безработица в размер на 2000 лв месечно. Ако сменя адресната си регистрация на новото място рискувам да прекратят обещетението. Понеже сега там където се намирам имам оговорка да не ми предлагат работа за да взема пари за всичките месеци за безработица,но в другия град не познавам служителите. Въпроса ми е може ли да се запише детето с адресна регистрация на сестра ми например или майка или някой друг роднина?
Никой нищо не проверява. Ако нещо стане на въпрос, винаги може да каже, че е на гости при роднини. Но не проверяват.
В нашата община изкарваха едни списъци в чакалнята с работни места, но без контактите. И ако някой нещо хареса, дават му адрес и телефон. Чудех се защо в София град се обявяват места и за София област и то за работа на половин щат. Но това беше преди много време, сега може да е друго.
В нашата община изкарваха едни списъци в чакалнята с работни места, но без контактите. И ако някой нещо хареса, дават му адрес и телефон. Чудех се защо в София град се обявяват места и за София област и то за работа на половин щат. Но това беше преди много време, сега може да е друго.
Той те смята за негова собственост и ти няма доверие , затова мисли,че го лъжеш и ревнува.
Псува те-няма никакво уважение към теб.
Иска да мълчиш и да изпълняваш?Тоест да те командва,а ти да си безгласна буква.
Това е вид домашно насилие.
Хубаво е,че осъзнаваш,че това не е редно и не искаш повече да търпиш такова отношение.
Прекалено много си търпяла според мен.
Имате дете.За детето е вредно да расте в такава среда.
На 7 години то вече вижда и разбира всичко-как се отнася мъжа ти с тебе,как те псува,как те гони...
Децата попиват семейния модел и много често го повтарят.
След като имаш къде да отидеш изобщо не се колебай и си тръгвай.
Псува те-няма никакво уважение към теб.
Иска да мълчиш и да изпълняваш?Тоест да те командва,а ти да си безгласна буква.
Това е вид домашно насилие.
Хубаво е,че осъзнаваш,че това не е редно и не искаш повече да търпиш такова отношение.
Прекалено много си търпяла според мен.
Имате дете.За детето е вредно да расте в такава среда.
На 7 години то вече вижда и разбира всичко-как се отнася мъжа ти с тебе,как те псува,как те гони...
Децата попиват семейния модел и много често го повтарят.
След като имаш къде да отидеш изобщо не се колебай и си тръгвай.
Адресната регистрация заради училището ли ти трябва? Ти говори ли с училище за място?
Адресната регистрация заради училището ли ти трябва? Ти говори ли с училище за място?
Защо направо не питаш там, щом и без това имаш вече контакт с тях?
Авторката усложнява сама нещата и се филмира, защо си мисли, че Бюрото по труда са се пребили да търсят работа, отбиват номера и са чиста статистика. Отива се на място, по телефона обяснява се получава отговор. Но всъщност само догадки. Аз бях регистрирана в Бюрото по труда и ясно им казах, че заминавам за чужбина, преди да замина отново отидох, знаех за възможността за прехвърляне на обезщетението, но се разбрах с тях, че няма нужда от всичко това. Просто питайте, говорете и не гадайте. Особено пък за училище, ако не е някое училище в което борбата за място е голяма, всяко дете е добре дошло, защото им носи пари, деца които не са в България, дори на починало дете го водеха активен ученик за да "точат" пари, гавра. Освен това има постоянен адрес по лична карта и опция да временен такъв, поправете ме ако греша, как точно се казва този тип адресна регистрация. Търсете решението, не проблема.
Към авторката, кой е този град, в който в училищата няма нито едно място за първокласник?
Сменяте адреса, може и да е временен и отиваш в РУО да ти насочат детето към училище. Ако е нужно, ще отпуснат още една бройка. Ама някак си ми е трудно да си представя, че в град N има две училища, които тази година са приели 2 паралелки само и всяка е запълнена с по 26 ученици, т.е в този град първокласниците са точно толкова, колкото всички паралелки да са на макс и да няма нито едно място.
Относно обезщетението - ходиш на подпис, вземаш си обезщетението и си търсиш работа на новото място. Щото то и работата няма да се появи с магическа пръчица на следващия ден след като ти изтече обезщетението.
А да, и на новото място си намираш личен лекар, но ако си с временна регистрация можеш да не се отписваш от сегашния.
Сменяте адреса, може и да е временен и отиваш в РУО да ти насочат детето към училище. Ако е нужно, ще отпуснат още една бройка. Ама някак си ми е трудно да си представя, че в град N има две училища, които тази година са приели 2 паралелки само и всяка е запълнена с по 26 ученици, т.е в този град първокласниците са точно толкова, колкото всички паралелки да са на макс и да няма нито едно място.
Относно обезщетението - ходиш на подпис, вземаш си обезщетението и си търсиш работа на новото място. Щото то и работата няма да се появи с магическа пръчица на следващия ден след като ти изтече обезщетението.
А да, и на новото място си намираш личен лекар, но ако си с временна регистрация можеш да не се отписваш от сегашния.
Може би никой не се интересува,но искам да споделя,че раздялата ми вече е факт. Преди седмица се изнесох с детето или по точно бях изгонена. Сега живея с майка си и утре отивам да търся училище за детето. Моля да ми дадете съвет как да направя по лесно привикването и към новите съученици. Много и говоря и леко се примирява вече,спокойна е,но и тъжна от промяната. Притеснявам се най много за това как ще свикне с новото училище.
Незнам какво и говориш, но каквото и да е то, когато ти си убедена, а и това пишеше в началото, ама как ще я преместиш......ти предаваш и вече си предала твоите страхове. Не дръжте децата си до "полите" си, дайте им гъвкавост, "криле", самостоягелност и борбеност, не вменявайте, че промяната е проблем, деца, игри в училище навън, поне 2 допълнигелни занимания и дори по-малко говорене. В никакъв случай не говорете и не обсъждайте ситуацията с майка ви пред нея, обяснете и за раздялата по неутрален начин н си обещайте с бившия си партньор да не говорите пред детето лошо един за друг, което е масов модел на поведение от родата също и съсипва децата. Знаете, че дори и да не говорите вашето енергийно поле е навсякъде около вас и детето го усеща, затова гледайте напред, без излишни емоции, миналото си е минало и градове и вашия живот на ново.
Незнам какво и говориш, но каквото и да е то, когато ти си убедена, а и това пишеше в началото, ама как ще я преместиш......ти предаваш и вече си предала твоите страхове. Не дръжте децата си до "полите" си, дайте им гъвкавост, "криле", самостоягелност и борбеност, не вменявайте, че промяната е проблем, деца, игри в училище навън, поне 2 допълнигелни занимания и дори по-малко говорене. В никакъв случай не говорете и не обсъждайте ситуацията с майка ви пред нея, обяснете и за раздялата по неутрален начин н си обещайте с бившия си партньор да не говорите пред детето лошо един за друг, което е масов модел на поведение от родата също и съсипва децата. Знаете, че дори и да не говорите вашето енергийно поле е навсякъде около вас и детето го усеща, затова гледайте напред, без излишни емоции, миналото си е минало и градове и вашия живот на ново.
Дано да мине спокойно всичко. Дано не сте пострадали физически. След 1-2 месеца като си уредите нещата и се успокоите ще е по-добре всичко.
Вашите страхове не са напременно страхове на детето и от вас зависи да не ги прехвърляте върху него. Случващото е ново начало на един по-дбър живот и за двете ви. Наблегнето на хубавото - нови запознанства, нов дом, нови възможности. Вие решавате дали да представите на детето тази промяна като едно приключение, от което може само да спечели, или стресова ситуация, изкореняване, раздяла с всичко сигурно и познато. То същото важи и за вас. Звучите като много тревожен човек, който живее с мисълта за всичко, което може да се обърка, вместо за всички прекрасни шансове, които ще ви се открият, и която никога нямаше да имате, ако бяхте останали да се мъчите. Промяната е хубаво нещо, не наказание.
Вашите страхове не са напременно страхове на детето и от вас зависи да не ги прехвърляте върху него. Случващото е ново начало на един по-дбър живот и за двете ви. Наблегнето на хубавото - нови запознанства, нов дом, нови възможности. Вие решавате дали да представите на детето тази промяна като едно приключение, от което може само да спечели, или стресова ситуация, изкореняване, раздяла с всичко сигурно и познато. То същото важи и за вас. Звучите като много тревожен човек, който живее с мисълта за всичко, което може да се обърка, вместо за всички прекрасни шансове, които ще ви се открият, и която никога нямаше да имате, ако бяхте останали да се мъчите. Промяната е хубаво нещо, не наказание.
Здравейте. Ще се опитам да бъда максималлно кратка. Омъжена съм от 10 години имам и дъщерипка на 7 години. От две три години насам с съпруга ми сме в лоши отношения. Той е маниакален ревнивец и да отбележа винаги е бил ревнив,но просто в началото явно не е била изразена в такава степен,че чак да ме задушава и да не ми дава право на самостоятелни решения и излизания. Той чувства себе си свободен да прави каквото си поиска,да излиза,да взема решения,не бил длъжен да се обяснява. Не е постоянно така има и периоди,в които е добър мирен и изведнъж стъпя на криво,направя нещо което не му харесва и се почва с съмненията. До този момент не съм изневерила никога,но той така и не ми повярва. Лъжела съм го много пъти,но само от страх от неговата реакция. Дойде и деня,в който на мене вече ми писна от всичкото това нагаждане и угаждане и взех да си казвам все по често мнението и вече станах неудобна явно. Ядосва се,гони ме,псува ме и когато реша да си ида ппчва да пее друга песен. Да си дадем последен шанс до след две три седмици и пак започва. Детето ни сега започна да учи,още свиква с новия режим и мисълта че трябва да я местя в друго училище,понеже ще се наложи ме притеснява,но и така да живеем няма как. Единствения начин всичко да е наред е да мълча аз и да правя каквото иска той и както го иска,но не знам защо вече не мога просто се уморих,нямам желание. Страх ме е от новото начало и от последствията,но и това въртяне в кръг ме изморява и не мога да взема решение.
Здравейте. Ще се опитам да бъда максималлно кратка. Омъжена съм от 10 години имам и дъщерипка на 7 години. От две три години насам с съпруга ми сме в лоши отношения. Той е маниакален ревнивец и да отбележа винаги е бил ревнив,но просто в началото явно не е била изразена в такава степен,че чак да ме задушава и да не ми дава право на самостоятелни решения и излизания. Той чувства себе си свободен да прави каквото си поиска,да излиза,да взема решения,не бил длъжен да се обяснява. Не е постоянно така има и периоди,в които е добър мирен и изведнъж стъпя на криво,направя нещо което не му харесва и се почва с съмненията. До този момент не съм изневерила никога,но той така и не ми повярва. Лъжела съм го много пъти,но само от страх от неговата реакция. Дойде и деня,в който на мене вече ми писна от всичкото това нагаждане и угаждане и взех да си казвам все по често мнението и вече станах неудобна явно. Ядосва се,гони ме,псува ме и когато реша да си ида ппчва да пее друга песен. Да си дадем последен шанс до след две три седмици и пак започва. Детето ни сега започна да учи,още свиква с новия режим и мисълта че трябва да я местя в друго училище,понеже ще се наложи ме притеснява,но и така да живеем няма как. Единствения начин всичко да е наред е да мълча аз и да правя каквото иска той и както го иска,но не знам защо вече не мога просто се уморих,нямам желание. Страх ме е от новото начало и от последствията,но и това въртяне в кръг ме изморява и не мога да взема решение.
Според мен изрази мнение и му кажи че ти не си такава и той няма право да те ревнува от нищото, и не мисля че трябва да се разделиш с него заради нещо толкова, мъж който ревнува значи обича❤️
Това е едно много опасно мислене, което води до това жени да стоят и да търпят насилници.
Много добре е направила авторката, като се е изнесла, не трябва да отстъпва, ако онзи иска да се съберат отново.
Аз съм дъщеря на такъв родител, и много пъти сме питали майка ми защо не се е развела, заради нас, да сме имали баща, а и не била сигурна финансово дали ще се справи с 2 деца.
Той нея дето ревнуваше, и не я е пуснал да учи след средно от ревност. Ами и моята младост вгорчи. Всякакви забрани, като се почне от обезкосмяването, събиране със състуденти и прочие.
Това е болестно състояние на собственическо чувство, понякога избива в агресия, и словесна, и физическа.
Никакво отстъпване, да гледа напред авторката, и да се радва, че се е отървала от този тормоз.
Аз съм дъщеря на такъв родител, и много пъти сме питали майка ми защо не се е развела, заради нас, да сме имали баща, а и не била сигурна финансово дали ще се справи с 2 деца.
Той нея дето ревнуваше, и не я е пуснал да учи след средно от ревност. Ами и моята младост вгорчи. Всякакви забрани, като се почне от обезкосмяването, събиране със състуденти и прочие.
Това е болестно състояние на собственическо чувство, понякога избива в агресия, и словесна, и физическа.
Никакво отстъпване, да гледа напред авторката, и да се радва, че се е отървала от този тормоз.
Според мен изрази мнение и му кажи че ти не си такава и той няма право да те ревнува от нищото, и не мисля че трябва да се разделиш с него заради нещо толкова, мъж който ревнува значи обича❤️
Това е едно много опасно мислене, което води до това жени да стоят и да търпят насилници.
Не значи моят мъж не ме ревнува обаче така ми е някак странно все пак съм хубава и имам нужда да видя че ме ревнува поне малко но.. Аз имам приятелка която мъжа не и дава да каже здрасти на някой мъж просто, това наистина е прекалено