Говори ЛИЧНО с директорите! По телефона лесно се отказва, а очи в очи е друго.
Облечи се, нагласи се ... по външния вид посрещат ...
Облечи се, нагласи се ... по външния вид посрещат ...
- Публикувана: 27 септ. 2023, 12:19 ч.
- Последно мнение: 23 окт. 2023, 18:15 ч.
Не мога да взема решение и става все по зле.
Твоето жилище в същия град ли е?
Здравейте. Ще се опитам да бъда максималлно кратка. Омъжена съм от 10 години имам и дъщерипка на 7 години. От две три години насам с съпруга ми сме в лоши отношения. Той е маниакален ревнивец и да отбележа винаги е бил ревнив,но просто в началото явно не е била изразена в такава степен,че чак да ме задушава и да не ми дава право на самостоятелни решения и излизания. Той чувства себе си свободен да прави каквото си поиска,да излиза,да взема решения,не бил длъжен да се обяснява. Не е постоянно така има и периоди,в които е добър мирен и изведнъж стъпя на криво,направя нещо което не му харесва и се почва с съмненията. До този момент не съм изневерила никога,но той така и не ми повярва. Лъжела съм го много пъти,но само от страх от неговата реакция. Дойде и деня,в който на мене вече ми писна от всичкото това нагаждане и угаждане и взех да си казвам все по често мнението и вече станах неудобна явно. Ядосва се,гони ме,псува ме и когато реша да си ида ппчва да пее друга песен. Да си дадем последен шанс до след две три седмици и пак започва. Детето ни сега започна да учи,още свиква с новия режим и мисълта че трябва да я местя в друго училище,понеже ще се наложи ме притеснява,но и така да живеем няма как. Единствения начин всичко да е наред е да мълча аз и да правя каквото иска той и както го иска,но не знам защо вече не мога просто се уморих,нямам желание. Страх ме е от новото начало и от последствията,но и това въртяне в кръг ме изморява и не мога да взема решение.
По повод детето не вменявайте такива неща, как ще се преместит в друго училище и т.н. Това възпитание води само негативи, утре почва робота и предава модела от детството си, ще си стоя тук, защото сридата ми е позната, хората, шефа и т.н. Това са ваши страхове, които не водят до нищо. Което моето дете от детска градина, тръгна на училище, ясно обясних, че отива в училище по-долеч от вкъщи, защото учището е много по-хубаво, старите му приятели, ще ги вижда пак, но там ще има и нови, след няколко години заминаваме за чужбина, преди да заминем околните ама как ти си свикнал тук, как ще се местиш, чужд език, никакви приятели. Заминахме ново училище още познанства, приятели. Днес с лекота сменя училище, отбори, работа просто става и тръгва и така трябва да бъде.
Мислете за детето си, че то расте в такава отровна среда и това е проблема, а не че ще смени училището.
Никакъв проблем не трябва да има с преместване на детето, НО не забравяйте едно - детето има 2-ма живи родители, чиито права по отглеждането са равни. Тоест бащата може да предяви права чрез адвокат, че сте напуснали града без негово съгласие. Задължително! преди преместването на детето да се посъветвате с адвокат. Иначе чисто административно - отивате в дирекцията на досегашното училище и казвате, че отписвате детето, защото напускате града. От училище 2, след като видят "освободеното дете" в системата, го записват в своята институция. Няма как да ви откажат прием в нито едно от трите училища. Изберете най-близкото до новия дом.
Здравейте. Ще се опитам да бъда максималлно кратка. Омъжена съм от 10 години имам и дъщерипка на 7 години. От две три години насам с съпруга ми сме в лоши отношения. Той е маниакален ревнивец и да отбележа винаги е бил ревнив,но просто в началото явно не е била изразена в такава степен,че чак да ме задушава и да не ми дава право на самостоятелни решения и излизания. Той чувства себе си свободен да прави каквото си поиска,да излиза,да взема решения,не бил длъжен да се обяснява. Не е постоянно така има и периоди,в които е добър мирен и изведнъж стъпя на криво,направя нещо което не му харесва и се почва с съмненията. До този момент не съм изневерила никога,но той така и не ми повярва. Лъжела съм го много пъти,но само от страх от неговата реакция. Дойде и деня,в който на мене вече ми писна от всичкото това нагаждане и угаждане и взех да си казвам все по често мнението и вече станах неудобна явно. Ядосва се,гони ме,псува ме и когато реша да си ида ппчва да пее друга песен. Да си дадем последен шанс до след две три седмици и пак започва. Детето ни сега започна да учи,още свиква с новия режим и мисълта че трябва да я местя в друго училище,понеже ще се наложи ме притеснява,но и така да живеем няма как. Единствения начин всичко да е наред е да мълча аз и да правя каквото иска той и както го иска,но не знам защо вече не мога просто се уморих,нямам желание. Страх ме е от новото начало и от последствията,но и това въртяне в кръг ме изморява и не мога да взема решение.
По повод детето не вменявайте такива неща, как ще се преместит в друго училище и т.н. Това възпитание води само негативи, утре почва робота и предава модела от детството си, ще си стоя тук, защото сридата ми е позната, хората, шефа и т.н. Това са ваши страхове, които не водят до нищо. Което моето дете от детска градина, тръгна на училище, ясно обясних, че отива в училище по-долеч от вкъщи, защото учището е много по-хубаво, старите му приятели, ще ги вижда пак, но там ще има и нови, след няколко години заминаваме за чужбина, преди да заминем околните ама как ти си свикнал тук, как ще се местиш, чужд език, никакви приятели. Заминахме ново училище още познанства, приятели. Днес с лекота сменя училище, отбори, работа просто става и тръгва и така трябва да бъде.
Мислете за детето си, че то расте в такава отровна среда и това е проблема, а не че ще смени училището.
Никакъв проблем не трябва да има с преместване на детето, НО не забравяйте едно - детето има 2-ма живи родители, чиито права по отглеждането са равни. Тоест бащата може да предяви права чрез адвокат, че сте напуснали града без негово съгласие. Задължително! преди преместването на детето да се посъветвате с адвокат. Иначе чисто административно - отивате в дирекцията на досегашното училище и казвате, че отписвате детето, защото напускате града. От училище 2, след като видят "освободеното дете" в системата, го записват в своята институция. Няма как да ви откажат прием в нито едно от трите училища. Изберете най-близкото до новия дом.
Първо се намира училище и директорът потвърждава, че ще вземе детето. След това по служебен път си разменят информацията. Но трябва да има приемащо училище преди да бъде отписано детето.
Аз искам да попитам, или авторката да се запита сама, каква роля играе бащата в ежедневието на детето? Води ли го и взима ли го от училище, преди това от ясла? Води ли го на лекар, домакинства ли за него и цялото семейство? Остава ли у дома да го гледа, когато е болно? Ако е активен в това отношение, ще има ли кой да помага на авторката така и на новото място? Много ежедневни казуси възникват за сам родител. Отделно въпросът с режима на лични отношения на бащата и детето ще следва да се уреди. Тук не ми се спира, че въпросът е много личен и само авторката може да знае какво да очаква от мъжа си. Но да го обмисли добре!
да чака да се стигне до бой ли?
явно градът е наблизо, щом тя работи там.. не е като да излиза извън държавата..
да го уведоми къде са, като има адресна регистрация там, не може да я обвини, че укрива детето..
той като толкова иска да ходи там и да прекарва време с детето..
не е нужно да чака съдебно споразумение и развод, ако обстановката вкъщи е нажежена..
днес я нарича "свиня" и тормози психически, утре може да е по-лошо..
явно градът е наблизо, щом тя работи там.. не е като да излиза извън държавата..
да го уведоми къде са, като има адресна регистрация там, не може да я обвини, че укрива детето..
той като толкова иска да ходи там и да прекарва време с детето..
не е нужно да чака съдебно споразумение и развод, ако обстановката вкъщи е нажежена..
днес я нарича "свиня" и тормози психически, утре може да е по-лошо..
Патологичната ревност не се лекува никак. С времето ще става все по-зле. Изчезвай докато още сте цели с детето. Но това няма да е лесно никак, имай си психична готовност за дебнене и преследване, за натиск и празни обещания. Не е лесно да се спасиш от такъв човек, но не е и невъзможно.
Въпросът с училището е много лесен. Първо се прави адресна регистрация на новото място и след това с адресната регистрация и заявление за записване се отива в училището. Директорът е длъжен да го запише. Ако няма свободно място, директорът иска разрешение от министъра на образованието да отпусне бройка. Като дойде разрешението, детето се записва. До тогава продължава да посещава старото училище.
Аз искам да попитам, или авторката да се запита сама, каква роля играе бащата в ежедневието на детето? Води ли го и взима ли го от училище, преди това от ясла? Води ли го на лекар, домакинства ли за него и цялото семейство? Остава ли у дома да го гледа, когато е болно? Ако е активен в това отношение, ще има ли кой да помага на авторката така и на новото място? Много ежедневни казуси възникват за сам родител. Отделно въпросът с режима на лични отношения на бащата и детето ще следва да се уреди. Тук не ми се спира, че въпросът е много личен и само авторката може да знае какво да очаква от мъжа си. Но да го обмисли добре!
Аз искам да попитам, или авторката да се запита сама, каква роля играе бащата в ежедневието на детето? Води ли го и взима ли го от училище, преди това от ясла? Води ли го на лекар, домакинства ли за него и цялото семейство? Остава ли у дома да го гледа, когато е болно? Ако е активен в това отношение, ще има ли кой да помага на авторката така и на новото място? Много ежедневни казуси възникват за сам родител. Отделно въпросът с режима на лични отношения на бащата и детето ще следва да се уреди. Тук не ми се спира, че въпросът е много личен и само авторката може да знае какво да очаква от мъжа си. Но да го обмисли добре!
А как стои въпросът с местеното от едно училище в друго. Трябва ли подпис и на бащата? Може ли така да я спре? Още не съм се сблъскала с училище и не знам, а ми се струва, че никой не даде информация.