Сама на почивка

Потвърждавам категорично! И препоръчвам ваканционно жилище - апартамент/студио.

Неее, в мюсюлмански град сама жена, твърдо не.

Добре де, ако не сте сами, с кого бихте отишли на почивка? Кой толкова ви командва, пречи, държи се като шеф? Аз не пътувам сама, но пак правя, каквото си поискам. Ако има друг, който да иска същото, ми е по-приятно, отколкото да го правя сама.

Ами може да имате различен режим, най-малко. Примерно аз обичам да стана до 8, има хора, които искат да спят до 10.
Друг проблем е гледането на ТВ. Аз не гледам/следя сериали и риалити. Не ми е приятно цял ден да работи телевизор, камо ли и през нощта, защото много хора обичат да спят на работещ телевизор.
Ставането до тоалетната нощно време. Аз ставам по 2-3 пъти, има хора спят без да стават. Все пак не мога в тъмното да ходя, или без да пускам водата.
Ей такива неща, Есми.

Да, но това е съвсем нормално поведение на хората.
Аз бих спирала телевизора през нощта, само и само да не се лишавам от компанията ти през деня. Сигурно много интересни неща биха ни се случили, отколкото да имам шанса да си гледам сама телевизия и да си ходя до тоалетната, когато си поискам.
За едно пътуване с някого, не това би бил мотивът ми.

Мда, и аз бих отишла сама, и изобщо не би ми било проблем.
Бих отишла на място, на което сме били семейно или с детето, на моренце например, в същите хотели, в които сме отсядали. Знам къде сме се хранили /не е било на ресторанти и заведения/, та проблем с храната няма да имам. Обичайно си вземахме нещо с детето това лято и сядахме наоколо по стълби, первази, хапваме и гледаме народа - обичам така, приятна ми е навалицата, хората са непознати, спокойно ми/ни е.
И на плаж съм ходила сама, никакъв проблем. Детето остана в хотела, че имаше лек проблем, плажът бе на 2 минутки, къпах се, излизах за малко, после пак плуване, и така...

Авторке, не знам защо се притесняваш. Сега не е като едно време. Сега има мобилни телефони, всеки втори в заведение е сам и забил поглед в усройството. Давай смело!

Аз лично не обичам да се съобразявам с други. За 25 години стаж в пътувания и почивки, не съм попаднала на някой, който може да ме издържи (или аз тях). Като съм ходела на почивки с други хора или се изнервям, защото спят до 10, пък после искат да пият кафе, или не обичат да вървят с километри, или се влачат.

Веднъж заведох група приятели на екскурзия и буквално на втория ден ги зарязах да се оправят сами и аз обиколих още 3 града за времето, в което те разгледаха един. Като съм ходела с партньори, обикновено накрая или аз ги зарязвах на някоя пейка, или те мене ме зарязваха да си обикалям, защото не смогваха на темпото ми.

Аз обичам да ставам много рано - преди съмване, за да мога да изляза на разходка веднага щом съмне. Ако съм на море, обичам да ходя на плаж от 6 до 11, после да си дремна и след това пак на плаж чак след 5. Не обичам да ходя на заведения, а пък ако съм на екскурзия съвсем го смятам за загуба на време, особено ако се губят час-два там. Ако съм с колата пък не обичам да спирам да почивам - пак го смятам за загуба на време и много се изнервям като трябва да спираме през 30 минути, защото някой е решил, че иска кафе или тоалетна.

Не казвам, че ако ми се наложи, не се съобразявам с хората, защото съм пътувала и много често с други, но не ми е приятно, а в крайна сметка почивката ми е, за да отпусна и да съм спокойна.

Но аз съм интроверт, предпочитам да пътувам сама, защото тогава ми е много приятно да остана с мислите си, да наблюдавам живота в мястото, на което съм отишла, да си правя каквото аз реша и когато аз реша. Обичам и дългите пътувания с някакво ПС, в които мога да си чета книга или просто да гледам през прозореца без да се занимавам с друг човек.

Като ходя с ММ, пак сама съм си шеф, защото не сме залепени един за друг като плик и марка все пак. И тогава ми е по-интересно и приятно.
Но почивката може да е съвсем добра и, ако човек е сам. Все пак ако ти не харесваш собствената си компания, кой друг ще я хареса!

Elza, ти си едно към едно с моя мъж. Трудно ни се случват почивките заедно по тази причина.... Добре че децата обикалят и смогват на неговото темпо. Но трябва някакъв баланс и компромиси от двете страни.

Дидка, така е - трябват компромиси. Аз като бях по-млада повече пътувах с други, сега вече не ми се занимава, а много хора искат да пътуват с мен. Отказвам ги като им покажа около 15 до 30км на ден 7 дни в седмицата.

Чакайте сега! Това, че някой не пътува сам, защото има хора, с които се разбира добре и ги харесва/обича, а и те го харесват/обичат/обожават, не означава че този човек не харесва сам себе си или не може да се понася.
Аз не познавам хора, които пътуват сами, или пътуват сами поради причини, че няма с кого. Едва ли познавам само неудачници, които не се харесват.
С гаджето се чувствам и изкарвам много по-приятно, отколкото ако съм си сама, пък било то и у нас на дивана. Може за някой опитен психолог да е знак, че имам проблеми със себе си, но за мене това са много измислени заключения.

ElzaFB, при тебе е голяма казарма. Може би в твоята ситуация наистина е по-добре да не се мъчите взаимно с други хора.

Аз питах по-скоро за тези, които са свикнали да живеят, да общуват и да споделят време с другите. За някакви нормални отношения между хора, които така или иначе живеят заедно.
В момента прехвърлям всичките си познати и не се сещам за нито един, който ходи на плаж в 6. Съмнявам се за една приятелка, която прави йога, но мисля, че на ваканция и тя се съобразява с другите без да тропа врати в 5 часа. А и много обича клубовете, така че по-скоро си ляга в 5, отколкото да става в 5.

В 6 не, но към 7-8 ходим ние със съпруга ми на плажа. Обичаме да пием кафе, докато няма още други хора.

Ама Есме, какво значение има че ти не познаваш хора ставащи в 6ч ??

Темата е друга. Че като си сам, кеф ти и в 4 да станеш, като си с друг, ще се съобразиш евенгуално.

Изоцщо не е същото усещането да си сам, и с друг. Самата мисъл че си абсолютно независим и сам си си господар, е нещо, което не усещаш ако си с други хора.

Аз пък обичам да съм със съпруга ми и/или с децата ми. Основно с него. И сама ми е хубаво, но ми е друго да си почивам с любимия човек. Когато не ни се общува, спокойно си мълчим всеки си прави неговите неща. И с него съм си сама господар, той не ми налага неговите желания, нито аз на него моите. Ние напасваме с удоволствие независимостите си.
Друго е с другарче. Но ако изборът е дали да ида сама или с приятелка, ще избера сама.

Всяко едно си има своите предимства. И с мъж, и с дете, и с мъж и дете, и сам.
Но не са еднакви!
Не са.
Различно е усещането при всеки вариант.
Не непременно в лош смисъл, просто са несравними и не знам защо се правят напъни да се сравняват...